ПРИТЧИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ

[Кошмар1]

За мишките и хората /сигурно я знаете, може и да съм го сложила, не помня/

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!"
Малко по-късно в капана се хванала змия - и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.
И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!
Поука: Ако нещо не ви засяга пряко, не си мислете, че в даден момент няма да ви се стовари на главата.
.................................
Една смачкана банкнота


На един семинар лекторът влязъл държейки 20-доларова банкнота. Размахал я високо и попитал:
- Кой иска тази банкнота?
Няколко ръце се вдигнали, но лекторът казал:
- Преди да ви я дам, трябва да направя нещо.
Той я намачкал гневно и попитал още веднъж:
- Кой все още иска тази банкнота?
Студентите продължили да вдигат ръка.
- А ако направя това?
Тогава той я запратил срещу стената, ритал я, стъпкал я няколко пъти. След това отново я вдигнал – омърляна и омачкана. Отново повторил въпроса си и отново имало вдигнати ръце.
- Никога не забравяйте това – казал лекторът. – Без значение какво правя с тази банкнота, тя все си струва 20 долара. Много често в живота ние също сме мачкани, блъскани, ритани, тъпкани, обиждани и малтретирани; въпреки това, ние продължаваме да бъдем все толкова ценни и стойностни.

[Кошмар1]

Уф – Ах – Охо

Том Бодет



Докато все още очаквахме да станем родители, всички около нас непрестанно ни засипваха със сентенции. Особено силно очаквах да се оправдае една от тях: „Детето ще ви научи на най-важните неща в живота”.

Мислех си, че това е само добро пожелание. През първите двадесет месеца след раждането на сина ни двамата с жена ми трябваше да го учим на всичко – че от ръба на леглото обикновено се пада, че когато държиш чашата накриво, млякото се изсипва и т.н. Само се питах кога ли ще дойде времето и той да ни научи на нещо. И ето, че това стана.

Речникът на нашето момче все още е твърде беден. Най-често то използва думите „още” – за всичко, от храна до игра. „Не” също е напред в класацията – може би защото непрекъснато я чува от нас. „Хелоу”, „бай-бай”, „мама”, „тати” – с това запасът му от изразни средства като че ли се изчерпва.

С изключение на една дума – най-рядко употребяваната, но явно най-любимата. Това е „Охо”. Синът ни казва „Охо” само когато нещо го е впечатлило наистина силно. Например ако татко му изпусне горещия тиган на пода. Или ако с колата излезем на шосето и хлътнем в канавката. Имам чувството, че ако къщата се подпали, той ще обобщи ситуацията с едно „Охо”.

Неотдавна бяхме на гости при наши приятели. Те имат стая за гости, където ни настаниха заедно с малкия. Спах добре, но се събудих много рано и повече не можах да мигна.

Обикновено двамата с жена ми не взимаме детето при нас в спалнята. И затова разбираме, че се е събудило , само по виковете му, които биха заглушили и слонски рев. Но в онази ранна утрин, легнал с широко отворени очи в чуждата къща, аз реших, че това е идеалния случай да видя за пръв път в живота си как се събужда синът ни.

Замислих се за предстоящата неделя и за всички досадни дреболии, които идваха с нея. Трябва да станем, да се организираме, да се приберем в къщи. Жена ми ще започне да чисти. Аз ще трябва да оправя натрупалите се сметки и после да се хвана да оправя крана в банята. Мисълта за всичко това далеч не ме въодушевяваше.

В този миг синът ми се размърда. Обърна се, отвори широко очи и каза „охо”. Изведнъж усетих, че съм научил нещо.

С всичките си дългогодишни опити да гледам на нещата откъм добрата им страна, да помня, че всяко зло е за добро и други подобни клишета, аз се бях събудил, за да видя света като неприветлив и досаден. Това малко момченце, което нямаше никакъв житейски опит, можеше онова, което аз не можех и така отчаяно желаех. Да се събудиш сутрин, да погледнеш на света и да си кажеш „охо!” – това вероятно е най-висшата радост, която човек може да изпита.

Сигурен съм, че след време синът ми ще се събужда и като всички нас ще казва само „уф”. Така ми се иска да зная какво да направя, за да не случи това никога. Така ми се иска той да ме научи да гледам на живота така, както той го вижда сега.

Ех, ако можехме отново да научим самите себе си да отваряме широко очите си сутрин, да виждаме, че сме живи в рая и да казваме с усмивка „охо!”.

