PoliceBG

от **КОШМАР** » 21 Сеп 2010, 12:43

Между впрочем малки, горепуснатите размисли са от http://www.uni-svishtov.bg/philosophy/NNitche.htm. Доказателство, с което искам да нокаутирам някой ако си мисли, че мога изобщо да напиша подобно нещо.

от **Lord** » 22 Сеп 2010, 12:34

малкия написа:Това очевидно не го е писал Ницше, а някой, който разбира от Ницше (или поне така мисли, или за това му плащат, или...). Та кой го е писал и не може ли да си четем Ницше, а не някой, дето го "разбира"?

Май си позабравил часовете по литература!

При литературния анализ най-важния въпрос на учителката е: "Как мислите, какво е искал да каже автора?" :lol:

Убийствен въпрос, особено при поезията. Необходимо е да си адски ограничен за да успееш да отговориш за отличен! :evil:

от **evelina** » 02 Окт 2010, 11:50

Какво е искал да каже Ницше,само той си знае...! :lol:

Шегувам се:)

от **slaron** » 07 Окт 2010, 09:58

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ
Време е да погледнем истината в очите – ние и децата ни живеем в различни, паралелни светове. Фактът, че физическите ни тела се срещат – а често и сблъскват – в този свят нищо не означава.
Защото те са тук за малко , просто минавайки да хапнат или вземат пари за оня, техния свят. И хич, ама хич не се интересуват от нас и проблемите ни.
Не,че разминавания между поколенията не е имало – та още в египетските папируси се оплакват хората как младите не зачитат опита, не искат да живеят нормално/ каквото и да се разбира под това!/, не спазват правилата/ пак свободна интерпретация!/ на обществото. И какво? Да е рухнало небето?
Но винаги – винаги – е имало улягане. Защото реалността е най-добрия учител. И на нас ни остава да чакаме децата ни да улегнат, да разберат, че не е хубаво да се убиват, да грабят хората, да се дрогират, да бягат от света ни?
Кога? И колцина от тях ще оцелеят при започналата кървава вакханалия. Зверските убийства на деца от деца станаха обичайни. Ало, общество, къде си?
Предлагат ни разни теории, коя от коя по-интересни и не пълни. Виновни са телевизията и електронните игри! Вярно! И не съвсем.
Че то в приказките има много повече насилие, отколкото в един хорър! Братче и сестриче опичат с кеф вещицата, юнакът сече на поразия главите на змея, онзи пък с един удар цяла войска изтрепвал… И кръв, и страх, и удоволствие!
Ами семейството? Децата са по цял ден сами, родителите се мъчат да осигурят насъщния.
Но преди век, да речем? Седели са в къщи майките и цял ден с тях са се занимавали? И кой да почисти, нахрани добитъка, оправи градинката, изтъче платно, ушие дрешки, закърпи старите, изпере?
През което време децата нито на ясла, нито на градина са ходили. Сами са си измисляли игри – до към петата година, а сетне са работили наравно с възрастните.
Е, сега работа няма, но учението не е ли труд? Обаче, кой да го разбере, че и се погрижи за бъдещето си, усвоявайки нови и нови знания и умения?
А училището? Там детето е шест-седем часа дневно! И най-вече трябва да приеме огромното количество знания. От които с тест ще проверяват може ли да преписва и помни.
Пък и кой учител за мизерната си заплата – сравнете ги с чиновническите – ще влага неимоверно количество труд в името на едно ефимерно бъдеще? Когато босовете му живеят удобно в настоящето.
Да не забравяме и друго – у дома и в училище на лошо/ поне видимо!/ няма да научат детето. Тогава кой е виновен? Обществото? Заето да оцелява и чудещо се защо сред тая тиха и кротка атмосфера не се ражда истинско гражданско общество. Улицата? Пазарът?
Има един дял от криминалистиката, който разглежда вината на жертвите. Факторите, довели до престъпление и формирани от пострадалите.
Ние много бързо и лесно съчувстваме и не анализираме. Защо днес децата са така податливи на лоши влияния? Само защото злото по-лесно се възприема? Защо повтарят видяно, чуто, прочетено / които умеят да четат/?
Къде е съпротивата на доброто у човека, защо не всички – дори не мнозинството – от децата са се поддали на лесното зло? И можем ли по частични прояви да съдим за цяло поколение?
Много въпроси, на които трябва, длъжни сме, да намерим отговора. Иначе с нас като нация и държава е свършено. Кому сме нужни без бъдеще?
И да започнем със себе си. Да видим собствените си грешки, да се помъчим поне малко да променим себе си и света ни.
Защото паралелният детски свят е наша рожба. Ние ги запратихме там.
