РАЗМИСЛИ

[Кошмар1]

Разочарованията като предизвикателства за личностно развитие – Есе

Има два вида разочарования: от себе си и от света. Могат ли някои разочарования да станат предизвикателства за личностно развитие?
Животът на всеки от нас е низ от очаквания, не рядко следвани от разочарования. Разочарования от себе си, и от другите около нас. Често пъти ние се разочароваме от себе си, поради това, че не сме преценили достатъчно реално собствените си възможности. Мислим си, че сме силни и гъвкави, за да се справим с предизвикателството, което самите ние, или пък някой друг ни е отправил, но сме се лъгали. Целта се е оказала недостижима за нас и сме се провалили в изпълнението й. И тук идва момента на разочарованието от себе си. Не сме оправдали очакванията на хората, които ни обичат и вярват в нас. В съзнанието ни изникват безброй въпроси. Защо този път не успях, след като винаги съм успявал/а? С кои мои действия направих така че да се проваля? Отговорите на тези въпроси трябва да ни помогнат да не правим същите грешки в по-нататъшни подобни ситуации.
Съществува и друг вид разочарование-разочарованието от света. Най-близките ни, тези, на които най-много сме вярвали, в един момент ни нараняват с постъпките си. Сякаш това не са хората, които познаваме и обичаме. Държат се грубо, непривично за тях, правят и говорят неща, немислими преди това, предават ни.
Не по-малко разочароващо е да си недооценен от другите. Даваш всичко от себе си да се харесаш на някого, а той сякаш не вижда усилията ти. Тогава започваш да търсиш дали причината не е в теб. Може би това, което правиш не е достатъчно и е необходимо още, и още…
Разочароващо е и да знаеш, че повечето от хората, които ти помагат не го правят заради твоите лични качества, а заради облагата, която по-късно ще имат от теб. Заради това, което в даден момент ти би направил за тях. Не се замисляме колко хора, минавайки през живота ни грабят от нас с пълни шепи… Заради моменти като тези неизбежно е да не се разочароваш от хората. От цялата тази суета на света. Заобиколен си от хора с фалшиви усмивки, глупави лъжи и празни обещания.
Може ли в един такъв свят, съпътстван от толкова много разочарования да става дума за личностно развитие? Отговорът ми на този въпрос без колебание е положителен. Именно разочарованията правят личността силна и устремена напред. Разочарованията от себе си и от света са катализатора, който отключва неподозирани възможности у хората. Желанието за доказване пред себе си и пред другите, въпреки разочарованията, са най-силната предпоставка за личностното развитие. Знаеш, че въпреки всички препятствия по пътя, въпреки света около теб, ти имаш възможности и можеш да се справиш. Трябва само да не се оставяш на разочарованията от самия себе си и от хората около теб да те прекършат. А такива винаги ще има.
Не бива да живеем с илюзията, че животът ни трябва да е идеален и лишен от разочарования. Ако тях ги нямаше, нямаше да си даваме сметка за наистина стойностните неща. Те ни отварят очите, карат ни да гледаме по-трезво на всичко, което ни се случва. Има ли разочарование, има и личностно развитие. Стремежът това разочарование да не се повтори, или да се намерят причините за него, тласка към подем личността. Човек се надига отново и отново, представяйки се в най-добрата си светлина, въпреки себе си, въпреки света.
Дадем ли си сметка, че светът не може да е идеален, ще понасяме по-лесно бремето на разочарованията. Това са предизвикателствата, които животът ни отправя. Те каляват характера ни, правят личността ни по-силна и непоклатима, тласкат ни напред.
Интернет

[Кошмар1]

