ПРИТЧИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ

[КОШМАР]

Бабина приказка

Живял някога един селянин. Той бил работлив, заможен, имал голямо семейство и бил щастлив. Пред къщата му имало голямо дърво, а на него – щъркелово гнездо. Всяка година семейство щъркели отглеждали малките си в него.

Един ден, когато женската вече мътела, човекът решил да провери (от обикновено любопитство) какво ще направят щъркелите, ако се излюпят чужди пиленца. Той издебнал птицата и сменил яйцата със патешки.

Минало време. Веднъж селянинът чул голям шум. Излязъл да види какво става. От гнездото се чувало писукане и той разбрал, че пиленцата са се излюпили. Мъжкият обаче, обикалял край него, пляскал шумно с крила и тракал силно с клюн. Отлетял нанякъде и след малко се върнал с други щъркели. Те също обикаляли гнездото, пляскали с крила и тракали с клюнове. После внезапно нападнали женската и я изгонили от ятото.

Тя се опитала да се върне при тях, но птиците все я гонели. Тогава женската литнала нагоре. Като набрала височина, спряла, а после се спуснала право надолу, като стрела, точно върху опънатите електрически жици...

Човекът проклел мига, в който решил да си направи този експеримент. От този ден нататък всичко в живота му тръгнало на зле. Загубил земите си, семейството му се разпиляло, къщата се рушала. Накрая останал сам, поболял се, после се запилял някъде. Дървото изсъхнало, а в гнездото никога повече не пристигнали щъркели...
--------
...А поуката от приказката?! Казват, че щъркелите са най-верните птици. А може би ти ще откриеш и други поуки? Защо човек се противопоставя на природата??? Той ли е този, който иска да я разруши??? Е, не ми отговарйте. Изводите оставям за вас........

[slaron]

Как живеят твоите деца…
Децата научават това, което са изпитали!
Как живеят ТВОИТЕ ДЕЦА?

Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират...
Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият...
Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат...
Ако към децата изпитваш съжаление,
те се научават да се самосъжаляват...
Ако към децата се отнасяш с присмех,
те се научават да се срамуват...
Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист...
Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни...

НО...

Ако проявяваш към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи...
Ако вдъхваш на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени...
Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност...
Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си...
Ако се отнасяш с децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света...
Ако децата получават признание,
те се научават да следват целите си...
Ако обграждаш децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри...
Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост...
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората...
Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене...
Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармонията на Духа...

А как живеят ТВОИТЕ ДЕЦА?!

[КОШМАР]

Външният вид не е всичко, важно е сърцето – Бруно Фереро
"Понякога
е достатъчен само един слънчев лъч."
Малки истории за душата
Бруно Фереро
В една студена зимна вечер, един будистки лама намерил на прага на вратата едно вцепенено и почти мъртво от студ мишле. Ламата взел мишлето вкъщи, за да се стопли и го помолил да остане да му прави компания. От този момент нататък животът на мишлето станал прекрасен. Но въпреки това, мишлето не изглеждало щастливо.

Ламата се притеснил и попитал загрижено:
- Какво има, малък приятелю?
- Ти си много добър с мен. И всички в твоя дом също са добри към мен. Но тук има котка...

Ламата се засмял. Не бил помислил преди това за котката. но тя била твърде мъдра и достатъчно добре хранена, за да лови мишки. След което възкликнал:
- Но този красив котарак не ти желае лошото, приятелю мой. Няма от какво да се притесняваш, уверявам те!

- Аз ти вярвам, но е по-силно от мен! Много ме е страх! - изплакало мишлето. - Но твоята сила е огромна, превърни ме в котка! Така няма повече да се страхувам от този ужасен звяр...

Ламата поклатил глава. Не му изглеждала добра идея. Но мишлето продължило да го моли и накрая той склонил:
- Да бъде както ти желаеш, малък приятелю!... - И в следващия миг мишлето се превърнало в един огромен котарак.

Когато нощта се стопила и се родил новият ден, един красив котарак излязъл от стаята на ламата. Но щом видял в коридора домашната котка, котаракът-мишка веднага избягал обратно в стаята на ламата и се сврял под леглото.
- Какво става с теб, малък приятелю? - попитал ламата изненадано - Нима още те е страх от котката?

