Курчатов – „бащата” на съветската атомна бомба
Фото: РИА Новости
Григорий Миленин
На 12 януари 2013 се навършват 110 години от рождението на Игор Курчатов, великия руски учен и родоначалник на съветския атомен проект. Историците го наричат „баща” на съветската атомна бомба. Ето какво разказват за него експерти и учени, в това число и познавали го лично.
След Втората световна война светът се оказа пред прага на една нова катастрофа: получили в свои ръце ядрена бомба, довчерашните съюзници на СССР в борбата с нацистите напълно сериозно започнаха да кроят планове за ядрено нападение срещу нашата страна. Москва тогава имаше само един изход – на всяка цена да създаде същото оръжие, разказва докторът на историческите науки Александър Сагомонян:
- Сталин и съветското ръководство прекрасно разбираха, че сме заплашени от една страшна опасност и, ако искаме да я избегнем, сме длъжни в най-кратки срокове да създадем атомна бомба. И това става главна насока във вътрешната политика на СССР. Именно тогата изборът на Сталин пада на Игор Курчатов, като на научен ръководител на атомния проект. Това беше една огромна работа – за четири години да ликвидираме атомния монопол на САЩ!
Но тази работа беше извършена. Една от съставките на успеха бяха научните и организаторски способности на Игор Курчатов, каза президентът на Националния изследователски център „Курчатовски институт” академик Евгений Велихов:
- Той беше, както казват, истински физик. През 1943 Игор Курчатов става ръководител на ядрения проект на СССР. Проявява се като прекрасен организатор. създава школа. Курчатов полага основите на отбранителната способност на Русия, върху които сега се гради всичко – и атомните подводници, и атомните кораби и ледоразбивачите. Всичко това заедно е един грандиозен труд, но в процеса на този труд той правеше всичко с човещина, контактуваше с почти всички участници, при това персонално, лично, без да обръща внимание на звания и пагони.
Трудно е да се съди, кой направи по-голям принос в създаването на съветската атомна програма - Курчатов-ученият или Курчатов-организаторът, но най-мощният му инструмент в работата с хората винаги са били човешките качества, смята кандидатът на физико-математическите науки, историк Сергей Смирнов:
- Курчатов не беше гений, но умееше да отглежда гении и да ги организира. А това е много трудно. Той запази таланта си да другарува до последните си дни. Сред неговите подчинени имаше огромно количество хора, които искрено се отнасяха към него, като към приятел. Не бях чувал нито от един човек, работил с Курчатов, който да си спомня нещо лошо за него.
Въпреки че беше много сериозен учен, той беше и голям хуморист. За това, как се роди прочутият му прякор „Брадата”, разказва военният експерт Иля Крамник:
- Има една легенда, че Курчатов отначало пускал брада по време на войната – „до победата над фашизма”, след това продължил да я носи и след войната, до успешното реализиране на ядрения проект, но тъй като проектът постоянно се разширявал и все не свършвал, той продължил да я носи през цялото време.
За съжаление. академик лошо се помина много рано – едва на 57 години. Но не умря паметта за него. С неговото име са наречени градове, улици, институти и училища, та дори и един космически обект – астероид „Курчатов”.
