от Strange » 03 Мар 2012, 16:42
Сигурно мястото на тези ми мисли не е сред всичкия патос на темата, ама все пак ще ги споделя. Аз не чувствам този ден специален. Страшно се гордея, че съм българка и понеже професионално и неформално непрекъснато общувам с хора от цял свят, имам и наблюдения над себе си. Аз обичам да говоря за България и то по начин, по който другите се разхълцват от възхищение. А как само се разлютявам ако някой засегне националната ми гордост... Това чувство на горда принадлежност си е част от мен и изобщо не се активира повече или по-малко според деня. Та за мен днес си е ден като всеки друг - ден в който съм себе си и съм си българка.
Честит празник
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка.