БЪЛГАРИЯ ЗАВИНАГИ !!!

[osata]

1919 година
Аз съм българче

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.


Аз работих половин век на книжовното поле, движим от вътрешен тласък, подчинявайки се на неутолима душевна жажда да служа на истината и красотата.

Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души добри чувства, аз будех съзнанията, вливах в сърцата вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в епохи далечни, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и, малка сравнително, трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.

Свидетел-очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз не можех да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.

И всичко това изразих в моята песен.

Иван Вазов

[SFS]

Към Родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

[Tiva]

Христо Ботев


ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

[Добро Утро]

Прошки
Хора от прошки се връщат
Стончо на прошки отива,
ала сърце му се свива
прошки от мъртви ще иска.

На път го среща случайно
братанец, близка роднина
Стончо му прошката иска
и за баща си продумва.

Пр.:Кажи ми, речи братанче
прошката как да си взема
като земята не дума
и греха не прощава.
Откак се татко спомина
толкова време изтече
пред него аз съгрешил съм
напреко думи изрекох.

Напреко и в сърцето
за неговата изгора
за майчицата рождена
България разделена.

Тате я искаше цяла
свободна, силна, голяма,
а аз делях я със други
и се от нея отричах.

Пр.: Кажи ми, речи, братанче
прошката как да си взема
като земята не дума
и греха не прощава.
Знам тежки думи изрекох
род и родина отрекох
сега се връщам виновен
от всички прошка да искам.

[SFS]

Пак някой не е разбрал...род и родина е едно...държава е съвсем друго...абе толкова ли сте прости?

[Валентина]

[малкия]

:!: Прошки
Хора от прошки се връщат
Стончо на прошки отива,
ала сърце му се свива
прошки от мъртви ще иска.

На път го среща случайно
братанец, близка роднина
Стончо му прошката иска
и за баща си продумва.

Пр.:Кажи ми, речи братанче
прошката как да си взема
като земята не дума
и греха не прощава.
Откак се татко спомина
толкова време изтече
пред него аз съгрешил съм
напреко думи изрекох.

Напреко и в сърцето
за неговата изгора
за майчицата рождена
България разделена.

Тате я искаше цяла
свободна, силна, голяма,
а аз делях я със други
и се от нея отричах.

Пр.: Кажи ми, речи, братанче
прошката как да си взема
като земята не дума
и греха не прощава.
Знам тежки думи изрекох
род и родина отрекох
сега се връщам виновен
от всички прошка да искам.

Познавам автора на текста. Дано е още жив - не съм го виждал отдавна. Текстът е донякъде автобиографичен и мисля, че това си личи. Във всеки случай, свалям му шапка!
Та във връзка с това (а и не само) бих помолил да се придържаме към оригинала - там се пее за Ванчо...

[Lord]

SFS, мисля че мястото на следващите мнения е в тази тема. Нека другата остане за мъдри цитати или лични мъдри мисли. Надявам се, че няма да си против преместването.