Спасяването на българските евреи – урок за бъдещите поколения

Ако се върнем назад в историята на света, ще забележим колко много жестокост и насилие е имало и продължава да има у хората. Личностите, които са успяли да се издигнат над обикновения човек, започват да развиват мания за „господство над света”, азът се поставя на преден план. Идеите, идеалите на въпросния Аз, биват налагани над мнозинството, което е олицетворение на единицата за безличност. Като се върнем много назад, още през XV век, когато са започнали Великите географски открития, можем да видим как това което не е подобно на нас, е по-нисшо. От край време човечеството не може да възприеме различията между себеподобните си. В човека винаги ще бъде насъдена мисълта че „различното е опасно, чуждо, ненужно” , въпреки че с преминаването на различните епохи, тази мисъл малко, по-малко е избледняла.
„Бранейки се срещу евреина, аз се боря за делото на бога”
Адолф Хитлер
„Това, което не е добра раса на този свят, е плява”
Адолф Хитлер
С доста от моите познати сме обсъждали личността на Адолф Хитлер. Няма един от тях, който да не е изказал възхищение към Хитлер- твърдят че въпреки всичко, той е гений. Погледнато от страната на индивидуалната личност, съм съгласна, че той е гений. Постигайки малко или много, всичко в което вярваш, смелостта и способността да налагаш своето виждане над милионен народ, си е истинска гениалност. Погледнато от страната на човека, като същество с равни права като всички останали, като единствен по рода си, за мен Адолф Хитлер е човек с изкривено виждане за света и прекалено много придобита власт. Покушенията, които той извършва срещу себеподобните си, не могат да се впишат нито в думата възхищение, нито в думата гений. Идеологията, която създава и разпространява, е в разрез с всички неписани закони на човешкото същество. Човек, който вижда бог като покушител над собствените си създания, е човек който възприема себе си като бог – безгрешен.
В една студена сутрин през 1943г. в българската столица плъзва слух, че има изпратен списък с имена на евреи, които трябва да бъдат депортирани извън пределите на България. По онова време България, не е била държава която е можела да се налага или противопоставя на сила като Германия. Въпреки всичко, българските евреи успяват да бъдат спасени. Постъпката на Цар Борис III е освен всичко останало смела. Излагайки своя народ на опасност и собствения живот е наистина смело рещение, решение което той взима за да спаси собствения си народ. Бащата на Цар Борис, Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е потомък на знатни европейски династии. В българският цар няма и капка българска кръв. С усилията на Цар Борис и на народа, евреите, българските евреи, хората успяват да бъдат спасени. Българите не са ги възприемали като по-различни от тях, напротив те са били и са останали част от българския народ. Въпреки маловажността ни и силата ни като държава тогава, успяваме да се противопоставим на нечовещината и зверството на антисемитизма, може и част от последиците да са трагични, но крайната цел е постигната, а тя е защитаване на човешкото достойнство, право на свобода , право на избор, право на живот.
„Човек е това, в което вярва”
Антон Чехов
Постъпката на този българин и на този велик народ трябва да бъдат пример за бъдещите поколения, чието виждане и възприятия за живота се градят на базата на нашата история, нашето минало и най-вече настояще, в което продължава да съществува безочливата идеология на Адолф Хитлер. Трябва да се учим от постъпките на нашите предци, от техните грешки. Никой няма правото да решава кой заслужава да живее и кой не, да ти казва кой си и на какво си способен, да определя и решава вместо теб. Ние сме хора и винаги ще бъдем, защото и един миг доброта в най-лошия човек дава надежда. Надежда към по-добро. Евреи, мюсюлмани, арийци, всички ние сме под един общ множител и той е – човек. Различни религии, ралични традиции нищо от това не е определящ фактор на цялостната прослойка. В библията се казва „ Обичай ближния си”, без да се конкретизира, какъв, кой, откъде, защото всички ние се свеждаме до едно – човек.
ИЗГОТВИЛ:
П. ПЕТКОВА 11Б КЛАС

[Кошмар1]

Преди да ви пусна поредните мисли, но не от мен, нека тези, които пробват, да не "попаднат в собствения си капан". Приятна вечер от мен, а темата е:

Мит ли са свестните мъже в България
(психологическо наблюдение върху един непознат)

Мъжете са стари ловци още от древността,въпреки усилията на нас жените да ги закачим като безопасни игли за полите си, те обичат да правят секс и да бягат.
Но дали всички са такива? Дали някъде там няма някой за който да си кажеш-„Той е мъжът на живота ми”?
Възложиха ми тази задача -да докажа, че има и стойностни мъже,които не се интересуват само от секса. Трябваше да намеря мъж, на който да му разгадая характера, интересите, каква жена би го впечатлила и….да стана нейна противоположност, за да разбера дали ще си легне с такава жена, която няма никакъв шанс да го накара да се влюби в нея. В началото си мислех,че мисията е невъзможна,та кой мъж би отказал секс на една жена? Да, ама жестоко грешах.
Започнах да се чудя кой да бъде моя избранник,не беше никак лесно да намеря човек,който не ме познава,но въпреки това да имам възможност да го виждам всеки ден.
Кой,кой,кой? Ха, симпатичното момче, което работи отсреща. Съвсем на скоро се бях запознала с него-идеален е за целта.
Започнах да го наблюдавам-походката-хм, самоуверене, знае какво иска. Езика на тялото му издаваше, че е затворен човек – човек, който трудно допуска хората до себе си.
С всеки изминал ден ми ставаше все по-интересен.Наблюдавах го известно време отдалече,без да имам какъвто и да е допир с него.Дори и не разговаряхме,понякога виждах,че ме гледа –реших,че е време да действам,само чаках удобен момент.
Един ден го извиках,опитах се да завържа някакъв неангажиращ разговор.Любезно ми отговори на въпросите,които му зададох и до там-никакъв интерес .Реших,че вече е време да стана по-агресивна.Намерих номера на телефона му от негов колега и се почна лудото преследване.Вече бях разбрала,че няма да му хареса някоя отворена,нахална и обсебваща жена.В началото трябваше да действам по-бавно,за да не се уплаши и да избга.
Написах му едно съобщение,второ,трето!!!!! Никакъв отговор-охо,май ще ми бъде доста трудно.Оставих го известно време.
Една вечер му написах-„Искаш ли да пием кафе”?-хоп изненада-получих отговор-„Може би някой друг път”. Той изобщо и не предполагаше ,че уча психология и доста усърдно изучавам мъжкото поведние,както и скрития смисъл на всяка мъжка дума.Веднага направих анализ-Може би някой друг път,т.е –Забрави,няма да стане.
Колкото и странно да звучи направо си се нервирах-на мен мъж да ми откаже,да бе,да.Обадих му се-каза ми следното-„Обаждай се,когато пожелаеш,ама sms-и….”!
Ясно мрази съобщенията,реших ,че ще карам главно на тях ,щом е така- „ще четеш и днеска и нощеска” .
Време беше да го накарам да ме помисли за психопатка.След една седмица –нов sms-„Много ми харесваш”-както и очаквах,нямаше отговор.Най-интересното беше,че след всяко мое съобщение на другия ден не ме поздравяваше-искренно се забавлявах.Изчаквах известно време да ми проговори и….атака!!!!На моменти имах чувството,че го е страх от мен и с право,не знам аз на негово място как бих реагирала,ако някой постъпваше така с мен.
Излязох в отпуска и известно време не го виждах,написах му ново съобщение,в което едва ли не му се обяснявах в любов-пак никакъв отговор.Започнах да се изнервям от него,исках по-бързо да мине времето,което оставаше до края на експеримента,да си напиша темата и всичко да приключи.Нещо не ми харесваше да бъда отхвърлена.Мой колега от университета,който имаше подобна задача ме усети,че нещо не е като хората и ме посъветва да оставя всичко,да си сменя темата,защото ще нагазя там където не трябва.Аз обаче съм си инат и реших ,че ще си доведа нещата до край.
Нали не обича съобщенията-изпратих му поредното-„Искам да изляза с теб”. НЕЕЕЕЕЕЕЕ-пак не отговаря.О,ужас пак трябва да му звъня-този път ми обеща че ще се видим-Да,ама друг път-не вярвам.
Межу другото вече не работех в тази фирма и се виждахме,когато аз исках да го видя-с дуги думи ,когато имах време да отида при него.
Дойде края, трбваше да бъда по-агресивна от всякога-трябваше да му отправя сексуално предложение. Написах му –„Искам те”-и……няма отговор,а и се радвам,че нямаше,защото,ако ми беше отговорил и бе поискал да се видим,щях сама да попадна в собствения си капан.
Същата вечер си определих среща с друг,исках да покажа сама на себе си ,че не ми пука ,че са ме отрязали,та той отряза друга ,не мен.Аз в действителност не съм такава ,каквато той мисли че съм и всеки ,който ме познава би го потвърдил.
Беше ми супер тъпо с това момче,с което бях.Говореше ми за неща,които не ме интересуваха,правеше жалки опити да ме впечатли.Правех се ,че го слушам и само се молех да не ми зададе върос,защото изобщо нямаше да го чуя.Незнайно защо мислите ми бяха насочени къмчовека,който изследвах.
Имах достатъчно материал,да напиша темата си.Ето и това,което се очакваше от мен – психо–портрет на мъжа,който наблюдавах толкова време,човека,от когото ми зависеше една от най-важните ми оценки:
Обекта на моите наблюдения е стеснителен,затворен и мнителен.Човек,който живее предимно с миналото си,привързан е към дома и семейството си.Рядко предприема рискове в любовта,предпочита да бъде с човек,с когото има установени взаимоотношения,дори и да не го устройват.Той е човек,който никога не би взел иниациативата в свои ръце.
Според мен,за да се развият дълги и сериозни отнешения с него ще се наложи жената дълго време да играе ролята на добрата фея.
Той харесва скромните хора,които не влизат в спорове с него,но в същото време,колкото и парадоксално да звучи,уважава хора имащи собствено мнение.Идеалната жена за него е трудолюбива,икономична и спестовна.Тя трябва да има неговите виждания и интереси.
Относно секса с него-в никакъв случай жената не трябва да бъде агресивна.Много по-голям ефект биха имали случайните докосвания и непринудено поведение.При първите сексуални контакти,трябва да му се даде време да се настрои,защото иначе би бил доста скован.Той е мъж,който предпочита класиката в секса,готов е да преотстъпи водещата роля на жената.Обича проявите на нежност е много чувствителен.
Той търси в една жена,разбиране,одобрение и поддръжка.Жента до него трябва изключително да внимава ,защото е достатъчна само една дума нараняваща мъжкото му самолюбие и той ще ходи мрачен седмици наред.Той е човек,който не прави комплименти и думата”Извинявай” му е чужда.
Него не можах да го прочета като отворена книга,защото пред непознати е като в опаковка.Мислите и емоциите му са скрити зад добре поддържана любезност и много чаровна усмивка.
Той е човек на настроенията.Един път изглежда лекомислен и флиртаджия,а на другия ден може да е тъжен и затворен.Той е комплексна личност,чийто променливи настрония,биха направили живота на жената до него труден,макар и интересен.
Той е мъж,който има нужда от непрекъснато окуражаване.Обича да играе ролята на учител и ако жената до него е достатъчно умна да го накара да повярва,че той я води,ще може да си прави с него,каквото си поиска.
Той е човек, който е лесно забележим, въпреки,че не се опитва на всяка цена да бъде център на внимание.
Притежава най-интересните очи,които съм виждала. В един момент ти се струва,че следят всяко твое движение, а в следващия,че гледат през теб сякаш си невидима за него.
Той е изключително харизматична личност,човек,за който само като си помисля несъзнателно се усмихвам.
Така че жени, ПРАЗНУВАЙТЕ, защото на този свят има мъже,които имат морал и ценноти.
През времето,през което извършвах моя експеримент развих афенитет към този мъж,граничещ с емоционална привързаност,което беше недопустимо и неправилно.Голямо мъчение беше за мен,той да ме мисли за някаква кучка с психически отклонения.
Е,какво като завърших тази тема не се чувствам по-добре,защото този мъж накара да трепне нещо в мен,което мислех,че е отдавна е умряло.
Той вече никога няма да ме погледне-та аз го отвратих.Най-смешното е ,че аз избрах да бъда професионалист и за какво?За едната оценка,която ще ми напишат в книжката.Просто не си заслужаваше, не ме интересува дали съм се справила със задачата или не.
Знам само ,че се чувствам много зле, знам също така,че всеки психолог би ме укорил за това.Добрият психолог никога няма да си позволи да има чувства към своя пациент или обект на наблюдения, но с мен се случи………
Влюбих се в „моето опитно зайче”.
Автор: Мл. Александрова

