ОНЯ СПИСЪК ! ! !

[policexpert]

ВИЖ : http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=428140

[SYNOPTIK]

Интересно четиво !

[Лъчезар Серафимов]

Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 1[b][/b]
Това, което се случи преди 18 години - на 4 февруари 1992 г., станало известно като аферата „Оня списък", събитията, които го предшестваха и тези, които последваха, наложиха дълбок отпечатък върху всички аспекти на българския преход - политиката, икономиката и особено националната сигурност на страната включително и до днес. 18 години по-късно част от фактите вече са забравени, други са сериозно деформирани от политически коментари, а трети никога не са излизали на бял свят. За да разровим тези наслоени пластове и да достигнем до истината за това какво точно се случи на 4 февруари 1992 г. и какво последва от това, ще се движим по документите, събрани в 13-те тома на строго секретното следствено дело, водено по случая. Документите бяха разсекретени специално за това разследване и се оповестяват за първи път. За първи път ще прозвучат както автентичният разказ на единствения човек, присъствал и видял с очите си всичко от първата до последната минута, така и на хората, свързани с разследването на случая. Ще започнем от началото.

Макар че съставянето на списъци и по-точно на варианти на „оня списък" всъщност започва още от 1991 г., ключови са събитията от 4 февруари 1992 г. и именно около тях се върти цялата афера с „Оня списък". Както се посочва дори в постановлението за прекратяване на наказателното производство, „според материалите от делото на 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган, лидер на ДПС и на парламентарната група на движението, и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София. Срещата е била предварително уговорена. Поради важността й е бил извикан и е дошъл посланикът на Република Турция, на когото Ахмед Доган е предал лично материали, между които и „Оня списък" и съпътстващите го други документи. Списъкът е съдържал имена и данни, съставляващи държавна тайна. Впоследствие Националната служба за сигурност е установила, че конкретните имена, съдържащи се в т.нар. „Оня списък" са на служители от Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Допълнително постъпилите от НРС и НСС данни утвърждават, че списъкът е съдържал конкретни имена и длъжности, изпратени под прикритие на дипломатическа работа". На практика списъкът се състои от 38 страници и съдържа почти 1300 имена - от посланици, през служители включително до шофьори в посолствата, кои от тях в кои разузнавателни служби са офицери, местонахождението и легендирането им на дипломатическо прикритие в конкретното посолство и конкретната държава. Инкриминирани по делото са общо 6 материала: освен въпросния списък, озаглавен „Задгранични представителства", това са още документи със заглавия „Рекапитулация", „Симбиозата МВнР - МВнТ - МВР", „БОДК", „Превратът 1981 г.", „Правораздавателните органи" и „Дом „Витгенщайн"-Виена", предадени в турското посолство. Само за посолството ни в турската столица Анкара са разкрити 13 имена, за 6 от тях се посочва, че са служители на специалните служби, а за трима - на МВР. Интересен факт, необясним и до момента, е, че следственото дело по случая е образувано цели два месеца и половина по-късно: на 23 април 1992 г. с постановление на прокурора от Главна прокуратура Асен Арсов. Законен повод за образуването на делото, както се посочва в постановлението на Арсов, е съобщението на Националната служба за сигурност от 21 април 1992 г., а изискваните от НПК достатъчно данни за това се съдържат в същата тази преписка на НСС, състояща се от инкриминирани списъци, справки, докладни записки, обяснения, експертни мнения - приложени в папка от 204 листа. Като намира, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът образува делото първоначално срещу неизвестен извършител за това, че в София за времето от декември 1991 г. до февруари 1992 г. е разгласил сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени и станали известни по служба или работа в Министерството на външните работи и от това могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата. Дават се указания на следствието да се установят лицата, които са имали достъп до тези сведения, по чие поръчение е изготвен списъкът, за какво предназначение е трябвало да послужи, кое лице е станало причина да бъде разкрита държавна тайна и да му се повдигне обвинение. И макар че делото е образувано за разгласяване на държавна тайна, Арсов дава указания да се установи дали сведенията са били предназначени за издаването им на чужда държава или организация - тоест, да се търси умисъл по текста за шпионаж в полза на чужда държава.

В строго секретна докладна записка до директора на НСС Чавдар Петков пише, че на 4 февруари 1992 г., вторник, около 18,30 ч. Мехмед Тефик е звъннал от дома си в кабинета на подп. Иван Терзийски, заместник началник на направление „Балкански страни" в НСС, и с условности му съобщил, че иска спешна среща. Към 19,50 ч. на уговореното място под надлеза в ж.к. Дружба в лек автомобил се състояла срещата между подп. Терзийски, к-н Георги Паунов и Мехмед Тефик. Тефик им разказва, че същия ден в 13,30 ч. с лидера на ДПС Ахмед Доган са посетили турското посолство в София, където Доган предал за фотокопиране няколко документа, твърдейки, че ги е получил от Стоян Ганев, тогава министър на външните работи на България в кабинета на Филип Димитров, и Живко Попов, бивш заместник-министър на външните работи по тоталитарно време и бивш кадрови офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. По-късно Тефик ги ксерокопирал и предал копията на НСС. Терзийски и Паунов оценяват важността на получената информация и още на следващата сутрин, на 5.02.1992 г,. данните са докладвани на директора на НСС - полк. Чавдар Петков, който разпорежда започването на първични мероприятия за проверка. Проверката установява, че по данни на Мероприятие „Струма-1" на 4 февруари 1992 г. в 13,14 ч. Мехмед Тефик се обажда на Атъф Шекерджиоглу, културен аташе в посолството на Република Турция в София, и му съобщава, че в 13,30 ч. с Ахмед Доган ще бъдат в посолството. По данни на служба БОИ, външно проследяване, на 4.02.1992 г. в 13,29 ч. пред посолството спира лека кола „Волга" рег. № 65-03, от която слизат Ахмед Доган и Мехмед Тефик, които влизат в сградата и престояват там до 15,40 ч. В 13,50 ч., само 20 минути след влизането им, въпреки че е болен, пристига и посланикът Ялчън Орал.

