ПРИТЧИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ

[akulata]

Живеела на света Любов. И имала, както се полага, Предмет на Любовта.
Било им добре заедно. Предметът гледал Любовта с влюбени очи и и казвал:"Обичам те!" Тя разцъфвала от тези думи и била за своя Предмет най-въплътената Любов.
Но времето минавало и Предметът все по-рядко гледал Любовта така, както преди. Сега и се налагало сама да пита:"Обичаш ли ме?"
"Какво?-отвръщал Предметът.-А, ти за това ... Разбира се. Не вярваш ли?"
Любовта разбира се вярвала. И доверчиво притискала бузата си до рамото на своя Предмет.
Така Любовта станала Вяра.
Тя вярвала безогледно на своя Предмет, даже когато той започнал да се появява все по-рядко вкъщи, даже когато от него започнал да се носи аромат на чужди парфюми.
А след това Предметът съвсем изчезнал и не останало на кого да вярва.
От Предмета останали някакви дреболии: зъбна четка, износени пантофи, пукната халба. Вярата нищо не изхвърляла.
"Това, разбира се, е глупаво-мислела тя.-Безсмислено е даже да се надявам ... Но може би той все пак ще се върне?"
Вярата, разбира се, не може да съществува без Предмет на Вярата. Така Вярата станала Надежда. Надеждата е безпредметна.
Тя живее и чака. Живее и се надява. Тя умира последна и не умира напълно.
Тя не бива да умира, защото след нея идва Ненавистта. Надеждата трябва да се държи до последно.

[barut]

Чаша кафе

"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални".

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."

Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.

Време е за следобедно кафе .Направете си го и вие и му се насладете !

[slaron]

Понеже темата е "Притчи, легенди, приказки" реших да ви постна нещо от друг форум - една добре позната приказка, но "преведена" по Северозападному! Не е препоръчително да се чете пред деца!
А, и да не забравя - + 18


"Веднъж, докато сa чудела кво да прави, Червената шапчица са сетила за старата си баба. "Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце(по ресцепта на Гениниа), сложила манжата у кошничката и тръгнала къде бАба си, която живеела у малка горска къщица идялна за форумни срещи.
Къкто си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ин ги изскочил страшния влък.
- На къде си тръгнала ма да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал влъкъ.
- Тръгнала съм къде бАба ми, ако още не си гя изел.
- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе би замезил, че ми са видиш още у срок на годнос.
- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задниа си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дрътиа навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкъ временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно са предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затава скроил хитър план. Отишел до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие варнал мининката. Дрътиа вампир тамън строяла вътрешен нужник, оти й било писнало на дедовиа да я апат комарете по газъ, кога дочула рев на матор и скърцанье на спирачки. "Сигурно е па оня недоклатениа мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади!" - бойно помислила бабата, и излезнала да посрешне госта си.
- Я, каква приатна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълкъ - уя ли ми дириш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глАви, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пущил рецептата и да ги пробва.
- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска - викнала бабичката - вълчицата още миналата гОдин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
- Е, фана ма да гу еба - неловко казал вълкът,и си отбелезал наум да са запише у курсовете по горска убедителност, след което изел дрътата. "Пффф,еба ка нагарча, удара на грънясала мекица!" - оригнал са на престояло той, и са опнал на кревата да храносмели. Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
- Кой я тама? - изръмжал преялия дзвер, и префключил от Енимъл планет на Експлорър.
- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелел гласъ?
- Щото съм пила севън ъп на течение - айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно флезнала, погледнала и ахнала от удивление:
- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! бАба ми къде а?
- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от негя! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогива ша говорим!
След като изпил апчето, вълкъ изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
- А баба къде а се пак? - не мирнала мининката разпоретина.
- Изедох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
- Еее, време беше...ама чакай, преди да гя изедеш, пита ли ги къде е оставила завещанието?
- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми - едва изгъгнал вълкът, и отново са отдал на храносмиланье.
Тогива Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото млого обичала бАба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да викам Кольо горскиа и ша ти са ебат алелуите, ша видиш ти кон боб еде ли, ели луканка на пръчка! - и в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от оня на Чайка Фарма къде ми не действа - са провикнал вълкъ
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкъ тамън режел посленниа домат, ракиата била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Митар Мирич, седнале на масата дигнале чаши и историята мълчи какво станало по нататика...
Зли езици говорат че манинката червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по Видинско.
Край!"

