ПРИТЧИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ

[КОШМАР]

Кой е най-щастливият човек на света? /Колкото и пъти да прочета това, все едно го чета за първи път и не защото не го знам, а защото го забравям/

Автор: Неизвестен автор

„Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща – далеч не идеални“.

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: „Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите…“ Сега помислете върху това, казал професорът: „Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог… Насладете се на кафето си!“

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля.

Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.

Запали ароматна свещ и се наслади на кафето си този следобед! Приятно кафе.

[КОШМАР]

Един човек се споминал и когато отишъл на Небето бил посрещнат пред Райските двери от самия Свети Петър. Пазителят понечил да отключи райските порти и да пусне новодошлия, но точно тогава човекът помолил светеца да му позволи да надзърне -- поне за миг -- какво всъщност представлява Ада. И чак тогава да го отведе в Рая…

Светецът се усмихнал загадъчно, но не отказал молбата му. Протегнал ръка към слепоочията на мъжа и той почувствал някакво разтърсване, видял ослепителна светлина и изведнъж пред очите му се разкрила гледката на Ада.

За негово огромно учудване, нямало никакви казани, огньове, лава и прочее атрибути, както било по филмите. Имало само една дълга маса, чийто край се губел някъде в далечината.

Огромната маса била отрупана със какви ли не вкусотии в най-различни подноси, купи и съдинки. Имало всичко, за което можело да ти дойде на ума. Както се казва -- от пиле мляко.

А от двете страни на дългата маса седели всички грешници. И лицата им били тъжни, умислени, отчаяни дори, а на повечето физиономии направо било изписано, че тези нещастници ги мъчи зверски глад.

“Защо тези хора изглеждат толкова гладни, а не се хранят?!” -- попитал с учудване човечецът.

Свети Петър отново се подсмихнал и му пошушнал: “Защото тук храненето може да става само с тези дървени пръчици пред всеки от хората на масата. Но те са прекалено дълги, по-дълги са от ръцете им -- и когато вземат с тях храна, не могат да я поднесат към устите си”.

Човекът бил удивен от това и поискал вече да види и Рая. Светецът отново посегнал към слепоочията му, отново се появилата ярката светлина и след миг вече били в Рая.

Това, което видял пред себе си накарало мъжът да се ококори още повече.

Като декор Раят по нищо не се различавал от Ада -- същата дълга маса отрупана с многобройни ястия. И отново от двете й страни били насядали най-различни хора, а пред себе си имали същите въздълги дървени пръчици за хранене.

Обаче тези хора не изглеждали гладни и нещастни. Напротив -- всичките имали румени бузи и лицата им сияели от щастие, а самите те се смеели и очевидно се радвали на живота си.

“Нищо не разбирам!” -- възкликнал новодошлият. -- “Тук и храната е същата и пръчиците за хранене са прекалено дълги… а хората изглеждат доволни и сити?!”.

“Тук в Рая всеки храни другия човек срещу него. И така всички са щастливи!” -- разкрил тайната светеца.

И отново се усмихнал.
===========
На някой да му хрумва нещо случайно???

[КОШМАР]

грозното пате и други приказки

Историята познава много грозни патета, които са станали лебеди. Но тези три характерни жени, които ще ви представим, никога не са успяли да се превърнат в красавици. Въпреки това със силата на ума и волята си те са постигнали всичко, което някога са желали - да направят кариера, да спечелят сърцата на милиони или да открият своя принц.

текст милена динкова фотография интернет и Guliver Photos

ДОНАТЕЛА ВЕРСАЧЕ
ПРИКАЗКА ЗА ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ

Джани и Донатела Версаче са брат и сестра и от крехка детска вързаст са винаги заедно. Джани е десет години по-възрастен, най-големият от четири деца, а Донатела е изтърсакът. Въпреки това той я обожава и откак малката навършва единайсет, винаги я води със себе си по дискотеки, клубове и купони. "Джани беше най-дивият," спомня си Донатела. "Покрай него и аз подивях..."
Така подобно на Хензел и Гретел, братчето и сестричето от приказката, двамата Версаче се изгубват в гората на бурните страсти, бохемския живот, все по-голямата слава на Джани, нарастващото богатство на семейството. Известността има и своите тъмни страни, затова най-злата от всички вещици - смъртта, успява да грабне Джани завинаги.

