Мъдрости

[akulata]

Може би понякога е най-добре да си сляп, за да виждаш нещата такива каквито са, и да не си заслепен от начина, по който изглеждат.

[akulata]

Блажен е този, който не очаква нищо, защото никога няма да бъде разочарован.

[akulata]

Ако психичеси здрав е този, който смята необикновените неща за грешни, то аз предпочитам да съм ш..ана откачалка!

[Lord]

"Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"

[Kali]

Когато човек умре, той не знае за това. Само на другите е тежко. Същото е и когато той е тъп.

[Lord]

Книгата на Еклисиаст: Суета на суетите – всичко е суета!


„Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!

Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а земята пребъдва вовеки.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави. Няма нищо ново под слънцето.

Случва се да казват за нещо: „Виж, това е ново”. Но то вече е било през вековете, които са били преди нас.

Видях всички работи, които се вършат под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост. Но разбрах, че и това е гонене на вятър.

Защото многото мъдрост е голямо терзание и който трупа познание, трупа тъга.

На мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но разбрах, че една съдба постига двамата.

Защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия. След време всичко ще бъде забравено. И, уви! Мъдрият умира тъй, както и глупавият.

За всичко си има време, време има за всяко нещо под небето; време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото.

Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

И ако някой човек яде и пие, и вкусва благата от всеки свой труд, това е дар Божий.

Всичко на едно място отива: всичко е произлязло от пръст и всичко в пръстта ще се върне.

И тъй, аз проумях, че няма нищо по-добро от това, човек да се наслаждава на делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го доведе после да погледа това, което ще бъде след него?

Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето. И ето сълзите на угнетените, а утешител нямат. Силата беше в ръцете на тези, които ги угнетяваха, и нямаше за тях утешител.

Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между хората взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.

По-добре е да не даваш обещания , отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

Както е излязъл гол от майчина утроба, така гол ще си отиде, както е дошъл; и нищо няма да вземе от труда си, което би могъл в ръка да отнесе.

Добро име е по-добре от скъпи мазила, и по-добре денят на смъртта, отколкото денят на раждането.

Тъга е по-добре от смях; защото когато лицето е печално, сърцето става по-добро.

Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развращават сърцето.

По-добре е едно нещо да свърши, отколкото да започне отначало; търпелив е по-добре от високомерен.

Не бивай с духа си бърз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупавите.

Вгледай се в Божиите дела; кой може да изправи това, което Бог е направил криво?

Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведник да загине в своята праведност, нечестивец да живее дълго в нечестието си.

Не прекалявай с праведността и не се изтъквай за много умен; защо ти е да изпадаш в смут и да погубваш себе си?

Няма праведен човек на земята, който да върши добро и да не греши. Затова не обръщай внимание на всякаква мълва, която се говори, за да не чуеш роба си, когато злослови срещу тебе. Защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.

Има и такава суета на земята: Гледаш праведници, а ги постига участ, която заслужават нечестивци за делата си, а с нечестивци става онова, което заслужават праведните за своите дела. И аз си казах: и това е суета.

За всекиго и за всички – едно: Една е участта на праведника и нечестивеца, на добрия и на лошия, на чистия и нечистия, на този, който принася жертви и на този, който не принася, на добродетелния и на грешника, на този, който полага клетва и на този, който се бои от клетва.

Това е тъкмо лошото във всичко, що става под слънцето, че една участ е отредена за всички и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и безумие обладава сърцето им, докато са живи; а след това те отиват при мъртвите.

Който е между живите, има още надежда, понеже и живо куче е по-добре, отколкото мъртъв лъв.

Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. И няма за тях повече награда, защото и споменът за тях е предаден на забрава.

И тъй. Иди, яж хляба си с радост и пий с весело сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите дела.

През всички дни на суетния си живот наслаждавай се на живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни. Защото това е твоят дял в живота и в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.

Всичко, което ръката ти може да върши, според силите си върши. Защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.

Тогава се обърнах и видях под слънцето, че не бързоноги печелят в надбягване, нито на храбри се дава победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.

И тогава си казах: по-добре мъдрост, отколкото сила; при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва и в думите му не се вслушват.

Думите на мъдрия, изречени спокойно, се изслушват по-добре, отколкото крясъка на този, който властва между глупави.

Отровни мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек на неговата мъдрост и чест.

Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво. (Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на глупавия – в левицата му)

По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига разум и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.

Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.

Който копае яма, сам ще падне в нея и който ограда руши, змия ще го ухапе.

Горко на теб, земя (държава), когато царят ти е момче и когато князете ти започват рано да ядат!

Блазе ти, земя, когато царят ти е от род благороден, и князете ти навреме ядат, за подкрепа, а не за пируване!

И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.

Суета на суетите, каза Еклесиаст, всичко е суета!

А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги – то няма край, и да четеш много – то е уморително за тялото.

Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и спазвай Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека.

Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно, било то добро или зло.”

[Lord]

"Зад всяко голямо богатство се крие престъпление" - Оноре дьо Балзак

[Kali]

"Зад всяка успешна жена... стои кош с мръсно пране."

[Kali]

Има една унгарска пословица:
"Една бира не е бира.
Две бири са половин бира.
Четири бири са една бира.
Една бира не е бира."

[Dani]

Често казваме "Не те обичам", когато сме луди от любов.
Често казваме "Мразя", само за да си повярваме сами.
Често казваме "Сбогом", надявайки се да видим този човек отново.
Казваме "Тръгни си", за да не вижда никой сълзите ни.
Казваме "Никога", макар че знаем, че това ще се случи пак.
Казваме, че вече не обичаме, когато ни е страх да си признаем чувствата.
Казваме, че сме забравили, когато мисълта за човека не ни дава мира.
Казваме, че сме изтрили номера, когато го знаем наизуст.
Казваме "Всичко свърши", когато всичко едва започва.
Понякога не можем да кажем "Обичам", когато ни е страх да чуем отговора.
Молим да ни оставят сами, когато най-много се нуждаем от някого.
Надяваме се, когато нямаме никакъв шанс.
Чакаме дори когато знаем, че вече са ни забравили.
Мечтаем, знаейки, че това никога няма да се случи.

Клифърд Саймък