РАЗМИСЛИ

[КОШМАР]

Сбогом човечност - vesi-blackmoon

http://vbox7.com/play:86847943&start=67&r=emb

Всеки ден вървя по едни и същи улици, срещам едни и същи хора в едни и същи настроения. Всяка вечер виждам от прозорците на блоковете как светят лампите,как всеки се е сврял на топло в своя дом, ала с лед покрити са техните души. Злобата се е превърнала в основен двигател на битието.
Как веднъж не видях ведра усмивка на нечие лице? Как не чух блага дума? Как до мен не достигна положителна емоция и окриляща радост? вместо това срещам само злоба,присмех, тържество на глупостта, безпърдонно двуличие и жестока алчност. Някакво жестоко опиянение,че си причинил болка. Ето я хорската злоба, която не ми позволява да дишам. Ето я хорската злоба,която ме кара да залоствам здраво вратите на дома си и да насилвам душата си да мълчи.
Защо сме станали такива злобни хората? Защо когато видим,че някой е направил нещо добро не последваме неговия пример,а вместо това гледаме да унищожим и малкото добро, което той е направил? Ще дам за пример една случка от моя вход : Една съседка беше посадила хубави цветя пред блока, за да предаде малко по-приятен облик на грозния ни и мрачен вход, но другите съседи вместо да последват нейния пример на другия ден още бяха накъсали и изпомачкали цветята. Това е дребен пример, но той само илюстрира злобата и завистта в сърцата на хората.
Боли ме заради изгубената човечност. Отстрани доброжелатели ми казват : "Да не ти пука", "Живей си живота и толкоз !", "Нищо не можеш да промениш,затова дай по-леко!" А аз сякаш чувам гласовете на Алековите герои от "Разни хора, разни идеали" и тръпки ме побиват от перспективата за едно съществуване, в което " няма да ми пука". Как да не ми пука,че хората се мразят и омразата ги прави силни? Как да се преструвам ,че не виждам триумфите на силния над слабия? Спре ли да ми пука е загубя себеуважението си. По -добре да ме боли и в болка постепенно да се дави вярата.
Да,вече не вярвам. Не и сега. Вече не хлопам на вратите, за да търся добронамереността и съзидателна житейска позиция. Авторитетите се сриват пред очите ми, няма чест, няма достойнство, няма обяснение за злобата. "Такива сме си"- казват всички. А защо? Защо не можем да сме по-дори?
Знам,че трябва да продължа напред. Но се изморих да се опитвам да запаля морето с клечка кибрит, а то всеки път да се гаси и да се смее над малката кибритопродавачка, осиротяла без своите миражи. Напред? Имам предчувствие, че там злобата е още повече, яростта по-мащабна, сарказмът и лицемерието се религия. Сякаш напред човешкото време е още по-мразовито....
Гъст дим се стеле низко над улицата, низки настроения обсебват душите, в низко съществуване се превръща животът ни. А можеше и другояче. Всичко можеше да е простичко и добро!

[SFS]

Можеше ако комунистите не бяха нахлули в домовете на хората и разбили храмовете, които пазеха морала в човешките души. Сега превърнати в гробница са руини за пепелянки и съскат ли съсъкат между руините..

[КОШМАР]

Можеше ако комунистите не бяха нахлули в домовете на хората и разбили храмовете, които пазеха морала в човешките души. Сега превърнати в гробница са руини за пепелянки и съскат ли съсъкат между руините..

Глупости. Съскащия си ти, значи си комунист. Та продължавай да си съскаш. Знаеш ли, стегни се и започни да мислиш практично, защото с тези мисли които ти виреят в главата, се губиш и понякога мислиш небивалици. Правиш само застройка на супа, но истинските подправки са далеч по-вкусни. Усмири се. Помисли си. Само с омраза не се живее. Тя ще те погуби, а покрай нея освен глупости, друго не прави човек. Иди се изповядай.