Седмица по-късно, на 12 февруари 1992 г., сряда, сутринта в лек автомобил на паркинг в ж.к. „Дружба" Терзийски и Паунов провеждат нова среща с Мехмед Тефик, на която разширяват информацията, слушат отново подробния му разказ за случилото се и правят 20-минутен звукозапис.

На 25.02.1992 г. сутринта в движещия се лек автомобил Паунов провежда трета, 20-минутна среща с Тефик, на която той съобщава, че предната вечер, на 24.02. Доган споделил пред Шерифе Мустафа, самия Тефик, Баки Бедел и Юнал Лютфи, че същият ден в парламента председателят на Народното събрание, тогава Стефан Савов, му съобщил, че НСС разполага с данни, че Доган е предал списък в турското посолство и влизането му там е филмирано. Председателят на НС още тогава, на 24 февруари, два месеца преди изобщо да бъде образувано следственото дело по случая, обещал на Доган, че ще направят всичко възможно да го спасят. Доган отправил остри обидни думи към НСС и казал, че след завръщането от чужбина на министър Соколов, сериозно ще поговори с него.

Кой е Мехмед Тефик и защо офицерите от НСС му вярват? Това става ясно от разпита по следственото дело на подп. Иван Терзийски. Той разкрива, че по повод на служебните си задължения поддържа доверителни отношения от началото на 1990 г. с лицето Мирослав Хаджиев, турското име на който е Мехмед Тефик. Тефик попада в полезрението на НСС в началото на 1990 г. с посещенията си в турското посолство в София заедно с Хасан Бялков. Когато обаче проверяват, се оказва, че Мехмед Тефик сътрудничи на ОУ-МВР Стара Загора и е работил по същата линия, както и турското направление в НСС. Така през август 1990 г. ръководството на НСС взима решение да го прехвърли в централата в София, тъй като по това време той живее в столицата. Терзийски става негов водещ офицер. Така става известно, че Тефик вече има над 200 посещения в посолството на Турция. По това време той работи активно с Алеф Калъч, впоследствие с него започва да работи Атъф Шекерджиоглу - културен аташе, като понякога в срещите е участвал и Сюбхан Еркула, впоследствие и новоназначения Къшиф Еарчън. Те са част от т.нар. „политическа секция" на посолството и събират политическа информация от различни източници, свързана с България, с което изграждат политиката на турското правителство за нашата страна. Преки отношения с МИТ има Атъф Шекерджиоглу, обяснява в разпита Терзийски. Сред материалите на Тефик, изпратени от Стара Загора, са и негови саморъчни сведения за посещенията му в турското посолство, при които турски дипломати са му давали български пари и валута като помощ за ДПС. Срещите на двамата се провеждат при условията на конспирация, Тефик разказва устно придобитата от него информация, а Терзийски си води записки и въз основа на тях изготвя информации и докладни до ръководството на службата, които се предоставят на ръководството на министерството и по преценка и на държавното ръководство. За посещението на Тефик и Доган в турското посолство на 4 февруари 1992 г. Терзийски предава разказа на Тефик - че Доган казал на посланика, че списъкът на разузнавачите му дал Стоян Ганев, а другите материали - Живко Попов. Докато Шекерджиоглу снимал на ксерокс материалите, Доган провел разговор с посланика Ялчън Орал, като е споделил с него, че всичко му тежи и че иска евентуално да замине в чужбина, да създаде семейство и да се занимава с бизнес. Посланик Орал му отговорил, че той е още полезен за „майката родина" /Турция/ и го помолил да не предприема такива стъпки. Доган тогава поставил на Орал и въпроса за тежкото материално положение на ДПС и поискал помощ от Турция. Орал му казал, че трябва да им представи програма и при своето посещение в Турция ще иска помощ за ДПС. Така Доган представя предварително изготвените 6 варианта за помощ, като първият е за помощ в размер на 3 милиона лева, а шестият - 10 милиона лева. Още в самия разпит обаче следователят задава на Терзийски въпроса защо тези факти не са посочени в разпита на Мехмед Тефик. Терзийски обяснява, че тези документи са били занесени от него в турското посолство няколко дни преди това, заедно с документи, изготвени от МВР, предназначени за ДПС като политическа сила, за да може от своя страна ДПС да съдейства да се вземат мерки срещу негативните отношения между българите и турците в районите със смесено население.

От 5 до 8 февруари НСС прави усилия да провери информацията и да получи допълнителни сведения от други източници. Информацията обаче явно започва да изтича от службата, защото още на следващия ден вицепремиерът Димитър Луджев, който ръководи службите, звъни на Чавдар Петков с думите „Ти, май, имаш нещо да ми казваш", а два дни след това, на 7 февруари и шефът на военното разузнаване Чавдар Червенков също поискал среща с Петков и го попитал знае ли нещо за списъци.

