Полицейско ежедневие и психично здраве

[ribaflic]

ЦЕНАТА НА ИСТИНАТА ЗА ПОЛИЦАИТЕ-САМОУБИЙЦИ

Полицаите трябва да протестират и за правото си на психическо здраве...


„Полицейският стрес и самоубийствата на хора от системата досега са били игнорирани или неадекватно изследвани”, четем на специално създаден от силовото ведомство сайт
Петър Петров | 2009-09-28 20:48:00
Зачестяват случаите на полицаи, които посягат на живота си. Почти всеки месец (или през месец) в България се самоубива по един служител на реда, плащайки най-високата цена на „пазара на истини” в държавата – тази на собствения си живот. Четем за това, като за инциденти или тежки пътно-транспортни произшествия, минават в черната статистика на битието, и толкова.
Медии и институции предпочитат да не коментират в подробности евентуалните причини за обвитите в мистерия самоубийства на служители на органите на реда и сигурността в страната. Особено тези, които се случват в определени градове. Измъкват се с две-три изречения, колкото да отбият номера. „Ще се проведе разследване по случая”, „ще бъдат проверени всички възможни версии в процеса на досъдебното производство”, или – „на този етап не може да се каже дали е имало лична драма –

нещастна любов, пристрастеност към хазарт, дългове, конфликти на служебно ниво”.

Черната статистика. През юни тази година разследван за престъпление полицай от софийското Първо РПУ е намерен прострелян в автомобил в района на село Пасарел. До тялото на 37-годишния мъж е открит нерегистриран пистолет, а по неофициална информация той се е прострелял в дясното слепоочие. В края на юли 47-годишен полицай от Свиленград сложи край на живота си. На 12 септември пътен полицай се прострелва с лично ловно оръжие в дома си в Силистра. Бил дългогодишен служител на КАТ. Ползвал се с авторитет сред колегите си. Съседите му го описват като възпитан и добър човек. Запознати съобщават, че същата вечер участвал в пътно-транспортно произшествие, а часове по-късно посегнал на живота си. На 16 септември 23-годишен полицай се самоуби в доспатското с. Любча. Младият мъж работил в Охранителна полиция в Районното управление на МВР и отговарял за Девин и Борино. Съселяните го познавали като красив, уравновесен човек.

В селото се носели слухове, че имал някакви проблеми с по-висшестоящи служители.

Преди броени дни - на 23 септември, в Бяла Слатина бе намерен застрелян със служебния си пистолет в личен автомобил 35-годишен полицай. Командир на отделение. Постъпил в полицията преди 15 години. С пет служебни награди. Официално съобщиха, че няма нищо общо с осемте полицаи, които бяха заловени на 12 септември за злоупотреба със служебното си положение. Служителят го няма вече, няма как да разберем и "цената на истината" за неговата смърт.

„Постоянното напрежение в работата води до нервни сривове. Регионалната дирекция на МВР не взе никакви мерки.

Можеше да изпратят психолог, който да разговаря с останалите полицаи," казва негов роднина пред медиите. Но кой да ти тръгне сега да води задушевни разговори с катаджии. Те са опитни, силни мъже... Уравновесени, физически здрави... Защо трябва да ги унижаваме със служебни психосеанси, нали?

Да не обръщаме внимание на статистиката, нали така ще каже някой. А можем ли?

Нека напомним, че само за миналата година в Плевен се самоубиха трима служители на реда. Има поне няколко града в България, за които се наблюдава тревожна тенденция за полицаи, които си теглят куршума, а това не би трябва ло да убягва от вниманието на висшестоящите. Твърде цинично би било да се формализират драмите на подопечните в системата на МВР служители.

Все пак любопитна е статията на Мариана Зарова, поместена на интернет страницатаstresizdrave.mvr.bg. „Полицейският стрес най-общо и самоубийствата на полицаи в частност, досега са били игнорирани или неадекватно изследвани”, твърди авторката. Голям процент от тях били представяни като нещастни случаи (инциденти), за да могат да получат семействата им суми от застраховки. А и смъртта при инцидент не била толкова „стигматизираща” за починалия и за неговото семейство и позволявала запазването на достойнство пред роднините, съседите, колегите.