[Кошмар1]

Юлия Георгиева: Изпращаме лоша година, но дали следващата ще е по-добра?

Сякаш с облекчение чакаме да отпратим 2013 г. Беше лоша, откъдето и да я погледнеш. И въпреки че всеки се е устремил към хубави мисли по повод предстоящите празници, истината пак успява да ни застигне. В сутрешния блок на Нова тв от „Алфа рисърч“ информираха, че 31,6% от хората се затрудняват да плащат сметките си за ток, 51,8% от семействата не могат да си позволят да ядат месо или риба веднъж на два дни, а 46,5 на сто от българите не отопляват ефективно жилището си през зимата.
Цифрите са шокиращи, но замисли ли се човек, съгласява се с неохота, че и той самият попада в една или повече от изброените категории.
Годината ще свърши, независимо дали ще я отпратим с радост или без особена емоция. Въпросът е дали идната 2014-а ще е по-добра. Как да я направим по-поносима? Има ли надежда? Ще преглъщаме ли същите горчиви хапове, или ще търсим път към втори терминал...

[slaron]

За мен, лично, 2012 беше много по-лоша година от настоящата. Особено датите, пълни с 2-ки, бяха най-кошмарните дни в живота ми.
Какво за 2013-та? Година като много други. Не виждам защо да е по-лоша от минали такива.
А терминала, доколкото знам, е отворен денонощно за всеки, който желае...

[Кошмар1]

Eто какво ми попадна преди малко. Четох, четох даже и това, което е написано под статията и си зададох един въпрос: "Наистина ли е така?", макар текста да е писан през 2000-та година. Навремето в блог.бг имаше един въпрос "Накъде вървим?" Лично аз се надявам не към кривата круша......

http://flagman.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0 ... 8%D1%8F%22

[Кошмар1]

