ПОЕЗИЯ

[Кошмар1]

Малко нежност в неделя сутрин никому не вреди.

песента ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=iodJLUiUN3Y

ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ
(Роси Кирилова)

Колко те обичам!
И за тебе ме боли,
разумът отрича,
но сърцето не греши.

Колко те обичам!
И до болка липсваш ми,
искам да извикам
целия ми свят си ти!

Припев:
Защото те обичам,
защото те обичам!
Друго и да няма --
ти за мен си всичко!

Колко те обичам!
Знам сърцето има код,
той е с твойто име
и с името любов.

Колко те обичам!
И дори и в друг живот,
пак ще те открия
моя истинска любов.

[Кошмар1]

Из "Поема за щастието", Дамян Дамянов

...А истината проста е една:
че няма нищо мое, нищо твое
под слънцето и вечната луна.
И ти, ако за първи път ги виждаш,
не значи, че и друг не знай за тях.
Да, щастие е туй, да не завиждаш,
да вземаш и да даваш, но без страх.
За другите на пепел да изгаряш
И те за тебе да горят без дим.
Така ти цял живот ще се повтаряш
и ще оставаш все неповторим...
И ако в твойта най-интимна мисъл
светът открие своите мечти,
и ако всеки друг се би подписал
под туй, което си написал ти,
то значи, че във всяка твоя песен
е сбрана на човеците кръвта...
Ти остани безимен, неизвестен,
но по-човечен направи света!
==============================
Вдъхновение

Грабвай, ковачо, чука си – удряй ме.
Болката пребий до посиняване.
Умъртви я и отново, изкови мe...
вече метална... без претопяване.
Грабвай, художнико, четката .
Рисувай тъгата ми в картини,
скрий я във тях, от мен и от хората
и сълзите прикрий
в усмивка от весели утрини.
С многоцветие дивно вдигни ме...
Аз не съм тъжно падение.
А в очите ми хищно притворени
нарисувай живот вдъхновение.

Ники
==============================
Прощавай, скъпи! Май ти загорчах....
В сърцето ти оставих вкус на плява.
Не ти ли казах вчера, че е грях
да пиеш вино със самия Дявол?

Не ти ли казах, че съм див пелин
и зениците ми на тъмно светят?
Но ти реши - животът е един
и с всеки пият смелите поети.

Не ти горчах, додето за ръка
държеше ме и тихо ми шептеше,
че важна е едничка любовта,
дори и да е като мене грешна.

Не те смрази и черният ми цвят.
Дори ме увери, че е модерно,
защото във човешкия ви свят
на тъмно всички котки били черни.

И пихме цяла нощ. До сутринта!
Под блясъка на влюбени сонети
животът беше чар и красота,
лустросан от перото на поета.

Сега си мой! Горчива съм, нали?
Минутите тежат като години....
Не ти ли казах, че сред сто жени
една ще те удави в капка вино!

Ники Комедвенска

[Кошмар1]

Добро утро и приятен ден

Честна дума – Ники Комедвенска

Честна дума, корави мъже,
честна дума ви давам в очите:
няма вече да бъда въже,
дето нощем ума ви оплита.

Ще съм толкова много добра,
че и ангел дори ще засрамя.
Без капризи и без номера -
само смях и обичане само.

Всяка сутрин ще ставам във пет.
Грим и маски? Не! Няма да има!
Две целувки, кафе и омлет -
съвършената ваша любима.

С тоя поглед, загадъчно мил,
кой, кажете, до мен ще е тъжен?...
Честна дума на Първи април!
Да се пръсна от смях, ако лъжа!
...................................
Небе за грозните – Ники Комедвенска

Красивите жени... Каква омая!
Лица на деви и тела за грях.
Една целувка само... и си в рая!
Светът би бил ужасно сив без тях.

А грозните? - дори не ги поглеждат.
Невидими за мъжките очи...
И колко страх, и колко безнадеждност
в сърцата необичани горчи...

