Един истински министър

Модератори: ribaflic, Lord, Raptor, osata

Един истински министър

Мнениеот Basaev » 15 Ное 2010, 17:17

http://dnes.dir.bg/news/prestapnost-tzv ... 4383?nt=11
Специално аз му стискам палци на човека. Дано той да е следващя президент !
В борбата със здравия разум, победата ще бъде наша....
Аватар
Basaev
старши Полицай
старши Полицай
 
Мнения: 232
Регистриран на: 04 Окт 2010, 00:12

Re: Един истински министър

Мнениеот Basaev » 15 Ное 2010, 17:25

Само да вметна един цитат на разследващия журналист Юрген Рот който казва : '' Вчера, при представянето на новата си книга "Гангстерска икономика. Как организираната престъпност ни изкупува", германецът заяви, че Георги Първанов, Алексей Петров и Румен Петков са новите демони в България. Според него миналото на тримата ги обвързва. ''
Точно от тези копелдаци трябва да се пази много министър Цветанов. Алексей е готов на всичко, дори на крайности, само и само да не бъде осъден. Защото тогава наистина глави ще падат.
В борбата със здравия разум, победата ще бъде наша....
Аватар
Basaev
старши Полицай
старши Полицай
 
Мнения: 232
Регистриран на: 04 Окт 2010, 00:12

Re: Един истински министър

Мнениеот Sir Humphrey » 18 Ное 2010, 20:47

Борисов: "Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш"
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/ ... golo_dupe/ ;)

:o :o :o :shock: :cry:
Аватар
Sir Humphrey
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 1234
Регистриран на: 26 Авг 2009, 22:13

Re: Един истински министър

Мнениеот avitohol » 18 Ное 2010, 21:29

Спецгрупа в МВР се заема с убийствата от последните 20 години
http://news.ibox.bg/news/id_57071557
avitohol
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 409
Регистриран на: 25 Дек 2009, 00:25

Re: Един истински министър

Мнениеот малкия » 18 Ное 2010, 23:12

Basaev, аз лично стискам палци на всеки министър. До един момент - до момента, в който докаже, че не го бива. От моя гледна точка министър Цветанов е още далече от тоя момент. Стискам му палци да не стигне.
Все пак лично аз бих му пожелал малко по-малко арогантност, малко по-малко увереност, че няма правилно мнение, различно от неговото и малко по-спокоен ПиАр.
_________________________________
Валентин Попов ГПУ - Благоевград
малкия
Синдикат
Синдикат
 
Мнения: 868
Регистриран на: 29 Авг 2009, 12:47

Re: Един истински министър

Мнениеот Lord » 18 Ное 2010, 23:43

малкия написа:Basaev, аз лично стискам палци на всеки министър. До един момент - до момента, в който докаже, че не го бива. От моя гледна точка министър Цветанов е още далече от тоя момент. Стискам му палци да не стигне.
Все пак лично аз бих му пожелал малко по-малко арогантност, малко по-малко увереност, че няма правилно мнение, различно от неговото и малко по-спокоен ПиАр.


Г-н Валентин Попов, не Ви познавам, но отчитайки, че сте синдикален лидер и въпреки това имате лична позиция, която звучи толкова искрено, само мога да Ви поздравя. Личната позиция и личното мнение е вид лична отговорност!
В мнението Ви няма агресия, няма противоборство, няма злоба, дори няма политика, намирам това за чудесно! Само така бихте показали, че нещата не са "тет а тет" само "за спорта", а напротив, интереса е за и в името на ежедневната дейност на редовите служители/причислявам се тук/, чиято задължение и цел е пък само една-защита на живота и имота на българските граждани и суверинитета на България.
И ако наистина е така, какво да пожелаем ние отстрани, освен успех, и на министерския екип, и на професионалното ръководство, и на Вас в социалния диалог, дано доброто се случи, защото е за всички и страната!
________________________________________________________________
Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.” - Хамлет , по точно Шекспир;-)
Аватар
Lord
КОМИСАР
 
