ПОЕЗИЯ

[pipi]

Църква за смоци
автор: Елица Мавродинова


Отново пролетта не го подмина.
Дойде и му покълна с болка в пръстите.
Добре че вече свикна във градината
наместо вишни да засажда кръстове.

И тая пролет просто му се случи.
От юг повя жестока, древна жажда
за някой жив. И той обикна кучето.
Дотам, че взе да вярва във прераждане.

Внезапно тази пролет се оказа,
че вече няма ни една монета
за Мрачния Лодкар. И той изряза
две кръгли вери в Бога от сърцето си.

А после... нищо. Той остана същият.
Говореше си с кучето... и с мъртвите.
Но толкова отвъдна стана къщата,
че смоците я ползваха за църква.

След тази пролет само аз останах.
Да дишам. Да запълвам часовете,
усмивките, живота на баща ми.
И дупките във форма на монети.


Ела си
автор: Елица Мавродинова


Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

[SFS]

ТОПЛИНАТА
Славимир Генчев

Мъгливо есенно поле.
Настръхналите мишелови
са свили нокти и криле,
но да плячкосват са готови.
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя сядат
и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени.

В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
но няма да те заслепи,
ако обърнеш гръб на хълма.
Бостанското плашило - кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс -
се мъчи всуе да те стигне.

Освен неутолима скръб,
не съществува друго чувство.
Добре, че някой ти е скъп,
за да преминеш тази пустош.

[ribaflic]

http://www.vbox7.com/play:0cfad20b
Непознат нюанс

[КОШМАР]

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Доколкото ми е известно на този ден ще излязат наяве стихове написани от Вапцаров, които се пазят от негова роднина. Във връзка с това ще пусна едно негово стихотворение.


РОМАНТИКА

Аз искам да напиша
днес
поема,
в която да диша
на новото време
стихът.
Да тръпнат във нея
крилата
на гордия
демон,
обходил от полюс до полюс
светът.

Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
изстинала?
Романтиката е сега в моторите,
които пеят
под небето синьо.
И неразбрали тази песен горда,
напразно
мръщите
чела.
Тя носи вечната
човешка бодрост
на яките
стоманени
крила.
Аз виждам в бъдещето тез
орляци
да пръскат
дъжд
от семена.
И в песните им,
рукнали
отгоре,
да блика
труд
и свобода.
Аз виждам как
прелитат
над моретата,
високо над екваторния пек,
прелитат над зелените полета
и над арктическия снег.
Това е новата романтика,
която
се ражда
и добива своя плът.
И въплотена в самолетно
ято,
обхожда днес
от край
до
край
светът.

[КОШМАР]

Бели коне - откровения.бг

Непокорно през мрака препускат
в див галоп стадо бели коне.
И не искат и миг да изпускат -
хоризонтът-живот ги зове.

Надпреварват се с мрака и търсят
светлината от другия край.
И със мисли, и воля препускат
устремено към светлия рай.

А нощта ги препъва и дебне.
И залага капани безброй...
Със надежда, че някой ще падне
уморено във този двубой.

Непокорно през мрака препускат
в див галоп стадо бели коне.
И не искат и миг да изпускат -
светлината с живот ги зове.

[SYNOPTIK]

Зелената врата

Хей, ти ли сам извъртя този път?!
Как ти стигна сила
по стената сива
слънце да носиш, без да изгориш
и да го пръснеш
в нощта ръждива ти.
А сега, накъде
с празни ръце?
Падна светлина над тази стена
и видя,
че пред тебе е зелената врата -
вечно жадувала
твоята човешка, силна обич
да влезе тук.
Добър ден, любов, добър ден!
Как живя без мен?
Последни стъпки и пак - излишни думи,
вратата е пред нас,
но ний сме чужди.
Неосъществена наша мечта,
неосъществена остава тя.
Последни стъпки и пак - излишни думи,
Вратата е пред нас,
но ний сме чужди.

Дон Кихот

Някъде, някога е било.
Скитал бил рицарят Дон Кихот.
Събарян и раняван,
но пак оцелял,
с пика във ръката
и един остър кинжал.
Някъде, някога е било.
Скитал бил рицарят Дон Кихот.
Честен бил, искрен бил,
не пълзял.
Борил се с времето -
не успял.
Честен бил, искрен бил,
не пълзял.
Борил се с времето -
не успял.
Просто бил за някой
друг, далечен век,
в който със думи
в сражение влиза човек.
Дай ми шлем, дай ми щик,
Дон Кихот!
Думи дай,
себе си в мен познай.

Михаил Белчев

[ribaflic]

Вали

Вали.Аз плача в телефонната кабина,
пет цифри ме делят от любовта.
Как бързо времето отмина-
отне ми теб и радостта.

Вали!Аз тихичко очи затварям
и чакам да ме стопли твоя глас.
Уви. "Заето"-отговаря
и нежни спомени нахлуват като мраз.

Една сълза се сля със апарата,
една сълза и глух метален звън.
И аз разбрах, че свърши се играта.
А вън вали.Вали навън.

И.Станкова

[SFS]

Докато стенете в лайната
останлите лапат ви парата
Нима сте толкова умрели
нима са ви съвсем одрали?

Пихтиеста огъната и сгъната
намачкана, обрулена, съдрана
общност напълно тя пияна
разпадната, омляна и говняна

Зомбирани в дрипи екипирани
наплашени и посивели, бледи
единствено спасение открили
и виртуално се запили и пропили

Това сте вие драги, млади
със души обрани, ошушулени
сякаш от бездомните прибрани
и с ебане са ви дадени

[КОШМАР]

Малии, СФС, да не те фанал сфинския грип? Я по-спокойно!

ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ-така и не разбрах от кой е

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

[КОШМАР]

Живей, когато дъх не ти остава.
Живей, когато искаш да умреш.
Живей, когато шанс не ти се дава
и тичай без да можеш да се спреш.

Живей по-мъдро и достойно
на другото махни с ръка.
Живей, за да оставиш спомен,
и светла диря в паметта.

Когато ти сълзят очите,
живей, за да опиташ пак.
Когато се разминеш със мечтите,
живей, за да пробиеш своя мрак.

И пак "Живей", живей сега,
защото някога ти ще умреш,
вдигни глава и виж света,
и тичай без да можеш да се спреш.