ПОЕЗИЯ

[Lord]

Със сигурност не съм във правилната тема, но поздравявам всички колеги, които снощи и през ноща охраняваха мероприятието! Справихте се повече от блестящо!

[slaron]

Със сигурност не съм във правилната тема, но поздравявам всички колеги, които снощи и през ноща охраняваха мероприятието! Справихте се повече от блестящо!

И в тоя ред на мисли...

Две добри думи за българската полиция

http://offnews.bg/index.php/224207/dve- ... -politsiya

Респект и уважение към всички полицаи, които не допуснаха по-страшни ситуации!

[avitohol]

Всеки знае, че заровете са подменени,
всеки ги хвърля с кръстосани пръсти,
всеки знае, че войната свърши,
всеки знае, че добрите загубиха.

Ави, кои са добрите?!
Снощните събития ли родиха тия изречения?! Поредния цирков спектакъл...
Защо започвам да си мечтая леекиинко за една хунта в милата ни Родина?!

Тези изречения са от първия куплет на една много готина песен на Ленърд Коен....нищо друго, скъпа.
Е, по една случайност те сякаш са точно писани за сегашната ситуация в Бг.....Както се казва нищо личо

[slaron]

Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.

Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен -
по-пламенно, по-нежно, страстно?...
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?

Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува...
Посрещам будна всеки изгрев нов -
И споменът за тебе ме измъчи...
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз... не се научих!

Г. Северов

[slaron]

Спящата красавица

Рудила са навремиту пу тез села,
ехе-е да кажим преди сто гудини,
ина бизкрайну чудну убава мума.
/истествену я кръстили Калина/
И щом са пръкнала, душли са начаса
урисници, магьосници, кумшии:

- Ши бъди – рекла първата - с низемна красута,
за кумпенсация ши й са случват прустутии.
- Ъхъ – дубавила и фтората след туй -
ши има глас на сладкупойна чучулига
и майко мила кату зяпни, койту чуй....
- Я, чакайти, бе – рекла трета – Стига!
Ни е нурмалну толкус убусти накуп!
Урисвам кат испълни двайс`гудини
да са трупяса ф дрямка кату чук
и ниту с топ черешов дан са дигни!
Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви,
да я цалувни и магийта да катурни.
Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!?
Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!”
и чак тугас магийта ши са развали,
и насиленийту ши си утдъхни издълбоку.
Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли
и по-нататък станалу... какоту.

Дор` раснала мома Калина ич биля
веч никуй за магията ни повнел...
„Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”-
рекла виднъш мумата и ... гутову.

И ха да дремни, чи да стани, ма не би,
тъй минали нам-колку-си гудини.
Саде кумшиите си викали: „Да спи!
Чи кату стани, море, чи кат зини...”

Ф туй времи, татък най-далечнити села,
дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял,
живял бизгрижну момък-амсалак,
дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка:

- Зако са мотам тука, писна ми ептен!
Ши тряба пу света широк да са разтикам,
бис туй ни ми са дреми сЕ ерген...
Краде ми са ши кайш муминска китка!

И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така
след три нидели стигнал ду дуваря
къдет пухърквала заспалата мума,
пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря!
Ми вечи станалу въпрос на селска чес,
заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил
и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”,
дет флязъл, чи и към мумата са носочил.

„Въх, ква ший начи тъс ми ти мума
дет спи кат пън, глей стана икиндия...
Да е препила снощи примерну, да разбера.
Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия.
За убус – убава. Да я цалувна къкту спи...
Кумай ни ша усети валяк да я сгази.”
Цалувнал я! И креснал:

„Пладня мина ма! Стани!”
/закот дан легна и яз, да та пулазя.../

Изгрялу слънциту, наблеснали звизди,
магийта начаса са развалила,
ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи:

- Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?

Маргарита Стефанова

[Lord]

........ Ф туй времи, татък най-далечнити села,
дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял,
живял бизгрижну момък-амсалак...........

[avitohol]

Цар Освободител

Под опашката на „Коня”,
„Данс уит ми” властта ще гони,
за офшорен интерес!
Александър е във стрес!

Къмпинг спретват „Не-пе-О-та”,
а кметичката с охота,
лагерът им толерира:-
Такса- място не събира!

Веят сините парцали,
тунеядци,маргинали,
наркомани, пияндета,
Беж към жълтите павета!

Неизвестен материал,
музика от бял роял,
ежедневни вечеринки,
на нелепите калинки!
Pasi,юли 2013

[avitohol]

Не-Пе-О-тата се скрИха
паричките им привършИха
Бачо Росен на бел конь
ча у Пльовдив изпратИха

Там на хладно скришом
с Феса той да си хортува
от родината ни щедро
Бащиния он да пазарува...

Чифте Баня под Небет Тепе
види се, им се прищЕ...
А, и старата джамия
до античния тракийски град....

А Европа, със усмивката на Мона Лиза
отегчено , сънно се облиза,
готова е да ни продава
сякаш че сме дойна крава...

[slaron]

Богородице свята

Пак заставам пред теб,Богородице свята,
със горяща свещица и много любов.
Пред иконата твоя поставям цветята,
с благодарност голяма за твоят покров.

Трудно сдържам сълзите си пред твоите очи,
топлина, обич силна във тях се чете.
Красота, чистота, ореол от лъчи,
майка с нежност прегърнала своето дете.

И отново те моля за онези неща,
дето всеки път с болка голяма изричам.
Вярвам силно във теб и във всяка мечта
и щастлива съм много, когато обичам.

Зная аз, че до мене си ти всеки миг
и когато изпадна в беда ме спасяваш.
Във душата си нося светлият лик,
с който ти като слънце изгряваш.

Пак заставам пред теб, Богородице свята,
със горяща свещица и много любов.
Пред иконата твоя поставям цветята,
с благодарност голяма за твоят покров...

Свилена Димитрова

[slaron]

Няма време

Стига си казах! Стига с това!
Работа, тревоги, слагам точка сега!
Ще си седна ей тук, на дивана,
ще си спретна едно кафе,
и с цигарка в ръката,
за грижите си ще забравя днес!
Ето, денят отминава,
в работа, тревоги, все банални неща!
А аз, кога ще живея?
Явно на осемдесет и една!
Ако ги доживея, ама живот ще е това!
Сякаш имам сто живота!
В този дом, семейство, деца..
В другия богатство ще направя!
В третия пък ще пестя!
И така, докато стигна този,
в който ще се радвам на света!
Днес съм тук, утре ме няма,
а не смея да вдигна глава!
Е! Днес пък ще бъда щура,
ще правя каквото си ща!
Седнала тук, ще дочакам нощта,
вечеря, пране не ми говорете!
Уморена съм, стига с това!
Ще си пусна и някоя песен,
ще усиля звука,
който иска нека работи,
аз днес съм в почивка.

Надежда Памукова