Права, задължения и някои характеристики на Овцете в България

България е държава разположена в югоизточния край на Балканския полуостров. Тя от край-време е известна с преобладаващо овчия си характер, дължащ се на широкото разпространение на отглеждането и облагородяването на добитък, предимно овце, но има и говеда, мулета, свини и др. В тази страна ролята на овчарските кучета се изпълнява от няколко глутници вълци, които овцете периодично, демократично сменят на всеки прибилизително четири години. От орлов поглед обаче, може да се види, че всъщност всички глутници се управляват от висш вълчи съвет, които режисира появата на една или друга глутница , като прелива вълци от една глутница към друга или изважда на полето вече порасналите млади вълчета, синове на по-стари вълци. Чрез този привиден демократизъм, вълците успяват да пресекат достъпа до управлението на стадото, на овце от самото стадо, като ако се появи някоя рогуша, те моментално я разкъсват, обяснявайки на стадото че тя е била болна от опасната болест „луда овца“ и заплашвала чистотата на породата. Вълците полагат изключителни усилия за запазване овчия характер на стадото, като го доят всеки ден и го стрижат най-малко два пъти в годината, освен това те го водят на паша в не дотам обилни пасища, като по-този начин го държат постоянно в състояние на недояждане и му обещават, че ще го заведат на по-обилни пасища, които щели да бъдат достигнати след следващия преход. За да бъде по-лек прехода, те обясняват на овцете, че е наложително да бъдат извънредно остригани, което щяло да им помогне да издържат на тежкото изпитание и в крайна сметка да нагазят в европейските пасища. Учудващо е как вълците се грижат за духовната култура на стадото си! Те са приобщили към стадото известно количество, свини , патки, крави, бичета, мулета, петли и кокошки, които по време на пладнуването изпълняват различни сценки, участват в надпревари или даже се съешават на живо, удовлетворявайки по този начин жаждата за емоции на стадото. Вълците са намерили изключително находчив начин да се грижат за изхранването на тази пасмина, като организират и различни конкурси в които да участват, предлагайки на овцете да изберат кой е по по най, чрез доброволно предоставяне от всяка овца, на определено количество от собствената и дажба, на избраника и.Овцете получават и сведения за пасищата, за пътя към тях, за различни поучителни злополуки с други овце или пък клюки за съседни стада, благодарение на специално избрани и обучени, гъски и гарги. Овцете се радват и на различни права: Правото да блеят; правото да пасат трева; правото да пият студена вода; правото да отглеждат своето потомство, възпитавайки го в овчи дух и правото да бъдат онождани. Вълците са поставили и определен набор от правила, които трябва да бъдат спазвани от стадото: Всяка овца, трябва неотклонно и безропотно да следва поетия курс на движение; Всяка овца следва курса на движение до смърта си; Всяка овца след смърта си става харана за вълците; Стадото разбира се си има и овчар, който освен това е и отличен ловец и брани стадото при нежелани срещи с лъвове , мечки и други опасни за популацията хищници. Националният празник на тази овча страна е Гергьовден!?

Размислих по отношение на горния ти опит да се превъплатиш в съвременен Заратустра, няма да го трия, нека всеки го чете и прецени словата ти от неговата си камбанария. От моята горното събуди смях, по-скоро присмех...

Националният празник на тази овча страна е Гергьовден!?

Виж сега уважаеми, първо ти и целият ти корен сте се пръкнали в "тази овча страна"! Във вените ти тече нашата обща кръв, на Българите! Прочети там където си "Приказка за стълбата", че нещо ти се е завило свят от въображаемия разреден въздух, който халюцинираш, че си достигнал.

Второ, моята страна има за национален празник не денят на овците /Гергьовден/, а денят на светеца Св. Георги Победоносец! А, той е велика и мистична фигура, ето ограмоти се:
Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303) е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.


Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан.

Според житиепиството през 303 Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Когато го повели към тъмницата едно от копията на войниците омекнало и се превило на две щом се докоснало до светията. Тогава той видял, как Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му.

На другия ден въпреки мъчението св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.

Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий като не знаел какво повече да направи обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там след гореща молитва св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място, били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог. Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение. След дните в тъмницата през последната нощ самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

На сутринта последвал нов разпит при императора, св. Георги бил заведен в храма на Аполон за да му се поклони, вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.


Свети Георги и ламята [редактиране]

„Св. Георги и Змея“ - картина на Бретон РивиерЕдно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си.Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката.Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си.После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народа, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият воин отрязъл с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.

На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Свети Георги и чудото с пафлагониеца [редактиране]

Знакът на руския орден „Св. Георги“ - I степенНа стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с България и отразява историческо събитие - разгрома на византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917-918 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи "кукумион" (съд) с топла вода на втория етаж на къщата, го грабва св. Георги на коня си и го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му служат панихида, защото го мислят за загинал.

Похвално е, че четеш такива неща...само, че трябва да ги четеш със сърце а не с очи на дявол...а сърце от североизток няма как да ти дадът, защото там Него го няма

[osata]

темата ще се ревизира!!!

Стихотворения, песни възпяващи Родината и изобщо тема за хора питаещи добри чувства към Република България. Може да пишете и собствени размисли, но за България.

[Lord]

Похвално е, че четеш такива неща...само, че трябва да ги четеш със сърце а не с очи на дявол...а сърце от североизток няма как да ти дадът, защото там Него го няма

[/quote]
Ако го докарам до там, ти да ме оценяваш - гръмвам се без да мисля!
Относно сърцето и очите ми за красотата на България, това не е твоя работа, още по-малко оценка! Ти си ГМО /генно модифициран организъм/, ГМО по принчип са безплодни, а по отношение храчките ти към Родината, има поговорка - на много езици, жив и здрав бъди, но запомни: никога, ама НИКОГА не плюй там откъдето си папкал, ти и фамилията ти! Разбра ли, Уейн Грецки, Смешни?!