„Масово полицейските управления нямат развити програми за оценка на риска от самоубийство

при служителите. Няма програми и за работа с т. нар. ”косвени жертви” от самоубийството – най-близките колеги и приятели, семейството”, споделя експертът. Но и предупреждава, че често полицаите са „много вещи в това да си дават вид, че с всичко биха могли да се справят”. Затова всеки признак на стрес трябва да се приема от началниците им сериозно. „По-добре да сгрешите в прогнозите, отколкото да игнорирате даден проблем, което да доведе да смъртта на служител”, съветва Зарова. Психоложката обяснява, че обикновено вместо да разпознаят чувството на безнадеждност у колегите им като симптом на депресия, служителите го приемат като факт, като „черта на характера” им. Изпадналите в тежка депресия полицаи опитват бързо да се освободят от лошото си състояние, но като се държат така все едно нищо не се е случило. И там е бедата. Крачката до т.нар. "импулсивно самоубийство" също е твърде вероятна.

„За съжаление полицейските служители избягват да се обръщат към консултант,

защото те виждат едно такова посещение като признаване на неспособността да се справят сами. Често те не могат да се доверят на регионалния психолог, защото техния минал опит с психолози е бил в съда или при кандидатстване за работа”, казва Зарова. На интернет страницата е поместена и цяла книга с препоръка към пожарникарите, които според психолозите са изложени на най-силен стрес. Тя е наръчник по „управление на професионален стрес” в помощ на служителите. Издаден е през 2001 г. Полезно четиво. Попадате на интересни предложения за измъкване от депресии и емоционални травми. Експертите предлагат на пожарникарите редица варианти за излизане от вътрешна криза, дори арт-терапия за справяне със стреса. Изкуството, казват, било

„най-лесният, но същевременно най-ефективен начин за справяне със стреса”,

Ако не можете да рисувате, успокояват авторите, нищо не ви пречи „да посещавате изложби, да обикаляте из картинните галерии или просто да се опитвате да виждате красотата около вас, там, където я има”. „А пък ако не си "падате" по изобразителното изкуство, ходете на кино и театър”, допълват те. Но е необходимо и внимателно да се ориентирате в „естетическите качества” на произведенията, които ще видите, за да преживеете истинско удоволствие. На пожарникарите, които не се чувстват добре, им се препоръчва за релаксация слушането на музикалните произведения на Вивалди, Шуман и Чайковски. "Абсолютно противопоказани" са рок, хард рок, хеви метъл, техно музика, както и творбите на Вагнер и Бетовен. Полезни са обаче албумите на саксофонистите Ян Гарбарек, Кени Джи, Кенди Дълфър. А ако пожарникарите проявяват интерес към източната музика, могат да използват „за фон” на тяхната релаксация такива албуми.

„Ако искате да постигнете бърз тонизиращ ефект, бихме могли да ви препоръчаме игриви български автентични фолклорни мелодии,

песните на Брус Спрингстийн, Били Айдъл, Ю Ту и др. рок изпълнители. По-екстремните стилове могат да предизвикат превъзбуда, раздразнение и агресия, особено когато се слушат много силно или продължително”, уточняват психолозите. Задължително условие за успеха на музикалната терапия е избраният стил да съответства на предпочитанията и интересите на човека, но и „да се прилага системно”.

Да, разбираема е наукообразната загриженост на въпросните експерти. Не е лошо да се правят подобни сайтове към МВР системата. Но дайте да не си говорим празни приказки. Колко полицаи и пожарникари слушат джаз или класическа музика? Или ще се подложат на арт-терапия с „парчетата” на Чайковски? По-скоро ще надуят някоя чалга-бургия вкъщи, ще пийнат една-две ракии, ще ударят два пъти по масата като истински балканци. Те знаят наизуст парчетата на Азис и Глория, а психолози ще им казват да си пускат класика и джаз. Я стига! Ако им пуснете някоя симфония, по-вероятно е да им влошите още повече психическото състояние, вместо да им помогнете да излязат от трапа.

