Театър

[Кошмар1]

Накратко и в общи линии: що е то театър и първите прояви на театър в България.

Театърът (от гръцки θέατρον - място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване насценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание отреч, жестове, музика, танц, звук изрелище. В допълнение към стандартния разказвателен диалог, театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика,кабуки, китайска опера, куклен театъри пантомима. В основата на драматичното действие стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за разговор — елемент от един безкраен диалог.

Първите театрални прояви в България са свързани с читалищата, които са център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен на 15 август 1856 г. Това е комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни, който по това време е учител в Шумен. През същата година на 12 декември читалището в Лом организира театрално представление на мелодрамата „Многострадална Геновева“, която е преведена от Павел Тодоров и изведена от пиесата „Геновева“ на Кристоф фон Шмид. В ролята на Геновева играе Кръстю Пишурка. След предствлението артистите са арестувани от турските власти. Съдържанието ѝ е известно и от романа на Иван Вазов „Под игото“. „Многострадалната Геновева“ става най-играната пиеса през Възраждането. В края на годината пак в Лом е поставена и пиесата „Велизарий“ на К.Х. Траудцен.
Първото оригинално драматургично произведение в българската литература е „Ловчанският владика или беля на ловчанският сахатчия“ от 1857 г., написано отТеодосий Икономов и издадено през 1863 г. За съжаление то никога не достига сцената. На следващата година излиза „Малакова“, комедия от П. Р. Славейков. Пиесата е поставена в Цариград, Русе и Пловдив при голям успех. През 1870 г. излиза „Изгубена Станка“ от Богдан Манчов по повестта на Илия Блъсков.
Голямо значение за създаването и развитието на българския театър има Добри Войников. Той е считан за основоположник на българския театър и пръв български режисьор, който основава първата театрална трупа в Браила и в продължение на десет години дава представления пред българските емигранти в Румъния. Негови театрални постановки са представяни дори на сцената на Националния театър в Букурещ. Комедията му „Криворазбраната цивилизация“ се счита за най-добрата комедия до края на XIX век. Популярна творба става и “Иванко – убиецът на Асеня” от Васил Друмев.
Българският театър е рожба на Възраждането. През 1883 година е създадена Пловдивската любителска трупа, която постепенно се оформя в театър „Основа“ (1888 г.). В началото на ХХ-ти век се откроява името на Гео Милев като писател и режисьор, който се старае да наложи импресионизма в областта на театъра и литературата. Той пише и няколко книги на тема театрална драматургия, в които обяснява виждането си за новия български театър. Милев е един от поетите и писателите, които застават на твърди граждански позиции. През 1904 г. драматичната трупа „Сълза и смях" става Български народен театър, с което се слага началото на професионалния театър в България.
Уикипедия

[Кошмар1]

Криворазбраната цивилизация (1974) /Който желае може да гледа постановката, която ще пусна накрая/
Режисьор : Хачо Бояджиев

Действующи лица и изпълнители:

ХАДЖИ КОСТА - дюкенджия, еснаф - Георги Парцалев
АНКА - дъщеря му - Зорка Димитрова
ЗЛАТА - жена му - Ружа Делчева
МАРИЙКА - Анкина дружка - Мариана Аламанова
БАБА СТОЙНА - сватовница - Лора Керанова
ДИМИТРАКИ - Анкин брат - Никола Анастасов
МАРГАРИДИ - лекар грък - Георги Калоянчев
МИТЮ - момък, влюбен в Анка - Илия Добрев
ГЕОРГИ И ПЕНЧО - Митюви другари - Васил Попов и Хиндо Касиомов
РАЙЧО - слуга - Коста Карагеоргиев
КОСТА - Митюв баща - Евстати Стратев