Мишлето-котарак се засрамило много и отново помолило:
- Моля те, превърни ме в куче! В едно огромно куче с остри зъби, което лае силно...

Когато отминал денят и се запалили маслените лампи вечерта, едно огромно черно куче излязло от стаята на ламата. Кучето отишло до прага на къщата и срещнало домашната котка, излизаща от кухнята. Котката почти припаднала от посещението на кучето. Но кучето било още по-уплашено. Изскимтяло болезнено и избягало да потърси убежище в стаята на ламата.

Мъдрецът, виждайки бедното треперещо куче, се учудил:
- Какво ти се е случило? Да не си срещнал друго куче?
Кучето-мишле се засрамило до смърт и помолило:
- Превърни ме в тигър, моля те! В един огромен, страшен тигър!

Ламата отново изпълнил желанието му и на следващия ден един грамаден тигър със зловещи, жестоки очи, излязъл от неговата стая. Той се разходил из цялата къща, плашейки всички наоколо. А после се отправил към градината и там срещнал котката, която тъкмо излизала от кухнята.

Виждайки тигъра, котката подскочила уплашена и се покатерила на едно дърво. Трепереща от страх, тя затворила очи и промълвила:
- Аз съм мъртва!

Но тигърът, виждайки котката, изскимтял жално и побягнал още по-бързо да се скрие в някой ъгъл в стаята на ламата
- Какъв страшен звяр срещна този път? - попитал ламата
- Аз...аз се страхувам...от котката! - треперещ от страх, заеквайки отговорил тигърът.

А ламата избухнал в смях.
- Сега разбираш ли, скъпи приятелю - обяснил той. - Външният вид не е всичко! Отвън изглеждаш като страховит тигър, а се плашиш от котката, защото твоето сърце е останало онова на малкото мишле...
-------------------------
Мишлето, каквото и да го правиш си остава мишле. Но хората..... те са непознаваеми, защото вервайте ми, много от тях играят играта на котка и мишка, особено когато са решили да направят някой за смях. Безгранична е човешката простотия. Днес за пореден път се убедих в това.

[Tiva]

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.
- Защо скърбиш, синко? - попитал старецът.
- Търсех щастието, страннико - отговорил скиталецът.
- И къде го търсиш?
- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.
- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.
Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.
- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.
Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора - едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно.
Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.
Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е "Аз"-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.
Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.
А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.
Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.
Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.
Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя "Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.
Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.
Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.
Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.
Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:
Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.
Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.
Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.
Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.
Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия.
Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.
От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.
Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.
А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...

[avitohol]

Перфектно казано !

[Lord]

Tiva

[Tiva]

оу, тенкс да си приема овациите аз

[КОШМАР]

Крез, кралят на Лидия взел решение да атакува персите, но въпреки това поискал да се посъветва с гръцки оракул. "Съдено ви е да унищожите голяма империя" - казал оракулът. Щастлив, Крез обявил война. След два дни сражения Лидия била завзета от персите, столицата разграбена, а Крез бил взет в плен. Разгневен, той помолил своя посланик в Гърция да се върне при оракула и да съобщи колко жестоко той е сгрешил. "Не, сгрешили сте само Вие - казал оракулът на посланика. - Вие сте унищожили голяма империя: Лидия". Учитеят казал: "Езикът на знаците е открит за нас, за да ни научи как да действаме по най-добрия начин. Но много често ние се опитваме да изкривим тези знаци, за да "се съгласят" те с онова, което ние искаме да направим най-напред.
-------------------------------
Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете?" - попитал я той. "Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача." Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала тя. "Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна".
--------------------------------
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

[slaron]

Кошмар, винаги чета с интерес историите ти... Не ме подведе и този път! Благодаря!