Мнения: 5861
Регистриран на: 19 Авг 2009, 01:21

Re: Един истински министър

Мнениеот SYNOPTIK » 19 Ное 2010, 00:24

Аз също съм на мнение,че сегашният Министър няма аналог в последните 20 години,с много малки изключения,и то в действията на някой бивши министри,а не като цяло.
За тези,които "надничат" във форума,и злословят в други такива,бих казал,че това мнение е лично,а не като Админ,а за тези които ме познават,е ясно че от близо два месеца съм и пенсионер,така че не мога да бъда обвинен в пристрастия.
Наистина труден е диалогът с единственият реално действащ Синдикат в МВР,но това е съвсем друга тема.
Самият рейтинг,негов и на МВР като цяло,никога не е бил на такова ниво сред обикновените хора,и именно заради това,атаките спрямо него,са така настървени !
Ако изобщо не се движиш, оковите почти не се усещат.
Щастието е единственото нещо, което при делене се умножава.
Аватар
SYNOPTIK
PoliceBG
 
Мнения: 1263
Регистриран на: 18 Авг 2009, 14:41
Местоположение: София Завинаги един от ВАС

Re: Един истински министър

Мнениеот Sir Humphrey » 19 Ное 2010, 00:39

"Князът", Николо Макиавели

ГЛАВА XIX
КАК ВЛАДЕТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ИЗБЯГВА ПРЕЗРЕНИЕТО И ОМРАЗАТА НА НАРОДА


Аз вече разгледах по-важните качества, които владетелят трябва да притежава. Другите качества искам да разгледам накратко и да ги обобщя. Всеки владетел трябва да се стреми да избегне всичко, което може да му навлече омразата и презрението на народа. Постигне ли това, вече е изпълнил основното и може да не се безпокои от упреците, които биха му се отправили за другите му непочтени деяния.
Вече казах, че владетелят може да бъде намразен най-вече когато посяга върху имота и жените на поданиците си. Народът живее спокойно и е доволен от владетеля щом не му се отнема нито имота, нито честта. Той трябва да се бори само против стремежите на малцината амбициозен, с които лесно би могъл да се справи.
Владетелят предизвиква презрението на народа, когато минава за непостоянен, лекомислен, изнежен, малодушен, нерешителен – слабости, от които трябва да се пази като от чума, като се стреми да проявява в постъпките си величие, дръзновение, сериозност и сила. Когато разрешава спорове, възникнали между гражданите, решенията, които взема, трябва да бъдат неотменими. Трябва да се държи на такава висота, че никому да не идва на ум дори да го мами или надхитрява.
Когато един княз е почитан от народа си, няма защо да се бои от съзаклятията н външните нападения. Всеки владетел е изложен на две опасности: едната вътрешна – от страна на поданиците му, и другата външна – от страна на външни сили. От външните опасности се защитаваш с добри войски и добри съюзници. Който има добри войски, винаги ще има и добри съюзници. При това, когато отношенията с чуждите сили са добри, ще е запазен от вътрешния ред, ако, разбира се, не бъде нарушен от някой заговор. Каквито и пречки да се появят отвън или отвътре, владетелят ще успее да ги преодолее, подобно на спартанеца Набид, ако предварително е изпълнявал дълга си към войската и се е съобразявал с правилата, които вече посочих.
Когато не е изложен на външни опасности, владетелят е заплашен само от тайни заговори, които лесно може да предотврати, ако направи всичко възможно да не си навлече омразата и презрението на народа. Най-силното средство срещу заговорите е владетелят да не бъде намразен от народа си. Всеки заговорник вярва, че смъртта на владетеля ще бъде посрещната със задоволство от народа, но когато е убеден, че народът няма да одобри смъртта на владетеля, той не се забърква в заговори, защото знае, че се излага на безбройни изпитания и трудности. Знаем от историята, че са правени много заговори, но малко от тях са успешни. Затворникът не може да действа сам и търси помощ от недоволните. Но тогава го заплашва опасността да бъде предаден срещу възнаграждение. Ония, на които поверяваш заговора, от една страна могат да разчитат на сигурна печалба, а от друга страна – самите те са изложени на опасности. Те трябва да ти бъдат много близки приятели, или да са заклети врагове на княза, за да не му разкрият тайната. Следователно, на страната на съзаклятниците са страха, безпокойството, опасенията от наказанието. На страната на владетеля са величието на властта му, законите, защитата на приятелите и държавата. Когато владетелят се радва на благоволението