ПОЕЗИЯ

[ribaflic]

За вечния леден връх и краткия човешки живот

На Еверест

Искам да ти изпея една тъжна песен:
песента за краткия живот на човека,
за хилядите изгреви и залези,
които заслепени не виждаме,
увлечени в гонитбата на недостижимото.
За хилядите мигове на щастие-
крехки искри в тъмната нощ,
от които се пазим да не изгорим.
За златния пясък, който завинаги
изтича между пръстите ни
в очакване на безценния камък,
превърнат на въглен в горещите ни длани.
Прощавам ти, макар че съм зъл…
Заради това, което ни даде,
макар че много повече взе.
Прощавам ти, защото не можем без пристан
в живота, прелитащ прелитащ край нас.
.Прощавам ти, понеже нямам смелостта да забравя.
Защото мога да преживея всичко…
но никога същото отначало…
Затова искам да ти изпея една тъжна песен,
песен за краткия човешки живот-
слънчев отблясък по леденото сърце на вечния връх.

Людмил Янков

[Lord]

БАЛАДА ОТ ИМЕТО НА СЪДБАТА


Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла!
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило -
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде - гледай! - съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!
За цар и крал не съм добре дошла,
че аз отколе гибел им вещая:
сразих Приам, изчезна сред мъгла
навеки Троя - с участ като тая
и Анибал успях да увенчая,
а Картаген превърнах във мъртвило;
и Сципион опита мойто жило;
предадох Цезар със един замах,
а във Египет пък Помпей заклах;
в море от кръв удавих аз Язон;
запалих Рим, жестоко там вилнях...
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И Александър колко кръв проля,
загледан към зваздата си в безкрая,
а как умря! Сред бойните поля
и Арфаксад реших да закопая...
Такъв ми е на мене обичая -
така да бъде, знай, се е решило
и нищичко не се е променило.
В нещастието Холоферн презрях
и ножа на Юдита не, не спрях,
докато спеше. А Авесалом?
Какви коси! Обесих го на тях.
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:
сама да можех днес да внасям страх,
а не съгласно божия закон,
би ви очаквал всички пълен крах...
Така че се вземи в ръце, Вийон!

Франсоа Вийон

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

[Lord]

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БАЛАДА

Дотука всичко завеща
и свърши клетият Вийон.
Разчуе ли се за смъртта,
червете се - достоен фон
е туй на гонен от нагон
любовен и загнил млад, -
че кле се в Божия хормон,
разделяйки се с този свят.
Измама няма - любовта
му смачка целия фасон,
далече го прокуди тя
да скита сам и без подслон:
ни храст, ни заек - стръмен склон,
по който той раздра отзад
едничкия си панталон,
разделяйки се с този свят.

Бедняшка бе му участта
под тегнещия небосклон:
пронизан от любов в гръдта,
умря един ездач без кон;
но с порив като скършен клон,
отрупан целият със цвят,
той бе достоен за поклон,
разделяйки се с този свят.

Във разрез със добрия тон
(на Ваша милост тъй познат!)
гаврътна чашата Вийон,
разделяйки се с този свят.

Франсоа Вийон

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

[малкия]

Молитва Франсуа Вийона

Пока Земля еще вертится, пока еще ярок свет,
Господи, дай же ты каждому, чего у него нет:
мудрому дай голову, трусливому дай коня,
дай счастливому денег... И не забудь про меня.

Пока Земля еще вертится, Господи, - твоя власть! -
дай рвущемуся к власти навластвоваться всласть,
дай передышку щедрому хоть до исхода дня.
Каину дай раскаянье... И не забудь про меня.

Я знаю: ты все умеешь, я верую в мудрость твою,
как верит солдат убитый, что он проживает в раю,
как верит каждое ухо тихим речам твоим,
как веруем и мы сами, не ведая, что творим!

Господи, мой Боже, зеленоглазый мой!
Пока Земля еще вертится, и это ей странно самой,
пока ей еще хватает времени и огня.
дай же ты всем понемногу... И не забудь про меня.

Булат Окуджава
1963

http://vbox7.com/play:a2f5abea

[Валентина]

Александр Пушкин

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

1825

[Валентина]

И още нещо, чийто автор не зная, но бе разпространено в Skype.

Ще видя ли сбъднати сънища сутрин -
целувка на слънце и бледа луна,
и в няколко чисти и сини минути -
красивото тайнство на мъж и жена...

Ще видя ли твоите птици в простора,
разперили весело сини крила -
мечтите, които не знаят умора,
но плуват през облаци, дъжд и мъгла...

Ще видя ли лодка, която веслата,
превръща на сребърно-сини хриле,
и слиза в придънния свят на водата
сред нежни корали във пъстро поле...

