ПРИТЧИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ

[КОШМАР]

Проверка с трите сита

Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:

- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!

- Чакай малко- спрял го Сократ- Преди да ми го разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Ами да- казал Сократ- Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита.
Първото сито на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

- Не, просто чух другите да говорят...

- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е сито на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

- Ами, не! Напротив!

- Значи- продължи Сократ-искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм...всъщност- не особено
- Тогава- заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?
...........................
Разговор между кибритената клечка и свещта

Дошъл денят, в който кибритената клечка казала на свещта:
"Имам задачата да те запаля."
"O, не", - изплашила се свещта, - "само това не. Ако започна да горя, дните ми са преброени. Никой повече няма да може да се възхищава на красотата ми."
Кибритената клечка попитала:
"A искаш ли цял живот да си останеш студена и твърда, без преди това да си живяла?"
"Но горенето причинява болка и изтощава силите ми."
"Така е", отвърнала кибритената клечка. - "Но всъщност това е тайната на нашето призвание. Призвани сме, да бъдем светлина. Малко е това, което мога да направя. Ако не те запаля, ще изгубя смисъла на живота си. Аз съм тук, за да създавам огън. Ти си свещта, ти трябва да светиш за другите и да даряваш топлина. Всичко, което отдадеш като болка и страдание и сила, се превръща в светлина. Ти няма да се загубиш, ако се изконсумираш. Други ще продължат да носят твоя огън. Само ако се откажеш, ти ще умреш.”
Тогава свещта изправила своя фитил и казала изпълнена с очакване:
"Моля те, запали ме..."

Превод от немски Ганка Янева
..............
Вятърът и Цветето - мъдра приказка за Любовта

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.
Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече...
И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.
Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало предочите му.
Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!
Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...
Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш...

[КОШМАР]

вярно или не, хубаво е

Приказка за загубената бедност

Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква "Б". Така и я наричали всички - бедност с малка буква.
Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало и се, че който мисли за нея, я обича ...
И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго.
Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, че той все едно и давал своето внимание. Така живеели заедно ...
Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея и ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си ...
А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала ...
И си отивала завинаги само от този човек, който съвсем не мислел за нея ... Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея ...
Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли ...
А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея ... А на нейно място идвало Богатството ...

Ей такава приказка ...
А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата.
Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?

Източник: blogoped.com

[КОШМАР]

Събуди се



Когато Буда станал просветлен, възкликнал:

- Това е невероятно! Значи аз поначало съм си бил просветлен и всички тези вериги са били само сън!

В последствие когато хората го питали: „Какво трябва да направим, за да се избавим от пороците?”, той неизменно отговарял: „Будете съзнателни, внесете в живота си осъзнатост.” Слушайки го Ананда, един от учениците му, попитал:

- Хората идват при теб с различни проблеми, а ти за всички „недъзи” имаш една единствена рецепта. Например човек пита как да се избави от гнева и ти му отговаряш: „Бъди осъзнат!”. Друг те пита как да се избави от алчността и ти и на него му отговаряш: „Бъди осъзнат!” Трети те пита как да се избави от лакомия, ти и на него му казваш: „Проявявай осъзнатост”. Как да разбираме това?

Буда му отговорил:

- Техните недъзи се отличават един от друг както се различават сънищата, които сънуват различните хора. Ако всички те дойдат да ме питат, ще им кажа: „Започнете да се осъзнавате! Събудете се!”

[КОШМАР]

В търсене на „хляб” - историята на твоя живот? - Данаил Танев

Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
- Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал.

Решил, че ще опита отново. Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува; че това е една голяма илюзия, която хората са измислили и, че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти коства много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес? Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот, трети не вярват в Бог, или в доброто у хората, други са отписали брака като щастлив начин на живот... Разочаровани, обезверени, решили да оцеляват, поради всички разочарования.