[SFS]

Тук хората се усмихват, позрдравяват, доволни са от животоа си...е, да аз съм малко по навъсен но това е поради онова в което се родих. Ето това исках да ти кажа и покажа каде е причината в Бг всички да са като дяволи на които пазач не им трябва за да напуснат казана с катрана.
Инак до изповедите...та правя го всеки ден...он-лайн

[Sir Humphrey]

Само с омраза не се живее.

Така е. Милозливото въздишане по времето на бай Тошо е къде-къде по-здравословно.

[Lord]

Баси размислите, дет ги барнахте всинца. Абе хора, вие собствени разсъждения нямате ли?!

[КОШМАР]

Имам лорд и казвам собствени мисли. Но има несъгласни с тях.

[КОШМАР]

ФРИДРИХ НИЦШЕ (1844-1900) /четете, обаче който чете и да мисли, а ако чете без да мисли, по-добре да не чете/

Изходна социална нагласа на Ницше е "радикалният аристократизъм", виждащ във великите личности цел на историята и свързаният с него дуализъм на господарите и робите. Според Ницше "... ние трябва да разберем, да установим като строго звучаща истина, че робството принадлежи към същността на културата."

Идеята за волята като висш принцип на битието, за "волята за власт" Ницше заимствува от Шопенхауер, но я преработва и развива като плурализъм на волята, с признаване на множество конкуриращи и сблъскващи се "центрове" на духовните сили. Той отхвърля учението на Шопенхауер за отказване от волята като средство за спасение.

Според Ницше "животът ... представлява специфична воля за акумулиране на сила"..."животът се стреми към максимално чувство за власт". Понятието "живот" включва биологически, исторически и социологически елементи. Животът се намира "отвъд" противоположността между духа и материята. Това понятие е краен "феномен" на познанието и не се поддава на по-нататъшен анализ.

Ницше отхвърля Дарвиновата теория за развитието на органичния свят. Според него "най-приспособени" са не "най-добрите", а "средните", "посредствените". В живота "най-силните и щастливите се оказват твърде слаби, когато им се противопоставят организираните стадни инстинкти, боязливостта но слабите, численото превъзходство".

В историята Ницше вижда регрес и декаданс, породен и постоянно пораждан от "културата" упадък на "висшия тип" на човека. Същото важи и за целия животински и растителен свят. За Ницше понятията "прогрес" и "развитие" са фикции. Той ги заменя с понятието "ставане". В света няма неща: ако отстраним от него привнесените от нас понятия, "няма да има неща, а ще останат динамични количества (Quanta)", които се намират в известно отношение на напрегнатост с всички други динамични количества: същността им се състои в отношението им към останалите количества, във "въздействието" им върху последните. Волята за власт не е нито битие, нито ставане, а патос - най-елементарният факт, от който само и възниква ставането, действието".

Ницше отрича представата за "нещото в себе си" като безусловна реалност, като нещо което не се намира в съотношение с другите неща. Следователно "същността на нещото е само мнение за нещото".

Познанието е само средство за създаване на полезни за субекта фикции, които му позволяват да преживее и осъществи своята "воля за власт". "Познанието действува като оръдие за власт". Затова познанието не се простира по-далеч, отколкото му е нужно, за да осъществи тази воля и е насочено не към опознаването на света, а само към овладяването му. Истината като цел на познанието е "полезно заблуждение". С какво се доказва истината? - с чувството за повишена власт, с полезността, с неизбежността, с изгодите.

Логиката е свързана с допускането на съществуването на абсолютно тъждествени случаи. Но такива няма, защото това означава да се допусне съществуването на абсолютно еднакви паралелни редици от причини за възникването на тези случаи. Затова аксиомите на логиката са само фикции. "Логиката е опит да се разбере действителният свят по известна, създадена от нас схема на съществуването, по-точно: да се направи той по-достъпен за формулиране и изчисление...". Светът не е адекватен на логическите закони. Логиката е нещо всеобщо и затова "средно" т.е. "посредствено". Тя нивелира, обобщава и с това опошлява познаваемото. "Съзнанието не принадлежи на самото индивидуално съществуване на човека, нещо повече, то принадлежи по-скоро на онова, което в него се отнася към обществената и стадната природа".

