Афоризми

[Кошмар1]

Проверка с трите сита
Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко - спрял го Сократ - преди да ми го разкажеш, ми се иска да направя проверката с трите сита.
- Ами да - казал Сократ - преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам "проверка с трите сита". Първото е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи - продължил Сократ - искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито - на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм... всъщност - не особено.
- Тогава - заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?

[Кошмар1]

Мъдрият селянин
Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал:
- Човече, след колко време ще стигна до града?
Селянинът го погледнал и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал и попитал отново:
- След колко време ще стигна до града?
Селянинът отново му посочил с ръка да върви.
- Е, явно на човека не му е до мене – си казал пътникът и продължил.
На края на нивата чул селянина да вика след него:
- Човече, ще стигнеш в града по обяд.
- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.
- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш - отговорил му селянинът.

[Кошмар1]

Една дълга права линия
Веднъж цар Акбар начертал една дълга права линия и попитал министрите си:
— Как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея?
Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия - друга, но по-дълга от нея.

[Кошмар1]

Капан за мишки
В една селска къща, една мишка си стояла в дупката и през една пукнатина в стената видяла как стопаните се прибират, носейки някаква кутия. От любопитство мишката зачакала стопаните да отворят кутията, за да види какво има в нея. Когато отворили кутията, стопаните извадили от нея капан за мишки. Мишката толкова се уплашила, че излязла на двора, за да предупреди всички животни, че в къщата има капан за мишки. Отишла при кокошката и казала:
- Капан за мишки! В къщата има капан за мишки!
Кокошката погледнала мишката и казала:
- Виж, разбирам, мишко, че си уплашена, но мен какво ме засяга това, че в къщата има капан за мишки? Аз не влизам там, ти да му мислиш.
Тогава мишката отишла при прасето и казала:
- Капан за мишки! В къщата има капан за мишки!
А прасето отвърнало:
- Съжелявам да чуя това, мишко, но аз нищо не мога да направя. Въпреки това ще се моля за тебе.
Тогава мишката отишла при кравата и казала:
- Капан за мишки! В къщата има капан за мишки!
Кравата отговорила:
- Мишко, това не е моя работа. Този капан не е за мен.
Мишката се прибрала в дупката си, унила и натъжена от това, че трябвало сама да се справя с капана за мишки.
Още същата вечер в къщата се чул силен стоманен тътен от задействането на капана. Съпругата на стопанина се събудила от шума и отишла да види какво е станало. В капана се била хванала отровна змия. Жената се опитала да извади змията от капана, но тя била още жива и я ухапала. Мъжът чул писъка на жена си и когато разбрал какво се е случило, веднага тръгнали към болницата. Но тъй като били бедно семейство и нямали пари, мъжът заклал кокошката за да я занесе на доктора.
Когато стигнали, докторът казал, че нищо не може да направи, защото змията била много отровна.
Мъжът и жената се прибрали в къщи и свикали цялото село, за да може, ако някой знае лек за ухапване от змия, да го каже. Тъй, като нямало с какво да нагости толкова гости, мъжът заклал прасето. Събрали се всички, но никои не знаел лек за ухапване от отровна змия.
Жената починала още същата вечер, а на погребението се събрало цялото село. Мъжът трябвало да заколи и кравата, за да уважи дошлите за погребението.
През пукнатината в стената, мишката видяла всичко и си помислила:
- Когато някой има проблем, трябва да се опитаме да му помогнем, дори и проблемът да не ни засяга лично. Когато един от нас е застрашен, всички ние сме изложени на риск, защото всички сме въвлечени в това пътуване, наречено живот.

Хайде народе Лека ви нощ!

[slaron]

Този капан за мишки ме замисли. Доколкото това е възможно при мене, де!
Единственото задоволство, което остава в мен е, че всеки път рано или късно свършва. Така че - все ще свърши някой ден и тоз живот, мамка му и живот!