Убиват ли? Грозно, нечовешко, просто далечно от детското съзнание. Но какво им показваме ние? Убийства, несигурност, постоянно падане на цената на човешкия живот. Обезценен до край.
И те вече виждат себе си като нас, не схващат, че насреща им е другарче, близък, просто човек. Който има право на живот.
И убиват. За отмъщение, за пари, просто за игра. Шоу да става!
Психопати? Че нашето общество не е ли вече психопатично? И детският свят не е ли отражение на нашия? Нещо по-лошо – детският свят си е част от нашия антихуманен свят.
Крадат? А що нещо се ограби, що нещо се продаде срещу жълти стотинки – нима това не е пример?
Лъжат? Хайде, бе – а родните политикани…Да обсъждам ли?
Проституция, наркотици, алкохолизъм? И кой внася наркотиците? Онези дванадесетгодишни хлапета, които, според специалистите, са вече наркомани?
Проституция? А кой се кефи първобитно на детските телца? Алкохолизъм? Просто друг път за бягство от реалността. Докато всичко стане безразлично - значи, хубаво.
А временно хубавото е основата на детския живот днес. Един безкраен хедонизъм, едно безкрайно очакване на купона.
Вижте детския свят – електронни игри, чалга, сандвичи, алкохол, наркотици, секс . Все неща за бърза употреба и бърз кеф. /Тази дума май се налага доста да употребявам, тъй като има все пак разлика между удоволствие и кеф/
Вижте героите им – Азис/ циганинът с шестокласно образование, постигнал успех сред простотията, Бат Бойко/ силната ръка, разни временни носители на забава…
За вечното – а значи трудното – няма нито време, нито желание. Защото то изисква труд и разум, защото децата бързат да живеят.
Те просто нямат дългосрочни планове и хич, ама хич не искат да правят такива. Тъй като тогава ще се наложи да се жертват някои неща – време, сили, мисли – а на тях им се „живее“.
Като под това разбират елементарното, бързото, отвличащото от реалността. Тук и сега. Утре за тях е недостижима цел. Светът се изчерпва с вечерното последно кефче. Каквото и да е то.
Нашите деца са едновременно депресирани от невъзможността да схванат правилата на света ни и агресивни в безсилната си злоба срещу невидимите сили, пречещи им да живеят нормално. Просто различно от нас.
И затова бягат от реалността ни. Едни отиват по чужбинско, обещавайки да се върнат, когато нещата тук се „оправят“. Други се спасяват посредством какви ли не средства от нашия свят в някакъв – убиващ, временен, деградиращ – но друг!
Помислете що за отношение трябва да имат към нас, за да изберат унищожаващото, вместо света ни. Макар и тук да виждаме грешността на деянията им.
Ние направихме нещо като нов свят през последните двадесет години. Некрасив, несправедлив, неудобен май – но наш! Създаден!
А децата не могат или не искат да сътворяват нещо свое – търсят готовото. Интернет или електронни игри, наркоунесеност, бягство в чужбина – все спасение в нещо готово.
И щели да дойдат отново , когато всичко се оправи! Значи, отиват на готово, искат пак на от друг подготвено място да се върнат.
Но и в чужбина ги гледат намръщено – че те и там не са участвали в градежа на това, което искат да им се даде наготово.
Явно децата ни не са получили един основен урок – имаш това, което сам си направиш. Другото е Троянски кон.
И затова така те бягат от нашия свят, твърдят, че не искат да имат нищо общо с него. От неумение, от мързел, от срам заради нас, от срам заради себе си и очертаващото се бъдеще.
Май няма успоредни светове, а има един-единствен. Общ. В който нашите деяния минават по-невидимо, защото вече свикнахме с духовния разврат.
А детските все още ни смущават. Засега. Дали ще дойде време, когато и това смущение – белег на остатъчен морал – ще изчезне?
И ще си заживеем добре – в света на насилието, на лъжата и измамата, на грозното и злото. Без да се интересуваме кои сме и защо живеем. Важното е купон да пада.
И да е по-простичко – простичките кефове са най-добре възприемани от първичните….Ха сега де – хора или зверове да кажа?
Защото май и ние вече не знаем кои и какви сме. Така ни е по-лесно, нали? И с много обсъждания се опитваме да свалим отговорността за неизпълнения родителски и граждански дълг.
За безразличието и безотговорността, с които направихме децата си сираци при живи родители, безродници при красива родина, неморални и антихуманни същества въпреки извечния народен морал.

Наистина – палачи на бъдещето ли сме? Или още може да поправим грешките си? Тръгвайки от себе си.

/из нет-а/

от **kkarakashev** » 07 Окт 2010, 19:39

Много от "ТЯХ" постъпват тъка, а и много от нас също.