на народа, невъзможно е да се намери толкова смел човек, който да се реши да прави заговори. Обикновено заговорникът се притеснява до изпълнението на плана си, а в този случай трябва да се бои и след това, защото след извършването на злодеянието ще има за враг народа, при когото не ще може да намери убежище. За доказателство могат да се приведат безброй примери, но аз ще се задоволя само с един от времето на бащите ни. Анибал Бентиволи , дядо на днешния Анибал и бивш княз на Болоня, бил убит от съзаклятниците Канески и от неговия род останал само Джовани , който бил още в пелени. Непосредствено след убийството народът се вдигнал и избил всички Канески. Колко голямо е било благоволението на народа към рода Бентиволи се вижда от факта, че болонците, като узнали, че във Флоренция живее един Бентиволи, който дотогава минавал за син на ковач, отишли да го вземат и му поверили управлението преди да е навършил пълнолетие.
Всички добре устроени държави и мъдрите владетели винаги са се стремели да не доведат до отчаяние влиятелните и да задоволят народа. Това е основната грижа на всеки владетел.
В наше време между добре устроените и добре управлявани държави е Франция, която разполага с добри учреждения, от които зависи свободата и безопасността на краля. Първо място между тези учреждения безспорно заема парламентът. Създателите на това кралство са познавали както амбицията и грубостта на благородниците, така и омразата на народа към тях, произтичаща от страха, и са искали да обуздаят първите и да осигурят благоденствието на вторите. Като преценили, че за това не бива да се грижи краля, който би могъл да си навлече омразата на благородниците, в случай че облагодетелствува народа, или омразата на народа, ако облагодетелствува благородниците, създали парламента, който да може, без намесата на краля, да обуздава благородниците и да облагодетелствува народа. По-благородно и по-разумно учреждение, което тъй да осигурява краля и реда на държавата, едва ли би могло да има. От това може да се заключи, че владетелите трябва да предоставят неблагодарните работи на другите, а за себе си да запазват благородните. Повтарям: владетелите трябва да уважават благородниците, но трябва да внимават да не си навлекат омразата на народа.
Когато разглеждаме живота и смъртта на римските императори, на мнозина може да се стори, че се натъкваме на примери, които са в противоречие с твърдението ми. Някои от тях, макар и да са водили почтен живот и да са притежавали необикновени качества, са изгубили властта, а други са убити от заговора на поданиците си. За да разпръсна това заблуждение, ще разгледам качествата на някои императори, като посоча причините за провалянето им, които не се различават от причините, които вече изтъкнах. Между другото ще направя преценка на нещата, на които трябва да се обърне внимание при изучаването на събитията от онези времена. Искам да се огранича с примери за императори, които са властвали през времето между Марк Аврелий и Максимин, а именно: Марк Аврелий, Комод, неговият син – Пер-тинакс, Юлиян, Север, Антонин, Каракал, неговият син – Макрин, Елиогабал, Александър и Максимин.
На първо място ще отбележа, че докато другите владетели е трябвало да се справят само с амбицията на благородниците и с необуздаността на народа, римските императори е трябвало да се справят още и с алчността и жестокостта на войниците. Много императори са се провалили, защото не са могли да се справят и задоволят едновременно войниците и народа. Народът е бил миролюбив и затова е обичал миролюбивите императори. Войниците са обичали войнствените, нападателните, жестоките, алчни императори и са искали да проявят тези качества към народа, за да им се удвоят заплатите и да се задоволят алчността и жестокостта им. Това е причината да се провалят императорите, които по природа не са били зли, нито са съумявали да минават за такива, за да могат да обуздават народа и войниците. Повече от императорите, особено онези, които са се изкачили на престола от обикновени граждани, са решили да задоволят войниците без да държат сметка за беззаконията, които са се вършили над народа. Друго решение не са могли да вземат, като са знаели, че е много трудно да се примирят интересите на народа и войниците. Когато владетелите не могат да избегнат омразата на едните или на другите, трябва да направят всичко възможно