Веднъж да ги целунеш, са готови
през три морета да намерят брод.
Жените на неслучени любови,
родени да обичат до живот.

Една такава само да откриеш,
да преобърне кроткия ти ден.
Жена като небе, като магия...
Най-грозната от всички!... Като мен.
..........................................

Молитва - Ники Комедвенска

Ти ли, Боже, ни каза
да се давим в омраза
и да трупаме грешка след грешка?
Да си чоплим очите,
все по-зли и сърдити...
Вече нямаме нищо човешко.

И какво ни остава
в тая псевдо-държава,
дето нищо и никой не пази?
Със торбата на рамо
и бегом - да ни няма,
или тук до живот да се мразим?

Обикаляме храма...
Милост вече ли нямаш,
или нощем се будиш тревожно
да се питаш защо ли
даже аз ти се моля
да погалиш сърцата ни, Боже?

Да покълне надежда -
малка, светла и нежна,
да целуне душите ни голи...
За децата ни нека
да е малко по-леко!
Милост!
Аз, Атеиста, те моля!...

[Кошмар1]

Ние, лъвиците – Ники Комедвенска

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
с белег над веждите,
хапем и милваме.
Вид на изчезване,
вечно отричани,
трудни за следване
и за обичане,
но любовта ни е
най-невъзможната –
зло заклинание,
огън под кожата!
И ще ви сгрее
право в душиците,
както умеят
само лъвиците!
..................................
За принцеса навярно съм слаба - Ники Комедвенска

И какво да ти кажа, магьоснико,
явно тъй е редът на нещата:
оцелявам, вълшебно докосната,
точно в трийсет и осем квадрата.

Всяка вечер вися над огнището -
вярно, газов котлон, ама огън.
Къкри бобец, а аз съм изприщена
все от приказно-сладки тревоги.

В полунощ ще ми звънне по жицата,
не по-малко от час ще се вайка
мойта мила свекърва - царицата
и на принца прекрасната майка.

Точно в седем излизам от тиквата
да забъркам закуски, кафета...
Следва здраво юнашко надвикване
с мойте две мързеливи джуджета.

Но се питам къде е уловката -
пак е приказка, дето се вика:
Пепеляшка си пробва пантофката,
аз нахлузвам на босо терлика.

И ти казвам, магьснико, писна ми!
За принцеса изглежда съм слаба.
Затова си поръчвам отписване -
превърни ме отново във жаба!
...............................
Завет – Ники Комедвенска

Тая шепа земя,
по инерция сякаш държава,
оцелява сама,
ала колко живот й остава?

Векове на възход,
а след туй векове на забрава...
И измъчен народ,
свикнал залъка даже да дава,

свикнал все да шепти,
да търкаля живота полека.
И не помни почти,
че е тук от тринадесет века...

Тая свята земя
на забравени вече герои,
тя е само една
и помни, сине мой, че е твоя.

И да тръгнеш оттук,
да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!
..........................
Вносни думи-Ники Комедвенска

Вносни думи в родна реч -
хем модерни, хем чудесни,
впечатляват отдалеч -
нема начин да не блеснеш.

Офис мениджър отпред
супервайзера подпира,
бизнес консултант напет
два проекта презентира,

месечния имидж план
ай ти спеца прогнозира...
А отвънка бай Иван
кóпа здраво на баира.

И от тоя панаир
с чуждословни елементи
ежедневен дефилир
се върти из парламента.

Тъй е в шарения век -
вносни службици се сипят,
но служебният човек
тежка работа не пипа.

Затова и бай Иван
лапа нашенските трици
и с мотика, в пот облян,
храни сума ти Чуждици.

[Кошмар1]

КОФТСКА ПЕСЕН

Чуй и следвай моите думи
не пилей напразно дните,
постарай се да си умен —
рядко случва се везните
на съдбата да са спрели.
Ще се дигаш или падаш,
ще владееш и печелиш,
ще робуваш и ще губиш,
ще ликуваш или страдаш
длъжен си да бъдеш тук
наковалня или чук!

