PoliceBG

Срамувам се. С какво да се похваля?
С ръцете чужди в джоба на бедняка?
Със светлите сегашни идеали?
С деца, от нищетата си разплакани?
С различни цветове лъжи еднакви?
Със старци, дето с хляб и страх вечерят?
Със самолети, трескаво очаквани?
С неясно утре и с мъгливо вчера?
С топящо се добро, с прекрасна публика
от нищо непроменящи болници?
Загива бързо святата Република
без лястовици бели върху жиците.
За ново лице на свободата
аз се срамувам даже от портрета ти.
На всяка крачка - плет или предател:
народ от ненарочени заптиета.

Елена Денева

СИВО

Отворена рана
е душата ми стара,
тъгата в нея трепти,
като нежна мелодия
- плач на китара…
Отминали спомени,
заглъхнало ехо,
детски смях,
идващ тъй отдалеко.

А навън заваля,
и гръм се чу отдалече.
В листата вятър повя,
и във клоните тъжна мелодия
сякаш провлече.

Бързо литнали облаци сиви,
препуснали,като стадо диви коне,
с разпилени от времето гриви,
търсещи ново начало
по-добри светове.

Уморих се – тъй дълго живях,
разбрах що е болка и радост,
и смъртта във очите видях…
А навън заваля,
и гръм се чу отдалече.

21.02.2015г.
BLACKJ

BLACKJ, остави ме без думи и замислена за дълго...

slaron ,радвам се,че съм успял да те "замисля" - но утре влизам в болница и ще е добре,ако всичко е наред и въпреки всичко - "Напред и нагоре!" - живи и здрави бъдете приятели...

BLACKJ написа:slaron ,радвам се,че съм успял да те "замисля" - но утре влизам в болница и ще е добре,ако всичко е наред и въпреки всичко - "Напред и нагоре!" - живи и здрави бъдете приятели...

Ще се моля за теб! Дано всичко бъде наред!

МАЕСТРО

Прекрасна музика звучи,
на сцената проблясват хиляди звезди...
Вълшебни пръсти, топъл глас...
Искрят очите в ритъма на валс.

Какво ми казваш с погледа си нежен?
Потъвам в него - океан безбрежен...
Разпръсквам се на малки капчици-сълзи,
магична тръпка всяка - по тялото пълзи.

Разтварям се в магията на твойта песен,
топла като пролет, вълшебна като есен...
Пулсира в мен сърцето ти горещо...
Прекланям се, притихнала пред теб, Маестро!

Виолета Петкова

КАТО ДЪХ

Като дъх край мене преминаваш,
топъл летен полъх вечерта....
Нежност, красота, мечти даряваш
и очакване за песен през нощта.

Като дъх косите ми ти галиш,
сгрявайки премръзналото ми сърце.
Желания най-нежни палиш...
Поеми протегнатите ми ръце.

Като дъх през мене преминаваш,
ласка, топлина и ... свян...
Чувства и сърце дали отдаваш,
или ще бъдеш само мой вълшебен блян...

В. Петкова

МЕФИСТОФЕЛ

Ти ли си?
Жадувах тази среща...
Защо ли? Не питай!
Усмихни се насреща!
Спри, постой, погледни ме...
В прегръдката своя
ти страстно вземи ме...
Протегни ръка, изгори ме с жарава...
По-болно от туй не може да става.
Любовта ни бе сделка,
хазарт със Съдбата...
За всяка твоя ласка
заплатих си с тъгата.
За милите думи платих със сълзите.
Да бъда твоя - простих се с мечтите.
......................................................................
Но защо ли пламъче виждам?
Горят ти очите...
За нова сделка проблясват лъчите.
Продаваш ми щастие?
Ще повярвам в лъжата.
Каква е цената?
Този път е душата...

Пулсира сърцето - ти си изкушение.
Отмаляват ръцете - такова вълнение...
С трепет заспалите чувства възбуждам,
но на Мефистофел в прегръдката се събуждам...

В. Петкова