ПРИТЧИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ

[КОШМАР]

това ми е любимо и ще започна с него, макар да предполагам, че сте го чели, но няма значение.

Започни от себе си
Анонимен автор

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

[КОШМАР]

Мъдростта на лотарийния билет

Един човек, ядосан от живота си, се втурнал в горичката в покрайнините на града, вдигнал нагоре ръце стиснати в юмруци, и закрещял обръщайки се към Бога:

- Не мога да продължавам да живея. Несправедливост и хаос царят в Твоето земно стопанство. Някои хора се возят на скъпи коли из града и преяждат по ресторантите, а други събират огризки от боклука. На мен например парите не ми стигат дори нови обувки да си купя. Ако ти Боже си справедлив, и ако Ти изобщо съществуваш, направи така, че на моя лотариен билет да се падне голямата печалба.

Разсеяли се облаците на небето, слънчев лъч топло и ласкаво докоснал крещящия човек и зазвучал спокоен глас от небето:

- Успокой се сине Мой, Аз съм готов да изпълня молбата ти.

Зарадвал се човекът. Тръгнал по улицата, усмихвал се, разглеждал с удоволствие витрините на магазините, представял си какво ще си купи с печалбата от лотарийния билет.

Изминала година. Нищо не спечелил човека. Решил, че Бог го е измамил.
Съвсем ядосан човекът отишъл на онова място в гората, където чул обещанието на Бога и пак закрещял:

- Ти не изпълни обещанието си Боже. Измами ме. Цяла година чаках. Мечтаех какво ще купя със спечелените пари. Но годината мина, а аз така и нищо не спечелих.

- Ах сине Мой, - зазвучал от небето тъжен глас. - Ти искаше да спечелиш много пари от лотарията. Но защо тогава за цяла година не си купи нито един лотариен билет?

[КОШМАР]

Легенда за еделвайса!!

Едел, Едел! Гледай, мила! Виждаш ли ти онзи цвят те очи в скалата впили - Мене той е непознат..... Закатерили скалата с пот облели се чела ще пожали ли съдбата две дечица, две сърца? ... Едел, дай ми ти ръка! И ръка в ръката впили тя го гледала и в миг - Едел, падам сестро мила – се понесъл страшен вик. - Вайс - извикала сестрата ужас замразил лице: полетели от скалата здраво вплели се ръце. - Едел!...- Вайс!... Зовът последен повтаряли скалите в глас ..Зори при извора кристален постъпили в страшен миг! Извикал с глас баща печален разцепил въздух майчин вик!
...........
Живели някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите. Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Започнали да се изкачват двете деца, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъка се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС

[КОШМАР]

Легенда за божурите

Живял някога в един отдалечен град на Небесната империя един млад учен, който се посветил на изучаването на божура. Живеейки в уединение, само сред своите книги и божури, той се зарадвал много на посещението на една млада красива девойка, която без покана се появила на прага на дома му и помолила да й даде някаква работа. Съгласил се с удоволствие и останал приятно учуден, че тя се справя прекрасно с домакинството. Момичето му помагало да се грижат за божурите и двамата се разбирали чудесно. Оказало се, че тя е с прекрасно възпитание, запозната с дворцовия етикет, пишела като учен, рисувала и съчинявала стихове и се превърнала в негов най-добър приятел.
От снизхождението, с което първоначално се отнесъл към нея, не останало нито следа. Младият учен бил пленен от нейната грация, красота и познания. Тя станала за него близко и необходимо същество. Всичко вървяло добре. Младите хора се увлекли един от друг. Тя го слушала, изпълнявала всичките му желания, той й се любувал и я обичал. Но изведнъж се случило нещо необикновено. По-всяка вероятност в желанието си да я направи своя жена, младият мъж поканил един жрец и съобщил на момичето за предстоящето посещение. Новината обаче вместо да я зарадва, я стреснала и тя изведнъж изчезнала някъде. Напразно ученият я викал. Тя повече не отвърнала на неговия зов. Тогава разтревожен, огорчен, той се втурнал да я търси и минавайки по една тъмна пътека край къщата, изведнъж я забелязал как отминава като сянка. Той побегнал след нея, а тя побягнала от него. Накрая той я настигнал, но в същия момент, когато искал да я хване, тя като че ли се залепила на стената и изчезнала в нея, заприличала по-скоро на рисунка върху стената и само устните й продължавали да се движат. — Аз не ви отговарях — прошепнала тази сянка, — когато ме викахте, защото аз не съм човешко същество: аз съм духът на божура. Вашата любов ме топлеше, поддържаше човешката ми форма и за мен беше радост и наслада да Ви служа. А сега, когато дойде жрецът, той ще осъди Вашата любов към мен и затова аз не мога да приема своя предишен облик. Аз трябва да се върна при цветята. Простете ми, благодаря Ви за Вашето благоразположение, благодаря Ви за щастието, което ми дадохте. Ученият стоял изумен. Колкото и да я убеждавал, както и да я умолявал, след тези думи образът на девойката все по-дълбоко и по-дълбоко потъвал в стената. Цветовете на рисунката, която тя сега представлявала ставали все по-бледи, докато накрая изчезнали съвсем, без да оставят никаква следа. От този ден нищо вече не било мило за младия учен. Той захвърлил своите книги, науката, и само когато гледал цъфналите божури, споменът за чудното същество, стоплило за кратко живота му, само мисълта за това, че може би в някой цвят на божур сега е незабравимата девойка, станали единственото му утешение в живота. Любувайки се на тяхната красота, той сякаш й се любувал, вдъхвайки чудния им аромат, като че ли чувствал нейната близост..."