Петте езика на любовта
Всички ние имаме първичен или матерен език, който сме усвоили от родителите си. По-късно, обикновено с много повече усилия, научаваме и някои допълнителни езици. Те са ни вторични езици. Обикновено най-добре говорим и разбираме матерния си език, но колкото повече използваме вторичния си език, толкова по-голяма свобода чувстваме да общуваме на него.
Представете си, че говорите само първичния си език и се запознавате с друг човек, който също говори само първичния си език, но езиците ви са различни. Ситуацията ще бъде определено неловка, а разговорът - значително затруднен! Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Но ако искаме да общуваме успешно с хора от друга култура, трябва да научим езика им.
Сигурно вече сте хвърлили бърз поглед към заглавието. Не, не грешите! Ще говорим за любов. Но, питате се вие, какво общо има тук лингвистиката?
Любовта много прилича на лингвистиката. Всеки от нас има свой "емоционален език", чийто "речник" включва всичко това, което ни кара да се чувстваме обичани. Това е нашият първичен любовен език. Когато някой използва жестове от него в общуването си с нас, той събужда в нас чувство за сигурност и желание за взаимност. Липсата на подобни жестове ни кара да се чувстваме самотни и пренебрегнати и самите ние се превръщаме в лоши приятели за другите.
Не всички обаче говорим на един и същ емоционален език на любовта. Когато се срещнат двама души с различни любовни езици, трайността на приятелството им зависи от това дали двамата ще усвоят емоционалния език на другия и дали ще се научат да го използват умело в общуването си с него.
Тази статия описва петте основни любовни езика. Тяхното познаване и владеене гарантира сърдечна близост с всеки приятел.
УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ
Всички обичаме да ни хвалят. Някои хора обаче усещат особено силно влиянието на думите, които чуват. Те бързо откликват с взаимност, когато отправяме към тях думи, които ги утвърждават като личност.
Какво да правим с такива хора? Често им отправяйте искрени комплименти и похвали. Изразявайте доверие в способностите и дарбите им и ги насърчавайте да се развиват във важни за тях области, в които имат потенциал, но се чувстват неуверени. Когато ги молите за нещо, не го изисквайте от тях, а внимателно и кротко изкажете желанието си. Не пропускайте да се извините, ако сте ги нагрубили, не им натяквайте минали пропуски и не им дръжте сметка за погрешките. И разбира се, в разговорите си с други хора, споменавайте за тях с добро независимо дали те присъстват или не.
ПЪЛНОЦЕННО ВРЕМЕ
Имате ли приятели, които все се оплакват, че не им обръщате внимание? Техният първичен език е пълноценното време - те се чувстват ценени и обичани, когато някой отделя време да общува с тях, като им дава нераздвоеното си внимание.
Какво да правим с такива хора? Когато общувате с тях, мислете за това, за което разговаряте, и поддържайте чест зрителен контакт. Научете се да бъдете добри слушатели и събеседници - изслушвайте ги внимателно и съсредоточено, без да ги прекъсвате, като се стремите да разберете как се чувстват, и на свой ред споделяйте своите преживявания, чувства, мисли и желания. Пълноценно може да бъде и времето, когато вършите нещо заедно (разхождате се, играете и т.н.) Важното е нераздвоеното ви внимание да е насочено към тях. Участвайте заедно с тях в дейностите, към които те проявяват интерес (спорт, изкуство, готвене и др.) - дори на вас да не ви харесва, бъдете с тях, като осъзнавате, че присъствието ви е жизнено важно за тях и приятелството ви!
ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОДАРЪЦИ
Подаръкът е нещо, което хората от тази езикова група хващат в ръка и си казват: "Погледни! Той си е мислил за мен." За тях подаръкът е повече от просто подарък - той е символ на грижа и любов. Няма значение дали е струвал пари. Има значение фактът, че някой е мислил за тях. И не само е мислил, но е положил и усилия да им намери и поднесе нещо.
Какво да правим с такива хора? Правете им подаръци. Подаръците могат да се купят, намерят или направят. Те имат различни размери, цветове и форми. Някои са скъпи, а други - безплатни. За човека, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци, цената най-често няма голямо значение. Има обаче един подарък, който понякога говори по-силно от всичко друго. Този подарък е собственото ви присъствие по време на кризисен период в живота на приятеля.
ПОМАГАНЕ
За някои хора най-разбираемият израз на любов и приятелство е, когато някой им помага. Ето как разбират те нещата, които вършим за тях: "Ти мислиш за мен и държиш на мен, щом доброволно ми даваш от времето и усилията си."
Какво да правим с такива хора? Открийте кое е това, което е наистина важно за тях, и го вършете на драго сърце в израз на приятелството си. Правете го доброволно, а не по задължение, и както на тях би им било приятно, а не както на вас ви се иска. Вслушвайте се в молбите им и се стремете да им служите, като правите онези неща, които знаете, че биха ги зарадвали.
ФИЗИЧЕСКО ДОКОСВАНЕ
Физическият допир обикновено изразява приемане, подкрепа и любов. За жалост, "сексуалната освободеност" в днешното общество е изкривило представите ни за човешката близост. За някои хора обаче докосването наистина означава емоционална близост и изразява приятелство.
Какво да правим с такива хора? Докосването има много форми и начини. Рецепторите на докосването са разположени по цялото тяло, макар че не всички докосвания се възприемат еднакво. Понякога докосването е преднамерено, а друг път - мимоходом. Помнете, че в трудни моменти една прегръдка казва много без думи.
Внимание! Не правете грешката да съдите по себе си за това, което е приятно на другите. И не се подвеждайте да заменяте истинската близост, която идва от доброто познаване на приятелите, с физическа близост с тях. Физическата близост изразява любов само дотолкова, доколкото адекватно отразява взаимоотношенията ни като цяло (познати, приятели, съпрузи) и запазва личното достойнство и неприкосновеност на другия!
Но как да разпозная любовните езици?
За да откриете своя любовен език, отговорете на следните три въпроса:
Какво правят или не правят другите, което ме наранява най-много? Обратното на това, което ви наранява най-силно, е вероятно вашият любовен език.
За какво най-често моля приятелите си? Това, което най-често търсите, е вероятно това, което ви носи най-силно чувство за взаимност и сигурност в приятелството.
Как обикновено изразявам любовта си към другите? Това, което естествено правите за другите, е често индикатор за това, което би накарало самите вас да се чувствате обичани.
Ами ако любовният език на другия изисква от мен нещо, което сам едва ли бих направил? Или ако аз самият не съм такъв човек и това просто не ми се отдава?
Колкото повече го правите, толкова по-удобно ще се чувствате. В крайна сметка тук не става дума за личното ни удобство. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършим за някой друг, а не нещо, което правим заради себе си. В ежедневието и работата си ние често правим неща, които иначе не бихме направили. Защо? Защото вярваме, че си струва, и обикновено не съжаляваме.
Същото е и при любовта. Говорим за първичния любовен език на приятелите си не защото това предизвиква топли и вълнуващи чувства в нас, а защото искаме да посрещнем емоционалните им нужди. Правим го заради тях. Когато тяхната нужда от любов бъде посрещната, те са по-свободни и предразположени да ни отвърнат със същото. Тогава се събужда и нашето чувство за приятелска топлота и удовлетворение.
Любовта е избор! И всеки може да започне процеса още днес.
по едноименната книга на Гари Чапмън

