http://vbox7.com/play:2d9a59c3
Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова) е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на XX век, известна с песните си „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“.Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Годжунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува е Ил-18, току що е излязъл от ремонт на въжетата, с които се управляват елероните. Ремонтът обаче не е извършен качествено и когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента, достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата.При удара на крилото в пистата, туловището на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател изпада на пистата. От 73-мата пътници, 32-ма от тях загиват за броени минути. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Годжунов - със счупени крайници, Янка Рупкина - с леки изгаряния.
Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. През 2000 г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.