Това, което този човек, а и милиони хора не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

Къде търсиш твоя „хляб”? Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

[КОШМАР]

Успешните хора - Даниел Танев

След относително краткия си живот, в който съм имал възможност да срещна доста успели хора, както и да прочета историята на много такива, ето какво открих като общо между всички тях:

1. Имат мечти и не са удовлетворени просто да преживяват нормално и спокойно. Имат стремежи да постигнат нещо стойностно с живота си. Това ги е амбицирало да търсят нещо повече.

2. Превръщат мечтата си в цел и разработват стратегия за постигането й. Повечето хора остават само на ниво мечти. Малцина успяват да материализират мечтите си в цели и стратегии.

3. Постоянство – там където почти всички се отказват, те продължават. Това е качество, което все повече липсва в обществото ни.

4. Там където другите казват, че дадено нещо не може да се случи, те измислят начин да го направят. Това са хора, които се осмеляват да поемат риска на новаторското мислене. Те отказват да живеят според стереотипните мисловни модели, които обществото ни е приело безрезервно.

5. Провалът не ги спира, а ги образова и мотивира. Доналд Тръмп на два пъти губи състоянието си и след това спечелва още повече. Питър Даниелс започва 3 бизнеса и се проваля, преди да започне за 4 път и да стане един от най-богатите австралийци. Когато го запитали защо чак 4-тия път е успял, той отговорил: „Защото 4-тия път вече не бях глупав.”

6. Постоянно инвестират в самообразованието и себеусъвършенстването си. Те са хора, които не спират да учат, да четат, да се зареждат с информация. Информираността е едно от най-силните им оръжия. Те са осъзнали, че информацията е едно от най-скъпите „притежания” на земята.

7. Остават верни на ценностите си, дори когато е неудобно. Те разбират, че тяхната самоличност е ключът към успеха. Ако се „продадат”, дори и банковата им сметка да нарасне към момента, в дългосрочен план се обричат на загуба. Да останеш верен на ценностите си е дългосрочна, печеливша инвестиция.

8. Умеят да управляват ресурси - време, хора, финанси и т.н.

Лека вечер

[slaron]

За дамите!!!

Поучително!

Жена се прибра по-рано и заварва мъжа си в спалнята да прави любов с много привлекателна млада жена. Съпругата МНОГО се ядосва!
-Ти си прасе, което нищо не уважава! – започва да крещи тя - Как смееш да ми причиняваш това – твоята вярна съпруга, майката на децата ти! Напускам те! Искам развод на секундата!
- Почакай секунда, любов, да мога поне да ти кажа какво стана! - отвръща той
- Добре, давай – проплакала тя - но това ще са последните ти думи към мен!
И той започнал:
- Ами, докато се качвах в колата на път за вкъщи, тази млада госпожица ме помоли да я закарам. Изглеждаше ми отчаяна и беззащитна, та я съжалих и й казах да се качи. Забелязах, че беше много слаба, недобре облечена и много мръсна. Каза ми, че не е яла от 3 дни!
Така че, от състрадание, аз я доведох вкъщи, затоплих пицата, която снощи направих за теб, но ти не я докосна, защото се притесняваш да не надебелееш. Горкото същество я изяде за секунди!
После, понеже беше много мръсна, аз й предложих да си вземе душ и докато тя се къпеше забелязах мръсните й дрехи, целите в дупки, така че ги изхвърлих. Но тъй като се нуждае от дрехи, аз й дадох дизайнерските дънки, които ти имаш от няколко години, но не ги носиш, защото са ти много тесни. Също и дадох онова бельо, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, но ти не носиш, защото не съм имал добър вкус. Намерих и онази секси блуза, която сестра ми ти подари за Коледа, но ти не носиш, само и само да я дразниш и освен това й подарих онези ботуши, които си купи от онзи скъпарски бутик, но отказа да ги носиш, защото някой друг в офиса ти бил имал същите."
Той си поел дъх и продължил...
- Тя беше толкова благодарна за разбирането ми и помощта, която й оказах, че докато я изпращах до вратата, се обърна към мен през сълзи и каза:
„Моля... дали имате още нещо, което жена ви да не използва?”