от **slaron** » 09 Окт 2010, 14:27

Кой ти е виновен, българино?
Пълни ми се душата като чуя поредния сополанко или още по-зле, човек „на възраст”, да псува държавата, политиците, времето и каквото му/ѝ дойде на ум. Една блажена усмивка огрява лицето ми. И понеже съм добър човек, реших най-накрая да кажа кого точно трябва да псуваме, за да придобият насъщните ни проблеми образ, който спокойно можем да завържем на площада и замеряме с камъни.
Затаете дъх! Барабани, моля! Пристав, да влезе подсъдимият.

Виновният си ТИ! Да, недей гледа опулено монитора. Да, точно така – ТИ!
Ти, който/която хвърляш цигарата си на земята и после се оплакваш, че ти е мръсно.
Ти, който/която хвърляш боклука си през терасата на блока и се оплакваш, че никой не поддържа градинките.
Ти, който/която си хвърляш боклука през прозореца на колата.
Ти, който/която прибираш 1000 евро на ден и пускаш необмитени стоки през границата и обричаш десетки производители на глад, а после като дойде спекулата се оплакваш, че ти е скъпо.
Ти, който/която си затваряш очите за контрабандата, а после се оплакваш, че детето ти няма къде в България да се лекува от наркозависимост.
Ти, който/която си затваряш очите за трафика на хора и един слънчев ден разбираш, че са „изнесли” твоя роднина.
Ти, който/която не си плащаш осигуровките, а после се оплакваш, че няма здравеопазване, пенсията ти е ниска и ще ходиш да мреш.
Ти, който/която се съгласяваш да те осигуряват на минималната, а родителите ти ядат хляб и кисело мляко.
Ти, който/която си клатиш краката и скатаваш от работа, а после мрънкаш за пари.
Ти, който/която на маса си „силен”, а продаваш гласа си за кебапче и бира.
Ти, който/която не си плащаш билета за градски транспорт, но искаш да се возиш в нови автобуси.
Ти, който/която винаги си недоволен от обслужването, но за тебе думи като „Здравей/те”, „Добър ден”, „Извинете” и „Благодаря” са табу.
Ти, който/която се сбива, за да разреши пътен инцидент, а после се оплаква, че в България няма ред.
Ти, който/която даваш рушвет на катаджията, а после пищиш на умряло, че те е блъснал пиян.
Ти, който/която не уважаваш държавните институции и техните представители, а след това се оплакваш, че те не работят.
Ти, който/която купуваш на черно части за автомобила си, защото било по-евтино, а после хвърляш луди пари като окрадат твоя за някой тарикат като теб.
Ти, който/която правиш поне 2 нарушения още докато потеглиш с личния си автомобил, а се оплакваш, че другите били некадърни шофьори.
Ти, който/която си купуваш цигари на черно, за да ти е по-евтино и пак няма какво да ядеш.
Ти, който/която за пореден месец си търсиш работа, но не излизаш от местното кафене.
Ти, който/която си със средно и псевдо всише образование и стоиш вече година без работа, защото не може да работиш какво да е. Трябва да си ШЕФ.
Ти, който/която имаш образованието за „ценност”, а дори не знаеш какво точно си завършил.
Ти, който/която вземаш пари назаем, за да си купиш хляб, а снощи си пръснал 50-100 лева в кръчмата и/или дискотеката.
Ти, който/която си обиран поне веднъж, но купуваш крадени стоки.
Ти, който/която си се клел да лекуваш хората, а вземаш безбожна сума от пенсионер, за нещо, което ти се плаща от държавата.
Ти, който/която надписваш пациенти, за да получаваш повече пари, защото трябва да изплащаш втора ипотека/нова кола/купуваш скъпо уиски.
Ти, който/която искаш маркови дрешки, но не работиш за тях, а правиш секс за пари.
Ти, който/която не даваш косъм да падне от твоето дете, а спиш с това на съседите.
Ти, който/която си истински мъж/жена, но това се разбира само от синините на съпруга/съпругата.
Ти, който/която не може да гледаш себе си, а раждаш едно-две-три и повече деца.
Ти, който/която си най-добрият родител, а не си научил децата си на елементарно възпитание.
Ти, който/която представляваш МВР, а си един от най-големите престъпници.
Ти, който/която държиш сметка на другите, за неща, които и ти правиш, но ти никога не си виновен, нали?
Ти, който/която…
Хайде довърши. Знам, че се сети за поне още толкова. И сега, след като вече знаеш кого да псуваш, тегли си една хубава и мирясай.
Хайде със здраве…

/из нет-а - http://ganspace.blogspot.com/2010/10/blog-post.html/

от **osata** » 09 Окт 2010, 14:33

Мислех да отговарям на всеки един въпрос, но нямаше смисъл.
Твърдо мога да кажа, че с изключение на едно-две твърдения (все пак може някога нещо да се е случвало и аз да не съм съобразил), всичко друго не се отнася до мен.
Ама не разбрах, тогава мога ли да псувам :mrgreen: