И още едно - пак от нея! Тя ми е любимка!
Фустата мий с розава подплата...
Уф, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забрадка.
Вчера бях и потна,... и работна.
'Неска съм идна красива патка.
Фустата мий с розава путплата.
Ризата мий везана пу края.
Мафнах ут учити училата...
Чак ша си пусегна най- накрая!
Лудийо Иван, кът' ма присрещна...
Как ма йе раздърпал пу ръкава.
Хакнах му идин. И са ублещи.
Аз да н' съм му селска... унакава!
Срещнах си пу пътя наша Гина.
Вика, чи съм дъртъ пипируда.
Саму да й падна, ша загина...
Их, чи лоша! Чума! 'Ногу луда.
Посли пък... Марин кът' ма награби...
Баш у двора, дет' ми е сеноту.
Мисли, щом съм 'убава, съм слаба.
Ръгнах му идин бастун. В реброту.
Искаши тамън да мъ целива.
Тъй са разбучасах подивяла.
"Пекана съм - реках. Ма ни бива!
Беши то, кугату съм щуряла."
Фърлих си чирвената забрадка.
Стига вечи тъй сми 'убавяли!
То, жината всякога е патка.
Мъжовити... все са си абдали.
/Павлина ЙОСЕВА/