След убийството на брата през 1997 г. от негов вманиачен почитател, всички погледи се насочват към "малката" Гретел - Донатела. Само че тя не се оказва типичната приказна героиня с миловидно лице. Някога Джани я е наричал "перфектната жена", сега всички се взират в нея, за да търсят недостатъци. Насмешливи журналисти я сравняват с горгоната Медуза, злобни конкуренти се "захващат" за изгорената й от перхидрол коса, клюкарски списания публикуват снимки с издайнически червени стрелкички върху физиономията й, които указват зоните на хирургична намеса. "Скалпелът прави нещата по-зле," коментират уж-фенове в десетки интернет форуми. Ето и още кометари: "Донатела Версаче удиветелно прилича на травестит"; "В устните й има толкова колаген, че дори може да се съревновава с Мелани Грифит; "Донатела пак си е пуснала мустак..."
Но ако наистина серозно говорим за мода, наследницата на Версаче се явява в друга светлина. Приживе Джани й гласува огромно доверие - ако тя одобри скиците му, те виждат бял свят, ако ли не - заминават в кошчето за боклук. С напредването на годините Донатела не се отказва от бурния си дискотечен живот и затова братът знае, че тя по-лесно улавя настроенията на младата клиентела. Той дори й дава карт бланш да създаде нова модна линия - Versus.

След смъртта на Джани Донатела поема изцяло компанията. Тя внася нова чуствителност в стила на Versace (макар с идеите си да остава вярна на Джани). Напоследък марката е ориентирана повече към модерната жена, която прави кариера, защото Донатела се вдъхновява от приятелките си в реалния живот - Мадона, Наоми Кембъл, Къртни Лав... Всъщност още докато Джани е жив, идеята известни жени да дефилират с тоалети на Versace е нейна. В момента приходите на компанията са високи, а рецензиите за ревютата - възторжени: Донатела е на върха!
Какво ли мисли Джани за всичко това? "Не вярвам в задгробния живот," казва Донатела, "но той непрекъснато ми се явява на сън и ме плаши до смърт. Правеше така и приживе - ние сме калабрийци, страстни хора, и когато спорехме за мода, изглеждахме така, сякаш ще се избием..."

Заради външния си вид тя може да прилича на същество не съвсем от този свят (да си спомним горгоната), но начинът й на живот я прави наистина митологична. Донатела има луксозни къщи почти навсякъде, без да броим петзвездните хотели Versace. Тя води приказния живот, който само истински богатите могат да си позволят. Както обича да се шегува британският вестник "Дейли Телеграф": диамантите й са по-големи от грозде и мъничко по-дребни от кайсия.

А какво самата тя мисли за себе си? Запитана дали не смята да замени емблематичната платинена грива с естесвения цвят на косата си, Донатела потръпва от възмущение: "Естествен!? Кой е казал, че жената трябва да бъде естесвена? Естествени трябва да са само чушките и доматите!"

БАРБАРА СТРЕЙЗАНД
ПРИКАЗКА ЗА ПЕПЕЛЯШКА

Ако в историята на Пепеляшка онеправданата героиня страда заради майка си, която непрекъснато я пренебрегва, то в житейската приказка на Барбара Стрейзанд "агентът провокатор" се оказва бащата.
Всъщност биологичният й родител умира от епилепсия, когато тя е само на годинка. Мястото му заема безчувствен пастрок. Точно като в приказката той има коренно различно отношение към доведената си дъщеря Барбара и към истинската си - Розалинд. Биографите на Стрейзанд разказват следната история: бащата извежда двете сестри, за да им купи сладолед, обръща се към Барбара и казва: "Ти имаш твърде дълъг нос, за да ядеш вкусни неща!" Майката не е кой знае колко по-добра, тя непрекъснато повтаря, че момичето й не е достатъчно талантливо, за да стане актриса.

Но Барбара е талантлива и още как! Тя успява да стане не само актриса, но и певица, режисьорка и продуцентка. Първият й пробив е на сцената на Бродуей, където участва в комедии и мюзикъли с главоломен успех. Записани на плоча, мелодиите от пиесите се оказват магнит за публиката. Пък и Барабара умее да си направи реклама - тя е любимката на ТВ водещите, нейното бълбукащо остроумие освежава предаванията им. Какво й коства всичко това, само тя си знае - до ден днешен легендата има атаки на паника преди всяко излизане на сцена. Изглежда раните от детството й не са заздравели и тя често е мъчително неуверена.

Възторжената тълпа обаче никога не става свидетел на агонията й, тя вижда само успехите: Барбара Стрейзанд е най-добре продаваната певица за всички времена! Тя има 47 златни албума, пред нея в класацията е само Елвис Пресли, а назад остават дори "Бийтълс" и "Стоунс". Феновете й я боготворят. Между тях са и хиляди гей мъже, които са превърнали Барбара в своя икона. През живота си тя е спечелила всички възможни награди, включително "Оскар" през 1968 г., тъй като актьорската й кариера никога не е изостава от музикалната. А ето и един показателен факт: през 2000 г. Барбара изнася серия от "прощални" концерти. Билетите за тях стигат неприличните 2 500 долара, а залите са претъпкани...

Барбара обаче е една от малкото звезди, които могат да се "похвалят" с... антифенове. Те я нападат с кучешка настървеност и я наричат "досадно сериозна, грозна като смъртта и самовлюбена". Вижте, казват те, самопродуцирания й филм "Йентл" (естествено тя играе главната роля) - нима има друг мюзикъл, в който един човек да пее всички песни?!

Вярно, широко скроените й почитатели могат да преглътнат много нападки, но все пак не могат да се съгласят с това "грозна като смъртта". Те са по-склонни да казват, че Барбара е променила традиционните представи за красота в Холивуд. Според тях тя не е нито грозна, нито красива - просто обикновена жена, такива като нея човек среща всеки ден. Но ако харесваш музиката й и я слушаш наистина внимателно, Барбара изведнъж се преобразява... Това е като с Питър Пан, казват феновете й, просто трябва да вярваш!

И наистина личната магия на Барбара е толкова силна, че тя няма нужда от някаква си досадна фея, за да превърне тиквата й в каляска. И без нейната помощ тази нетипична Пепеляшка е успяла да танцува на десетки балове с десетки красиви като принцове мъже. Сред бившите й гаджета са Омар Шариф, Лиъм Нийсън, Ричърд Гиър, Адре Агаси и Пиер Трудьо (по времето, когато е министър-председател на Канада). С какво ги спечалва тя: с огнена страст и властни маниери. В колекцията й дори има един истински крал - Кралят на рока Елвис Пресли. Всъщност Барбара завърта кратък роман с него, докато и двамата пеят в Лас Вегас. В един епизод от любовната им история той влиза в съблекалнята й изневиделица, пада на колене пред нея, взема лака й за нокти. Започва кротко да я лакира и тихичко й признава: "Ти си единствената жена, която е успяла да ме подчини!"

ДАЯНА ВРИЛАНД
ПРИКАЗКА ЗА ОГЛЕДАЛЦЕТО

Майката на Даяна Вриланд (легендарната редакторка на списание "Вог") e очарователна жена. От онази рядка порода американки - красива, изискана, наследничка на самия Джордж Вашингтон. Тя прекарва половината си живот в Париж (там е родена и Даяна), където бъбри свойски с прочути писатели и интелектуалци, пие шампанско, праща дъщерите си в балетно училище вместо в университет и често прекарава с часове пред огледалото. От Даяна се очаква да стане като нея - очарователна социална пеперуда. Само че горкото момиче има фатален недостатък, който ще посипе с тръни пътя му във висшето общество и майката не спира да го натяква: ти си грозна! Мнозина в по-късния живот на Даяна ще повтарят същия рефрен. Дори когато кариерата й в модната журналистика достига главозамайващи висоти, един колега пише: физиономията на Вриланд прилича на дървените индианци, които украсяват магазините за лули.

