ЦЕНАТА НА ИСТИНАТА ЗА ПОЛИЦАИТЕ-САМОУБИЙЦИ
Полицаите трябва да протестират и за правото си на психическо здраве...
„Полицейският стрес и самоубийствата на хора от системата досега са били игнорирани или неадекватно изследвани”, четем на специално създаден от силовото ведомство сайт
Петър Петров | 2009-09-28 20:48:00
Зачестяват случаите на полицаи, които посягат на живота си. Почти всеки месец (или през месец) в България се самоубива по един служител на реда, плащайки най-високата цена на „пазара на истини” в държавата – тази на собствения си живот. Четем за това, като за инциденти или тежки пътно-транспортни произшествия, минават в черната статистика на битието, и толкова.
Медии и институции предпочитат да не коментират в подробности евентуалните причини за обвитите в мистерия самоубийства на служители на органите на реда и сигурността в страната. Особено тези, които се случват в определени градове. Измъкват се с две-три изречения, колкото да отбият номера. „Ще се проведе разследване по случая”, „ще бъдат проверени всички възможни версии в процеса на досъдебното производство”, или – „на този етап не може да се каже дали е имало лична драма –
нещастна любов, пристрастеност към хазарт, дългове, конфликти на служебно ниво”.
Черната статистика. През юни тази година разследван за престъпление полицай от софийското Първо РПУ е намерен прострелян в автомобил в района на село Пасарел. До тялото на 37-годишния мъж е открит нерегистриран пистолет, а по неофициална информация той се е прострелял в дясното слепоочие. В края на юли 47-годишен полицай от Свиленград сложи край на живота си. На 12 септември пътен полицай се прострелва с лично ловно оръжие в дома си в Силистра. Бил дългогодишен служител на КАТ. Ползвал се с авторитет сред колегите си. Съседите му го описват като възпитан и добър човек. Запознати съобщават, че същата вечер участвал в пътно-транспортно произшествие, а часове по-късно посегнал на живота си. На 16 септември 23-годишен полицай се самоуби в доспатското с. Любча. Младият мъж работил в Охранителна полиция в Районното управление на МВР и отговарял за Девин и Борино. Съселяните го познавали като красив, уравновесен човек.
В селото се носели слухове, че имал някакви проблеми с по-висшестоящи служители.
Преди броени дни - на 23 септември, в Бяла Слатина бе намерен застрелян със служебния си пистолет в личен автомобил 35-годишен полицай. Командир на отделение. Постъпил в полицията преди 15 години. С пет служебни награди. Официално съобщиха, че няма нищо общо с осемте полицаи, които бяха заловени на 12 септември за злоупотреба със служебното си положение. Служителят го няма вече, няма как да разберем и "цената на истината" за неговата смърт.
„Постоянното напрежение в работата води до нервни сривове. Регионалната дирекция на МВР не взе никакви мерки.
Можеше да изпратят психолог, който да разговаря с останалите полицаи," казва негов роднина пред медиите. Но кой да ти тръгне сега да води задушевни разговори с катаджии. Те са опитни, силни мъже... Уравновесени, физически здрави... Защо трябва да ги унижаваме със служебни психосеанси, нали?
Да не обръщаме внимание на статистиката, нали така ще каже някой. А можем ли?
Нека напомним, че само за миналата година в Плевен се самоубиха трима служители на реда. Има поне няколко града в България, за които се наблюдава тревожна тенденция за полицаи, които си теглят куршума, а това не би трябва ло да убягва от вниманието на висшестоящите. Твърде цинично би било да се формализират драмите на подопечните в системата на МВР служители.
Все пак любопитна е статията на Мариана Зарова, поместена на интернет страницатаstresizdrave.mvr.bg. „Полицейският стрес най-общо и самоубийствата на полицаи в частност, досега са били игнорирани или неадекватно изследвани”, твърди авторката. Голям процент от тях били представяни като нещастни случаи (инциденти), за да могат да получат семействата им суми от застраховки. А и смъртта при инцидент не била толкова „стигматизираща” за починалия и за неговото семейство и позволявала запазването на достойнство пред роднините, съседите, колегите.
„Масово полицейските управления нямат развити програми за оценка на риска от самоубийство
при служителите. Няма програми и за работа с т. нар. ”косвени жертви” от самоубийството – най-близките колеги и приятели, семейството”, споделя експертът. Но и предупреждава, че често полицаите са „много вещи в това да си дават вид, че с всичко биха могли да се справят”. Затова всеки признак на стрес трябва да се приема от началниците им сериозно. „По-добре да сгрешите в прогнозите, отколкото да игнорирате даден проблем, което да доведе да смъртта на служител”, съветва Зарова. Психоложката обяснява, че обикновено вместо да разпознаят чувството на безнадеждност у колегите им като симптом на депресия, служителите го приемат като факт, като „черта на характера” им. Изпадналите в тежка депресия полицаи опитват бързо да се освободят от лошото си състояние, но като се държат така все едно нищо не се е случило. И там е бедата. Крачката до т.нар. "импулсивно самоубийство" също е твърде вероятна.