да избегнат омразата на народа. Когато видят, че е неизбежна, да се помъчат да избегнат омразата на по-силните съсловия. Затова онези императори, които от обикновени граждани са ставали крале и са се нуждаели от изключителна подкрепа, са подавали ръка по-скоро на войската, отколкото на народа. Преуспяването или провалянето на всеки император зависело от това доколко е съумял да се постави добре пред войниците си. По тези причини Пертинакс и Александър, които са били умерени, справедливи и милостиви, свършили печално. Само Марк, който е имал същите добродетели, е избегнал тази участ, защото заемал престола по наследствен път и не бил задължен нито на войниците, нито на народа. Благодарение на многото си добродетели, които са будели почит у всички, той винаги е държал както народа, така и войниците си в кръга на задълженията им и никога не са го презирали или мразели. Пертинакс загинал още в началото на властването си, защото го намразили войниците, които свикнали на разпуснат живот при Комод, а той се опитал да ги приучи на честен и скромен живот. Известно влияние за провалянето му е оказало и обстоятелството, че са го презирали поради напредналата му възраст. Трябва да отбележа, че омразата се спечелва както чрез добрите, така и чрез лошите дела. При това, както вече казах, владетелят често е принуден да не бъде добър, когато иска да запази държавата. Ако колективът – било народът, било войската, било благородничеството, от поддръжката на когото владетелят смята, че се нуждае, е порочен, то владетелят е принуден да следва склонностите му и да задоволява желанията му и тогава добрите дела са гибелни за него.
Александър бил толкова добър, че през четиринадесетгодишното му властваме не бил убит нито един човек без законна присъда. При все това бил убит при заговор във войската, защото го смятали много мек и се оставил да го ръководи майка му.
Комод, Север, Антонин, Каракала и Максимин били извънредно жестоки и алчни и, за да угодят на войниците, не се въздържали от никакво насилие, което е могло да се упражни над народа. Всички, с изключение на Север, са имали печален край. Север можал да властва щастливо благодарение на многото си превъзходни качества, които му позволили да се радва едновременно на привързаността на войниците и на благоволението на народа. И понеже от обикновен гражданин той станал император и извършил велики дела, искам накратко да посоча как е съумял да върви по стъпките на лисицата и лъва, на които, както вече казах, трябва да подражава всеки владетел.
Север, който познавал нехайството и леността на император Юлиян, убедил войската си, която предвождал в Славония , да отиде в Рим, да отмъсти за смъртта на Пертинакс, убит от преторианските войски. Под този предлог, скривайки ревниво властолюбивите си домогвания, повел войските си и стигнал в Италия преди още да се е знаело за потеглянето му. Когато пристигнал в Рим, сенатът от страх го избрал за император, а Юлиян бил убит. След това, за да стане пълен господар на империята, Север трябвало да преодолее още две пречки. Едната бил Песциний Нигер , който предвождал войските в Азия, и се обявил за император. Другата бил Албин , който предвождал войските на запад, и също се стремял към императорската власт. Север сметнал за опасно да нападне двамата и нападнал Нигер, а решил да измами Албин като му предложил да разделят властта. Албин повярвал и приел. След като победил и убил Нигер и усмирил Изтока, Север се върнал в Рим и се оплакал на сената, че Албин, вместо да е признателен за сторените му добрини, замислял да го убие с измама. Заявил, че трябва да накаже непризнателността му, отишъл във Франция и му отнел властта и живота.
Ако проследим подробно делата на този император, ще видим, че той съчетавал силата на лъва и хитростта на лисицата. Той знаел да вдъхне уважение и страх, както у войската, така и у народа. Неговата голяма слава винаги го предпазвала от омразата, която грабежите му могли да предизвикат у народа. Нищо чудно, че той могъл да държи в ръцете си толкова голяма власт.