[Кошмар1]

Да мислим или да не мислим, това е въпроса сларон. И аз се позамислих над този капан, но се чудя дали мишката в крайна сметка е права. А покрай капана си отидоха тези за които той не беше заложен. Иначе си права, мамка му и живот.

[Кошмар1]

От Русия с любов
(от Роджър Дарлингтън)
Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., в профсъюзът на комуникациите, в който работех и аз по това време, дойдоха няколко делегации от нововъзникващите нации и трябваше да изнасяме лекции за пазарните икономики. Моята практика при изнасяне на лекции пред международна публика винаги е била да си помагам с презентации, със слайдове, които са преведени на местния език. Затова използвах слайдове на руски. Не можех да чета на кирилица и не знаех добре руски, бях научил слайдовете, кой след кой следва, наизуст. Въпреки това, в един момент, когато пуснах последния слайд, видях цифри със статистически данни, по които вече бях говорил. Бях казал това в грешен слайд. През последните десет минути бях говорил едно, а на слайда е пишело съвсем друго. Ако това се беше случило в Англия, студентите щяха да ме прекъснат на секундата и да ми кажат, че говоря по грешен слайд. Руснаците обаче не казаха нищо. Бях объркан и попитах, защо никой не ми беше казал, че съм говорил по грешен слайд? В крайна сметка един от руснаците се престраши и ми каза, а преводачът ми преведе:
- В нашата страна, никой не противоречи на учителя.
-----------------------------------------------
Малката вълна
("Вторници с Мори" от Мич Албом)
Една малка вълна, се поклащала напред-назад в океана, както в доброто старо време. Тя се наслаждавала на вятъра, синьото небе и чистия въздух, докато не забелязала другите вълни пред нея, които се разбивали с трясък в брега.
- Боже мой, това е ужасно - помислила си малката вълна - това ли ще се случи и с мен!?
Вълната, която била зад нея, видяла, намръщеното й изражение и попитала:
- Защо изглеждаш толкова тъжна?
- Нима не разбираш!? - казала малката вълна - Ние всички ще се разбием в брега! От всички вълни няма да остане нищо! Не е ли ужасно?
А вълната зад нея казала:
- Не, ти не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.
---------------------------------------------------

[Кошмар1]

Невъзмутимият Буда
Преди много, много години в Древен Китай, когато Буда все още се намирал в своето земно превъплъщение, сред многото истории, които се разказвали за него, била и тази, че е невъзможно някой да го ядоса. Той бил толкова спокоен, че не реагирал нито на обидите, нито на каквито и да е опити да бъде оскърбен.
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да извади от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че никой не можел да запази самообладание при контакт с него.
Един ден до него достигнала и мълвата за невъзмутимия Буда.
Невъзмутим? - помислил си той. - Само защото още не си е имал работа с мене.
И се отправил на дълъг път.

Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. А той веднага се запретнал: започнал да го обижда, да му се присмива и да го подиграва. По всякакъв начин се опитвал да го изкара от равновесие, но всеки път Буда оставал спокоен. Човекът удвоил и утроил усилията си, впрегнал цялото си въображение, изсипал какви ли не обиди и нападки. Но както и преди – Буда все така оставал спокоен.
Когато Майсторът на гнева се чувствал вече към края на силите си, Буда спокойно промълвил:
- Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос?
Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи.
Тогава Буда кротко го попитал:
- Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за който е бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме, чий е този подарък?
Все още в недоумение човекът отвърнал:
- Ами то е ясно, подаръкът остава за този, който го е донесъл.
След отговорът си човекът се замислил и разбрал, че цялата злоба и всички обиди, които така усърдно изливал върху Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал.
======================================================================================
Колко може да продължи
Ученик попитал Учителя си:
- Учителю, какво би казал, ако научиш някога за мое падение?
- Стани!
- А ако има и следващ път?
- Стани!
- И колко може да продължава така – да падаш и след това да се изправяш?
- Единствено мъртвите не могат да станат, когато са паднали.