В строго секретна справка на НСС от 24.03.1992 г. директорът полк. Чавдар Петков сочи, че при извършването на набелязаната оперативно-издирвателна дейност по проверката на данните, се установява, че въпросните материали съществуват, съдържат сведения и факти, представляващи държавна тайна по смисъла на точка 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, и че същите са станали достояние на неоправомощени лица. По-нататък в справката разкрива, че когато на 15 февруари 1992 г. е публикувана Варненската декларация на „Групата на 39-те" от СДС, така косвено се оповестява съществуването на случая. Сочат се и последвали конкретни публикации в медиите, в някои от които са изнесени данни на НСС. Петков предупреждава, че това сериозно пречи на бързината и качеството на действията по проверката. Извършените експертизи сочат, че т.нар. списък и другите материали, предадени от Доган в турското посолство, са изготвени в периода на 100-те дни на новото правителство на СДС, начело с премиера Филип Димитров, най-вероятно през декември 1991 г.с някои поправки и допълнения впоследствие. В списъка се посочват извънредните и пълномощни посланици на Република България в някои държави, които по силата на Президентски укази № 359-367 от 17.12.1991 г. се освобождават от заеманата длъжност. За тях пише „отзовава се" или „отзован". Това показва, че списъкът е писан преди тази дата. Характерът на материалите показва, че са предназначени за извършващите се структурни и кадрови промени в МВнР с цел разграничаване от „ерата на Виктор Вълков", изготвени са на езика на служител от отдел „Кадри", специално се набляга, че ръководният състав на посолствата на България се състои „изключително от висши номенклатурчици и апаратчици от ЦК на БКП или техни деца и роднини" и „особено силно е подчертано присъствието на служители от секретните служби на МВР и МО". За някои от лицата се сочи принадлежността им към разузнавателните служби. С подобни пълни и точни данни кой служител кога е изпратен и отзован и кои офицери от разузнавателните служби са на дипломатическо прикритие разполага само МВнР. Такова използват три служби в държавата - Националната разузнавателна служба, подчинена на президента на Републиката, РУМО /впоследствие Главно управление за разузнаване и сигурност, подчинено на министъра на отбраната/ и Службата за защита сигурността на връзките /подчинена на МВР/. Изводите на НСС са, че документите са изготвени от няколко лица. Някои са настоящи или бивши служители в МВнР и в кръга на служебните си задължения са имали достъп до данните. Комплексна експертиза сочи, че някои от материалите е писал или допълвал на ръка Живко Янев Попов, бивш зам.-министър на външните работи и бивш служител на Първо главно управление на Държавна сигурност, осъждан преди 10 ноември 1989 г. за финансови злоупотреби. Това се допълва и от факта, че никъде в списъците не се споменава неговото име, а за лица от неговото обкръжение като Христо Петков, Григор Спасов, Александър Николов, и др. се дава положителна оценка. Живко Попов освен това е бил в близки приятелски отношения с началник Кадри - МВнР до този момент Велислав Добрев, разпитан по делото като свидетел. Като най-вероятен технически изпълнител на написването се сочи Величка Романова, чийто съпруг Димитър Романов е бил отговорен служител в МВнР, а самата тя по данни на НСС е поддържала интимни отношения с Живко Попов. Това тя е правила в условията на повишена конспиративност, като се е пазила от членовете на своето семейство и най-вече от съпруга си.

В становище на Чавдар Петков, приложено по делото, се предупреждава, че разгласяването на информацията в първоначалния етап от получаването й може да доведе до сътресения в правителствения кабинет или до други нежелателни последици в обществото. Затова в НСС кръгът от длъжностни лица, запознати със случая, е ограничен само до трима.

Така 4 дни след влизането на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в турското посолство, на 8 февруари 1992 г. Чавдар Петков докладва на министъра на вътрешните работи Йордан Соколов. По това време вицепремиерът Димитър Луджев вече е знаел, защото на една среща с шефа на военното разузнаване Чавдар Червенков станало ясно, че тази служба по свой път е установила случилото се. И същия ден - на 8 февруари 1992 г., Чавдар Червенков се обадил на колегата си Бриго Аспарухов, шеф на външнополитическото разузнаване, и му казал: „Ти разбра ли, че не останаха вече наши неразкрити работници в чужбина?".

В свой доклад от 2 март 1992 г. вътрешният министър Йордан Соколов разказва, че на 8 февруари към 17,30 ч. следобед му позвънил секретарят на МВР ген.майор Петко Ангелов, съобщил че е заедно с директора на НСС Чавдар Петков и се налага спешна среща. Срещата се състояла в дома на Соколов към 18 ч. и двамата го уведомяват за случая. Соколов пише в доклада, че от всички предадени в турското посолство материали му е познат само последният: той представлява извадка от обзорните информации на регионални дирекции на МВР, засягаща само прояви на симпатизанти на ДПС, имащи краен характер, които са от естество да повишат напрежението в районите с етническо противопоставяне. Соколов уточнява, че тези извадки, изчистени от агентурните данни, се предоставяли на ръководството на ДПС, за да знае за описваните прояви и да взима мерки за отстраняването им. „От мен бе поискано да информирам президента Желю Желев и аз поех ангажимента да го уведомя", пише в доклада Соколов и допълва, че щом като Луджев вече знае за събитието преди него, то вероятно той също ще уведоми президента. Соколов признава, че на следващия ден, 9 февруари - неделя, не успява да влезе във връзка с президента и се среща с него в понеделник, 10 февруари. Съобщава му, като отбелязва и собствените си съмнения, и се уточняват, че съответните служби ще продължат да действат съобразно изискванията, а Соколов като вътрешен министър ще уведомява президента за новопостъпилите факти. Пак същия ден - понеделник, 10 февруари, преди заседанието на Министерския съвет, Соколов уведомява и министър-председателя Филип Димитров. 2 или 3 дни по-късно ген. Петко Ангелов му донася и ксерокопие на самия списък. Едва на 27 февруари Петко Ангелов и Чавдар Петков при второто си посещение при Соколов му казват, че се разполага с видеозапис на посещението на Ахмед Доган в турското посолство. Тогава му донасят и запис от прехванат телефонен разговор между присъстващ на въпросния разговор с посланика човек и служител в посолството, на който се уточнява часът на посещението. Става въпрос за телефонния разговор между Мехмед Тефик и Атъф Шекерджиоглу, на който се уточнява часът на посещението на Доган в турското посолство. Точно по това време според разпита по следственото дело на Мехмед Тефик, Ахмед Доган вече е знаел, че влизането му в турското посолство е засечено. Тогава Доган предупредил Тефик, че трябва много да внимава, защото го следят специалните служби и ако го повикат на разпит, нищо да не казва. Така става ясно, че Доган е знаел за това много преди председателят на Народното събрание Стефан Савов да го предупреди на 25 февруари и да му обещае, че ще го измъкне от кашата. Само два дни след срещата на Тефик с Доган, повече от 2 месеца преди да бъде образувано следственото дело по случая, на 14 февруари 1992 г. на заседание във Варна на „Групата на 39-те" от СДС външният министър Стоян Ганев съобщава за предаването на „Оня списък", и още на следващата сутрин България осъмва с публикация в органа на СДС вестник „Демокрация" на Варненската декларация на „Групата на 39-те", която оповестява случая, а на следващата сутрин следва и интервю на Георги Марков в същия вестник, в което той казва, че целта била да се дискредитира външният министър Стоян Ганев, и е трябвало да се излезе с изпреварващ удар - Варненската декларация на СДС.

