http://frognews.bg/news_23061/IUnakat_s ... o_Pleiadi/От векове хората са търсили отговор на въпроса - каква е връзката на 23 април – празничният ден на св. Георги ( 6 май по стар стил), с някакъв край на Старата и Начало на Новата година? Общоизвестен е фактът, че ходът на Слънцето очертава четири годишни сезона. В точката на най-слабото му греене хората вярвали, че годината "умира". Тогава денят е най-кратък, а нощта най-дълга. Когато народите се ориентирали за времето по Луната, те маркирали в своя календар още едно начало на календарната година - първия ден на пролетта- 21 март, който съвпада с пролетното равноденствие. Очевидно 6 май не попада в нито една от двете важни календарни ситуации. Тази дата е по-близка до времето, когато се сменят пролет и лято. Когато всичко посято започва буйно да расте - цъфтят плодните дървета, оформят се житните класове, пукват лозята. Когато овчарите изкарват своите стада на лятните къшли, а говедарите подкарват добитъка на паша. И макар нищо по Земята да не дава знак за някакъв край на годината, митологичната вяра карала хората по навик да поглеждат към нощното Небе, където ритъмът на Времето се отмервало от още едно небесно светило - съзвездието Плеяди. Българите го наричат още Власци, Квачка или Кокошка с пилета. През цялата година то също очертава четири свои сезона. Подобно на Слънцето има две важни положения, които се виждат само в полунощ. През ноември то е над главата на наблюдателя и в този момент поема характеристиките на Полярната звезда (и съзвездието Голяма Мечка), става "пъп" на нощното Небе. От април до юни пък Плеяда не се виждат на небосвода. Хората вярвали, че в този момент то слизало в Долния свят (Преизподнята), където се преобразявало в страшно чудовище. Тази втора важна ситуация те смятали, че е свързана с хода на Слънцето, което през това време се въздига на дневния небосвод и грее все по-силно, стигайки своя зенит на 22 юни – най-дългият ден и най-късата нощ през годината.
Тъкмо на 6 май вечерта, след залеза на Слънцето, залязва и съзвездието Плеяди. Предците ни приемали, че тогава Слънцето "посича" змееобразното чудовище (митологичен образ на Плеядите в тази позиция), което се скривало за дълго време под земята. Повод за тази битка били поразиите, които в края на звездния годишен цикъл вършел този митологичен Змей на Дълбините. В периода между април и юни той изпращал унищожителни градушки и неизлечими болести по хората и добитъка. Двубоят между небесното Слънце и Змея продължавал чак до началото на юни, когато съзвездието Плеяди отново се появява на източния небосклон.
След като приели християнската религия, езичниците разпознали своето древно божество на възмъжаващото Слънце в образа на християнския св. Георги, преобразил се в млад воин, победител над чудовищата - змейове, лами и хали.
Митът за св. Георги и ламята е една от приказните мистерии на хората. Днес той е само фолклорен спомен от времето, когато нашите предци искрено са вярвали, че светецът с кон наглежда посевите и стадата, слиза от небето, и в случай на нужда ги защитава с оръжие в ръка. Безстрашният войн – Херос и светец, всяка година се връща в празниците на българите, язди своя бял кон, готов винаги да пребори Змея на Дълбините, за да пребъде небесното Слънце