[Кошмар1]

Из речта на Чарли Чаплин на неговия 70-годишен юбилей

Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина.

Днес вече знам, че това се нарича: “Да бъдеш самия себе си”.

Когато обикнах себе си, разбрах, колко много може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и човека още не е готов, и този човек - съм аз самия.

Днес наричам това: “Самоуважение”.

Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот, и изведнъж видях, че живота, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж.

Днес наричам това: “Зрялост”.

Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време, и всичко става изключително в точния момент.

Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това: “Увереност в себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм.

Днес наричам това: “Простота”.

Когато обикнах себе си, аз се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от моя собствен път.

Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правия. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша.

Днес разбрах, че това е: “Скромност”.

Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.

Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.

Когато обикнах себе си, осъзнах, че ума ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник.

Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.

Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове.

Днес знам, че това е: “Живота”.

Превод Руми Янкова

[Кошмар1]

Не съм будиска, но чета някои неща за Далай Лама независимо кой поред, в случая попадна на ХІV-ти. Ето едно интервю с него, в което има мъдрост, култура и интелигентност /поне така си мисля/:

Интервю с Далай Лама

В деня, в който Негово Светейшество Далай Лама XIV навършваше 70 години, даде интервю за «Газете.Ru» и предложи да пием за негово здраве.

- Какво имахте предвид като казахте в едно интервю, че е възможно да бъдете последния тибетски далай-лама?
- Ако аз умра преди Тибет да постигне независимост, дори и като автономия в състава на Китай, то ще се роди следващия далай-лама. Но ако тибетците ще могат да се върнат в родината и ще могат да живеят в демократична държава преди моята смърт, то напълно е възможно институцията на далай-лама като политически лидер да си отиде заедно с мен. Затова именно аз преди три години се отказах от тези задължения и сега глава на тибетското правителство в изгнание е примиер-министърът Самдонг Ринпоче.

- Но не става въпрос само за политика. За тибетците вие сте живия Буда...
- «Живия Буда» - това е грешен превод от китайски. Така те преведоха тибетската дума «лама», «учител», т.е някой, който има много знания и затова заслужава уважение. Понякога на Запад срещам обяснения, че далай-лама – това е Бог. Това абсолютно погрешно! Но като такива учители на дхармата далай ламите могат да продължат да се превъплащават. Наистина, аз мисля, че не всички инкарнации на далай-ламите са били истински. Що се отнася до мен, то аз съм уверен само в едно – че съм въплъщение на петия далай-лама, тъй като в детството имах много спомени, свързани с този предишен живот.
Освен това, аз бях доста мързеливо момче, а много философски текстове знаех не по зле от моите учители, което може да се обясни само с наличието на спомени от минали животи.