[Лъчезар Серафимов]

„Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 2
Строго секретна справка от 12 март 1992 година, адресирана до директора на Националната служба за сигурност полк. Чавдар Петков и в отговор на предоставения списък "Задгранични представителства", предаден от Ахмед Доган на 4 февруари 1992 година в турското посолство, директорът на Националната разузнавателна служба ген. майор Бриго Аспарухов отговаря, че в списъка са посочени имената на всички оперативни работници на НРС, работещи в посолствата и търговско-икономическите служби на България в чужбина. Аспарухов уточнява "това са 35 разузнавачи и още 16 служители на НРС от въоръжената охрана, които в списъка са посочени като служители на МВР. Това са 4 оперативни работници в посолството в Анкара, по трима в Букурещ и Либия, двама в Триполи и един в Бенгази, по двама в Атина, Белград, Дамаск, Истанбул, Кайро, Лондон и Пекин, по един в Бейрут, Бон, Виена, Мадрид, Мюнхен, Никозия, Париж, Рим, Тирана, Стокхолм и Тунис". Аспарухов уточнява, че има един единствен разузнавач и в Солун, който не е посочен в списъка. Шефът на разузнаването допълва и че в писмата на НРС, с които списъкът на кадровите разузнавачи на дипломатическо прикритие се изпращат до отдел "Кадри" на външно министерство, не се посочва конкретната дата на заминаване на служителя в съответната страна, такава информация има само във външно. В списъка се посочва кои от дипломатите са от военното разузнаване, кои са от военното контраразузнаване, кои са сътрудници и служители на 2-ро главно управление на ДС, кои са към МВР.

На същата дата, 12 март, и по същия повод до началника на НСС полк. Чавдар Петков пише и шефът на военното разузнаване ген. майор Чавдар Червенков. Той уточнява, че посочените в "оня списък" имена на военни разузнавачи отговарят на истината, точно посочено е и времето на заминаването им, част от служителите на РУМНО са посочени само като принадлежащи към спецслужбите, а на двама не е посочена принадлежността. Ген. Червенков изключва списъка да е писан от работник на РУМНО, тъй като в него фигурират данни за състава на посолствата в държави, където военното разузнаване никога не е имало присъствие и интерес. Той уточнява, че такава информация РУМНО предоставя в пълен обем единствено на началника на отдел "Кадри" във външно министерство, каквито за кратко време са били Красимир Хърлев, Велислав Добрев и в този момент Алексей Иванов. И от третата служба "Засекретяване на средствата за свръзка в МВР" пристига такъв отговор от началника полк. Стойчев. Той пише, че в „оня списък" са включени абсолютно всички служители на службата, работещи в посолствата на България като шифровачи и радисти. Точни са и посочените за тях данни - функции, месец и година на изпращане зад граница, принадлежност към МВР. Полк. Стойчев пише, че разпространяването на списък с имената на шифровачи зад граница е нарушение на изискванията за опазване на тайната на българските държавни шифри. Пълни данни за това има само в отдел "Кадри" на външно министерство. В разпита си като свидетел по делото директорът на НСС полк. Чавдар Петков казва, че влизането на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в посолството на 4 февруари 1992 година е документирано чрез постоянно действащия пост на проследяването, което е част от рутинната дейност на службата, поради това че в посолството под дипломатическо прикритие действа резидентура на турските специални служби. Документът е заведен в НСС по установения ред. Чавдар Петков съобщава, че на 7 февруари го търси началникът на военното разузнаване ген. майор Чавдар Червенков и го пита дали е известно на НСС за някакви списъци. Петков го уведомява за получената от НСС оперативна информация по случая. Директорът на НСС казва и че службата успява да разшири данните от друг оперативен източник, за което е докладвал пред Консултативния съвет по национална сигурност към президента Желю Желев. Придобити са косвени данни от друг източник, от които личи, че турската страна отдава сериозно значение и прави оценка кой би могъл да е източникът от българска страна. Чавдар Петков заявява, че е от значение да се намери подходящ начин, гарантиращ сигурността на източника и семейството му, за да бъде предпазен от влияние, давление и заплаха за физическата му неприкосновеност и същевременно с това да му бъде осигурена възможност за участие в наказателния процес по съвест и убеждение.

Ето какво разказва за това сега Иван Терзийски:

Кога започна всичко това, дълго време ли следихте процеса, преди да стигнете до извода, че нещо се случва?

Следим турското разузнаване, имаше разузнавачи в България, те не бяха известни, но това че Ахмед поддържаше контакти с тях, не сме виновни.

Кога разбрахте, че той поддържа контакт с тях?

Той не е знаел, че поддържа контакт с разузнавачи, той поддържа контакт със служители на посолството, но някои от тях си бяха разузнавачи. Какви разговори е водил с тях е трудно доказуемо, освен когато с него е бил и наш представител, тогава сме били свидетели на водения разговор.

Колко време преди събитието на 4 февруари, преди да влязат в турското посолство и да предадат материалите, вие работихте с Тефик, вие ли го ръководихте?

Човекът работеше няколко години за нас, преди да стане дясната ръка на Ахмед, той му имаше абсолютно доверие, човекът се чувстваше българин, нямахме проблеми, но Доган на разработка никога не сме го водили.

Когато вашият агент Тефик ви подаде информацията, че Доган е занесъл някакви материали в турското посолство, какво предприехте?

