Реалността, паралелна с минало, настояще, бъдеще

[Dani]

Прегледах темите в раздела. Не открих подходящо място за поместване на обширни, пък и защо не и по-кратки мнения от мъдри хора, живяли в друго време, друг свят, живеещи и днес. Реалността, паралелна с минало, нстояще, бъдеще.

Изборите, пред които се изправямe

Казват, че имаме избор в живота си. Казват, че можем да поемем коя да е посока. Обаче изборът е трудно нещо.
Когато сме малки, желаем да имаме пълна власт над нещата, които правим, и съответно пледираме пред родителите си, че животът си е наш и ще го правим каквото си искаме. Тогава ни е лесно да вземаме решение с какво да се занимаваме, с кого да дружим, какви мечти да имаме. Не всичко ни се струва толкова сериозно. Не осъзнаваме, че родителското тяло мисли само доброто за нас и се опитва да ни наставлява. Лесно рискуваме, тъй като нямаме големи отговорности. На моменти дори не ни се налага да избираме между едно или друго нещо, а искаме всичко. Когато се затрудним в избора си, оставяме родителите ни да решават за нас.

След като пораснем обаче, нещата стават по-сложни, понякога невъзможни. Налага ни се да преценим какво ни влече, какво ни е приятно да вършим, дали това ще бъде добра професия за нас. Влизаме в определено училище и завършваме необходимото образование. Понякога осъзнаваме, че сме направили грешен избор и съжаляваме. Но има различни курсове, които улесняват прехвърлянето от една област в друга. Следват изборите на партньор в живота, жилище, кола и други материални придобивки. Някои неща се решават от само себе си. Например влюбваме се в някого, имаме общи интереси, общи мечти, обща посока на вървене. Невинаги е лесно, но ако човекът до нас ни подкрепя, с лекота разрешаваме и други проблеми.

Какво става с ежедневните избори обаче, тези малки спънки, които ни тормозят през деня или отнемат седмици, дори месеци. Например с какъв цвят да боядисаме косата си, да купим ли миялна машина, какъв модел да бъде. Може дори дилемите да са по-големи – да речем обмисляме дали да сменим работата си или да останем вкъщи да се грижим за децата, как е най-правилно да ги възпитаваме, да сменим ли града на живеене или да заминем за чужбина. Факт е, че всеки ден ни се налага да правим някакви избори, които ще повлияят по един или друг начин на бъдещето ни.

Много често хората се страхуват от последствията, които са следствие от взето решение. Затова често те избягват да вземат такова или отлагат във времето, вярвайки, че това в случая е някакво решение. Страхът от грешки ги кара буквално да не правят нищо, независимо дали се налага или не, плуват по течението, избягвайки да поемат отговорност. След време се оказва, че въпреки това трябва да изберат и точно това е моментът на правенето на най-много грешки, тъй като изборът в последния момент не е обмислен достатъчно, не са взети предвид всички страни на проблема.

Трябва ясно да осъзнаем, че всеки един избор е свързан с риск и това да не представлява заплаха за нас. Защото всеки път, когато избираме, можем да направим погрешен избор. Но същото действие може да бъде толкова грешно, колкото и правилно. Грешките са част от нашия живот и ние се учим от тях, натрупваме опит. Няма начин да живеем безпогрешно. Разбира се, процентът може да стане в наша полза, ако предприемем нужните мерки. Но е нужно да разберем, че дори е хубаво да се греши, защото ни учи на много неща, и с течение на времето се научаваме как да минимизираме тези грешки и да ставаме по-добри в дейностите, които сме се захванали. Както добрият баскетболист не се е родил такъв, но с правенето на много грешки и невкарването на кошове се е научил как да бъде успешен. Така е и с изборите. Колкото повече избори правим, толкова е по-голям шансът да посочим правилния път, да вземем правилното решение.

Според Питър Фелсмън, консултант, има няколко лесни стъпки за вземането на правилно решение. Ето и формулата:

1. Много ясно разберете какво искате.
2. Действайте.
3. Внимавайте, ослушвайте се, преценете детайлите и пресечете улицата на пешеходната пътека.

Ако направите грешка, винаги можете да се върнете към горните 3 точки и да се коригирате. Фелсмън казва: „Животът ни е пълен с грешни избори и тогава ние казваме „Никога повече няма да се омъжа“, „Никога повече няма да правя бизнес“. Но истината е, че нашият грешен избор е нещо прекрасно, защото ни учи какво точно искаме и за да го поправим, вече знаем какво не трябва да правим. Така че правилното е, отпуснете се, ориентирайте се и пак се попитайте какво искате.“

http://www.hera.bg/s.php?n=2044

П.П. Човекът е мислещо същество и има привилегията да избира. За щастие. Ако липсваше това право, със сигурност нямаше да сме това, което сме...Всеки ден ни се налага да вземаме решения за различни нещица. Къде дребни, къде - глобални. Как ще го направим - първосигнално, подвластни на емоцията, или трезвомислещо - от нас зависи. Самият избор е дилема - или, или. Да поставиш на везната проблема, да претеглиш плюсовете и минусите, да опаковаш избраното и го поднесеш както на себе си, така и на имащите отношение към него. Най-трудната човешка задача. Трудна, когато не касае само теб, а от избора ти зависят човешки съдби...
Да не нараниш, да не погубиш живот, чийто собственик не си ТИ!.. Да не погребеш съвестта си, душата си...
Тук спирам, ще продължа в друг ден, обширна и многопластова е темата.
Дано видя и други гледни точки.

