Паметник на кого е Мадарския конник

[avitohol]

ДУ утро е славна майка-българка посветила се в момента на двама прекрасни сина, гордост за всички ни. Дай боже повече и ХВАЛА на таквиз славни българки...

Лорд, за да има пълнпота в титлите, има и още една която често се употребява- Каган. Използвана е в пред-дунавския ни период, и по късно се среща във Волжкоа България. Ето един пост в тази насока, макар не със всичко там да съм съгласен е поучителен...


http://khagan.wordpress.com/2010/06/06/ ... 6%D0%B8-2/

Крум

Крум[3] Страшни завеща на своите наследници огромна територия, след като завладя аварските[4] земи отвъд Дунав[5]. Ще запитате: „Защо стори това?” Защото аварите, заедно със славяните, искаха да направят своя държава, което криеше опасност от военни действия срещу България. За да се предотврати тази поява, кхаганът[6] намери за добре да ги подчини. Стори го светкавично. Плени много войни и ги отведе в столицата Плиска. И като ги питаше и разпитваше, поради каква причина не му се съпротивляваха, ето какво научи от тях: В земите на аварите силният имал право над по-слабия. Можел е със сила да вземе каквото си поиска от по-слабия. Не само покъщнина и добитък, а и съпруга или дъщеря. Това водело до омраза един към друг. Законите били такива, че оправдавали богатите и същевременно се наказвали бедни за много по-малки прегрешения. Клеветниците и доносниците получавали облаги и поради тази причина много хора се клеветяли един друг. Хората предпочитали да пият, отколкото да работят. Едни живеели от грабителство, други на гърба на селянина. В страната им имало или много богати, или много бедни. Богатите не се интересували от живота на бедните и затова последните приели по-скоро Крум като спасител, отколкото като завоевател. Замислил се върху думите на пленниците и решил, че са нужни такива закони, които да не се допусне това да се случи и в нашата държава. А наченки на това вече имаше. И създаде Крум закони за всички, и който не ги изпълнява, получаваше най-тежкото наказание.

Разделил саракта на десет комитати[7], като на всеки поставил верен нему човек. Така имаше поглед върху държавата си, защото искаше постоянни доклади от тях за състоянието на саракта. Като разбра византийският император каква мощна държава става северната му съседка, тръгна на поход с огромна армия и навлезе в саракта, стигна само до Одрин, защото до него пристигна вест, че се готви преврат в Константинопол. Това отвърза ръцете на Крум и нападна Сердика, и я превзе, като заграби много злато. За византийците този акт на кхагана означаваше завземане земите на юг. За да не се случи това, императорът изсели хиляди славяни зад Босфора, а освободените земи раздаде на ромеи от там. Така Никифор[8] искаше новозаселените ромеи да защитават земите си и да дадат отпор на евентуално нападение. Но се получило точно обратното. Настъпи недоволство и бунт поради новото заселване и промяната на живот. Това накара императорът да вземе ново решение. Събра огромна редовна войска и наемници и нападна саракта ни[9]. Крум съобрази, че неравните сили не са в негова полза и се оттегли в горите. Никифор завзе столицата Плиска , уби дванадесет хиляди войника, останали в нея да я защитават и разграби всичко, що имаше там. После запали двореца на Крум. Не щадеше и мирното население, което бе подложено на сеч. Независимо от това, нашият кхаган помоли за мир. Опиянен от победата си, византиецът отказа и тръгна с плячката да се прибира у дома. И като знаеше какъв ще бъде отговора, Крум му направи капан в един проход и го уби, както и цялата му войска. Наби главата му на кол за назидание и страх. После от черепа направи чаша и пи вино от нея, защото според езическите обичаи така силата на победения се вливала в тялото на победителя. И тази чаша се подаваше от ръка на ръка през всички присъстващи боили[10] и таркани[11], та всеки да придобие сила, за да громи ромеите.

Крум беше езичник и ненавиждаше славяните, защото те приемаха нашата вяра повсеместно и предпочитаха да служат на Исуса Христа пред старите богове. Вероятно защото и в Скития[12] , и тук те се чувстваха хора от втора ръка. Персийската надменност на българите не позволяваше на славяните да бъдат свободни и независими. Както българите, така и византийците нямаха добро мнение за славяните. Смятаха ги за безволеви, крадливи, за хора, които си променят мнението постоянно с причина или без, за лъжци, които взаимно се ненавиждат, които те гледат в очите и те мамят, за които даденото обещание не значи нищо, които са страхливи и милеят за живота си, когато са сами и свирепи, и силни, когато са обединени, за хора без цели и идеали[13]. Не отричат, обаче, че иначе са добри и гостоприемни и коварството им е чуждо. Но кхаганът знаеше, че ако не ги приобщи към себе си, последните като мощна вълна могат някога да пометат малцината и все по-изчезващи българи. Затова и законите му бяха в сила и за едните, и за другите. Когато завладяваше византийските земи, отвеждаше навътре в саракта хиляди жители и ги заселваше за постоянно, а на освободените територии населваше други славяни от вътрешността на страната и им даваше земи. По този начин те ставаха верни на Крум и пазеха новозавзетите му територии. После Крум донесе още унищожение по византийските земи. Много невинни изкла, защото не му се подчиняваха. Персийското високомерие бе застанало лице в лице с византийското. От това страдаха само и единствено бедните хора.Но така съграденият саракт бе апетитен залък за алчните и близките нему сподвижници. Една вечер, когато Крум се готвеше да нападне Константинопол, бе открит в палатката си мъртъв. От устата, носа и ушите му бликаше кръв. Очите му също бяха кървави и сякаш щяха да изхвръкнат. Това беше учук[14]. Само българин, който знае, че кръвта на кхагана е свещена и не трябва да се пролива, можеше да извърши този ритуал, така че да не го постигне гневът на Тангра[15]. Убиецът така и не бе открит. Но за сметка на това започнаха отново разприте за трона, което бе от полза единствено за враговете.

[3] Кхаган на България от 802-814

[4] Аварите-сродни на българи и хуни племена дошли от земите на Средна Азия

[5] 805 г.

[6] Върховна титла при кимерийските народи. Поради трудното й произнасяне ромеите я пишат и като „кан” и като „хан”

[7] области

[8] Никифор I Геник (760 – 26 юли 811) е византийски император управлявал от 802 г. до смъртта си през 811 година.

[9] 811 г.

[10] Видни граждани

[11] военоначалници

[12] Обхващала е огромна територия от монголските степи до Черно море.

[13] Из „Стратегикон” на Псевдомакрий и „Тактика” на Лъв VI

[14] Ритуално удушване с конопено въженце. Виж „Войните на Селевк”

.........................

[avitohol]

По горе е използван термина Саракт- държава.....а може би навремето е имал и по дълбок, духовен смисъл. За пръв път го срещаме отново в т.н. Хамбарлийски надпис на канасюбиги Крум Страшний
...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”



http://www.sarakt.org/sarakt.htm

[Добро Утро]

Интересно е - наистина!

Така си е...жалко е че рядко пише Авито тук!

Не е така, пише относително често. Ти пишеш рядко!

Не е лесен режима на 3 часа , то няма време човек да се среши камо ли да пише ,но следя темата..