Първо беше възможността да го изслушаме, да видим какви са материалите. Човекът ни ги предостави, снимахме ги на ксерокс, след това му ги върнахме, той ги занесе в офиса им. Трудно ми беше да преценя какво да предприема. Написах докладна в две страници до Чавдар Петков, бяхме близки с него, занесох му докладната сутринта, но му казах, че желая материалите да отидат не до Йордан Соколов, а до президента Желев. Петков ме послуша, може би по-късно преценихме, че е грешка, защото първо трябва да докладваш на министъра си, но той ги занесе директно при президента.

По делото има касети, които документират влизането на Доган и Тефик в посолството. Постоянно ли наблюдение имахте организирано на посолството?

За такива неща не трябва да се говори, но тогава всяко посолство беше под контрол. Имахме предварителна информация от наш сътрудник, че ще бъде посетено посолството и организирахме наблюдение.

Една от главните защитни тези срещу службата на НСС е, че службата е съчинила всичко и една от основните цели е била политическа - да се разделят СДС от ДПС, и така да се свали от власт управлението на СДС. Съчинихте ли всичко?

Служителите на националната служба, въпреки че 99% бяха членове на БСП, никога не са работили в името на идеята БСП, СДС и т.н., ние сме работили за интересите на държавата. Това, което сме получавали, сме докладвали на органите над нас, защото те са начело на държавата. Ние сме работили за държавата и няма нищо съчинено. Всичко е документирано.

Пострада ли някой от целия този списък наши разузнавачи в посолствата, които бяха осветени по този начин?

Турците не възприеха тази идея да компрометират нашите служители от този списък, мисля че никой не пострада, пострадахме ние - контраразузнавачите. Аз предварително знаех кога ще бъда уволнен, датата на завършване на следствието беше и датата на моето уволнение. Преди това бяха уволнени колегите от 6-то управление, близо 100 човека, не по същия случай, но един от моите приближени, също беше уволнен.

Как се стигна до влизането на Тефик в болницата?

Заради този случай той получи психическо разстройство, но ние като служба нямаме отношение по настаняването му в болница, въпреки че след това по височайше разпореждане осигурихме охраната му. Аз също лежах в болница, легло до легло с него.

Кой разпореди охраната? От президентството ли?

От президентството.

Колко време продължи престоят му в болницата?

Около 15 дена.

И след това - в санаториума във Владая се преместихте.

Бяхме 20 дена с него, той беше със съпругата си, в санаториума във Владая. Това беше от мерки за сигурност.

Как реагира ДПС на тези събития, на това, че шумно във всички вестници, в общественото посолство се разказва как лидерът е влязъл в посолството, как Тефик е разказал това пред съответните органи?

Нямаше много отрицателни реакции, хората се отдръпнаха малко от него, Доган не реагира отрицателно на това нещо, може би защото той познава нещата отвътре като бивш сътрудник, възможно е да му е било казано да си трае по случая, да не се вдига голяма шумотевица.

Той излезе ли с изявления?

Нямаше никакви изявления. Имаше повече изявления срещу нас като служба. Той реагира в неговия стил, все едно нищо не е станало.

Той бил ли е сътрудник на вашата служба?

Никога, нито е бил разработван при нас, не му е завеждано дело. Това че е посещавал посолството, разбира се, е било обекта на внимание от нашата служба.

Това е било регистрирано и преди този случай?

Естествено.

Има интервюта, давани от различни личности, които твърдят, че Тефик е бил отровен и затова е бил влязъл в болницата, не заради депресията.

Нямам такива данни, човекът беше изключително доверен на нашите служби, смятам, че никога не е лъгал, нещата се покриваха и по други канали, това, което е казвал, винаги е било вярно. Той беше просто психически затормозен, нямам основания да твърдя, че е бил тровен.

Докато вашата служба работеше по този случай, имаше ли данни, че по случая с "оня списък" са замесени и Стоян Ганев, тогава министър на външните работи, и Живко Попов, бивш офицер и бивш заместник на външните работи, или това го разкри по-късно следствието.

Това го разкри нашата служба, занимаваше се друго направление, но това беше разкрито много по-късно, аз им помогнах, защото познавах доста от служителите от н.нар. оня списък, знаех къде се служили, по кое време, помогна да се уточни кога е написан списъка. Тогава разкриха и нещата в квартирата на Живко Попов.

Като ръководител на вашето направление, ваши служители, разкривали ли сте дали са плащани пари от посолството на Доган или на ДПС за занасянето на документите, или преди това под формата на финансиране на ДПС? От разпитите на Тефик по делото става ясно, че Доган не еднократно е подавал искания за различни суми за финансиране на ДПС до посолството.

Ние сме хващали единствено чрез сътрудника, който беше прекият човек, който вземаше парите от посолството и ги носеше на Доган. Говорим за Тефик. Можеше да го документираме, но щеше да изложим човека, да го разконспирираме. Защото ако носи 20 000 долара, например, и го заловим, той ще ни разкаже, но после ще стане безпредметно неговото използване. Трябваше да се продължи разработката на турските служби. Регистрирали сме около 110 000 долара и около 300 000 лева, които са били дадени директно за Доган, за ДПС, но за какво са, не знам.

Защо изведнъж няколко месеца по-късно Тефик променя показанията си?

Учуден съм от това, питал съм го, не пожела да ми отговори. Предполагам, че от следствието е дошло това нещо, предполагам, че Ани Крулева му е оказала натиск.

Бяхте ли в болницата с него, когато президентът Желев, премиерът Филип Димитров, председателят на НС Стефан Савов го посетиха посред нощ, говоря за среднощното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност?

Не съм присъствал, бях при директора, изпълняващия длъжността началник на службата, бяхме до 3-4 часа през нощта. Обади ни се Чавдар Петков, човекът тогава беше с български имена, не му знаеха имената, не знаеха къде е настанен, аз не знаех защо ме питат, казах им как се казва и къде е настанен. Това беше от моя страна до обаждането на Блага Димитрова.

Не е редно секретни сътрудници или агенти да бъдат осветявани и да дават със собствените си имена показания по следствено дело. Кой настоя този човек да излезе с името си и така да бъде осветен?

Осветяването го направи президентът според мен, аз се учудих, тъй като му имах пълно доверие, след това нещата се раздухаха в пресата. Той го възприе като българин, не последва срив в него и семейството му.

