ПОЕЗИЯ

[ribaflic]

ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...

НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!...
Людмил Янков
*******

КЪМ ЕВЕРЕСТ
(на всички останали под върха)

Вятърът звезден ще свети
върху лицата ни черни
ще удря със сняг и планети
ще хвърля миражи последни.
И с остър резец ще рисува
в предпазния щит на очите,
камъка светло бленуван,
онази скала над скалите.
Към нея със стъпка нелека
напред, напред и нагоре
чертаеме крехка пътека
към покрив за всички отворен!
И там ще ни чакат звездите
и там ще ни чака всемира…
Навярно така е с мечтите,
по-лесно така се умира!


1 март 2007 г.
Георги Динински

[slaron]

На бившия... с любов

- Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса!
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! - отвръщам, но си мисля:
"Какво му става и какви ги плещи?!"
Туй - бившият... Ама, от много време
дори и бивш не е. Отдавна е забрава...
В чужбина беше хукнал да се жени.
(Ожени се, де... много... чак си страда.)
- Такова... мисля си да се прибирам...
(Не гледам правописните му грешки.
Разбирам го, вълнува се човекът.)
- Избрал съм за децата модни дрешки...
- Аха... Чудесно! - а на ум: "Едва ли,
да пазаруваш е сензация световна..."
- Ще им се радват, както и на тебе... -
а, бе, какви ги дрънкам! (Чувствам се виновна.)
- За отпуската ли ще си пристигнеш само? -
защо го питам?... Сякаш ме касае!
- Самичък ли ще си?... Или пък двама? -
животът е театър и... играя.
- Самичък... (Ясно! Затова в принцеса
превърнах се. Добре, че не - в царица...
Със сигурност и сам се е досетил,
че ще римувам твърдо с магарица.)
- Е, мисля да остана, да се върна...
че тука нещо май не ми понесе...
(Усмивка праща, сякаш на майтап е,
а мен от "перспективата" ме втресе.)
- Решенията сам ги вземаш, знаеш.
(То беше някога, сега е вече друго.)
- Но да не вземеш после да се каеш... -
опитвам се да не подходя грубо.
- Аз мисля да опитаме... отново...
Да не е превъртял?! И май не мисли!
Изплю си камъчето и готово...
А аз определено си се вкиснах!
- Че рано си се сетил да опитваш! -
Гневът ми вече пламна като факла.
- Когато искаш тръгваш и се връщаш...
Сърцето ми да не е празна ракла?!...
- Ядосана си ми! Но трябва да го кажа...
... Остана си в сърцето ми едничка!...
- Дори така да е! Дори да вярвам...
... но моето - не е, не е самичко!...
Пропадна връзката... (Май токът спря.
Или доставчикът на интернет фалира.)
Дописах:
"Силна съм, ти сам ми го призна.
Сега изпий за мойта сила чаша бира!"

/ из нет-а /

[SYNOPTIK]