[Кошмар1]

Добра вечер хора Приготвила съм ви една вълшеееебна приказка.

Перлата на дракона

На брега на едно голяма езеро, в което не плували риби, живеели младият Чан и неговата майка. Те обработвали оскъдно парче неплодородна земя, с която едва изкарвали прехраната си.
Един хубав ден младежът решил да отиде и да попита Великият Бог на Запада защо толкова много работят, а са толкоз бедни. Целунал майка си, взел си довиждане с нея, събрал някои провизии и тръгнал към неприветливите западни земи.
Цели 49 дни той вървял през гъсти гори. Тогава, на края на силите си, стигнал до ферма, където една възрастна жена живеела с дъщеря си. Дъщерята била много красива, но не можела да говори. Родила се няма. Възрастната жена му предложила храна и легло за нощта, а когато й казал къде ще ходи, тя помолила: „Би ли попитал Великият Бог на Запада, защо дъщеря ми не може да говори? Аз не мога да го направя сама, твърде стара съм.“
Чан се съгласил на драго сърце и продължил пътя си напред през планините, за още 49 дни. Когато бил почти напълно изтощен, видял къща. Възрастен мъж, който живеел там му дал храна и място да преспи.
Когато Чан му казал за целта си, мъжът попитал: „Моите крака са твърде слаби, за да ме занесат до там, но би ли попитам заради мен, защо дърветата ми не раждат плодове?“
Чан се съгласил и се отправил на запад. Тази вечер той стигнал до една голяма, бърза река, на която нямало нито мост, нито брод, нито камъни, по които да премине. Изглеждало, че пътуването му е към края си и усилията му били напразни.
Тогава водите се разпенили и се появил един дракон. Чан забелязал, че крилата му са слабички и че на челото си имал блестяща перла.
Драконът го попитал защо иска да премине реката и Чан му обяснил. „Това е добра причина, качвай се на гърба ми!“ казал дракона. „Когато стигнеш там моля, попитай защо не мога да летя като другите дракони?“
Най-накрая Чан видял края на пътуването си, един дворец с хиляди стаи, там горе високо в планината. Покачил се, стигнал до дверите и бил въведен във великата господна зала. Там седял суров, възрастен мъж с побеляла коса, носещ императорска роба.
„За това, че си извървял един дълъг и опасен път, давам ти правото да ме попиташ 3 въпроса, но ако питаш повече – то няма да отговоря на нито един от тях.“ Чан бил разочарован, ако зададе 3 въпроса, както обещал, то не можело да зададе въпроса за себе си. Но той държал на думата си.
На следващата сутрин получил отговорите за 3-та си приятели и тръгнал обратно без да зададе въпрос за себе си. Когато стигнал до реката, драконът го чакал там с нетърпение. „Великият Бог на Запада каза, че ти трябва да направиш едно добро дело и тогава ще ти даде силата да летиш.“
Драконът пренесъл Чан през реката и казал без колебание: „За това, че си толкоз благороден, ще ти дам най-ценното нещо, което имам – перлата, която нося на челото си.“ Свалил перлата и я дал на момчето.
След като Чан му благодарил, драконът се понесъл в небето. Когато Чан стигнал до възрастният мъж му казал да копае под лимоновото дърво. Там те намерили 9 златни делви, от които извирала чиста вода. Изведнъж дърветата се покрили с цветове. Възрастният мъж дал на момчето една от 9-те вълшебни делви.
На следващата си спирка Чан поговорил с хубавото момиче и тя му отговорила! Обзета от радост тя го целунала и майка й казала: „ Омъжи се за дъщеря ми, ти ще бъдеш чудесен съпруг за нея!“ Чан останал с тях за 9 дена и отвел съпругата си при своята майка.
Бедната стара жена плакала толкова много, че ослепяла. Той не посмял даже да й каже, че няма отговор на нейния въпрос, но се сетил за перлата. Когато тя докоснала перлата, ярка светлина блеснала от нея и озарила очите й. И чудо! Тя можела да вижда отново!
Магическата перла също докарала риба в езерото и превърнала земята в плодородна. Чан, майка му и неговата прекрасна съпруга заживели щастливо и всяка година щедрият дракон им идвал на гости.
(http://www.po-zdrav.com)
......................
Само едно недоумявам: Защо Чан пътувал цели 49 дни и още 49 докато стигне до Бога на Запада. Мисля, лутам се в мислите си и не разбирам. Каква символика има числото 49? Ако някой знае, моля за отговор.