И за финал. Всяка година у нас се самоубиват близо 1500 души. По данни на Националния статистически институт около 3000 българи правят опит да сложат сами край на живота си.

През последните години броят на самоубийствата надвишава този на загиналите при катастрофи. Всяко самоубийство пък въздейства сериозно поне на още шестима от обкръжението на самоубиеца. Питам се, не им ли влизат в работата на експертите от Института по психология към МВР тези все по-зачестяващи случаи на полицаи-самоубийци. И кога ще спре тази черна статистика? Да, видях, че има специален сайт за „превенция и управление на професионалния стрес” в МВР - stresizdrave.mvr.bg.

Но кой влиза в него? И достатъчно ли е да се предвиждат единствено мерки като създаването на подобен виртуален проект? Не би било зле МВР да се замисли колко от неговите служители предават богу дух по собствено желание всяка година. А вие, български полицаи, органи на реда и спокойствието ни, протестирайте не само за достойно възнаграждение, но и за правото си на психическо здраве. Докато не е станало прекалено късно.
http://www.bulgaria-news.bg/category/bu ... t8474.html

[osata]

много гадна тема..... не ми се чете направо...

[ribaflic]

много гадна тема..... не ми се чете направо...

Освен това е и актуална

http://stresizdrave.mvr.bg/Professional ... efault.htm
Какво е професионален стрес?
В контекста на настъпващите глобални икономически и политически промени, утвърждаването на демократичните ценности поставя проблема за човешкото здраве и благополучие през ХХI век в центъра на обществените интереси. В тази връзка изследването на професионалния стрес като основна вредност, се превръща в едно от приоритетните направления на медицината, психологията, социологията, мениджмънта. Във века на високите информационни технологии проблемът за адаптивните възможности на човека става все по-актуален – докъде се простират границите на човешките функционални ресурси, т. е. кога стресът започва да възпрепятства дейността на човека и да вреди на здравето му.

Професионалният стрес се смята за един от главните вредни фактори в правоохранителните и в огнеборската професии. С него се обясняват редица заболявания, както и високите равнища на самоубийствата, разводите, инвалидизирането, по-ниската средна продължителност на живота сред служителите, упражняващи тези професии. Равнището на професионалния стрес при полицейските служители нараства значително през последното десетилетие и то в световен мащаб. Най-чести причини за това се посочват от една страна промяната в количеството и характера на престъпността в посока на увеличаване и усложняване, а от друга - повишените изисквания, предявявани от страна на обществеността, въвеждането на нови професионални стандарти (европейски и световни). За никого не е тайна, че полицейската професия се класифицира като една от най-стресовите, а служителите попадат в категорията на силно застрашени от неблагоприятните последствия на стреса. Това задължава психолозите, работещи в системата на МВР, да предоставят необходимата информация и набор от услуги, чрез които да подобрят ефективността на професионалното функциониране на полицейските служители.

Стресът представлява реакцията на физиологична или психична възбуда, възникнала първоначално в резултат на повишени изисквания от външната среда, която предизвиква трайни неблагоприятни последствия върху телесните и психичните функции на индивида. СТРЕСЪТ СЕ ПОЯВЯВА ТОГАВА, КОГАТО РЕАКЦИЯТА НА ВЪЗБУДА НАСТЪПВА ПРЕКАЛЕНО ЧЕСТО И Е С ВИСОКА ИНТЕНЗИВНОСТ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ.
Според NIOSH (The National Institute for Occupational Safety and Health) професионалният стрес е съвкупност от негативни физически и емоционални реакции, които възникват при несъответствие между изискванията на работата и способностите, средствата или потребностите на работещия. Този стрес може да породи здравословни проблеми и дори да предизвика произшествия.