Момци и моми - Балетен състав при Държавен музикален театър

Година : 1974
Времетраене : 96 мин

Резюме : В лицето на доктора Маргариди исках да представя един апостол на мнимата цивилизация, която запленява слабите умове на девицата Анка и на майка й Злата, слепи подражатели на модите, както и Димитраки, Анкин брат, превзет младеж, и с несвестни мъдрувания. А в лицето на Хаджи Коста, Анкин баща, е представен противоположен характер, който предвижда злочестните сетнини на неразбраните глупави последователи на речената цивилизация. Такъв второстепенен характер искал съм да покажа и в лицето на баба Стойна. А в лицето на Марийка мислил съм да представя скромното българско момиче, което пази почест към майка си и има уважение към българщината. Митю и неговите другари Герги и Пенчю, български младежи, любители на питието, не са увличат по проповедта на Маргариди, който ги подканя да презрат народните обичаи и хора, па да са учат на европейски. Митю, също влюбен в лицето на Анка и подбуден от завист и отмъщение на нейния любовник Маргарида, става най-сетне героят, който заедно с другарите си, още и Димитракя и Злата, дошли вече в съзнание, убива проповедника на мнимата цивилизация, който бе докарал до обезчестение дома на Хаджи Коста. Сполучил ли съм всичко това, или не, остава на благоразумното разсъждение на знающата наша почтена публика. Лаская са само да вярвам, че тая ми пиеса, ако не за друго, да послужи поне като за повод в избирание театрални представления, които би послужили в полза за предпазвание крехките клончета на новоразцъхваното наше народно дърво срещу заразителната буйност на злите ветрове, които завейват в едва пролетното начало на народното ни процветвание. Добри Войников, Букурещ 23 майя 1871Една безспорна перла от 70-те години на 19-ти, после и на 20-ти век. Каквото и да кажа, ще е слабо. Заради това предпочетох и оригиналното представяне на действието, което Добри Войников е написал в Предисловието на комедията си. Брилянтна игра, музика, режисура и всикчо останало.
Приятно гледане!

[Кошмар1]

Добър вечер. Не, че ще е беда, но да кажа,че известно време няма да мога да влизам поради обективни причини.

Ще пусна още една театрална постановка, пак с участие на плеяда наши добри артисти. Няма да е зле да се гледа. Интересно е. Ако намеря още нещо тази вечер, ще го пусна.

"Зех Тъ, Радке, Зех Тъ!"

Жанр:Комедия, Мюзикъл
Държава:България
Година: 1977

Режисьор:Хачо Бояджиев

Действащи лица и изпълнители:
МИХАЛ - богат, безумен, сяка чи Радка го люби - Георги Парцалев
ВИЧО - Михалов ласкател и лъжлив приятел - Илия Добрев
БАБА МАРТА - женихла - Ружа Делчева
РАДКА - Събюва дъщеря и Славчова любовница - Мадлен Чолакова
СЪБИ - Радкен баща и Мариен мъж - Георги Раданов
МАРИЯ - Събюва жена и мащеха на Радка - Татяна Лолова
НИКОЛАЙ - докотр (хекимин) - Хиндо Касимов
СТОЯНКА - Радкена дружка - Анета Генова
ПЕТКО - Михалюв слуга - Иван Цветарски
ДРАГАН - Събюв слуга -Трифон Джонев
Със специалното усмихнато участие на Стефан Данаилов

Mузика - Димитър Вълчев; текст на песните: Миряна Башева

Резюме: Телевизионна адаптация по комедията на Сава Доброплодни "Михал Мишкоед". Михал, един от заможните жители на градчето, е влюбен в хубавицата Радка. Наивен и гуповат стар ерген, клонящ към 50-те, той иска на всяка цена да се ожени за нея. Край бай Михал се въртят ласкатели сватовници, уверяващи го, че тя също го люби. Той е щедър и разточителен, и сляпо вярва на словата им, че ще я склонят да го вземе. А Радка и понятие няма, че по нея гасне бай Михал.

