efektive написа:Dani написа:Дълбоко сте заорали с това обръщение на Светия Синод...
А да не би темата "Реалността, паралелна с минало, настояще, бъдеще" да е само драскане с мотика?
Никак даже.
Съгласен съм с Вас. Макар че не се възприемам чак като общност
И двете теми са размисли. Понякога, на човек му идва да сподели преживяно, от което е извлечена поука или да отпуши вътрешното напрежение пишейки.
Препрочитах един материал, хареса ми и ето:
КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ДУХОВНО ОСЪЗНАТИЯ ЧОВЕКкатегория: Мъдрост1. Някои от тях са мъже, а някои – жени. Можете да ги видите в манастир или в крайградска къща, в гората или в малко провинциално градче. Вярно, че не са много, но все пак са повече, отколкото си мислят хората. И това не е така, защото духовното израстване е нещо сложно. Печалната истина е, че повечето хора не искат да се затормозват, за да се измъкнат от блатото на невежеството и страстите.
2. Отначало няма да забележите просветления човек в тълпата, защото той е тих и скромен. Но когато започне ситуацията да се заплита, тогава той се откроява. Когато всички останали изпитват ярост, той ще е пълен с любов. Когато другите са смутени от някаква криза, той ще е все така спокоен, както и преди. В налудничавата борба, в която всеки иска да получи колкото се може повече, той ще стои сдържан и спокоен в ъгъла. Той върви плавно по ръба на острието, той е устойчив сред паниката. Не иска да подчертава различието си, но той просто е освободен от желания и това го прави напълно самодостатъчен. Неговото спокойно присъствие докосва всеки. Неговите нежни, обосновани думи обединяват враждуващите и сближават тези, които вече са обединени. Скърбящите, изплашените и разтревожените се чувстват много по-добре след като са поговорили с него. Дивите животни чувстват душевната му доброта и не се страхуват от него.
3. Той не винаги изказва своето мнение или отстоява гледната си точка, в действителност изглежда така, сякаш няма никакво мнение и затова хората често го приемат за глупак. Когато той не се тревожи за това, не отмъщава и не злоупотребява или не се присмива, хората си мислят, че нещо не е наред с него. Но на него му е все едно какво мислят хората за него. Все едно е ням, това е така, защото той просто предпочита да пази мълчание. Действа така, сякаш е сляп, но в действителност вижда всичко, което става около него. Хората си мислят, че е слаб, но в действителност е много силен. Въпреки лъжливия си външен вид, той е остър като бръснач.
4. Лицето му винаги сияе и е спокойно, защото никога не се безпокои за това какво се е случило вчера и какво ще се случи утре. Осанката му и движенията му са изящни и достойни, защото има естествена осъзнатост за всичко, което прави. Приятно е да се слуша гласа му, учтив е, точен и говори по същество. Прекрасен е по начин, който няма нищо общо с външността и красноречието, а с неговата вътрешна благост.
5. Може да има дом, но ако той днес изгори, утре ще отиде на друго място и ще се чувства също толкова удобно. Навсякъде се чувства като у дома си. Той е от този тип хора, които се опитват да намалят броя на собствените си вещи и винаги им се струва, че те са прекалено много.
Не е важно колко му се дава – винаги на него му се струва, че е напълно достатъчно. Разбира се, той също се стреми да удовлетвори жизнените си потребности, но те са значително по-малки. Неговият живот е изчистен и прост, той е удовлетворен от това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е Радостта, най-доброто питие – Истината, най-добрият дом – Осъзнаването.
6.Обикновените хора са шумни като звън на ручей, а духовно израсналите – тихи, като океански дълбини. Просветленият обича тишината и слави тишината. Но това не означава, че никога не си отваря устата. Той е радостен да говори за вярванията си, ако има някой заинтересован да го слуша, макар че той никога не проповядва и не се намесва в спорове и дискусии. Освен това, доколкото той говори само това, което действително знае, всичко, за което говори, е автентично, така че тъй наречените „експерти" просто не го разбират.
7. Умът му не е нито хаотичен, нито спящ. Когато има нужда да мисли – мисли, когато няма – си позволява да притихне. За него това са инструменти, а не проблеми. Той и досега има спомени, емоции и идеи, но е равнодушен към тях. За него те са просто магическа илюзия. Той ги наблюдава по реда на възникването им – как идват и как си отиват. Неговият ум е като чисто небе – преминават облаци, но то си остава просторно, чисто и неизменно.
8. Макар и да е чист във всяко отношение, духовно израсналият не мисли за себе си дали е по-добър или по-лош от някой друг. Той приема другите такива, каквито са, без осъждане или сравнение. Той не е „за" или „против" каквото и да било. Не гледа на нещата от гледната точка на добро и зло, чисто и мръсно, успех и неуспех. Той разбира дуалността на света и е излязъл от нейните граници. Така той се е освободил от всичко. Няма желания, няма страхове, няма концепции, няма безпокойства.
9. Не много отдавна и той е бил нещастен както всички останали. Как е стигнал до тук? В действителност всичко е много просто. Той престанал да търси причините извън себе си и започнал да търси навътре. Когато погледнал навътре, видял, че с което се самоопределя, в това и се вкопчва – тяло, емоции, концепции, проблеми, но всичко това не е той. И затова просто пуснал всичко да отмине. Сега той пребивава в тази пустота, в тази неограничена свобода и е щастлив през цялото време. Другите се опитват да го класифицират като свят, а понякога и глупак. Но той се смее, когато чува тези етикети и нарича себе си „никой". Как можете да оцените този, който е излязъл от всякакви граници?
10. Тъй като той е изпълнил своята задача и няма какво да прави повече, голяма част от времето си прекарва седейки спокойно и наблюдавайки собствените си действия. Обикновените хора смятат това за много скучно. „Дайте ми вълнение, разнообразие" – казват те. Но когато дойде вълнение или разнообразие от това, което не харесват – болест, неуспех, отказ или смърт – тогава изпадат в отчаяние. Ето тогава той излиза тихо напред, за да помага и изцелява. И тъй като той има предостатъчно време, може да се отдаде изцяло на другите хора. Той се докосва до всичко със своята любов.
11. Той е щастлив да чака така до самия край, а когато смъртта най-после дойде, я приема без страх и върви по пътя си без съжаление. Какво става с просветления след смъртта? Учените спорят за това столетия наред. Но вие не можете да видите къде е отишъл духовно израсналият човек, както не можете да видите следи след летящите в небето птици. В смъртта, както и в живота, вървящите без пътеки не оставят следи.