Професионалният стрес може да се дефинира като емоционална, когнитивна, поведенческа и психологична реакция спрямо негативни и неблагоприятни аспекти, свързани със същността на работата. Тази реакция засяга целия организъм и неговото обкръжение, може да се превърне в трайно състояние и се характеризира във висока степен със страдание, а често и с чувството на безизходица.
Кайзер и Хансец разглеждат професионалния стрес като отговор на служителя спрямо изискванията на работната ситуация, за изпълнението на които той се съмнява, че разполага с необходимите ресурси, но трябва да изпълни. Тази дефиниция набляга на субективното оценяване на човешките ресурси, включеността на служителя в дейността, несигурността на резултатите, като съдържа и вероятност от провал. Тя е директно свързана с понятието за контрол на условията на труд.

Опасен ли е професионалният стрес? И да, и не. Трябва да се избягва прекалено силният и хроничният стрес. Всъщност, стресът може да предизвика безпокойство, когато професионалните изисквания са завишени и индивидът не може да им отговори адекватно, когато социалната подкрепа от страна на колегите е недостатъчна, финансовата компенсация, уважението и оценяването на извършения труд не отговарят на положените усилия. Всички тези показатели са интензивни, с хроничен характер и/или често се повтарят. Крайният резултат може да бъде появата на психосоматични заболявания и/или психични разстройства.
И обратно, отговорът е по-скоро “не”, ако служителят може да управлява поне част от условията на труд, ако разполага с достатъчно социална подкрепа и ако е добре възнаграден за полаганите усилия. Когато служителят има усещането за контрол над ситуацията, стресът може да се окаже мотивиращ, а не заплашващ. И напротив, когато индивидът има усещането, че не владее ситуацията, стресът може да стане синоним на криза и да представлява опасност за здравето му и впоследствие, за безпроблемното функциониране на институцията (чести отсъствия от работа, взимане на болнични и др.).
Стресът в организацията се отразява винаги както на служителя, така и на институцията. Обер отбелязва четири равнища или реакции на стреса, които могат да бъдат породени или редуцирани в зависимост от отношението между човека и работата.

• Организационно равнище. Отнася се до показателите, свързани с начина на организация на обществото и на конкретните институции. Всеки е съгласен, че живеем в “общество, произвеждащо стрес”. Традиционните ценности са на изчезване (такива като солидарност и взаимопомощ), а други се появяват и засилват влиянието си (конкуренция и др.) Присъстваме на дебат, отново повдигащ пред обществото въпросите за мястото и бъдещето на труда. Работата сама по себе си се развива, става все по-абстрактно понятие. Пространството човек-машина се разширява. Използването на новите технологии вече не налага задължителното присъствие на работещите на едно и също място. При тези темпове на развитие, индивидът губи усещането за контрол над професионалната си дейност. Освен това някои институции създават системи за оценяване и разбирания за целите и задачите, които са различни от тези на служителите.

• Междуличностно равнище. Качеството на контактите и комуникацията между работещите в една институция е тясно свързано с психологическия климат. Усещането за признание, разбиране и подпомагане представляват добра възможност за всеки служител да утвърди собствената си идентичност. В ситуациите на силна конкуренция, работещият получава усещането за загуба на контрол. Това може да предизвика агресивни реакции, които от своя страна, при честа повторяемост, водят до затруднения в комуникацията.

• Професионално равнище. Отнася се до работата като такава, до спецификите и условията, в които се извършва. Ергономическите качества на дейността са тясно свързани с чувството на благополучие на служителя. Шумът, чистотата, осветлението и други фактори определят до голяма степен качеството на връзката между работещия и работата. “Абсурдната работа”, неотговаряща на представите на субекта, представлява значима психологическа фрустрация. В някои професионални сфери на дейност (банкови служители, пожарникари, полицаи и др.) опасностите, както и досегът със смъртта са често срещани и влияят съществено на емоционалното състояние на работещите. Това се отнася и до хората, при които междуличностното общуване е предмет на професионалната им дейност (медицински сестри, социални работници, преподаватели, стюардеси и др.)