Даяна знае, че не е красавица, но още в ранна възраст осъзнава една житейска истина, която след време ще формулира с прочутото си остроумие: "Истинската елегантност е в главата, ако имаш нещо там, всичко останало идва само". Според нея стилът, а не баналната симетрия на чертите, има значение. В представата си за красота тя включва не само начина, по който една жена се облича, но и начина, по който се движи, по който винаги има остроумен отговор и по който може да накара всички да й подражават. Даяна се оглежда наоколо и не вижда нито една толкова оригинална жена, която да обожава. Затова тя просто решава, че ще работи върху себе си и ще стане сбоствения си идеал.

Това решение има неочаквани резултати. Грозничката Даяна с лекота успява да се омъжи за американски банкер красавец и на свой ред завърта задължителния за всяка хай дама кръг от интелектуаци. Само че вместо тя да попива мъдрите слова на талантите, те седят и със зяпнала уста слушат шегите й. Даяна живее в Париж, Лондон и Ню Йорк, запознава се с Коко Шанел и прекарва повечето от времето си по модни ателиета и елегантни пробни. Не плаща почти нищо за дизайнерските си дрехи, защото според френските диктатори на стила, Даяна притежава нещо, което наричат jolie/laide, в превод "красивото грозно". Дизайнерите й подарявяват тоалети и аксесори в замяна на нейната способност да прави впечатление в обществото. Кариерата й в журналистиката обаче започва късно - тя е на 33, когато от списание "Харпърс Базар" й предлагат да води модна рубрика. "Работа? Що за странна идея!" - отвръща тя с още една от легендарните си реплики. Дама от висшето общество да работи не е нещо, което майката на Даяна не би одобрила. Но непокорната дърщеря не признава стереотипите, приема предложението и скоро започва да променя начина, по който модата се предлага на читателите. Вместо просто да съобщава новите тенденции, тя създава или популяризира определени идеи и типове поведение. Даяна е способна само с едно изречение да удари десетката: "Бикините са най-важното откритие след атомната бомба," е една от крилатите й фрази. "Никога не се страхувай да бъдеш вулагарна, по-страшно е да си скучна," гласи друга. Нейният собствен стил включва семпли дрехи и разточителни аксесоари. Екзотичните бижута, шапките и оригиналните обувки са голямата й любов.

През 1968 г. Даяна Вриланд става главен редактор на модната бибилия "Вог", а през 1971 г. бива брутално уволнена заради раздутия бюджет на списанието. Следва престижно назначение в най-прочутия музей за съвременно изкуство - Метрополитан. В годините, които работи във "Вог" обаче, тя успява да се прочуе като най-впечатляващата модна икона, най-заядливата шефка и най-екцентричната новодомка. Даяна декорира апартамента си в кървавочервено, за да прилича (по собствените й думи) на "Адската градина". Така, застанала пред обрамченото със злато огледало в дома си с пурпурни тапети, тя може на свой ред самоуверенно да попита: "Огледалце, огледалце на стената, кажи коя е най-стилна на земята?"

[КОШМАР]

Доброта и чаша мляко
ОЩЕ ЕДНА ПРИТЧА, В КОЯТО ИМА МНОГО ИСТИНИ
Автор: Пламен Петров

Това е една от историите, които може би вече сте срещали някъде във виртуалното пространство. Или някой ви я изпратил по е-мейл. Но въпреки това -- не е поредната “градска легенда”.

Краткото ми проучване показа, че всъщност историята е истинска. Макар и доста поукрасена…

Доктор Науърд Кели наистина е съществувал. Не само, че е бил реална историческа личност, но той е и един от четиримата основатели на една от най-добрите болници в света -- Джон Хопкинс.

За разлика от момчето от историята обаче, доктор Кели произлиза от заможно семейство и никога не му се е налагало да се препитава с продажби от врата на врата. Нито пък е бил толкова отчаян…

В действителност, един ден младия Кели просто се е разхождал из поляните на Пенсилвания и ожаднял. Почукал на вратата на първата къща в полето и помолил за чаша вода. Вместо това -- получил чаша мляко.

Какво се случило по-нататък -- ще разберете от самата приказка. Както повечето притчи, и тук има доста украса и всеки, който е преразказвал историята е добавил по нещичко от себе си…

… но най-важното е, че истинската ценност на този разказ не се е променила.

Поуката е една и съща. Дано да успеете да я откриете!
.......................................
Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.

Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.

Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:

- Колко ви дължа?

- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. -- Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.

- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.

Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.

Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.

Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му.

Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да и спаси живота.

От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.

Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил сметката, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.

Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери сметка, която ще изплаща до края на дните си.

Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на сметката.

Тя прочела следните думи:

Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели.

......................
http://vbox7.com/play:7f5ce1c2 Leona Lewis - Here I Am (ПРЕВОД)

[КОШМАР]

Нека ми бъде опростено невежеството, но рових, търсих и не знам къде да пусна един адрес и да ви попитам: Истина ли е това или лъжа? Четивото ми беше интересно и се казва: http://chitanka.info/lib/text/3570/6

Шандор направо ме втрещи. Та, повеселете се.

[КОШМАР]

Във връзка с предишния пост това е началото на книгата: http://chitanka.info/lib/text/3570/1#textstart

[КОШМАР]

Свещеният ГРААЛ:

Какво е Свещеният Граал? Мит, измислица,романтичен сън на Средновековния Свят и
Рицарите Тамплиери или мистична енигма? Символ на Съвършенството и Вечният
Живот или нещо друго? И защо интересът към него не секва и до днес?
Повечето хора днес го асоциират с онзи дървен потир с който Иисус "кръщава"
Своите ученици на Тайната Вечеря и в който е била събрана кръвта Му,докато
е висял на кръста. После Мария Магдалена го отнася със Себе Си и Грааалът е
под нейно покровителство. Вярвало се е,че който пие от Граала ще живее вечно
и никога няма да остарее.
Но много преди Иисус, водачите на много духовни и магически школи са извършва
ли подобни ритуали на посвещение на своите ученици, давайки им да пият вино
което е символ на Кръвта на Учителя и така се е получавало по-дълбока връзка
между учителя и ученика.
Дали Граалът е и някакъв магически предмет, символ или нещо друго? Легендата
продължава по много интересен начин. Повече информация за това ни дават леген
дите за Крал Артур & Рицарите на Кръглата Маса. Не е ясно как Граалът се е
отзовал там-според някои източници Мария Магдалена го отнася в земите на
Великобритания. Рицарите предприели дълги и рисковани търсения, но без успех.
Било съдено на Ланселот да го откриие,да стане Краал на Граала,но уви, той
пропилява своя шанс и Съдбата избира Парсифал.
Граалът бил затворен в един тайнствен замък на остров Авалон. Няколко девойки
езичници се грижели за него и само те били посветени в Тайните. Докато в Новия
Завет го описват като дървен, то тук Граалът е изумруден. Девойките, които отго
варят за него и познават тайните му,могат да поискат да изпълни всяко желание
и да предизвика появата на най-изискани ястия. Той карал "дърветата да цъфтят,
слънцето да свети"... Но има и още нещо:щом Парсифал поискал да научи за тайните
му,една от девойките, които се грижат за него казва че щом човек научи за нея,
"страх сърцето му смразява". Това е толкова ужасна тайна, криеща всички въпроси
отнасящи се до живота и смъртта, която един обикновен човек не би понесъл.
Не е ли странно - ключовете към Тайните на Граала се крият в паганизма. В книга
та "Светата Кръв и Свещеният Граал" авторите цитират един много интересен
човек,езичник и живял през Средните Векове. Той бил учен и мистик. Щом съзерца
вал небето нощем,виждал "чаши Граал". Дали теззи девойки, пазещи Тайните не са
били Керидуен и Брануен ? Е, това е моя лична хипотеза. Но помислете и вие!
Обаче в подкрепа на моите предположения ще изложа още аргументи.Не само в
келтските легенди има предмети,ярко напомнящи на Граала.Нека потърсим в
Египетската митология.
Това е символът Анкх-символ на Вечния Живот, на Кръвта на Богиня Изида както и
на плодородието. Освен това е и талисман за магическа сила. Известно е че в Мисте
риите на Изида и церемониите свързани с нея е имало чаша с вино,символизиращо
силата и кръвта на Богинята.
В кабалата Граалът се асоциира с Тифарет.Негов протектор е Архангел Рафаел -
слънчевият ангел. Но лично аз бих го отнесъл и към Нецах - има значително повече
характеристики-що се отнася до Артуровия Граал.
Митологеми, напомнящи на Свещеният Граал се срещат и в Алхимията -
както западната така и китайската - Еликсирът на Живота. Спомнете си
философският камък. Той превръща неблагородните метали в злато, лекува
всички болести и дарява безсмъртие.Зная,че само малцина посветени са стиг
нали до него: Никола Фламел, Калиостро и Парацелз. За Никола Фламел често се
носят разни слухове из мистичните среди. Виктор Юго в своята "Парижката
Света Богородица" е един от тях.Никола Фламел един средно богат човек,мистик
и алхимик открил тайната на получаването на Камъка. И за нищожно кратко време
забогатява. Но всичко що добивал раздавал на бедните. Парите за него нищо не значи-
ли. И след "смърта му" (не би следвало да има такава, щом е притежавал Тайната)
откриват в къщата му колба цялата покрита със злато и ръкописи. Исак Нютон
е един от тяхните задълбочени изследователи.Но дали и той е открил Тайната-не
се знае...
Граалът днес играе важна роля в масонството,ученията на някои окултни общества
като Орденът на Рицарите Темплиери и други. Последните го разглеждат в светли
ната на сексуално - магическите практики. Интересна интерпретация, на която си
заслужава да се обърне по-голямо внимание.
Можем да допуснем, че християнството и езичеството са пряко свързани в лицето
на Свещения Граал. Но остават още куп загадки. Защо Граалът е толкова страшна
тайна - след като ще те дари с безсмъртие и няма да чувстваш лишение от каквото и
да е? Ако го има как се стига до него? Е, търсенето продължава...