http://margaritta.dir.bg/mai/0112paeonia.htm

[КОШМАР]

Легенда за Купидон и Психея

Имало едно време един крал, който имал три прекрасни дъщери. По-големите се омъжили за велики принцове, но най-малката, наречена Психея, била толкова красива, че никой не бил достоен за нея. Хората пеели химни в нейна чест, а странниците мислели че тя е самата богиня на красотата.


Това обаче разгневило Венера. Тя се почувствала ограбена за това, че я сравняват с простосмъртна. Повикала Купидон при себе си и му заповядала да наточи оръжията си. Купидон бил стрелец, от когото всички се боели, повече отколкото от самия Аполон, тъй като аполоновите стрели отнемали живот, а купидоновите носели радост или тъга за цял живот. И така, Венера наредила на Купидон да рани Психея и да я накара да се влюби в някое отвратително същество, което да буди ненавист у всички. Невидим, Купидон слязъл на земята и влязъл в стаята на Психея, докато тя спяла. Уцелил сърцето й със стрела на любовта, но тя отворила очите си толкова внезапно, че той трепнал и ранил и себе си със същата стрела. Влюбил се в красивата Психея и след като развалил магията над нея, се върнал в небесата без да изрече и дума за случилото се. А неподозиращата нищо принцеса заспала отново.

[КОШМАР]

Да обичаш въпреки всичко

Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен, че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица.

Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателния му външен вид подействал отблъскващо.

Когато дошло време да си върви, Мозес все пак събрал нужния кураж и се изкачил по стълбите до стаята й, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал:

- Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?

- Да - отговорила му тя, с поглед забит в пода. - А вие?

- Аз също - казал на свой ред той. - Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави:

"Но жена ти ще има гърбица!"

Ужасен от чутото, аз извиках:

"О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива!"

Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга...

[КОШМАР]

"Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“. Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушил, взело да излиза из нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия оногова, който ме извади из стомната. По-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна!“, но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл из стомната. Ти трябва да ми докажеш най-първо, че си излязъл из стомната, и тогава ме убий“. – „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и когато влязъл цял, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“.

Такъв е животът. Дойдете на този свят; той е море, хвърляте своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух. В тази приказка ще забележите една противоположност. Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Трябва да разбираме законите, за да използваме благоприятните условия. Ако попаднем, като рибаря, под неблагоприятни условия, ще пожънем смърт."

[КОШМАР]

Двете трудни думи

Веднъж преди години един проповедник замръкнал в планината и останал да пренощува при един човек, който живеел в самотна колиба , и за когото човек не би казал, че е кой знае колко умен. Когато се пригласяли за лягане, домакинът попитал:

- Господине, можете ли да ми кажете кои две думи са най-трудни за произнасяне?
- Не знам дали бих могъл да кажа – отговорил служителят.
- Добре, тогава ви давам време до сутринта, за да помислите.

Проповедникът решил, че въпросът е някаква странна приумица на бедния човек и повече не мислил за това. Но на сутринта старият човек пак му задал въпроса и когато не получил отговор, казал:
- Е, щом не можете, аз ще ви кажа. Двете думи, които най-трудно се произнасят, са:

„Аз сгреших”.

[slaron]

