PoliceBG

от **NANIOX** » 29 Окт 2010, 08:51

Lord написа::evil: Мама му стара, вчера варих ракия и купих картофи за зимата. Жената да вземе да ги изкара и двете снощи на терасата. Ракията замръзнала, спукала дамаджанките и се изляла, а картофите да се случат ГМО, разбрали, че са без надзор и избягали!

Oсвен да взема да ти пратя,Смолянски картофки.То друго при нас има ,няма,но картофи бол........... :lol:

от **Raptor** » 29 Окт 2010, 09:56

NANIOX написа:...Смолянски картофки.То друго при нас има ,няма,но картофи бол...........

Как така няма? Пампорово да не е на Луната?

от **evelina** » 29 Окт 2010, 10:13

Аз се припознах в баща ми и гушнах непознат човек/милия как се облещи/,докато се возех в трамвая наскоро започнах да си пея на глас/така си бях свикнала в колата...!/ :oops:

За по-голям срам не се сещам.

от **Хела** » 29 Окт 2010, 10:17

Lord написа: Ракията замръзнала

Че колко градуса е у вашу село ..... или ракията ти бистра водица еврейска?

от **slaron** » 29 Окт 2010, 10:52

Хела написа:
Lord написа: Ракията замръзнала

Че колко градуса е у вашу село ..... или ракията ти бистра водица еврейска?

Лорда го раздава трезвеник, та ракията му е без градуси, та затова... :roll:

от **monika** » 29 Окт 2010, 11:45

Аз пък като студентка в София в автобус 94 така се завъртях по завоите към студентска поликлиника, че накрая седнах на коленете на двама негри. Хората наоколо избухнаха в бурен смях, на мен ми се приплака от срам, а най-интересното беше, че единият негър ме покани да не ставам, а да си пътувам така ... После дълго съпругът ми (тогава бяхме гаджета), като видеше негър ми повтаряше: "Яааа, негър, бързо да седнеш на коленете му ..." :lol:

от **Хела** » 29 Окт 2010, 16:30

evelina написа::lol: Аз се припознах в баща ми и гушнах непознат човек/милия как се облещи/

Мъжът ми има един колега, с когото са едно към едно - еднаква стойка, височина, униформа и т.н.. Но работят на различни места. Много лошо, всички в униформи си приличат, еле пък като сложат шапките, баси. И прибирайки се един ден към къщи, аз отдалече засичам "мъжа си" на място, където изобщо не би трябвало да е в този момент. Променям траекторията си и го изненадвам изотзаде с ощипване, казвайки: "Аааааа, уж сме на работа, а :evil:

!"
Е, аз се облещих повече от колегата, когато се обърна. Хиляди пъти предпочитам да го бях гушнала... по-малко щеше да ме е срам :oops:

от **slaron** » 29 Окт 2010, 17:28

Хела написа:Мъжът ми има един колега, с когото са едно към едно - еднаква стойка, височина, униформа и т.н.. Но работят на различни места. Много лошо, всички в униформи си приличат, еле пък като сложат шапките, баси. И прибирайки се един ден към къщи, аз отдалече засичам "мъжа си" на място, където изобщо не би трябвало да е в този момент. Променям траекторията си и го изненадвам изотзаде с ощипване, казвайки: "Аааааа, уж сме на работа, а !"
Е, аз се облещих повече от колегата, когато се обърна. Хиляди пъти предпочитам да го бях гушнала... по-малко щеше да ме е срам

Това прилича на един случай от време оно, по Татово време, когато всичко ни беше еднакво!
Тааа... една женица, прибирайки се, съзира пред блока два мъжки крака, в къси панталони да стърчат изпод семейния "Москвич". Решила, че мъжа й ремонтира колата. Да, обаче от късите шорти се било показало ... абе, почти цялото мъжко достойнство! :oops:

Тогава жената, като една примерна съпруга, решила да прибере "семейните бижута" обратно на мястото им. Е, конфуза трябва да е бил огромен, когато жената открива, че това било съседа... :roll:

А какъв ли е бил погледа и на съседа, когато е усетил нечия женска ръка да му намества нежно... пакета?!

от **evelina** » 29 Окт 2010, 17:42

Хела написа:
evelina написа::lol: Аз се припознах в баща ми и гушнах непознат човек/милия как се облещи/

Мъжът ми има един колега, с когото са едно към едно - еднаква стойка, височина, униформа и т.н.. Но работят на различни места. Много лошо, всички в униформи си приличат, еле пък като сложат шапките, баси. И прибирайки се един ден към къщи, аз отдалече засичам "мъжа си" на място, където изобщо не би трябвало да е в този момент. Променям траекторията си и го изненадвам изотзаде с ощипване, казвайки: "Аааааа, уж сме на работа, а !"
Е, аз се облещих повече от колегата, когато се обърна. Хиляди пъти предпочитам да го бях гушнала... по-малко щеше да ме е срам