интернет

[КОШМАР]

“От това, което взимаме можем да преживяваме, но това което даваме, прави живот.

Забележи колко добре се чувстваш след като окуражиш някой друг. Не е необходим друг аргумент, който да подсказва, че никога не бива да изпускаш възможността да окуражиш някой. Не съществува такова нещо като “самосъздал” се човек, ние сме такива каквито сме, благодарение на хилядите други хора. Всеки човек, с който сме разменили дори една дума, ни е повлиял върху характера, както и върху възможността да постигнем успех.

Рано сутринта един старец седял на плажа и хвърлял обратно в морето морски звезди, които вечерта били изхвърлени от вълните. Мъжът бил слаб и много стар. Всяко хвърляне му коствало все повече енергия, но той продължавал. Плажът бил целият покрит с морски звезди, така че било невъзможно да направиш и крачка без да видиш някоя умираща морска звезда.

Един млад мъж приближил стареца и го попитал какво прави. Старецът отговорил: “Намирам разликите между тях”. Младежът възкликнал: “Разлика?! Тук вероятно има милион морски звезди, не може да си мислиш, че може да направиш разлика между тях.”

Старецът вдигнал поредната морска звезда и казал: “Тази морска звезда разбира разликата…” и я хвърлил обратно в морето.”

Secret of Success, by David Chew
Нора Цонева

[КОШМАР]

Няма да ви досаждам днес вече с подобни писаници, но на мен ми правят впечатление. Затова искам да ме извините, последно ще е.


Историята за 1000-та топчета
от Нора Цонева

От неизвестен автор:

“Колкото повече остарявам, толкова повече харесвам съботната утрин.

Може би заради тихата усамотеност, случваща се когато първи се пробудиш, или може би заради безграничната радост, че не трябва да отидеш на работа.

Което и да е от двете, първите няколко часа от съботната утрин са най-прекрасни.