ПИСМО НА ЕДНА УЧЕНИЧКА

Вие сте виновни! За това, което сме ние, отговорност и вина носите най-много вие! Не е окуражаващо начало на едно писмо или есе, но всъщност това е истината, а вие я заслужавате най-вече, защото не я знаете.
Разбира се, за някои от действията си отговорност трябва да поемем ние, учениците. Аз не се опитвам да намеря оправдание за нас, но искам да се замислите повече върху примера, който ни давате, защото ние копираме лошото по-лесно, отколкото доброто.
Поколението, в което раста аз, е с една дума загубено. Вече не желая да ходя на училище, защото не ми се търпи това, което виждам.
Всяко междучасие се събират пушачи в двора, на оградата или зад някои блокове. Те се гордеят с това, че пушат. За тях това е изключително престижно и въобще не се стараят да го скрият. Напротив – явно показват, че пушат и дори веднъж видях ученичка, която вървеше с цигара в коридора. Никой – нито охраната, нито учителите, не и направиха забележка. Последното, разбира се, не е ваша вина. Но за това, че децата ви пушат, вината е ваша. За това, че се напиват постоянно – също. Вие позволявате това да се случи. Вие усещате, че децата ви са пушили, виждате, че те са пияни, но се примирявате, а това се повтаря. Става навик. Колкото по-бавна е реакцията ви, толкова повече труд ще трябва да хвърлите после. А ви личи, че не ви се занимава много, знам.
Вината е ваша и за начина, по който се обличаме. Вие позволявате на дъщерите си да идват с къси поли на училище, да са гримирани силно, да се лакират. Синовете ви пък ходят изсулени като рапъри. Ако погледнете един такъв ученик, няма да видите лицето му, скрито с кърпа и качулка, но ще можете да видите задните му части, защото си е смъкнал дънките до коленете. Точно вие си пускате децата на училище, сякаш отиват на дискотека. А може би дори не знаете кога и как излизат те сутрин? Знам, че някои от вас работят на смени и сутрин или спите, или сте на работа. Но това не бива да е оправдание нито за начина, по който се обличат децата ви, нито за поведението им, знанията им и т.н.
Имам няколко съученици, които четат книги. Повечето обаче дори биха се срамували, ако четат. Казват “Аз да не съм луд?”. Мисля, че вие, родителите, сте възпитали у нас някаква омраза към книгите и въобще към знанието. Аз съм съгласна, че учебниците не са много добри, че някои учители не си вършат работата, но вие като родители трябва да ни насърчите към някаква област от науката и към книгите. Знам, че вие сте чели книги. Защо тогава не ни ги препоръчате на нас? Ще изгубите ли толкова много от един час, в който да отидете до библиотеката с нас? Ще ви стане ли нещо, ако ни разкажете за някоя забележителност или събитие, ако ни дадете шанс да знаем. Накарайте ни да искаме да знаем! Защото днес е модерно да си неграмотен, да не си бутвал учебници и книги. На тази мода трябва да й изтече сезона.
Вие сте виновни и за това, че днес училището прилича на дискотека. Един мой съученик дори си купи тон-колонки, които носи всеки ден, и си слуша музика. Гадното е, че не само той я слуша, слуша я целия клас. Затова са виновни родителите му, но тъй като той не е единствен, виновни сте вие! Щом можете да си позволите телефон, не можете ли да купите една книга?!
Вие, а не медиите, сте виновни за агресията, която царува в нас. Аз например не приемам насилието като разумно средство за постигане на нещо, въпреки че гледам насилие и по филмите, и на живо. А в училище ставам свидетел на насилие, защото вие не сте възпитали децата си да мразят насилието и боят, войната. Децата ви не са намразили насилието, те го толерират. Вината е ваша. Не сте им казали, че не бива да бият!
Виновни сте, задето улиците ни са мръсни! Вие хвърляте опаковка от нещо на улицата, вашето дете вижда това и решава, че и то може да направи същото. С това, че не сте го възпитали да не хвърля навън – независимо дали в града или сред природата, вие директно допринасяте за замърсяването на околната среда! Честито!
За изпочупената и унищожена материална база в училище също сте виновни вие. Да, повечето неща са стари, прави сте, но не всичко старо е счупено, нали? Трябваше да ни кажете да пазим. Така нямаше да хвърляме столове, нямаше да драскаме по чиновете и стените. И в крайна сметка вчера нямаше да се налага един от нас да стои прав, защото не достигат столове, на които може да се седне.
Виновни сте и за самоубийствата сред тийнейджъри. Вие просто не знаете какво става с нас. Въпросът “Как си?” не е достатъчен, за да ви кажем наистина какво мислим и чувстваме. Някои от нас искат да споделят, други никога не са споделяли и не знаят какво е. Във всеки случай всички имаме нужда не само от храна, дрехи и подслон, а и от внимание. Храната, дрехите и подслонът се купуват с пари, но за вниманието, от което имаме нужда, трябват малко повече жертви. Трябва време, което вече е изгубено. Ще ви бъде трудно, няма да е лесно и на нас. Ако ви отблъснем, знайте, че пак сте виновни вие, защото не знаем какво е нежност. Но, моля ви, опитайте пак! Струва си да се поработи по проблема и вярвам, че може да има прекрасни резултати. Започнете с “Обичам те”, а краят може да е впечатляващ. От вас зависи. Ставайки родители, вие сте поели отговорност и вина за много неща, за целия свят дори, защото ние – като бъдеще на тази планета, можем да я променим!

Ние ще бъдем там – на ъгъла. Няма да мърдаме оттам, защото няма къде другаде да отидем. Не харесваме дома си, затова сме извън него. Ако желаете и имате сили, можем да му направим основен ремонт.

[slaron]

Д в а т а в ъ л к а в н а с
( Притча на индианците чероки )
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл - той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.