[Кошмар1]

ЛЪВИЦАТА

Веднъж сред животните станало дума за това, кое от тях може да роди най-много деца наведнъж. Всяко от тях имало различно мнение, започнали да спорят, дори да се карат и...Като не успели сами да стигнат до верния отговор, решили да отидат при Лъвицата, понеже била с авторитет сред тях и да я попитат нея.
- Ти колко деца можеш да родиш? – попитали я те в очакване.
- Едно – отвърнала им тя. – Но аз раждам Лъв! – добавила с усмивка...

ПОУКАТА Качеството е много по-важно от Количеството!

http://www.jenite.net/2008/08/3.html
---------------------------------------------------
СЪВЕЩАНИЕТО НА МИШКИТЕ Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка. Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея... В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието. В това време, седящият дотогава тихо и безмълвно в ъгъла най-възрастен мишок, се изправил бавно и казал: - Много хитро предложение, нямам никакво съмнение, че ще е успешно. Обаче... Един въпрос ме човърка: Кой от нас ще отиде да закачи звънчето на врата на котката?!...

ПОУКАТА Да създадеш добър план/стратегия е едно. А да го осъществиш – съвсем друго...

http://www.jenite.net/2008/08/3.html

[Кошмар1]

Ето нещо, което може и да ви замисли, но има истина в него и то голяма.

ЛЮБОВТА И БЕЗРАЗЛИЧИЕТО!

- Ах, ЛЮБОВ, така мечтая да бъда, като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА, ти си много по-силна от мен.

- А, ти знаеш ли в какво се крие моята сила? – попитала ЛЮБОВТА замислено клатейки глава.

- Защото, ти си важна за хората.

- Не, скъпа моя, съвсем не е така – въздъхнала ЛЮБОВТА и погалила ВЛЮБЕНОСТТА по главата. АЗ УМЕЯ ИСТИНСКИ ДА ПРОЩАВАМ. Прошката ми дава тази огромна сила.

- Можеш ли да простиш Предателството?

- Да мога, затова защото често пъти Предателството идва от невежество, а не от умисъл и злоба.

- А, можеш ли да простиш Изневяра?

- Да, и Изневярата мога да простя, защото по този начин човек получава възможност да избере най-доброто за себе си.

- Ти можеш ли да простиш Лъжата?

- Лъжата – е по-малкото зло – глупавичката ми, защото често тя е продиктувана от Отчаянието, осъзнаването на собствената вина, или от нежелание да причиниш болка на любимия човек, а това са положителни показатели.

- Аз не мисля така, това са просто лъжливи хора, мръсници. Съгласи се, че има и такива из между тях.

- Разбира се, че има, но аз нямам отношения с тях, те просто не знаят да обичат.

- Какво друго можеш да простиш?

- Мога да простя Гнева, защото той е краткотраен. Острите думи, също мога да простя, защото често произлизат от Огорчението, а огорчението не може да се предвиди и контролира, а и всеки страда и понася горчилката по своему.

- Какво още прощаваш, кажи?

- Още, мога да простя Обидата – тя е по-голямата сестра на Огорчението, те често следват едно след друго. Мога да простя Разочарованието, защото често след него следва Страданието, а страданието пречиства хората.

- Ах, ЛЮБОВ! Ти наистина си удивителна! Ти можеш да простиш всичко! А, аз при първото изпитание угасвам, като изгаряща кибритена клечка! Аз така ти завиждам!

- И тук не си права, скъпа моя – НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРОЩАВА ВСИЧКО – ДОРИ ЛЮБОВТА!

- Но, ти току-що ми разказа съвсем различни неща.

