ПОЕЗИЯ

[КОШМАР]

и това и на предишното не зная авторите

Ще можеш ли да си щастлив, кажи,
ако вторачен само в свойто щастие,
заобикаляш всичките препятствия
с предателства, с компромиси, с лъжи?
Когато стигнеш висшата си цел,
натрупал всичко – даже непотребности
и разбереш, че си загубил себе си,
за връщане щеимаш ли сърце?
Или ще затрепериш като плъх,
загрижен да не си загубил мястото...
Но щастие ли е такова щастие
и връх ли е, кажи ми, тоя връх?

[SYNOPTIK]

Борба

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

ХРИСТО БОТЕВ

[КОШМАР]

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
К.Кондова
------------------
А това долу, тази вечер го прочетох на един некролог, но ровейки в нета го намерих на едно място.

Добрите хора не умират,
в сърцата ни остават и
споменът за тях е всеки миг на самота.
Добрите хора не умират!
…………………

[КОШМАР]

Ето това стихотворение ми попадна тази вечер, прочетено в откровения.бг. Казва се:

Ти си моят пламък и е от ... Валентин Йорданов

Ти не искаш сиви дни и нощи.

Ти не искаш бяло безразличие.

В твоите мечти горещи още

тлеят и копнежи, и обичане...


Ти си като лунна фееричност,

с чувства по-искрящи от звездите.

Ти си всъщност моето момиче,

дето аз обикнах без да питам.


Твоите прегръдки съм сънувал.

В твоите усмивки съм се сгушвал.

Много често аз съм те ревнувал,

но в сърцето винаги се вслушвах.


Гърчих се, като в казан от Ада.

Пазих си те, като Рай божествен.

Липсата ме караше да страдам,

рухнал като гол, бездомен кестен.


Ала пламъче в душата си запазих,

дето като ангелче трепери,

към целта през трудности да газя,

докато изцяло те намеря.

[NANIOX]

Мама,моливче ми купи,
аз го остря,то се чупи.
Колко малко ми остана,
да е.. неговата м... .

[КОШМАР]

ЧЕЛО КОТЕ

Чело коте, чело коте,
чело коте книжки,
как се хаващат, как се хаващат
малки сиви мишки,
Първо правило това е -
сви добре уши,
На дъга извий гръбнак,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.

Припев:
Писи писи пис,
мац пис мър мяу мър мяу мау /4
На дъга извий гръбнак,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.

После с тихи тайни лапи
фигура тиха стъпка
към мишока, към мишока
леко се промъква
Много важно е за скока
ти да избереш
най-удобният момент,
най-удобният момент
туй на мама Маца е патент.

Припев:
Писи писи пис,
мац пис мър мяу мър мяу мау /4
най-удобният момент,
най-удобният момент
туй на мама Маца е патент.

Чело коте, чело коте,
чело коте книжки,
как се хаващат, как се хаващат
малки сиви мишки,
Но накрая, но накрая
старият мишок
тъй го стресна, че забрави,
тъй го стресна че забрави
своя пръв урок.

[КОШМАР]

ОБЕТ - ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ

„…Приятел е онзи, на

когото можеш да

кажеш да върви по

дяволите и той няма да

ти се разсърди…”

У.ГОЛДМЪН





По ангелите всеки би те пратил,

по дяволите - само аз ще мога.

Защото знам, че истински приятел

не се избира, а е дар от Бога.



Когато по течението бурно

в посока грешна ти се понесеш,

ще стана сал, да мога да те върна

с прегръдката на двете си ръце.



Повярвай ми,приятелю, аз мога

за името ти, заради честта,

с нозете боси да загасям огън,

дори когато близо е брегът.



Където и да си, ще бъда сянка,

до тебе неразделно ще вървя,

и във кръвта си се кълна, че няма

да те предам - за нищо на света!

[slaron]

И още едно от него -

ЗАВЕТ
Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,
и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си - топола - изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единственно от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.

Валентин Йорданов

[slaron]

Толкова дълго те търсихме...

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...
Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..
Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?
Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...
Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава.
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко.
Господи, колко сме глупави....ти си това.....

Недялко Йорданов

[КОШМАР]

“Нехайна дума спор запалва;
жестоката живот съсипва;
от остра враг ще си спечелиш;
суровата дори убива;
а мила дума изравнява пътя;
приятна дума светлина разлива;
уместна дума тежко бреме снема;
с любяща благодатен дар поемаш.”
--------
“Говори любовта” Добри Жотев

Аз ида като истинност, която
Огрява слепотата на душите ви.
Аз ида като чистота предвечна,
За да избистрям с нежна длан очите ви.
Аз ида като дишане, което
Се ражда с вас и вас ви ражда.

Не ме наричайте лъжовна
Когато в мое име лъжете!
Не ме наричайте продажна,
Когато ме продавате!
Не ме пристягайте във дрехата
На вашата креслива чест!
Не ме преследвайте като престъпница!
Не пипайте цветята на духа ми
С отровните ръце на завистта!
Не се ровете в чистия ми извор!

Аз водя по реките на кръвта ви
Победите на вашето безсмъртие.
Аз пея там.
И страдам тук.
В нетрайността си- трайна,
Нетрайна в трайността.