[Dani]

Добра да е вечерта Ви!
На никого, като че ли вече, не му се пише по подобни теми. Дали погълнати от собствени проблеми, дали facebook разтоварва повече след изморителен ден, дали търсим други начини за релакс или сме улисани в смисъла за оцеляване?! Не зная, мога само да предполагам за причините. Както и да е. Реалността е и светла, свежа, както и сива, безмълвна, изпълнена с печал...Война в Украйна, жестоки кръвопролития, природни стихии, жертви по пътищата след тежки ПТП-та, лични драми...Реалността, такава, каквато е в очите ми...
Няма да досаждам повече с неща, които лично мен интересуват и намирам смисъл в тях. Ще постна един клип, а той, сам по себе си, казва достатъчно.
Пожелавам Ви най-вече да сте здрави, да търсите и постигате вътрешния баланс, да се усмихвате искрено на изгревите, да изпращате всеки залез с надежда, за по-светлото Утре! Да вярвате в собствените си възможности и изкачвате стълбичката на живота в доброта и обич!
Хубава вечер!

[efektive]

П.П. Човекът е мислещо същество и има привилегията да избира. За щастие. Ако липсваше това право, със сигурност нямаше да сме това, което сме...Всеки ден ни се налага да вземаме решения за различни нещица. Къде дребни, къде - глобални. Как ще го направим - първосигнално, подвластни на емоцията, или трезвомислещо - от нас зависи. Самият избор е дилема - или, или. Да поставиш на везната проблема, да претеглиш плюсовете и минусите, да опаковаш избраното и го поднесеш както на себе си, така и на имащите отношение към него. Най-трудната човешка задача. Трудна, когато не касае само теб, а от избора ти зависят човешки съдби...
Да не нараниш, да не погубиш живот, чийто собственик не си ТИ!.. Да не погребеш съвестта си, душата си...

По-правилен избор от този не може да има! Когато от изборът ти зависи живота на близки, особено на семейство, човекът, за да бъде човек, трябва да избере тях, а не себе си, не въжделенията си. Но понеже човекът е човек и защото греши, не рядко се случва така, че изборът е не избор, а безалтернативност. Според мен изборът е избор, когато човекът е на кръстопът, а не когато вече е пред пропаст. Изборът е свободата, която отличава човекът от всички твари и той трябва да се упражнява тогава, когато все още не е настъпило времето, в което избираш едни убивайки други. Къде тогава остава правота на избор за другите? Изборът е разум и той се проявява не когато нещо се изправи пред очите ни, а когато в резултат на мисловна дейност видим онова, което след време ще се изправи пред очите ни. Там, на кръстопътя, се поставя проблема на везната, преди да си поел към него, защото това, което е на везната, не е просто проблем, а човек или хора. Не бива да се стига до опаковане, защото човекът, хората са живи и рано или късно ще разкъсат опаковката, и отново ще оживеят в душата.
Да, най-трудната задача е правото на избор. Бог ескалиращо предлага през човешкия живот предложения, за да види не Той, а самият човек, след като нанесе удара на избора си, да осъзнае какъв е, до къде е стигнал, в коя посока трябва да поеме на новия си кръстопът, за да избегне нови щети, за "да не нараниш, да не погубиш живот, чийто собственик не си ТИ..."

[Dani]

Когато от изборът ти зависи живота на близки, особено на семейство, човекът, за да бъде човек, трябва да избере тях, а не себе си, не въжделенията си.

Благодаря Ви, за изразеното мнение!

Да, най-трудната задача е правото на избор. Бог ескалиращо предлага през човешкия живот предложения, за да види не Той, а самият човек, след като нанесе удара на избора си, да осъзнае какъв е, до къде е стигнал, в коя посока трябва да поеме на новия си кръстопът, за да избегне нови щети...

С раждането си, всеки човек се изправя пред избора между два пътя - първият на доброто, а вторият - на злото. Кръстопътят - провокативните различности, разширяващи кръгозора. Напред, спомнейки си началото или надолу, към пропасти, забравил за него. Винаги е Кръст, който носим до края си.

[Dani]

Не погребах съвестта си...Опаковах минало в цветя и ще нося уханието им до сетния час, определен ми от Бога...