- Всичко, което казах аз наистина мога да простя и прощавам безкрайно. Но на света има нещо, което не може да прости даже ЛЮБОВТА. ТО Наранява повече от Измяната и Предателството, причинява повече болка от Лъжата и Обидата. Ти ще разбереш това, когато се срещнеш с него очи в очи. Запомни ВЛЮБЕНОСТ, най-страшният враг на чувствата е – БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. Появи ли се то, за него лекарство и прошка няма!


ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА! - www.setbol.com

[Кошмар1]

Думите са като пера, разпилени от вятъра...

Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала грубо и неучтиво с нея.Тя веднага съжалила за постъпката си,но било прекалено късно. Приятелката й не желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена, усилията й били напразни.

В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния мъдър мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.

Той й обяснил, че понякога за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: „На какво си готова, за да изкупиш вината си?“ Отговорът бил: „На всичко!“

Като чул горестите й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.

- Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна – казал той. – Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.

Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.

На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.

- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.

- Сега – казал й старецът - се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.

Жената била потресена от чутото.

- Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза,че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!

- Права си – казал старецът. - Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.

Поука: Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!

Фейсбук-там все пак има и интересни неща.

[Кошмар1]

И още една:

Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващият и полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и докато четяла до нея седнал млад мъж.
Той протегнал ръка и без да се срамува, Започнал да взема бисквити от пакета, които стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила:
”Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо.”
Всеки път, когато жената вземала бисквита мъжът правел същото.. Погледите им постоянно се засичали, и когато в пакетчето останала само една бисквита, жената се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и си помислила:
„Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!”
Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета и. Тръгнала към обявеният изход, без да се обърне към мястото, където стоял безсрамният крадец. След, като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснения обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата и.
- Боже мой! - помислила си жената.
-Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен!
- Било прекалено късно, за да се извини на младежа! Оставало и само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време заклеймявала!

Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така....Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения.

Извод:
Има пет неща, които не можеш да върнеш обратно:
. Камък, след като е хвърлен.
- Думата, след като е казана.
- Мигът, след като е пропуснат.
. Времето, след като е минало.
- Приятелството, след като е приключило.

Хубава вечер

[avitohol]

http://www.dnes.bg/blogini/2013/09/30/b ... iia.201084

Тове кефи много! нескрита ирония към надменните поданици на Н.В. Кралицата
Аферим, машалла, ашколсун!

[Кошмар1]

Приказка за Лека нощ и Лека нощ

[Кошмар1]

Три важни въпроса

Живял някога един цар, който се стремял да научи, колкото се може повече неща за живота. Стигнали до него слухове, че някъде в планината има отшелник, който знаел отговорите на всички въпроси. Царят отишъл при него. Отшелникът бил доста стар, но окопавал една цветна леха.
Царят слязъл от коня и се поклонил на стареца.
- Аз, дойдох при тебе, за да получа отговор на три въпроса –
1. Кой е най-важният човек на земята?;
2. Коя постъпка е най-важна в живота?;
3. Кой ден е най-важен от всички останали?;
Отшелникът нищо не отговорил, а продължил спокойно да си копае в градината. Царят се заел да му помогне. Както си копаели и двамата, изведнъж царят видял – по улицата се влачел човек с обляно в кръв лице. Царят го спрял, казал му добри, мили думи за утеха, донесъл вода от реката, измил и превързал раните на пътника. След това го пренесъл в бараката на отшелника и го сложил в леглото да си легне.
На следващата сутрин погледнал отшелникът, а той отново се трудел - цветя засаждал.
- Отшелнико, приятелю – ти не отговори на моите въпроси.
- Ти сам си отговори на тях – казал отшелникът.
- Как така? – изумил се от тези думи царят.
- Виждайки, моята старост и немощ, вие се съжалихте над мен и ми помогнахте. Докато окопавахте лехите, аз бях най-важният човек за вас, помощта ви за мен беше най-важната постъпка. Появи се ранен човек, неговата болка се оказа по-важна от моята нужда от помощ, вие го спасихте и той се превърна в най-важния човек за вас, а помощта ви се превърна в най-важната постъпка – най-хубавото нещо е доброто, което вие му сторихте.
- Сега аз мога да си отговоря на третия въпрос – кой ден в живота на човека е по-важен от останалите? - проговорил царят.
Най-важният ден е – днешният ден!