Волята за власт е критерий за значимостта на всяко явление в обществения живот. "Добро" е "всичко, което повишава чувството за власт, волята за власт, самата власт в човека". "Лошо" - "всичко, което произхожда от слабостта".

Познанието, доминирането на интелекта парализира волята за власт. Обикновеният морал - също. Моралът възниква като реализация на чувството за превъзходство на "аристократите" над "робите", "низшите". Това положение на нещата е вечно и неотстранимо. Принципите на "господарския морал" са изходни и естествени. Горните разсъждения кристализират в понятията "преоценка за ценностите" и "свръхчовек".

Ницше изказва мисълта за "въстанието на робите в морала" като перманентна "духовна мъст". Началото й е свързано с възникването у евреите, у този "теоретически народ", на първата "преоценка на ценностите". Аристократичното уравнение на ценностите (добър = знатен = могъщ = щастлив = обичан от бога) евреите преобръщат наопаки. Това споделя и християнският морал. Критиката на Ницше срещу религиите и философиите е доминирана напълно от етически мотиви. Противопоставянето срещу християнството е заради това, че то създава "морален роб".

Ницше прави нова "преоценка на ценностите", като възражда "морала на господарите", като изхожда от вроденото неравенство на хората, от това, че "висшия", "благородният" човек е отговорен за своите действия само пред равните си, но е съвършено свободен по отношение на "низшите". Той ще осъществява протекция на артистите и поетите, и на всички, които стават майстори в някакво умение. По примера на войните той ще се научи да свързва смъртта с интересите, за които той се бори; да жертва мнозинството и да поема защитата на благородните без да щади обикновените хора; да практикува безжалостна дисциплина и да си позволява насилие и коварство във война. Той ще приеме тази роля, играна със жестокост за аристократическа добродетел: "почти всичко, което ние наричаме "висша култура" се основава върху възвисяването и засилването на жестокостта". "Благородният" човек е по същество въплътената воля за власт.

В основата на "морала на господарите" лежат три положения. Първо, "ценността на живота е единствената безусловна ценност и тя съвпада с равнището на "волята за власт". Второ, налице е природно неравенство на хората, обусловено от различието на техните "жизнени сили" и "волята за власт". Трето, "силният" човек, вроденият аристократ е абсолютно свободен и не е свързан с никакви морални норми. Това е "свръхчовекът". Първообраз на "свръхчовека" са римската, арабската, германската, японската аристокрация, героите на Омир, скандинавските викинги ". "Свръхчовекът" е висш биологичен тип, който се отнася към човека, тъй както човекът се отнася към маймуната. Свръхчовекът не се свързва с определена човешка раса, той трябва де се огледа в бъдеще, но как? Този култ към личността става основа на новата митология на Ницше - "Тъй рече Заратустра", която идва да замени старите регламентирани митове.

Ницше адмирира определени качества и вярва, че те са достъпни само за аристократическото малцинство. Мнозинството може да бъде само средство и среда за осъществяване на превъзходството на малцината. То няма каквото и да било независимо искане за щастие или благополучие.Той не вижда защо обикновените човешки същества да не страдат, ако тяхното страдание е необходимо за създаването на свръхчовека.

[малкия]

Това очевидно не го е писал Ницше, а някой, който разбира от Ницше (или поне така мисли, или за това му плащат, или...). Та кой го е писал и не може ли да си четем Ницше, а не някой, дето го "разбира"?

[КОШМАР]

Здравей малкия. Ти не порасна ли вече?

Прав си. Това е писано от някой друг, но не от мен. Аз по принцип не си падам по Ницше. Ама изобщо. А написаното е друг вид материал, върху който честно казано ако задълбая, едва ли ще бъда съгласна с подобно "умозрение".