Антонин Каракала, неговият син, също притежавал великолепни качества, които му спечелили почитта на народа и привързаността на войниците. Той бил войнствен, с лекота понасял трудностите, презирал изтънчената храна и изнежващите удобства, заради което бил обичан от войската си. При все това, поради нечуваната си жестокост, която проявил при избиването на голяма част от жителите на Рим и Александрия, бил намразен от всички и убит от един стотник от собствената си войска. Тук трябва да отбележа, че владетелите трудно могат да се опазят от онези, които са решили да отмъстят с цената на собствения си живот, но такива хора се срещат рядко и не представляват чак толкова голяма опасност за владетеля. Трябва само да се внимава да не се засегне тежко някой от тези, които са на служба при него, или с които е обграден. Антонин извършил голяма грешка, че след като убил един от стотниците си, без да е доказана вината му, оставил неговия брат в гвардията си, макар че той постоянно се заканвал да отмъсти. Тази грешка Антонин изкупил с живота си.
Комод, синът на Марк, наследил престола от баща си и за него било много лесно да се задържи. Достатъчно било да следва постъпките на баща си, за да бъде почитан от народа и войската си. Но той бил жесток и груб, често се биел с гладиаторите на арените и вършел недостойни за императорското си величие неща. За да задоволи алчността си, се отнасял снизходително към войниците. Дисциплината в армията спаднала. С това спечелил презрението на войниците и омразата на народа. Срещу Комод бил организиран заговор и го убили.
Остава ми да разкажа за Максимин. След като войниците убили Александър, поставили на негово място Максимин, който бил много войнствен. Низкият му произход (всички знаели, че пасял овце в Тракия), мудността, с която дошъл в Рим, за да поеме властта и особено жестокостите, които извършил навсякъде в империята чрез представителите си, предизвикали презрение и омраза. Първо Африка, после сенатът, римският народ и цяла Италия се обявили против него. Въстанала и собствената му войска, която, преситена от жестокостите му и уморена от продължителната обсада на Аквилия, го убила без да се страхува, защото той спечелил омразата на всички.
Няма да говоря нито за Елиогабал, нито за Макрин, нито за Юлиян, които поради презрението, което си спечелили, се задържали много малко на престола. В заключение ще кажа, че владетелите в наше време се справят много по-лесно с войниците си. Нито един владетел не държи несменяема войска, която да представлява самостоятелна сила в държавата, както е било в Рим. И ако някога е трябвало повече да се задоволяват нуждите на войниците, отколкото на народа, то е било, защото войниците са били по-влиятелни от народа. Днес на всички владетели, освен на турския и египетския, се налага да задоволяват повече нуждите на народа, отколкото на войниците, защото той има по-голямо влияние. Изключвам турския султан, който държи постоянно 12 000 пехотинци и 15 000 кавалеристи, от които зависи безопасността и силата на държавата му, и той трябва да се стреми да запази и поддържа приятелски отношения с тях, като изоставя на заден план грижите за народа. Същото важи и за египетския султан, чиято власт се крепи върху войските му, и който често пъти трябва да отива против народа, за да не се лиши от тяхната поддръжка. Трябва да отбележа, че властта на египетския султан е подобна на папската в Рим. Египетският султан не може да се нарече наследствен, защото след неговата смърт престолът му не се наследява от синовете му, а от друг поданик, избран от тези, които имат право да избират. Той не може да се нарече и нов, защото идва на власт по един традиционен ред и не среща трудностите, които имат новите владетели. Султанът е нов, но учрежденията в страната са стари и са приспособени да му осигурят положението на наследствен владетел.
Да се върнем на темата. Който е прочел внимателно изложеното, се е уверил, че споменатите императори са се провалили, защото са си спечелили омраза и презрение. Една част са вървели по едни пътища, а други по точно противоположните, но независимо от следваните пътища, едни са били щастливи, а други са имали печален край. Понеже са били нови императори, за Пертинакс и Александър е било безполезно и опасно да вървят по стъпките на Марк Аврелий, който е имал властта в наследство. Каракала, Комод и Максимин са загинали, понеже са искали да вървят по стъпките на Север без да са имали неговите качества.
Един нов владетел не трябва да подражава на Марк Аврелий, нито на Север, но трябва да научи от Север как да се добере до престола, а от Марк – как да се закрепи на него, след като вече е установил и заздравил властта си.