„За съжаление полицейските служители избягват да се обръщат към консултант,
защото те виждат едно такова посещение като признаване на неспособността да се справят сами. Често те не могат да се доверят на регионалния психолог, защото техния минал опит с психолози е бил в съда или при кандидатстване за работа”, казва Зарова. На интернет страницата е поместена и цяла книга с препоръка към пожарникарите, които според психолозите са изложени на най-силен стрес. Тя е наръчник по „управление на професионален стрес” в помощ на служителите. Издаден е през 2001 г. Полезно четиво. Попадате на интересни предложения за измъкване от депресии и емоционални травми. Експертите предлагат на пожарникарите редица варианти за излизане от вътрешна криза, дори арт-терапия за справяне със стреса. Изкуството, казват, било
„най-лесният, но същевременно най-ефективен начин за справяне със стреса”,
Ако не можете да рисувате, успокояват авторите, нищо не ви пречи „да посещавате изложби, да обикаляте из картинните галерии или просто да се опитвате да виждате красотата около вас, там, където я има”. „А пък ако не си "падате" по изобразителното изкуство, ходете на кино и театър”, допълват те. Но е необходимо и внимателно да се ориентирате в „естетическите качества” на произведенията, които ще видите, за да преживеете истинско удоволствие. На пожарникарите, които не се чувстват добре, им се препоръчва за релаксация слушането на музикалните произведения на Вивалди, Шуман и Чайковски. "Абсолютно противопоказани" са рок, хард рок, хеви метъл, техно музика, както и творбите на Вагнер и Бетовен. Полезни са обаче албумите на саксофонистите Ян Гарбарек, Кени Джи, Кенди Дълфър. А ако пожарникарите проявяват интерес към източната музика, могат да използват „за фон” на тяхната релаксация такива албуми.
„Ако искате да постигнете бърз тонизиращ ефект, бихме могли да ви препоръчаме игриви български автентични фолклорни мелодии,
песните на Брус Спрингстийн, Били Айдъл, Ю Ту и др. рок изпълнители. По-екстремните стилове могат да предизвикат превъзбуда, раздразнение и агресия, особено когато се слушат много силно или продължително”, уточняват психолозите. Задължително условие за успеха на музикалната терапия е избраният стил да съответства на предпочитанията и интересите на човека, но и „да се прилага системно”.
Да, разбираема е наукообразната загриженост на въпросните експерти. Не е лошо да се правят подобни сайтове към МВР системата. Но дайте да не си говорим празни приказки. Колко полицаи и пожарникари слушат джаз или класическа музика? Или ще се подложат на арт-терапия с „парчетата” на Чайковски? По-скоро ще надуят някоя чалга-бургия вкъщи, ще пийнат една-две ракии, ще ударят два пъти по масата като истински балканци. Те знаят наизуст парчетата на Азис и Глория, а психолози ще им казват да си пускат класика и джаз. Я стига! Ако им пуснете някоя симфония, по-вероятно е да им влошите още повече психическото състояние, вместо да им помогнете да излязат от трапа.
И за финал. Всяка година у нас се самоубиват близо 1500 души. По данни на Националния статистически институт около 3000 българи правят опит да сложат сами край на живота си.
През последните години броят на самоубийствата надвишава този на загиналите при катастрофи. Всяко самоубийство пък въздейства сериозно поне на още шестима от обкръжението на самоубиеца. Питам се, не им ли влизат в работата на експертите от Института по психология към МВР тези все по-зачестяващи случаи на полицаи-самоубийци. И кога ще спре тази черна статистика? Да, видях, че има специален сайт за „превенция и управление на професионалния стрес” в МВР - stresizdrave.mvr.bg.
Но кой влиза в него? И достатъчно ли е да се предвиждат единствено мерки като създаването на подобен виртуален проект? Не би било зле МВР да се замисли колко от неговите служители предават богу дух по собствено желание всяка година. А вие, български полицаи, органи на реда и спокойствието ни, протестирайте не само за достойно възнаграждение, но и за правото си на психическо здраве. Докато не е станало прекалено късно.
http://www.bulgaria-news.bg/category/bu ... t8474.html