ГЬОТЕ

[Кошмар1]

Цената на короната / На дъщеря ми /

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.

Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.

Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...

Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.

Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.

Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!

Васка Мадарова- fraulia
----------------------------------------------------
Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?

Ако болест страшна те достигне
и е за живота ти опасна,
важно ли ще бъде, че събираш
от години своите богатства?

Ако нямаш време да изтриеш
на дете разплакано сълзата,
струва ли си вечер да отпиеш
виното от чашата с позлата?

Сили не намираш да погалиш
с топла ласка птица наранена .
Да, но пред приятели се хвалиш,
че си бил в Париж и във Виена .

Твоят свят е празна бутафория -
рози от стъкло, безгласни птички,
мъртви като живата история.
Помниш ли? Човек си. Като всички.

Вики Горанова

Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.

Мира Дойчинова - irini
…………………………………………
Съвсем не съм от този тип жени,
които кротко гледат те в очите...
Земята под краката ми дими !
В душата ми те дебнат бури скрити !

... Съвсем не съм от този тип жени,
в които търсиш сладостна утеха...
Примамвам към опасни дълбини !
Страхуваш ли се, бягай надалеко !

Че щом пристъпиш в скрития ми свят,
реки от огън често ще пресичаш...
Мостòвете след теб ще изгорят !
Обречен си ! До гроб !... Да ме обичаш...!

Мариела Челебиева
-------------------------------------------
ВМЕСТО ЖАЛЕЙКА ЗА ТАТЕ


Седнал съм до твоя гроб и пуша.

Облачно небе над мен тежи.

Мисля си, че мислите ми слушаш

и ми казваш: “Сине, не тъжи!

Трябваше и аз да легна тука,

трябваше да дойде този ден.

Зад гърба ми казваше “морука”,

а сега защо тъжиш за мен?”

Спираш. И гласа ти се задавя,

пак хрипти от стария бронхит.

И през кашлицата продължаваш:

“Ти от мене не създавай мит!

Тежък, лек… живота ми премина.

С майка си поне добър бъди!

Зарежи това проклето вино,

не повтаряй моите беди!…”

Млъкваш. Сякаш гроба ти разтърсва

тази кашлица проклета пак.

С длан очите си от сълзи бърша,

бърша ги, но гледа ли се в мрак?

Димитър Данаилов

[slaron]

Подарък за Коледа

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

... Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно убих го моя врабец -
от толкова чувства си го повредих.

Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи - не са ми по ръст
джудже си останах дори във мечтите.
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че е трудно, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

Радост Даскалова

[Кошмар1]

Обичах Ви - А. С. Пушкин

Обичах Ви. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим...
.......................
Оригинала

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

[Кошмар1]

Мечтите - Румен Ченков


Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти.

Понякога бленуваме химери
и в нощите, замаяни, не спим,
но важно е, че устремно живеем:
готови сме до край да устоим.

И често сме излъгани и жалки,
оплакващи късмета си свидлив.
Каквото да постигнем, все е малко
и всеки късметлия ни е крив.

Но хиляди, милиони са мечтите,
зареждащи ни с жажда за живот!
Отстъпват неуспехите ни, свити.
По мъдри сме. Отново сме на ход.

1994 г.

[Кошмар1]

Тото-Кошмар - Румен Ченков

Залагам пак на същите числа —
поредната надежда за късмет.
Съмнението — грапава пила —
по мозъка ми прави пирует.

„Не ще се видиш никога с пари.
За други е, приятел, радостта.
По-доходни вложения прави,
от тези малки, дяволски листа.“

Но, трябва да излязат този път.
Предишния аз просто нямах шанс.
По фишовете кръстчета цъфтят,
дарявайки ми щастие в аванс.

Предчувствието чука по тила —
ще потекат като река пари.
Аз вярвам пак във същите числа.
Не може просо все да не върви.

Така се лутам в този лабиринт.
Съмнения, надежди и печал.
До ТОТО-то опира моя бит…
Кошмар, завършващ винаги с провал.

1994 г.