- Все пак на две годинки вие бяхте признат за превъплащение на Далай Лама XIII. Фактически този избор предопредели цялата ви съдба. Замисляли ли сте се някога, че вашия живот би могъл да протече по друг начин?
- Когато бях съвсем малък, всяка година трябваше да се уединявам по три седмици в Потал. През целия ден с мен се занимаваха учители и вечер, когато слънцето залязваше и пастирите се връщаха със стадата си, аз ги гледах през прозореца и си мечтаех да съм един от тях. Но след това аз осъзнах и приех възложената ми отговорност, макар и тя понякога да превишава моите възможности. В една от любимите ми молитви има следните думи: « Докато съществува пространство, докато чувстващите същества страдат и остават в сансара, аз ще остана с тях, за да им служа». И в това е смисълът на моя живот.

- Можете ли да разкажете как протича един ваш ден?
- Ставам в 3:30 сутринта. Медитирам, правя прострации и се измивам. След това отивам на разходка, чета мантри или продължавам да медитирам. В 5:15 закусвам и слушам «Гласът на Америка» на тибетски език. След закуска отново медитирам или изучавам трудове на будиската философия. Понякога чета списания преди закуска и вестниците Newsweek, Time. И непременно слушам в 7:30 новините по ВВС. Дори в мен се е развила някаква зависимост от тях. Когато съм в чужбина и по някакви причини не мога да слушам ВВС, имам чувството че съм останал без информация за обкръжаващия ме свят. След това работя до 5:30 вечерта, а в 6:00 пия чай. Като будистки монах не мога да приемам храна след обед, но понякога си позволявам малко курабийки. През това време гледам новините по ВВС по телевизията. След това отново медитирам и в 8:30 лягам да спя. Сънят е най-важната медитация за всички. Дори за птиците. Не за да попаднете в нирвана, а за това да оживеете.

- Нарушава ли се този порядък на рожденния ви ден?
- Аз не отбелязвам рожденните си дни. Струва ми се, че това е пилеене на време.
За мен този ден не се отличава от другите. В известен смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждате се сутринта, всичко е свежо и ново, и най-главното е, че този нов ден ви е донесъл нещо важно. Разбира се идват различни официални лица да ме поздравят, но няма банкети. Разбира се, приятно ми е, че помнят моя рожден ден. Така че ако искате пийте за мое здраве.

- Вие постоянно говорите за това, че съвременното човечество се нуждае не от религиозна етика, а от секулярна, доколкото болшинството от шестте милиарда души на Земята рядко се ръководят в живота си от своите религиозни принципи. Но един от главните проблеми, който фиксира западната култура от последните години, е че без вяра човек не може да се пребори със завладяващите го отвсякъде негативни емоции и депресии. Вие знаете ли, как може да се реши този проблем?

- Това е много добър въпрос. Аз не съм уверен, но ми се струва, че има начин да се избавим от негативните емоции и депресията без помощта на религията. У вас остава единствената възможност – да мислите. Дори мисля, че това е по-ефективно, отколкото вярата. Като начало аз анализирам, каква е ползата от отрицателните емоции. Гневът носи само кратковременно облекчение и удовлетворение. Ето аз се ядосам, в гнева си се развиквам на друг човек и изпитвам облекчение. Но идва време, когато ми става неловко, съжалявам за направеното, срамувам се. Освен това, гневът не ми дава покой. Аз спя лошо, губя апетит, разболявам се.
Носи ли гневът ми реален ушърб на врага? Не.
Очевидно моите отрицателни емоции разрушвата преди всичко моя организъм и нарушават моето душевно равновесие. Аз много си кореспондирам със западни учени, неврофизиолози и биолози и те също признават, че емоциите имат огромно значение за нашето здраве. Такъв подход за решение на емоционални проблеми в будизма се нарича аналитическа медитация, и аз мисля, че тя е много ефективна.

- Русия, както и целия свят през последните години се сблъска с терора. И едва ли на хората, чиите роднини са загинали в тези взривове, ще помогнат такива размишления. От гледна точка на будизма, как да се борим с тероризма, ако агресията и ненавистта не помагат?
- От будистка гледна точка, а също и от гледна точка на здравия смисъл основната причина на всички наши проблеми е незнанието. Която и сфера на човешкия живот да вземете – икономика, политика – хората взимат грешни решения поради липса на знания. Всички неща и явления в света са взаимносвързани. Не съществува такова събитие или явление, което да съществува или да е произлязло само за себе си.
Освен това действията на човешките същества зависят от мотивацията. Когато става въпрос за тероризма, има близка и далечна перспектива. Кратковременните мерки вече се приемат от правителствата и специалните служби на всички страни, които се сблъскаха с този проблем и тук аз не съм им съдия. Но когато става въпрос за дългосрочните перспективи, то аз съм дълбоко уверен, че вярното решение е в сферата на образованието. Образованието трябва да развива в хората цялостен поглед на нещата, при който вие не делите света на себе си и другите, а осъзнавате глобалната взаимовръзка между черното и бялото, между мюсулманите и християните. Хората трябва да осъзнаят, че светът не можа да се възцари само от нашите молитви. Той трябва да стане следствие от нашата изменена мотивация.