Когато се случваше това, преди това, той взимал ли е психотропни вещества?

Нямам такава информация, човекът си беше напълно нормален, понякога изпадаше в депресия, че няма постоянна работа, че не може да се грижи за семейството.

От дистанцията на близо 18 години, как бихте оценили събитията? Това имаше ли опасност да нанесе вреда на националната сигурност, на структурите на службите, които пазят сигурността на нашата държава?

Ние затова така реагирахме, защото очаквахме, че могат да пострадат много от хората ни зад граница. Там имаше много служители, почти във всяко посолство по целия свят, бяха изписани. Това не се случи. В това няма нищо политическо.

Влизането на двамата в посолството записано ли е на видео касети?

Записвали сме много влизания, от този ден има запис - влизане, излизане. На другия ден, след като получихме тази информация, турският посланик замина за Турция, нашето обяснение е, че той отнесе материалите, които беше придобил. Според сътрудника още на момента ги е оценил като много важни.

ДПС имала ли е представа от това, което се случва, или само Доган е бил замесен?

Според мен, но и според информацията, ДПС няма отношение като организация към станалото, единствено Доган имаше отношение, той беше отговорен за нещата, не съм сигурен, че е давал отчет за парите, които е получавал от турското посолство, едва ли повечето от хората са знаели за това нещо.

Хващали ли сте от другаде пренасяне на пари, внасяне на пари, защото има податки, че включително от Германия и от други страни са влизали пари?

Имаме много такива случаи, не един или два, но не мога конкретно да ви кажа, доста неща са избледнели. Има от Германия, Америка, имаше хора, които ходеха дотам, получаваха някакви средства и след това ги носеха на Доган.

От какви структури са давана тези пари?

Бяха предимно от организация на турците в Западна Германия, от Америка имаше около 3000 долара, които ги донесе конкретно лице. Смесени дружества бяха, повечето са турски граждани, от частни лица са получавали.

Законът допускал ли е такова нещо?

Тогава никой не го е било грижа за това, законът не го е позволявал, но като никой не го интересува, не е разследвано.

Освен видеокасетите с влизанията и излизанията на Доган и Тефик от посолството, има и още видео и аудио касети, на които са записвани разпитите на Тефик. Кой ви разпореди да направите тези записи на разпитите и да се види името и лицето на агента?

С голямо съжаление мога да кажа, че направихме голяма грешка, но не очаквахме такова развитие на нещата, когато взехме материалите с „оня списък", не записахме разговора и може би след това трябваше да го запишем на видеокасета, но по разпореждане на тогавашния главен секретар Богомил Бонев отидохме в един апартамент на МВР и по мое настояване сътрудникът дойде и бяха записани аудио касетите с пълно възпроизвеждане на нещата. Документите бяха доста и той беше изпуснал някои от тях и това послужи после като обвинение към нас, че човекът не беше казал истината. Това го отдавам, беше минало доста време, човекът се вълнуваше.

Богомил Бонев ли ви уволни?

Уволни ме министърът Соколов, но втория път, когато ме уволниха, беше Богомил Бонев, той беше вече министър. Аз служих тогава в инспектората в министерството и той беше подпитал началника ми „Абе, този Иван Терзийски още ли служи в инспектората?", той отговорил, че да, аз по това време бях в командировка в Димитровград и знаех, че на другия ден ще бъда уволнен. Той така и разпоредил, с пристигането си в министерството, началникът ме извика и аз знаех какво.

На 3 юли 1992 година, пет месеца след посещението в турското посолство на Доган и Тефик, два месеца и половина след образуване на следственото дело по случая, Тефик е разпитан като свидетел. С негово съгласие разпитът е осъществен в условията на видео и аудио запис. Това е станало в оперативна квартира на МВР, в апартамент на столичната улица "Московска". Това е автентичният разказ на Мехмед Тефик с всички подробности за това какво точно се е случило.

Мирослав Ангелов Хаджиев (Мехмед Ахмед Тефик). В момента работя в Движение за права и свободи, домакин съм на движението. Член на централния съвет.

Откога познавате и в какви отношения се намирате с Ахмед Доган?

За Ахмед Доган бях чувал през 1989 година. И име на казуса, свързан с него, това беше общата борба против тоталитарния за смяна на имената. Чух за т.нар. учредяване на Движение за права и свободи в град Варна. С лицето Хасан Бялков, който е дисидент, в момента е в САЩ, с него се запознахме в София, в първата половина на януари.

С кого имате предвид?

С Доган.

Вие заедно с Бялков?

Да. Направи ми впечатление, че Ахмед Доган е сериозен човек и може да се разчита на него в борбата за връщане на турските имена, както и за правата на турското население в България. Започнахме да учредяваме ДПС по места. Аз започнах с Хасан Бялков и привлякохме и други активисти, започнах да се занимавам с движение в Старозагорски окръг. През това време аз няколкократно бях идвал в София. За 90-та година говорим. Исках малко да се върнем към края на ноември 89-та година. Хасан Бялков ме заведе в турското посолство и там ме запозна с лицето Атъф Шекерджиоглу. С този господин това ми беше първото запознаване. Впоследствие разбрах, че завежда културната дейност, културен аташе. Хасан Бялков, представяйки ме на него, каза: Този човек се казва Тефик и може да разчитате за всичко на него.

Как трябва да се разбира това?

Това трябва да се разбира, че аз не знаех до този момент, че на Хасан Бялков му предстои заминаване в чужбина и той фактически ме представи там, аз да го представлявам в посолството.

Да разбирам, че той е имал определени задължения и функции, които предава на вас, или нещо друго?

