Мисля, че пред българското кино предстоят нови златни години. Традициите от предишният златен век не могат да отмрат, но просто трябваше да мине едно поколение време от 1989г. насам, през което случилото се в страната ни да се утаи и избистри в душите на режисьори, сценаристи, актьори. Време, през което грубата желязна руда на прехода да се преработи не само в хората на изкуството, а и в хората за които то е предназначено, от руда в гъвкава стомана. За това наистина е необходимо време. След 1944г. също бе необходимо едно поколение години за да се положи началото на вълшебните български филми. Пари за филми ще се намерят. Парите за изкуство отиват там, където се чувства жажда за него. А народът ни е жаден за българско кино. Било то телевизионно, било то игрално. Гладът за стойностното ще предизвика утоляването му. Така че важното е да поддържаме глада си за изкуство. И към красивото.