[slaron]

Птиците се чудят, защо не можем да летим
Защо нещо толкова естествено за птиците е невъзможно за нас – хората? Защо мисълта ни може да полети, а ние - не? Защо дори и да полетим (например със самолет) това ни плаши и бързаме да стъпим на краката си - за сигурност и спокойствие. Какво всъщност искаме ние хората и защо сме вечно недоволни? Мъжете са недоволни от жените, жените от мъжете, майките и бащите от децата си, децата от родителите, хората от политиците, (които сами са си избрали) ...
Раждаме се, растем, ИСКАМЕ, безгрижни сме, порастваме, ИСКАМЕ, надяваме се, мечтаем, обичаме, мразим, ядосваме се, радваме се, скърбим, претърпяваме загуби, ИСКАМЕ, падаме, ставаме, отчайваме се, изплуваме, после пак искаме, искаме... Винаги искаме още, каквото и да сме постигнали. Дори когато сме се отказали да се борим, защото цената ни се вижда твърде висока, пак искаме – други неща... Искаме да пораснем, когато сме малки. После, когато пораснем искаме пак да сме деца, за да сме безгрижни. Искаме след като сме станали големи и поемем отговорности, да срещнем някой, в който да се влюбим, с когото да споделим отговорностите. Или ако не се влюбим, то поне да срещнем някого, който да го е грижа за нас. После пък страдаме, че сме си загубили свободата.. Но пък не позволяваме на човека, споделил нашите отговорности СВОБОДА – изискваме и от него, искаме, искаме...
После искаме деца, защото това е велико, това е смисълът на живота, това е нашето продължение... Искаме нашите деца да са специални. Те са специални. Те са най- най... Очакваме да са това, което ние сме искали да бъдем, но не сме успели. Искаме да ги видим успели, щастливи, богати...ИСКАМЕ! И след като те са ни показали какво искат, и че техните желания не винаги съвпадат с нашите, то поне ИСКАМЕ те да са щастливи и малко по малко преставаме да заявяваме нашите искания към онези, които най-много обичаме. И така искаме или не искаме, разбираме, че ТЕ НЕ СА НАША СОБСТВЕНОСТ!
После, понеже сме се пристрастили да искаме, си правим равносметка на живота до тук, за да видим дали пък нещо от онова, което сме искали преди и което не сме постигнали тогава, не можем да постигнем сега. Като в същото време сме забравили да се радваме на онова, което сме получили от живота и сме престанали да се вълнуваме от него – та нали вече го имаме?!?
Понякога, за да си сверим часовника, или просто ей така, защото така сме устроени, поглеждаме в купата с желания на другите и се чудим какво са постигнали те и как. Те пък, незабелязващи вече какво имат (защото вече не е интересно, понеже го притежават) гледат в по-голямата и лъскава купа с желания на друг някой, близо до тях... Друг път обичаме да се шегуваме, като казваме, че знаем какво искаме от живота и как да го постигнем – тогава сме най-уязвими.
Понякога се уморяваме да искаме материалните неща, които така или иначе не можем да притежаваме. Защото така ни се е стекъл живота и такъв ни е бил късмета... или просто защото не можем. Тогава искаме нещо за душата. Но и душата ни може да ИСКА. ТЯ иска СВОБОДА, която е трудно да си извоюваш, защото си станал зависим от желанията си и всички ония неща, които си постигнал, докато си искал. Зависим от онзи човек, който сподели отговорностите ти...помниш ли??? Зависим от децата и от техните желания, защото ги обичаш. Зависим от ония, които са ти дали живот, защото ЩЕ ИСКАШ и към теб да са грижовни твоите деца, когато станеш безпомощен и вече почти няма да имаш сили да ИСКАШ, освен малко внимание и грижа...
И в цялата тази необятност от исканици, не се ли уморяваш, не ти ли се иска да спреш, да се огледаш и да докоснеш нещо, което вече имаш? Нещо толкова обикновено като да се събудиш, да излезеш навън, да погледнеш към утринното слънце, да се протегнеш под чуруликането на птиците (онези, които могат да летят) и да си кажеш: „Господи, благодаря ти, че ме има и че съм жива!” Благодарна съм, че съм искала, благодарна съм, че съм получила, понякога се чудя защо съм искала неща, които не са толкова важни и които не са ми били нужни... Но и птиците се чудят защо не можем да летим. Но пък нашите желания летят по-бързо и от тях. Така сме устроени – да реем нашите исканици във висините, а ние да седим долу, вперили поглед в смелия размах на крилете на нашите желания...

/из нет-а/