• Личностно равнище. То е свързано с ресурсите на субекта, с личната му история, с физическото и психическото му състояние. Всеки човек притежава собствен праг на чувствителност, разбирания и уязвимост, които определят начините и способностите му да реагира на събитията. Субектът оценява ситуацията и собствените си ресурси и от тази оценка зависи усещането му за контрол или липсата на такъв.

В специфичните отношения между служителя и институцията тези четири равнища лесно могат да бъдат открити. Те пораждат фактори, които могат както да предизвикат, така и да редуцират стреса. Например, един лесно раним служител (личностно равнище), работещ в трудни условия (професионално равнище) може да запази сравнително добро усещане за контрол над ситуацията, ако системата от ценности на институцията е близка до неговата собствена (организационно равнище) и ако комуникацията между колегите е с добро качество (междуличностно равнище).


http://stresizdrave.mvr.bg/NR/rdonlyres ... cideMZ.doc

[малкия]

много гадна тема..... не ми се чете направо...

Освен това е и актуална

Което я прави още по-гадна...

[Куче]

Искам да попитам какво правят зачислените психолози в дирекциите на ОДП-та?.
За 19г служба само един път ни е потърсил психолога на ОДП и то заради някакъв тест...който беше бла-бла. Има си отделна стая , комп. и по цял ден си чеше оная работа...опссс нашия психолог е жена. Така и баба ми може да е психолог. Трябва коренно да се променят нещата от министерството иначе ще продължават самоубийствата на колеги /да пази господ/, и после умните глави се чудят защо се е гръмнал колега.

[Lord]

...Трябва коренно да се променят нещата от министерството иначе ще продължават самоубийствата на колеги /да пази господ/, и после умните глави се чудят защо се е гръмнал колега.

Прав си, но ние сме си традиционалисти, дори и да има ежеседмични беседи със специалисти, ние пак ще се правим на главни герои и няма да се открием душевно, и няма да споделим с тях, защото все още сме задръстени до комините.

По отношение на самоубийствата личното ми мнение е, че вината е на колегите от екипа, района или както искате го наречете, също и на прекия началник, най-често груповия. Ако са доловили нещо - защо не са го споделили нагоре, а ако не са, толкова по-зле, значи не са никакъв екип, както и груповия не е никакъв началник, а чиновник.

Не ангажирам никого с това ми мнение, то се базира само и единствено на практическия ми опит.

[osata]

Лорде - аз лично съм крил пистолети от касата по нареждане.. абе по взаимно съгласие, знаеш ли колко пък е грозно колегата да види, че оръжието е скрито..... малко му е другата мъка, ами намира, че и на работа вече е ... абе още по-объркан става.
А това за психолозите - хубаво нещо, ама обикновено споделяме на близки приятели, любовници, случайни хора дори - но при специалист от ведомството, който си пие кафето с ... извинявам се, ама не. МВР - добрите вести идват бързо, лошите още по!

[rspab03]

Има си отделна стая , комп. и по цял ден си чеше оная работа...опссс нашия психолог е жена.

Като е жена няма ли си оная работа

[BARETATA]

Много са комплексни нещата.Има обаче извод,който се гради като цяло на нечовешкото напрежение в момента на и за тази система - МВР.

[ribaflic]

La course aux chiffres accusée après des suicides de policiers
DURAND Jacky

Six policiers se sont suicidés depuis le 1er janvier 2008. Dernier en date, un gardien de la paix s'est donné la mort, jeudi matin, avec un fusil de chasse dans le jardin de son pavillon en région parisienne. Ce fonctionnaire, anciennement affecté à Paris, avait depuis quelques mois une «position aménagée» en raison de problèmes psychologiques, selon une source policière.