ГЛАВА XXI
КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИ ЕДИН ВЛАДЕТЕЛ, ЗА ДА БЪДЕ ПОЧИТАН


Нищо не буди такава почит в народа, както великите подвизи и изключителните постъпки на един владетел. Сегашният крал на Испания Феранд, може да се нарече почти нов, защото от слаб крал, благодарение на великите си и изключителни дела, стана първият крал на християнството. Наскоро след изкачването си на престола той нападна Гренада и това първо негово начинание, осъществено, когато държавата му е била вътрешно спокойна и не е могъл да срещне никаква съпротива, бе основата на мощта му. Кастилските барони, увлечени в тази война, не помислили за бунт и през това време той разшири славата и властта си над тях, без те да се досетят. Войските си, които го издигнали толкова много, поддържал с църковни и народни пари. За да може да се впусне в други завоевания, все в името на религията, прибягна към една благочестива жестокост и изгони маврите . Пак под мантията на религията нападна последователно Африка, Италия и Франция. Той винаги се впускаше във велики начинания, които предизвикваха в поданиците му удивление и жив интерес към изхода им. Тези негови инициативи са следвали непрестанно една след друга и никога не давали време на хората да се съвземат и да се съюзят против него.
Много полезно за един владетел е да се прояви с изключителни дела във вътрешното управление на страната, като награждава или наказва онези, които извършват похвални или недостойни дела. Отличен пример за това е Бернабо , владетел на Милано. Владетелят трябва да се стреми във всяко свое начинание да се проявява като велик и необикновен човек.
Владетелят е уважаван когато е истински приятел или истински неприятел, т.е. когато застава открито и смело на страната на някого. Много по-полезно е да се действа така, отколкото да се следва пътя на неутралитета. Когато двама твои мощни съседни владетели влязат във война и единият от тях победи, ти или ще си заплашен от него, или не. И в двата случая за теб ще е по-изгодно да застанеш на едната страна и да поведеш открита война. В случай, че победителят е толкова силен, че представлява опасност за теб, ти винаги ще си негова плячка – за радост на победения, и няма да имаш към кого да се обърнеш за защита и убежище. Победителят не иска да има несигурни съседи, които не му помагат при затруднения, а победеният не ти дава убежище, защото си бил безучастен зрител на поражението му.
Когато Антиох влязъл в Гърция, повикан от етолийците да прогони римляните, той изпратил посланици до ахейците, които били приятели на римляните, да останат неутрални. Римляните пък ги убеждавали да се присъединят към тях. Въпросът бил отнесен в съвета на ахейците където, след като говорили пратениците на Антиох, думата взел представителят на римляните и заявил:
„Препоръчват ви решението да останете неутрални като най-сигурно. Аз ви уверявам, че няма по-лошо решение от това. Вие неизбежно ще попаднете в ръцете на победителя, който и да е той".
Който не ти е приятел винаги ще иска да бъдеш неутрален, а приятелят ще очаква да се намесиш открито във войната на негова страна. За да се отърват от настоящите опасности нерешителните владетели най-често следват пътя на неутралитета и разбира се повечето пъти се провалят. Когато се присъедини открито и смело към едната страна и тя излезе победителка, владетелят няма защо да се опасява. Победителят му е задължен и обикновено хората не са толкова нечестни че на стореното добро да отговарят със зло. Никога победите не са толкова безспорни, че победителят да пренебрегне повелителите на справедливостта. Ако този, към когото си се присъединил, бъде победен, ти ще можеш по-късно да разчиташ на него. Когато и както може той винаги ще ти помага. Ти ставаш негов другар в съдбата, която някога може да му се усмихне.
Когато воюващите не представляват опасност за теб, ще е още по-разумно да се обявиш открито в подкрепа на една от страните. Така смазваш една съседна държава в съюз с този, който, ако беше разумен, би трябвало да я брани от теб. Невъзможно е да не победи този, към когото се присъединяваш и тогава, дори като победител, той изпада в твоя зависимост.
Владетелят не бива да се съюзява с по-силен от него противник, освен ако някакви изключителни обстоятелства не налагат този съюз. Дори и да победи, той пак ще бъде в негова зависимост. Владетелите трябва да се стремят да не изпадат в зависимост от друг.
Венецианците се съюзиха с Франция против Миланския дук, а можеха да избегнат този съюз, който бе гибелен за тях. Когато един съюз е неизбежен, както бе с флорентинците, когато папата и Испания изпратиха войските си да нападнат Ломбардия, тогава владетелят, по вече изложените причини, трябва да се определи към някоя от страните. Никой владетел не може да е сигурен, че решението, което е взел е най-сигурното. Често, когато се стремим да избегнем една опасност, попадаме на друга. Благоразумието на владетеля ще се прояви в това да прецени опасностите и да избегне най—тежката.
Всеки владетел трябва да цени и закриля дарованията и изкуствата, да насърчава гражданите спокойно да упражняват занаятите си, особено търговците и земеделците, като им осигури собствеността и не ги облага с непосилни данъци. Трябва да възнаграждава тези, които обогатяват или разхубавяват по някакъв начин града или държавата му. През подходящо време на годината да устройва представления за народа. Да поддържа интерес към занаятчийските обединения и понякога да присъства на събранията им, като не пропуска случай да прояви добротата и щедростта си, без да накърнява височайшето си достойнство.