автор: Васил Гергов

-Татко, защо си тъжен?-попита синчето.
Погалих го нежно, какво знай детето.
Отдавна напиращи в душата ми думи,
поеха по свой път, неразумен:
-Погледни държавата ни- обезверени хора.
Управници дебели и луди без умора.
Погледни раята-селяни нещастни.
Погледа в комата, ракията, жената.
Няма веч герои, останахме шепа.
Аз, чича ти Гошо, комшуто и кмета.
Всички други, сине, предадоха страната.
Освен нея себе си и свободата.
Виждаш ли, сине, кой ни управлява?
Тези хора, сине, са нашта държава.
Няма веч мъже, останахме малко.
Истина ти думам, макар да е жалко.
Нови богаташи, за никой не им дреме.
Нито за тебе, нито за мене.
Тези хора, сине, нас ни управляват.
Те ни превърнаха във жалка държава.
Баба ти да проси за 100 лева пенсия.
Дядо ти във кръчмата да псува на пусия.
Казвам ти тез думи, а сълзи напират.
Стани, иди сине, да ми купиш бира.
Всички сме герои, ама като пийнем.
Псуваме и хулим, ще одим да ги бийме.
А кат изтрезнеем, пак ще бъдем мишки.
Сгушени на топло, на врата с каишки.
Много жалка гледка сме, да знаеш, сине.
За да се оправим ще минат години.
В теб ми е надеждата, да им гледам сеира.
А сега, сине, иди за бира.
Ще гледам новините, тези на турски,
Български веч няма, щот били гяурски.
Ще погледам мача, дано ЦСКА бие.
То и футбол няма, и той си отиде.
И той, кат Апостола, ще изчезне.
Жалко е, сине, а беше полезен.
Няма вече герои, останахме шепа.
Аз, чича ти Гошо, комшуто и кмета.
Пак ще ги псуваме, нали знаеш, онея.
А после, след мача, кой от къде е.
В теб ми е надеждата, да им го върнеш.
Що ни причиниха, света да обърнеш.
Бъди мъж, сине, а не кат баща си.
За жълти стотинки продаде душата си,
сърцето, мечтите и все що желаеше.
Бъди мъж, сине, а не колебаещ се.

А аз ще полегна, уморих се вече.
Дано скоро, сине, им стане напечено.
Повярвай във себе си, аз знам, можеш ти.
А аз ще полегна, че ми се спи.

[Lord]

SYNOPTIK, кога е писано? Като година имам предвид?

[slaron]

SYNOPTIK, браво за поста! Много ми хареса!

[SYNOPTIK]

SYNOPTIK, кога е писано? Като година имам предвид?

Не мога да ти кажа,Лорд !
Просто направих Copy/Paste ...

[dsuzunov]

ДВЕ ВРАТИ ИМА ЖИВОТЪТ

Последната ми вечер
тази вечер прекарвам
и на всички,които ме огорчиха много,
сега,когато си тръгвам от живота,им прощавам

Всичко е една лъжа,
една въздишка,един дъх
Като цвете някоя ръка
ще ни отреже призори

Там,където отивам не минават
сълзите и болката,
Мъките и грижите
тук ще останат в живота
и аз ще тръгна сам

Всичко е една лъжа,
една въздишка,един дъх
Като цвете някоя ръка
ще ни отреже призори

Две врати има животът
Отворих едната и влезнах
Разходих се една утрин
и докато настане следобед
от другата излезнах

Всичко е една лъжа,
една въздишка,един дъх
Като цвете някоя ръка
ще ни отреже призори


Това е текст на песен.
Ето тази:

[dsuzunov]

Свечерява се

Свечерява се отново, свечерява се
и идва моят час.
Часът, който като риза пасва
на меланхолията на сърцето ми, свечерява се.

Дете на ноща съм цял живот, не понасям утрото
с господата в кашмири облечени.
Аз живея само нощем, заедно с тези, които обичам
с грешните и онеправданите.

Свечерява се отново, свечерява се
и тогава песента леко подхващам.
Като майка тъмнината ме прегръща
в един такъв миг искам да умра, свечерява се

И това е песен.

[ribaflic]

Не заспивай
Не заспивай преди да е съмнало -
нека първо да легне луната,
нека първо изсвирят щурците -
серенада за тебе в тъмата!

И недей се обръща обратно -
пак заспала с лице към стената,
нека в своето нощно пътуване -
завърти те в прегръдка земята!

И протегнали пръсти във мрака -
по небето да трием звездите,
че от утре отново сълзата -
ще забърсваме тъй от очите.

И така, зажадняла отпивай -
от мига със нестихващи глътки,
тази вечер недей да заспиваш -
остани в моите нежни прегръдки!

Нека изгрева тъй да посрещнем,
нека първи лъчи да те сгряват,
че от утре, след дългите нощи -
само тъжни слънца...ще изгряват!
Anonimniq

[slaron]

Даа, хубаво...