Той е ходил в посолството, ми каза, а какво е вършил нищо не ми е казвал преди. От негово име да се явявам и постепенно, ако спечеля доверието вече, да работя към посолството. Аз много трудно спечелих доверието на турците. Отначало ми нямаха доверие, след като наполовина учредихме движението в Казанлъшкия регион, Доган ми каза, че е време вече да идвам при него в София. Дойдох, от април фактически на 90-та година бях вече тук. Като длъжност Доган ми каза, че поемам тази дейност, домакинската. Отначало всички бяхме на квартирата, която се намираше на квартал „Иван Вазов". Без Доган, той после дойде. Ул. "Петър Топалов Шмид" 50, ап. 55. този апартамент беше на Хари Бодиоглу. Отношенията на Допган се задълбочиха в този момент, в който той ми каза, че трябва да отида в посолството в град Бургас.

В Бургас няма посолство, а консулство.

Консулството. Между, може би, март или февруари беше, той ми спомена, един голям списък направихме с него с исканията, които трябваше да искам от посолството, материални искания. Той ми диктува, аз писах. Това бяха всичките материални искания, като се започне от техника за оборудване на ДПС и се стигне до автомобили, микробуси. Едно пълно оборудване на организация. Тогава аз му казах, че в Бургас няма да отида, че аз съм свързан с посолството в София. На следващия ден, след този разговор представих този списък на Атъф Шекерджиоглу.

Как реагира той?

На него му казах, че Ахмед Доган ме е пратил в Бургас с този списък и аз съм отказал, че познавам вас и него и затова с вас да споделя това, което написахме заедно с него като искания. Реакцията на Шекерджиоглу беше: „Ами, като те праща Доган в Бургас, отиди там, обаче да знаете, че всичко минава през нас". Това вече обяснява факта, че аз в Бургас нямам работа, а имам работа с тях, с които съм започнал. Той взе списъка, като каза, че ще говори с посланика и ще даде отговор в най-кратък срок. След това запознах г-н Доган с разговора, който проведохме с Атъф и Доган одобри това. Нещата си вървяха оттогава, докато дойде времето да получим първите помощи. Първите помощи дойдоха в края на май. Това беше канцеларска техника. Тези неща ги получавахме на няколко етапа. Първата пратка беше в края на май.

Какъв беше механизмът на получаването - с камиони, с ТИР?

Пратките се изпращаха от западна Германия. Идваха на аерогарата. През това време аз съм ходил редовно в посолството. Така, питайки за материали, които ми ги искат те, всички съм ги носил.

Какви материали ви искаха те?

Атъф искаше материали, касаещи организацията по места - като членска маса, лидерите по места. Аз от своя страна проявявах и аз инициатива да нося в посолството материали като декларации, изказвания, разговорите, които се провеждаха в централния съвет, какво е мнението ми към отделните лидери и ръководители.

Какви бяха отношенията ви с г-н Атъф Шекерджиоглу?

Бяха приятелски.

Приятелски или агентурно-оперативни отношения?

И двете неща.

Като казвате и двете, спази ли се определената процедура във връзка с това?

Да, всичко си вървеше както трябва.

Как точно беше осъществена вашата вербовка с г-н Атъф?

Ами, нали, носейки материали, носейки това онова, край, вече работата си тръгва.

Имаше ли момент, може да не ми отговорите, да подпишете документ, в който ви задължават да имате определени отношения?

Документи съм подписвал, когато съм получавал пари.

В смисъл, разписки?

Да, за организацията, които аз след това давах на Доган.

Какви обяснения получавахте, когато ви се предоставят тези суми? Какво ви се казваше, кой ви ги дава, защо, как?

Първо дойде техниката, после започнаха да дават и пари.

Това е все в смисъла, който говорите - във вашите искания?

Да.

Че, за да може да функционира организацията, се нуждае от помощ?

Е, нуждае се от пари да върви. Няколкократно съм получавал суми. Точно не мога да спомня колко е сумата, според мен е между 100-120 хил. лева да съм получил.

При какви обстоятелства през февруари 1982 г. сте посетил турското посолство в София, заедно с г-н Ахмед Доган?

На 3 февруари г-н Доган ме извика при него и ми каза: „Предай на нашите хора, посолството, в удобен ден, в най-кратко време да ме приемат". Също ми каза, че се касае за нещо много важно. Аз още същия ден посетих г-н Атъф Шекерджиоглу и му казах това. Той се качи за момент, просто изчезна, не знам къде отиде, и ми каза, че трябва да дойдем на 4-ти в удобен за нас час. Предадох това нещо на г-н Доган - той да изясни часа. Беше фиксиран час 13:30. Аз отидох с моето дипломатическо куфарче у тях.

В дома на г-н Доган, къде?

В този новия, т.нар. офис в „Красно село" и слагайки документите, давайки ми документите на мен, той ми каза, че това са много важни документи, които аз сложих в моя дипломатически шифрован куфар. В 13:10 часа звъннах на Атъф Шекерджиоглу от дома на Доган, че всичко е ОК. През това време дойде черната служебна „Волга" на г-н Доган и неговата лична охрана.

Кой ви возеше?

Момчето се казва Бойчо, той е служебен шофьор на г-н Доган, изпратен към Народното събрание. Той ме чакаше долу, аз слизайки долу, виждам „Волга"-та, виждам и охраната, и с охраната Ерол Челеби. В 13:30 бяхме в посолството. Всичко беше, както трябваше да бъде, от посрещането до сядането в стаята. Бяхме посрещнати от Атъф Шекерджиоглу в самото фоайе.

Във фоайето на посолството?

Да, бяхме въведени в техен приземен етаж се води, където има една приемна. Там водихме разговорите с Атъф, аз там съм бил. Това е на една дълга маса, с наредени столове, има един кът с фотьойли и табуретки. Направо влизайки, по стъпала се слиза. Това е т. нар. Тъмна стая, няма прозорци. След това се появиха господата, ние седнахме на фотьойлите. При сядането си дойдоха и г-н Сюбхан Еркула и Кеашик Бей.

Какви са тези господа?

Кеашик Бей е заместник-посланик, фактически той е вторият човек след посланика, а Сюбхан Еркула е третият човек. В течение на работата, която имах с Атъф Шекерджиоглу, съм се запознал и с тях. Той ми ги е представил.