Ще видя ли всичките сини вълшебства,
които се раждат от допира в нас?
Докосвай ме нежно! Отново до теб съм!
Гласът ми до теб е. И в тебе съм аз

[Валентина]

Мечти

Аз искам да плувам със чайките бели,
със тях да летя в висините,
да гледам зорите, косите разпилели,
да тичам със тях над горите.

Желая да литна високо в небето,
да пипна със длани звездите,
да видя оттам заблестяло морето,
да чуя как пеят вълните.

Аз искам Венера над мен да изгрее
и Марс да ми махне приветен,
над мене луната сребро да излее,
светът да проблесне заветен.

Аз искам привечер по лунни пътеки
да тичам, да чезна в тъмата,
край мене да мамят звездиците леки,
под мене да мами земята.

И пак в България искам да кацна,
да дойда по лунна пътека,
където от всичко всесилно, могъщо
най-смел и велик е човека.

Петя Дубарова

15. 11. 1973 г.

[малкия]

ДЕНЬ РОЖДЕНИЯ ЛЕЙТЕНАНТА МИЛИЦИИ
В РЕСТОРАНЕ "БЕРЛИН"

Побудьте день вы в милицейской шкуре -
Вам жизнь покажется наоборот.
Давайте выпьем за тех, кто в МУР-е -
За тех, кто в МУР-е, никто не пьет.

А за соседним столом - компания,
А за соседним столом - веселие,
А она на меня - ноль внимания,
Ей сосед ее шпарит Есенина.

Побудьте день вы в милицейской шкуре -
Вам жизнь покажется наоборот.
Давайте выпьем за тех, кто в МУРе,-
За тех, кто в МУРе никто не пьет.

Понимаю я, что в Тамаре - ум,
Что у ей - диплом и стремления,
И я вылил водку в аквариум:
Пейте, рыбы, за мой день рождения!

Побудьте день вы в милицейской шкуре -
Вам жизнь покажется наоборот.
Давайте ж выпьем за тех, кто в МУР-е,
За тех, кто в МУР-е, никто не пьет...

Владимир Высоцкий
1965
________________________
МУР (Московский уголовный розыск) - Московска криминална милиция
Парафразата е на известния тост "Давайте выпьем за тех, кто в море!" -
"Да пием за тези, които са в морето!"

[малкия]

* * *
Антон Палыч Чехов однажды заметил,
что умный любит учиться, а дурак учить.
Скольких дураков в своей жизни я встретил,
мне давно пора уже орден получить.

Дураки обожают собираться в стаю,
впереди главный - во всей красе.
В детстве я верил, что однажды встану,
а дураков нету - улетели все!

Ах, детские сны мои, какая ошибка,
в каких облаках я по глупости витал!
У природы на устах коварная улыбка,
видимо, чего-то я не рассчитал.

А умный в одиночестве гуляет кругами,
он ценит одиночество превыше всего.
И его так просто взять голыми руками,
скоро их повыловят всех до одного.

Когда ж их всех повыловят, настанет эпоха,
которую не выдумать и не описать.
С умным - хлопотно, с дураком - плохо.
Нужно что-то среднее, да где ж его взять?

Дураком быть выгодно, да очень не хочется.
Умным очень хочется, да кончится битьем...
У природы на устах коварные пророчества.
Но может быть, когда-нибудь к среднему придем?

Булат Окуджава
1979

[ribaflic]

ДОБЪР ФОТОГРАФ НИ Е СНИМАЛ...

Добър фотограф ни е снимал
в шума на вълните солени...
И ето го простият символ -
морето не бе до колене.

В небето, разбира се, гларус.
В очите ни - бури далечни.
Вълните прииждат със ярост,
а ние изглеждаме вечни.

Тогава. Отвъд самотата.
Отвъд дъждовете отвесни...
Преди да навлезем в средата
на пътища, болки и песни.

Преди да изричаме думи,
по-слаби от морския тътен.
И вятърът, идващ срещу ми,
за тебе да бъде попътен...

Но старата снимка е символ.
Къде и кога е заснета? -
Стоим със теб млади и силни
в прибоя на всички морета.
Георги Константинов

ДУМИ

Твоите думи ме сепват
като тропащи врати на хотел
среднощ -
будят ме внезапно, за да ми напомнят,
че съм самотен.
Откъде идва гласът ти -
от съседната стая,
от съседния етаж
или от съседната планета?..
Твоите думи прииждат
отвсякъде -
любовта ни се е разпаднала
на хиляди думи...
Като Римската империя.
Като ядрото на атома.
Като самата
любов.
Георги Константинов
1978г.