[Кошмар1]

Намерих го! Един театър, който също е уникален - "Човекът от Ла Манча" по Сервантес. Този театър го обожавам!!! Може да го гледате, може и да не го гледате. Ваша воля, но си заслужава. Една игра на Коста Цонев и Георги Анастасов, която остава във времето и след тях. Дон Кихот е ролята с която лично аз помня Коста Цонев, макар той да остави много роли, но специално тази е върха в творчеството му. Приятно гледане.

[Кошмар1]

Няма да коментирам нито първия, нито втория клип. Исках да намеря "Големанов" от 1966 година,но го няма. Има новата версия, но аз ще пусна клип от 1966-та.
1.

2.

[Кошмар1]

Нямам представа дали ви харесва или дали ще ви хареса театралната постановка "Харолд и Мод", която е в две части. Аз специално вече я гледам няколко пъти и боготворя тази постановка точно толкова, колкото и Дон Кихот, но тъй като не съм егоист ще я пусна да я гледате и вие. И, ако случайно това което правя и не се харесва на модератори и администратори да ми се направи забележка, но на лична, а ако е в кръга на нормалата да си остане така както е. Приятно гледане

„Харолд и Мод" е български игрален филм (телевизионен театър) от 1986 година на режисьорите Хачо Бояджиев и Леда Тасева, по сценарий на Колин Хигинс. Оператор е Алеко Кузов. Създаден е по на пиесата на Колин Хигинс.Роли във филма изпълняват актьорите: Стефан Данаилов, Маргарита Дупаринова, Соломон Аладжем, Константин Коцев, Иван Кутевски, Вельо Горанов, Галина Котева, Елена Мирчовска, Зорка Георгиева, Веселин Борисов

Харолд и Мод (1986) Част I


Харолд и Мод (1986) Част II

[Кошмар1]

Гледам, че имам още нет. Ето нещо, което е много приятно за гледане, а специално на мен ми се схвана ченето от смях.

Урок по География

по Бранислав Нушич, БНТ, 1969 г.
Участват: Георги Калоянчев и актьори от Сатиричния театър.
Никола Анастасов, Васил Попов, Константин Коцев, проф. Христо Руков, Светослав Пеев и др.
Режисьор: Лиляна Пенчева
Оператор: Христо Тотев

[Кошмар1]

Добра вечер любители на театъра

Георги Черкелов, Николай Бинев, Домна Ганева, Сава Хашъмов, Добринка Станкова, Йосиф Сърчаджиев в "Посещението на един инспектор". Хубав театър, добро изпълнение на актьорите, изобщо заслужава си. Приятно гледане.

[Кошмар1]

И още един за утре вечер: "Недорасъл" по Д.И.Фонвизин с участието на Никола Анастасов, Домна Ганева, Георги Парцалев и др.

[Кошмар1]

Сид (по Пиер Корней)

„Сид" е една от най-известните трагикомедии на френския писател трагик Пиер Корней (Pierre Corneille). Съдържа шест действия, последното от които има два варианта. Основният сюжет на творбата е трудният избор между това да запазиш честта си и честта на своето семейство или да загубиш истинската си любов. Трагедията "Сид" ( наричана от своя автор "трагикомедия" ) дава основание на Волтер да заяви, че театърът на Корней е "школа за величие на човешкия дух". Премиерата й в Париж през януари 1637 г. е истински триумф за автора. За основа на своята творба Корней използва драмата на испанския писател Гильенде Кастри "Младостта на Сид", като внася сериозни промени в съдържанието. Интригата е концентрирана в рамките на едно денонощие около едно събитие - женитбата на Сид. Действието се развива в двореца на крал Фердинанд първи Кастилски в Севиля. Главните действащи лица са Родриго, наречен от маврите Сид ( "господар","повелител" ), любимата му Химена, бащите на двамата - дон Диего и граф Гомез, отхвърленият жених дон Санчо и кастилският крал.

Театрална постановка : Телевизионна адаптация по едноименното произведение на Пиер Корней
Режисьори : Димитрина Гюрова и Николай Савов
В ролите : Ванча Дойчева, Любомир Киселички, Любомир Димитров, Емилия Радева, Васил Димитров и др.