Преди няколко седмици, се отправях към кухнята с кафе в ръката и вестник в другата. Това, което започна като типична съботна утрин, се оказа един от онези уроци, които съдбата ти предлага от време на време.

Нека Ви я разкажа.

Увеличих звука на радиото, за да послушам сутрешното talk show. Дочух глас на по-възрастно звучащ човек със златен глас. Знаете, онзи тип, който трябва да е в радиобизнеса.

Той говореше за “хиляда топчета” на някой си Том. Стана ми интересно и седнах да послушам какво има да каже.

“Е, Том, изглежда си зает с твоята работа. Сигурен съм, че ти плащат добре, но е много жалко, че трябва да си далеч от дома и семейството толкова често. Трудно е за вярване, че младок, като теб, трябва да работи 60 или 70 часа в седмицата, за да свърже двата края. Много жалко, че изпусна рецитала на своята дъщеря.”
Той продължи, “Нека ти кажа нещо, Том, нещо което ми помогна да направя добър оглед на моите приоритети.”

И тук той започна да разказва своята теория за “хилядата топчета”.

“Разбираш ли, един ден седнах и започнах с проста аритметика. Средностатистическият човек живее около 75 години, някои повече, други по-малко, но средно около 75.”
“Умножих 75 по 52 и получих 3900, което е броя от съботите, които средностатистическият човек има през живота си. Следвай ме Том, стигам до важната част.”

“Отне ми докато стана на 55, за да се замисля над това,” продължи той,” и до тогава бях изживял 2800 съботи. Така че се замислих, че ако доживея до 75, имам само около 1000 останали съботи, на които да се насладя.”
“Така че отидох в близкия детски магазин и изкупих всички топчета, които имаха. Трябваше да посетя три магазина, за да събера 1000. Занесох ги вкъщи и ги поставих в голяма, прозрачна, пластмасова кутия, която поставих в моята работилница, точно до радиото. От тогава, всяка събота вземах по едно топче, което изхвърлях.”

“Разбрах, че докато гледах как топчетата намаляват се съсредоточавах повече върху нещата, които са най-важни в живота ми. Няма нищо подобно на това да гледаш как времето ти на тази земя изтича, за да подредиш своите приоритети.”

“Сега позволи ми да кажа едно последно нещо преди да излезна и да заведа прекрасната си съпруга на закуска.

Тази сутрин, изхвърлих последното топче от кутията. Тогава си помислих, че ако доживея до следващата събота, то Бог ме е дарил с малко допълнително време, през което да бъда с моите любими хора.”

“Беше ми приятно да говоря с теб Том, надявам се да прекарваш повече време с твоите любими хора, и се надявам да се видим отново някой ден. Желая ти добро утро!” father 150x150 Историята за 1000 та топчета

Можеше да се чуе как игла пада на пода, когато той завърши. Никой нямаше какво да каже.

Предполагам че той ни даде идея над какво наистина да се замислим.

Имах план да поработя малко тази сутрин и след това да се отправя към фитнеса.

Но вместо това се качих на горния етаж, събудих жена ми с целувка.

“Хайде, скъпа, ще заведа теб и децата на закуска.”
“По какъв случай?” – ме попита тя с усмивка. “А, нищо специално,”- казах аз. “Просто отдавна не сме прекарвали събота сутрин заедно с децата. Ей, нали няма проблем да минем и през някой детски магазин по пътя? Трябва да купя малко топчета.”

А ВИЕ …???"
...............
Това е. Спокоен ден.

[КОШМАР]

СЪВЕЩАНИЕТО НА МИШКИТЕ

Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка.
Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея... В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието.
В това време, седящият дотогава тихо и безмълвно в ъгъла най-възрастен мишок, се изправил бавно и казал:
- Много хитро предложение, нямам никакво съмнение, че ще е успешно. Обаче... Един въпрос ме човърка: Кой от нас ще отиде да закачи звънчето на врата на котката?!...

ПОУКАТА
Да създадеш добър план/стратегия е едно.
А да го осъществиш – съвсем друго...