Страница 41 от 42

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 04 Фев 2014, 00:47
от Валентина
МЕЧТАЯ ТЕ!

Мечтая те,
желая те,
както никога до днес...
Мечтая твойте устни,
и силните ръце,
и пламенното ти сърце.
Мечтая две изгарящи очи,
гласът ти, който в мен звучи...
Мечтая прегръдката ти страстна,
покорила тялото ми
с любовта си властна!
Мечтая да усещам
твойта мъжка сила,
жената в мен
на твоя плам,
на твойта обич покорила!
Мечтая в миг върховен
с тебе да се слея,
с море от чувства
в любовен трепет
душа си да излея...
Мечтая мойта обич,
мойта жар
да запалят в сърцето ти
любовен пожар.
И моля се
моето мечтание
да гори във теб
като огнено желание!

В. Петкова
24.01.2014

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 04 Фев 2014, 00:48
от Валентина
ЗА ТЕБ,ЛЮБОВ!

През годините дълго вървях,
падах и ставах,
но към Теб се стремях...
Към теб, моя Любов
и моя Съдба!
Грешна и праведна,
невъзможна, желана,
проклинана и благославяна,
отхвърляна, приемана,
отблъсквана, зована,
копняна и бленувана,
и истински мечтана!
Към Теб, Любов,
неуморно вървя,
към Теб, Любов,
ден и нощ се стремя...
През планини от болка
и морета от радост,
на Теб отдадох аз
цялата си младост.
За Теб изплаках аз
всички сълзи,
на Теб посветих
безбройни мечти...
И блян, желания, копнеж,
буря от чувства, метеж...
Със Теб, Любов,
бях благословена!
И от теб, Любов,
съм до болка ранена...

В. Петкова
23.01.2014

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 04 Фев 2014, 00:49
от Валентина
ГРЕШНИЦА

Нощ греховна!
Нощ на страстта!
Нощ вълшебна,
нощ на греха!
Захвърлила всички "табу"-та,
връщам се в младостта...
Душата моя,
душата твоя,
в миг ще се слеят в едно.
Сърцето мое,
сърцето твое,
ще забият като едно!
Ръцете мои,
ръцете твои,
ще обвият телата ни слети...
Ти във мен
и аз във теб
ще зазвъним като кастанети!
Ще любя теб,
ще любиш мен,
сладък грях забранен!
Изпълвам теб,
изпълваш мен,
желан и сладък плен...
Притисната
в прегръдката ти страстна,
останала на Любовта подвластна,
в обятията твои
своя плам стаила,
ще усещам аз мъжката ти сила!
Дали е грях
не искам и да зная,
щом Любовта изгаря ме с омая...
Щом за Тебе съм любим човек,
аз Грешница ще бъда
с теб навек!!!

В.Петкова
17.01.2014

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 13 Фев 2014, 11:31
от slaron
НОЩ

Нощта разстила своята коприна.
Умира в тишината всеки звук.
Денят със сиви спомени отмина.
Сега е самодивско време тук.

В небето грейват хиляди огньове
с мамеща, вълшебна красота.
Месецът намига ти от горе
над тъмната, притихнала земя.

Дочува се от нейде лай на куче.
След него вик, а после еква смях.
Мракът топлината бавно смуче.
За любов е време! И за грях!

=================================

********

Какво за него означаваш ти?
Шампанско! Чаши две! Хотелска стая!
Минута страст! И след това сълзи,
когато си отиде той на края!

Очакване да дойде вечерта,
когато всичко пак ще се повтори.
Дори със него пак ще си сама,
след себе си вратата щом затвори!

Сама избра играчка за любов
в ръцете му да бъдеш и да страдаш!
След него сигурно ще дойде нов?
От себе си не можеш да избягаш!

Един след друг ще идват. След това
един след друг от теб ще си отиват.
На сутринта е бъдеш пак сама.
Очите пак тъгата ще прикриват.

Дали не ти достигна любовта?
Сърцето ти за мен не се отвори.
Дали ти беше малко обичта?
Не знам! Но страницата се затвори!

Георги Костодинов

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 13 Фев 2014, 11:41
от slaron
ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

Г. Господинов

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 16 Мар 2014, 15:58
от BLACKJ
:cry:

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 27 Мар 2014, 16:09
от Валентина
ЛЮБОВ ЛИ Е ТОВА?

Въртим се с Теб
в различни измерения
и често сме
на противоположни мнения...
Ти - тъмна нощ,
Аз - светъл ден...
Любов, сънувана
от Мен!
Очите ти са топло кадифе,
а моите - безоблачно небе...
Но често потъмнява
кадифето
и облаци мрачни
скриват небето...
Когато в косите ми
златно Слънце изгрява,
кристално сребро
в твоите заблестява...
Като огън съм аз,
но често леден си ти...
Любов ли е това?
Кажи!
Ветрове и страсти
се вихрят във мен,
но твойта тишина
улавя ги в плен...
Когато буря съм Аз,
спокоен пристан си Ти...
Любов ли е това?
Кажи!!!

В.Петкова
22.03.2014

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 27 Мар 2014, 16:10
от Валентина
ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ЛИ ТАКАВА?

Искаш да съм тиха, потайна, мълчалива,
но аз съм жива, спонтанна и игрива.
В очите ми слънце горещо изгрява...
Ще ме обичаш ли такава?

Искаш ме спокойна, улегнала, дискретна,
а в сърцето ми любов кипи несметна...
Душата ми огнена страст обладава...
Ще ме обичаш ли такава?

Очакваш за Теб да съм безоблачно небе,
но аз по-скоро бурно съм море!
Вълната към своя бряг се устремява.
Ще ме обичаш ли такава?

Бури и страсти бушуват във мен,
ветрове метежни вземат ме в плен...
Стихията моя на Теб се отдава...
Ще ме обичаш ли такава?

В.Петкова
05.03.2014

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 27 Мар 2014, 16:16
от Валентина
КОГАТО....

Когато си тъжен, когато боли,
не оставяй болката да те победи!
Дори да е тежко, дори да горчи,
огледай се, мили, ти в мойте очи!

Когато си сам и нямаш утеха,
когато не виждаш път, ни пътека,
за мен си спомни, ръка ми подай,
със теб да изградим твоя мъничък рай.

Когато крещи в теб тишината,
когато в мрака не виждаш светлината,
прошепни тихо ти моето име,
за Теб бих станала факел... Вземи ме!

Когато студът сковава сърцето
и облаци тъмни покриват лицето,
с дъха си топъл ще стопя ледовете,
с любов ще изпълня на душата ти бреговете...

Като вятър облаците аз ще разсея,
като слънце света ти аз ще огрея...
С нежни ласки ще даря твоите дни,
с много обич ще сбъдна всичките ти мечти!

В.Петкова
27.02.2014

Re: ПОЕЗИЯ

МнениеПубликувано на: 25 Окт 2014, 14:53
от BLACKJ
Листа

Обагрена във златоструйни краски,
вековната гора смълчана -
застинала,като във вечен сън,
протегнала в сумрака свойте клони -
в молитва тиха…
опитвайки да спре и да прегърне,
ако може,политналите незнайно откъде,
прошарени,умиращи листа…
А те,в последният си слънчев полет,
докосват сякаш с устни,
очакващата ги,потръпваща от хлад Земя…


BLACKJ
20.09.2014г.