А по какви въпроси сте разговарял с тях?

Пак, по каквито въпроси с Атъф, по такива и с тях, конкретно. Те за малко така идват, ние с Атъф си говорим примерно как си, прегърнем се, две-три приказки, как вървят нещата, по едно кафе ще изпием.

Исканията, които има към вас, ви ги поставя Атъф?

Да, те - не. В съседство с тази стая има малка метална врата с малък коридор, която води към друга метална врата. Те предложиха да минем в т.нар. стая бункер. Това означава, че се озовахме в една стая, която се отваря херметически, в която има една дълга маса и столове. Ние седнахме и започна един разговор от общ характер. Разговорът го водеше Кеашик Бей - за обстановката в страната, как са в Министерския съвет, как е президента. Този разговор се водеше между Кеашик Бей и Доган, като от време на време се намесваше и Сюбхан. Между другото Атъф Шекерджиоглу каза, че може да дойде и посланикът, макар че е много болен. Водейки разговора между двамата, влезе и посланикът Ялчен Орал. Разговорът се пое между него и Доган. Пак беше преповтаряне на нещата.

Познават ли се посланикът и г-н Доган?

Е, разбира се, той колко пъти е ходил в посолството. Дойде моментът, в който г-н Доган се обърна към мен и каза да извадя нещата, които ми беше дал у тях. Аз му ги дадох. Преди това Сюбхан Еркула го повикаха, че трябва спешно да излезе, той излезе. Г-н Доган започна да отваря документите, да дава обяснения, каза, че са важни документи. Каза, че едните са на хората, които работят в БоДеКа, посочваше имена на посланика. Казваше, че тези документи са му дадени от Живко Попов.

Какви обяснения даде той за Живко Попов?

Обясненията бяха, че Живко Попов работи за държавния апарат. Вторият вид документи, който разгърна г-н Доган, бяха на български разузнавачи, които работят в целия свят. Разгръщайки ги, спря се на Анкара, посочи имена, които не помня. Каза, че това нещо му е дадено от Стоян Ганев. След това тези документи бяха дадени на Атъф Шекерджиоглу, който каза, че има горе човек, който ще ги преснеме на ксерокс. Посланикът му каза той лично да го направи. По време на преснимането започнаха да се водят политически разговори. След това Атъф Шекерджиоглу дойде, даде материалите на г-н Доган, който ми ги даде на мен да ги заключа в куфарчето. След това излязохме от посолството.

Какъв брой документи предадохте в посолството и как бяха оформени?

Документи на БоДеКа и на задгранични представителства бяха предадени, а други не си спомням.

Кое наричате списък на български разузнавачи, работещи към посолствата на България в чужбина?

Разгръщайки документите на задграничните посолства, г-н Доган каза, че тези хора работят в разузнаването.

Какво отношение изразиха присъстващите към документите, които предадохте?

Благодариха за материалите, предадени на тях. Коментар нямаше.

Знаехте ли какво имате в куфарчето?

Не.

Кога разбрахте какво носите?

Когато г-н Доган започна да говори.

Направи коментар?

Да.

Когато разбрахте, че това е списък на разузнавачи, как се почувствахте? Знаете, че за такова нещо носите наказателна отговорност.

Много неща излязоха на бял свят, в първия момент не повярвах на тези неща. Не повярвах, че Стоян Ганев може да даде на Доган тези материали.

Защо?

Може би искаше да се изфука пред посланика, че така и така - Стоян Ганев. Не отдадох голямо значение на нещата. Мисля, че това е компромат. Просто го познавам като човек, че големи приказки приказва всеки път.

Имаме данни, че и други въпроси са се обсъждали на тази среща.

На тази среща се обсъди и финансирането на ДПС от Турция. Посланикът отговори: „Ахмед бей, много добре знаеш какви са моите възможности и когато трябва, помагам. Разбери, че сега положението се усложни. Политическата ситуация в Съветския съюз се промени, Турция трябва да обръща внимание и на мюсюлманските съветски републики". Каза, че ще види за някаква помощ. По това се разбра, че посланикът е дал каквото е дал, но че не може вечно да дава. На това Ахмед бей реагира сконфузено.

Имаше ли връзка между предадените документи и искането за пари?

Не е така - аз ти давам нещо, ти ми дай нещо.

Защо отидохте в редакцията на вестник "Права и свободи"?

Защото Ахмед Доган каза да отидем там. Там се водеха общи разговори с цялото ръководство на ДПС. Куфарът с документите беше с мен. Дойде време да си ходим. Разделяйки се с Доган, аз му казах да вземе материалите. Той ми каза да ги държа в мен и като му потрябват, ще ми ги поиска. Отивайки в къщи, имах на разположение ксерокс, започнах да правя копия на документите.

Защо?

Защото счетох, че тези документи трябва да се предадат на НСС, ако евентуално са важни, да се вземе решение. В същата вечер предадох документите на Иван Терзийски. Отношенията ни с него са на чисто професионална база. Информацията, която трябваше да му се предаде, беше на базата на това каква е ролята и мястото на ДПС с България.

Става ясно, че вие сте агентът, който г-н Терзийски ръководи?

Направи ми впечатление, че ДПС - изказването на лидерите, отношението на лидерите към населението, връзките на отделни хора, които се поддържат с посолството, че това не е това движение, което си го представяше г-н Доган и останалите лидери около него, а това е нещо като една самостоятелна партия, която се стреми към точно определени цели, които не са насочени към дестабилизацията на България, а точно и конкретно тя работи за турците в България, не ги интересува нашите национални проблеми, икономика. Не е така, както го представят като интернационално движение, което защитава правата на българите и на турците. Идеята на ДПС не се осъществява, както е писана по устав, а като турците да се чувстват турци - те да управляват в местата, където има такова население. Нещата трябва да са на равноправна основа.

Приемате, че ДПС се насочва към националистическа дейност?

Да, ДПС се стреми към национализиране на това население, не с цел отделянето на България, приобщаване към Турция не може точно да се каже, обаче приблизително под турския модел да бъдат.