[КОШМАР]

Бог изваял човека от глина и му останала топка кал.
- Какво да ти извая, човече? – попитал той.
Човекът помислил: като че всичко си има – ръце, крака, глава – и казал:
- Искам да ми направиш щастие от тази глина.
Но бог, въпреки че всичко вижда и всичко може, не знаел какво е това щастие. Дал той глината на човека и му казал:
- Направи си сам своето щастие!

Да пием за хората, които сами градят щастието си!

[akulata]

За Себепознанието, Учението, Приятелството, Говоренето:


http://vbox7.com/play:55a741e8

[Kali]

Баснята за таралежа

По време на ледниковата епоха много животни измрели от студ.
Таралежите като видяли това решили да се обединят в групи. По този начин щели да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали най-близките им другари, тези, чиято топлина била най-близко. Тогава решили да се отдалечат един от друг и започнали малко по малко да умират от измръзване.
Така се стигнало до взимането на решение - да приемат бодлите на другарчетата си или да изчезнат от лицето на Земята. Мъдростта надделяла и решили да останат заедно.
По този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките до тях същества, защото най-важното било топлината на близкия до тях.
По този начин са успели и да просъществуват.

Изводът от тази история
Най-добрата връзка не е тази, която свързва перфектните хора, а онази при която всеки индивид се научава да живее с дефектите на другите и да признае техните качества.

[clearly]

За дамите!!!

Поучително!

Жена се прибра по-рано и заварва мъжа си в спалнята да прави любов с много привлекателна млада жена. Съпругата МНОГО се ядосва!
-Ти си прасе, което нищо не уважава! – започва да крещи тя - Как смееш да ми причиняваш това – твоята вярна съпруга, майката на децата ти! Напускам те! Искам развод на секундата!
- Почакай секунда, любов, да мога поне да ти кажа какво стана! - отвръща той
- Добре, давай – проплакала тя - но това ще са последните ти думи към мен!
И той започнал:
- Ами, докато се качвах в колата на път за вкъщи, тази млада госпожица ме помоли да я закарам. Изглеждаше ми отчаяна и беззащитна, та я съжалих и й казах да се качи. Забелязах, че беше много слаба, недобре облечена и много мръсна. Каза ми, че не е яла от 3 дни!
Така че, от състрадание, аз я доведох вкъщи, затоплих пицата, която снощи направих за теб, но ти не я докосна, защото се притесняваш да не надебелееш. Горкото същество я изяде за секунди!
После, понеже беше много мръсна, аз й предложих да си вземе душ и докато тя се къпеше забелязах мръсните й дрехи, целите в дупки, така че ги изхвърлих. Но тъй като се нуждае от дрехи, аз й дадох дизайнерските дънки, които ти имаш от няколко години, но не ги носиш, защото са ти много тесни. Също и дадох онова бельо, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, но ти не носиш, защото не съм имал добър вкус. Намерих и онази секси блуза, която сестра ми ти подари за Коледа, но ти не носиш, само и само да я дразниш и освен това й подарих онези ботуши, които си купи от онзи скъпарски бутик, но отказа да ги носиш, защото някой друг в офиса ти бил имал същите."
Той си поел дъх и продължил...
- Тя беше толкова благодарна за разбирането ми и помощта, която й оказах, че докато я изпращах до вратата, се обърна към мен през сълзи и каза:
„Моля... дали имате още нещо, което жена ви да не използва?”

Доста добър и поучителен пример си дал slaron"Извода е дами ако искате мъжете ви да не кръшкат, обръщайте им по -често внимание .От мен сега нещичко


ДЖОРДЖ КАРЛИН

“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа от долу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно. Защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!”