Amplification. Le suicide dans la police est une préoccupation constante parmi les syndicats professionnels, ne serait-ce que parce que les policiers disposent d'une arme à feu personnelle : en 2007, cinquante policiers se sont donné la mort, soit autant qu'en 2006. Et les chiffres de janvier 2008 ne sont pas, de prime abord, plus alarmants que ceux du premier mois de l'année dernière, puisque, selon les statistiques officielles, huit policiers s'étaient suicidés en janvier 2007. Le débat s'est en revanche amplifié ces dernière semaines sur les raisons de ces passages à l'acte : «C'est tellement facile de lier ces suicides à des problèmes personnels. Il y a un problème de fond, c'est la pression hiérarchique et le poids de la rentabilité que l'on met sur les policiers», affirme Joaquin Masanet. Le secrétaire général de l'Unsa police, syndicat majoritaire parmi les gardiens de la paix, pourfend depuis longtemps «la culture du résultat» instauré par Nicolas Sarkozy quand il était ministre de l'Intérieur. Mais il estime aujourd'hui que cette «course aux chiffres», consistant à évaluer et à récompenser les policiers sur leur nombre de PV et d'interpellations, «est plus mal vécue qu'avant» et que ce malaise concerne l'ensemble de la hiérarchie : «La preuve, trois commissaires se sont donné la mort en moins de deux ans», affirme Joaquin Masanet.

«Les gars sont maintenant beaucoup moins tolérants par rapport à la pression qu'on leur met. Ils réagissent plus sur les notions de contrôle et de résultats», confirme un autre syndicaliste évoquant le coup de grogne d'une vingtaine de ces collègues en poste à Belfort qui ont boycotté, le 22 janvier, les voeux du directeur départemental de la sécurité publique (DSDP) : «Nous travaillons dans un climat de suspicion qui va crescendo. On nous demande plus d'interpellations, plus de radars, plus de timbres-amendes, plus de contrôles d'étrangers en situation irrégulière. Bref, ce qui compte, c'est de faire du chiffre. Ce qui nous inquiète, c'est qu'on s'écarte de plus en plus de notre métier : la sécurité et la poursuite des délinquants», se sont insurgés des représentants syndicaux dans le quotidien l'Est républicain.

Pour le secrétaire général du Syndicat général de la police (SGP-FO), Nicolas Comte,«le policier est au centre des tensions de la société». Il estime que les raisons de tels actes suicidaires sont «diverses mais plus compliquées» qu'un «simple motif d'ordre privé», comme l'ont indiqué des sources policières après les enquêtes ouvertes sur les cinq premiers suicides de 2008.

«Amalgame». Le syndicat des commissaires SCPN (majoritaire) a réclamé jeudi «une fois de plus l'ouverture en urgence d'un large débat» entre l'administration et les syndicats estimant,que les «suicides touchent tous les corps [de la police] sans exception». Le SCPN ajoutait qu'il y a souvent «un amalgame inacceptable» sur ces suicides, le débat se focalisant parfois sur les commissaires «à qui on demande un management sans faille sans leur en donner les moyens». Dans ce contexte, l'Inspection générale de la police nationale (IGPN, la police des polices), a été chargée d'une mission d'écoute et de conseil au commissariat de Tours (Indre-et-Loire) après qu'un policier s'est donné la mort le 13 janvier. C'est la troisième fois qu'un policier se suicide ou tente de se suicider en un an en Touraine.
http://www.liberation.fr/france/0101727 ... -policiers

Накратко-от януари 2008 г. шестима полицаи са се самоубили до датата на статията/ 28.01.2008 г./.Въпросът за самоубийствата сред полицаите представлява основна и постоянна грижа на професионалните полицейски синдикати.Председателят на синдиката на сержантите казва, че е много лесно самоубийствата да се обясняват с лични причини, но има един базов проблем-този с оказвания от висшестоящите натиск върху служителите.Трима комисари също са сложили край на живота си.Този феномен засяга всички нива.В стремежа си да отговорят на очакванията за брой глоби, брой задържания, брой проверени чужденци, полицаите казват, че са се отдалечили от същината на полицейската работа.Комисарите пък от своя страна се оплакват, че от тях се иска безпогрешно управление без да им се предоставят необходимите средства/правомощия.
П.С-като имам време ще го преведа

http://www.victimesdudevoir.info/Suicides2.htm-жертви на службата, много интересно четиво