ГЛАВА XXII
ЗА СЪВЕТНИЦИТЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ


За всеки владетел е особено важен изборът на министрите му. Те могат да бъдат добри или лоши, според благоразумието на владетеля. За ума на всеки владетел може да се съди по хората, които го заобикалят. Когато те отговарят на заеманото от тях положение и са верни, владетелят е умен. Когато не отговарят на заеманото положение, тогава не можем да имаме високо мнение за владетеля, защото основната си грешка той прави при този избор. Който е познавал Антонио да Венафро , министър на Сиенския княз Пандолфо Петручи, не би могъл да не прецени Пандолфо като много умен, щом е избрал толкова даровит министър.
Има три вида хора: едни, които сами постигат това, което са искали да разберат; други, които могат да разберат онова, което другите са проумели; и трети, които не са способни да разберат нито сами, нито чрез другите. Първите са превъзходни, вторите – добри, а третите безполезни. Безспорно Пандолфо е принадлежал, ако не към първите, то поне към вторите. Защото, когато някой умее да различава доброто или злото, което някой върши или казва, макар и да не е изобретателен, може да различи добрите или лошите дела на министъра си, като ги похвали или осъди. Тогава министърът разбира, че не може да излъже владетеля и му служи вярно и предано.
Лесно можеш да разбереш какъв е министърът като си послужиш с едно безпогрешно средство. Когато той мисли повече за себе си, отколкото за тебе и се ръководи главно от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв човек не е за министър и не трябва да му се доверяваш. Министърът не бива да мисли никога за себе си. Владетелят, за да накара министъра да постоянства в старателната си и вярна служба, трябва да го награждава с почести, пари и длъжности. Така ще свикне с мисълта, че не може да съществува без него и да се страхува от всяка промяна, която би засегнала господаря му. Само така между владетеля и министрите могат да се установят отношения на доверие и преданост. В противен случай краят винаги ще бъде печален за едните, или за другите.