[Кошмар1]

ЛЕГЕНДА ЗА ЧЕТИРИЛИСТНАТА ДЕТЕЛИНА......

Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
-първия лист символизира ВЯРАТА ;
-втория лист означава НАДЕЖДАТА;
-третия лист е символ на ЛЮБОВТА;
-а четвъртия значи ЩАСТИЕ;
А древната легенда гласи, чеда откриеш четирилистна детелина, се смята за голям КЪСМЕТ.
Защото, ако имаш ВЯРА, таиш НАДЕЖДА и търсиш с ЛЮБОВ, със сигурност ще намериш своето
ЩАСТИЕ !!!!
КЪСМЕТ!!!

[slaron]

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
- Има ли вода?
- Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
- Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.
- Да, в двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се намери малко храна?
- Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се намери кокалче.
- Какво е това място?
- Това е раят.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е адът.
- Но как търпите това?
- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

/из нет-а/

[Кошмар1]

Оставете чашата

Преподавател започнал часа си, държейки чаша с малко вода в нея. Повдигнал я нависоко, за да я видят всички студенти и попитал:
“Колко си мислите, че тежи тази чаша?”
“50 грама… 100 грама… 200 грама…” – чували се отговори.
“Наистина не знам колко тежи” – казал професорът, “но въпроса ми е: Какво би станало, ако я подържа в ръка за няколко минути?”
“Нищо.” – отвърнали студентите.
“Добре, какво би станало ако я държа така за 1 час?” – задал следващия си въпрос професорът.
“Рамото ще започне да Ви боли.” – отговорил един от студентите.
“Прав си, а какво би станало ако я държа цял ден?” – бил следващия въпрос.
“Ръката Ви ще изтръпне, може би ще получите мускулна треска и дори парализа.” – казал един от студентите.
“Със сигурност ще Ви се наложи да посетите болница.” – допълнил друг студент и всички в залата се разсмели.
“Много добре. Но през всичкото това време, теглото на чашата променило ли се?” – попитал професора.
“Не.” – хорово отвърнали студентите.
“Тогава какво причинява болките в рамото и мускулната треска” – попитал той.
“Продължителното държане на чашата в това положение” – се чул отговор.
“И още един въпрос” – казал професора. “А какво трябва да направя, за да избегна всички тези проблеми?”
“Да оставите чашата!” – казал един от студентите.
“Точно така!” – казал преподавателя. “Проблемите в живота са нещо подобно.
Задръжте ги в ума си за малко и всичко изглежда наред. Когато си мислите дълго време за тях, започва да Ви боли. А ако ги задържите по-дълго, те ще Ви парализират. Няма да можете да направите нищо.
Важно е да мислите за предизвикателствата (проблемите) в живота, но дори по-важно е да ги “оставяте” всяка вечер, преди да си легнете.
По този начин, няма да сте стресирани, а ще се събуждате сутрин свежи и отпочинали, готови да посрещнете всички предизвикателства, които Ви предстоят.
Не забравяйте да оставите чашата още днес!”

Източник: positivespirit.net
===========================
Молитва – Антоан дьо Сент-Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки.

http://www.prikazno.com

[Kali]

Приказка за Простотата и Простотията

Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.

Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.

Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.

Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.

Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.

Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.

Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.

Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.

Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.

Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.

Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.

Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.

Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.

Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.

Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.

Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.

Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.

Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.

Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършват Училището на живота, уж незабележима Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали „О, свещена Простота няма никога да те забравим!” Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

От тогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия.

[efektive]

"…От тогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия."

Мисля, че това е поредния опит да се пресъздаде човек от бял и чер картон. Като явно създалият тия слова е попаднал на евтин чер картон и го е закупил за съответната клиентела. А освен Простотията Разумът не обикаля ли между хората? Не трябва да бъде обиждан човека, защото така обиждаме и себе си. Човек е онова, което вижда.

[dakota_]

По-скоро това са т.н психоатаки. Такива психоатаки ползват психотерапевтите и дават много добър ефект при хора,които има какво да им трепне. Да ги накара да се замислят и под формата на една история да разрешат някаква своя житейска дилема или проблем. Остане ли човек безразличен докато чете такива притчи и истории,значи нещата при него са изгубени...

[efektive]

Чак пък психоатака А какво означава психоатака? Тези "мъдрости" са просто глупост, която разчита на паркетно възприемане. Интернетът е изпълнен с тях, хората ги четат, поемат ги като бензинови изпарения, опияняват се и ги разпространяват, мислейки че вършат добро. А всъщност /efektive/ подвеждат.