- Днес будизмът на Запад е едва ли не най-голямата модна метафизическа бомба с холивудски звезди в кастинга. Но когато разберем, че Стивън Сегал е бил признат за тулку, възниква въпроса, не се ли явява това PR-кампания на тибетския будизъм?
- Веднъж четох лекции в Америка и при мен се приближи американец, който каза, че е Иисус Христос. Но какво от това, ако някой го признава за Иисус и той сам се придържа към това. Те имат това право. ...Малко е да бъдеш признат за тулку.
Само знания не са достатъчни. Необходимо е да имаш съответсващите знания, да се държиш по подобаващия начин. И тибетците винаги са внимателни към такива неща, даже когато става въпрос за тибетските лами. За да различите истинския лама от самозванеца, ще са ви потребни вашите собствени знания.

- Мислите ли, че Западът ще повлияе на будизма?
- Не, не мисля. Работата е там, че будизмът работи с главните човешки проблеми: старост, страдание, болести. А тези въпроси мъчат и богатите, и бедните, в Европа и в Африка, днес точно така, както и преди хиляди години. Когато говорим за религията, трябва да разбираме, че има два аспекта: културен и религиозен. Културните параметри могат да се изменят в зависимост от страната и тогава се появява тибетски будизъм, японски, китайски, но основите на учението остават неизменни. Рано или късно, разбира се, ще се появи и западен будизъм, който ще се отличава с някакви културни аспекти, но не трябва да се губи същността. Не трябва да се бъркат автентичните практики с Ню-ейдж.

- Вие постоянно говорите, че преди всичко сте «прост монах». Не ви ли се струва, че в това твърдение има някаква част лукавство, особено след като тибетците ви считат за въплъщение на Бодхисатва на състраданието?
- Аз съм бежанец, И затова мога да се държа неформално, за разлика от римския папа или патриарха, които са принудени да отговарят на заеманите от тях длъжности. Аз мога да си позволя да се смея (смее се гръмогласно). В моето семейство всички обичаха да се посмеят, и братята и сестрите ми. Аз често мисля за това, че прекалено строгия протокол и големите формалности само създават допълнителни бариери между хората. Старая се да ги избягвам.
06 юли 11:24
"Газета RU" - превод от руски

[Кошмар1]

Истината!!!

Истината е като една малка песъчинка, която потъва в бурното море на човешката душа. Тя е като неразтворен подарък, който очаква всеки, а когато се отвори - изненадата може да не бъде много приятна.
Всеки човек има тайни, крие истини или ги отрича. Но дали всичко може да бъде простено? Може би да, защото реката на лъжите все някога пресъхва и хората успяват да забравят и да си простят взаимно.
Реалността наистина може да срути въздушните кули, които ти, той или тя строят. От друга страна - може да ги направи по-силни и по-издръжливи, за да посрещнат всичките бури, които доста често разклащат иначе така подредения им свят.
Истината е като малка шушулка, която рано или късно се пропуква и не може да бъде скривана дълго време.
Има истини, които нараняват болезнено, други - не чак толкова, но е важно да се прости и да се осъзнае, че вероятно всичко е било за добро!
Откровеността може да бъде полезна за живота. Например,, Аз знам, че това е така! ” затваря диалога, а другият, който мисли другояче, се оказва, че не знае. Но ,, Аз мисля по този начин. А ти? “ е въпрос, който отваря вратата. Той подсказва, че хората мислят различно, подканва и другия да сподели своите мисли и да бъде искрен.
Искреността не е една от най-често срещаните черти у хората в днешно време. Но ако човек се опита да казва истините направо в очите на другите, диалогът ще бъде по-лесен и за двамата.
Може да изглежда наистина странно, но по пътя към истината се открива какво чудо е човекът. Времето лекува, а хората понякога не разбират, че и другите имат свои права и гледат по различен начин на живота. Все пак е важно да надделее здравият разум. Не бива да се забравя, че всеки крие дълбоко в себе си своята малка истина за света, в който живее. Необходимо е да я потърси и да успее да я съхрани завинаги в сърцето си.

Иванка
===========================
И един въпрос без коментар обаче: А пука ли ви когато ви излъжат, след което видите истината такава каквато е тя? Интересното е, че никой не иска да бъде лъган, но когато излъжат него/нея му/и докривява. Що бе, а??? Иначе хората знаят две и двеста, без да си имат на представа за какво става дума и се бъркат там, където не им е работа. Та нека всеки погледне първо себе си, а после да наплюва другите. Дано бях ясна!!!