ГЛАВА XXIII
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ЛАСКАТЕЛИТЕ


Аз трябва да засегна едно зло, от което владетелите могат да се запазят само когато имат повече благоразумие. Думата ми е за ласкателите, с които са пълни дворците. Хората са прекомерно честолюбиви и доволни от себе си и мъчно могат да се опазят от тази чума. Когато се опитват да се запазят, рискуват да си навлекат презрението на останалите. Единственото средство да се избавиш от ласкателството е хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината. От друга страна, ако всеки може да ти казва истината, къде ще остане уважението към височайшето ти достойнство? Мъдрият владетел трябва да намери среден път – да се огради с умни съветници, на които да дава правото да му казват истината само за неща, за които ги запита. Той трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им и после да решава сам както намери за добре, като се държи с тях така, че да им даде да разберат, че колкото по-откровено му говорят, толкова по-сериозно се вслушва в думите им. Освен до тези съветници, не трябва да се допитва до никой друг и трябва да осъществява упорито взетите от него решения. Който постъпва по друг начин, се оплита в мрежата на ласкателите и се проваля, или често променя мненията и решенията си и изгубва уважението на другите. Ще приведа един пример от нашата съвременност. Свещеникът Лука казваше за господаря си Максимилиан, днешен император, че не се съветвал с никого и въпреки това не е извършвал нищо самостоятелно. Това е станало, защото следва път, напълно противоположен на посочения от мен. Императорът е таен, не съобщава плановете си на никого и с никого не се съветва. Но щом се опита да осъществи начинанията си, започват да го критикуват, а той, като отстъпчив и мек човек, се отказва от тях. Това, което прави днес, утре го разваля и не се разбира какво иска или възнамерява да прави. Естествено, върху решенията на такъв човек не може да се гради нищо.
Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите. Дори трябва да пресече желанието на всеки, който иска да го съветва за неща, за които не е питал. Но трябва да разпитва подробно и търпеливо да изслушва истината. Да проявява недоволството си когато разбере, че някой се колебае да му каже истината. Грешат ония, които мислят, че владетел, който е известен като умен, минава за такъв благодарение само на чуждите съвети, а не защото действително е умен. Владетел, който не е действително умен, не би могъл да бъде добре съветван. Това става само в изключителни случаи, когато има щастието да попадне на много даровит министър, комуто изцяло да повери управлението. В такъв случай съществува опасност неговата власт за късо време да бъде обсебена от натоварения да управлява. Когато владетелят се съветва не с един, а с мнозина, ще получава различни съвети и ако не е умен, няма да може да направи правилен извод. Съветниците ще мислят повече за личните си изгоди, отколкото за държавните и ако той не забележи това, няма да може да ги покори. Не може да бъде по друг начин, защото хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри. В заключение ще кажа, че добрите съвети, откъдето и да идват, се дължат на благоразумието на владетеля и че благоразумието на владетеля не е плод на добрите съвети.

Аватар
Sir Humphrey
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 1234
Регистриран на: 26 Авг 2009, 22:13

Re: Един истински министър

Мнениеот SYNOPTIK » 19 Ное 2010, 01:00

Прекрасно четиво,Сър !
Тук,обаче трябва все пак да се почне от някъде !
Е,като "всички са в кюпа",как може да се почне ? Веднага се намира нещо.
И как да е иначе,като "до вчера",всички бяхме с "бели чорапи"...!!!
Питахме се-"Как не се намери някой...?",а като се намери,казваме-"Този пък...!"
И го нагласяваме,ама както само ние тук си знаем .
Ако изобщо не се движиш, оковите почти не се усещат.
Щастието е единственото нещо, което при делене се умножава.
Аватар
SYNOPTIK
PoliceBG
 
Мнения: 1263
Регистриран на: 18 Авг 2009, 14:41
Местоположение: София Завинаги един от ВАС

Re: Един истински министър

Мнениеот Sir Humphrey » 19 Ное 2010, 01:48

Тука е цялата книга
http://www.spiralata.net/kn_bul/makiaveli.zip
Аватар
Sir Humphrey
ИНСПЕКТОР
ИНСПЕКТОР
 
Мнения: 1234
Регистриран на: 26 Авг 2009, 22:13

Следваща

Назад към Ръководство на МВР

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта