Паисий Хилендарски (1722-1773), Софроний Врачански (1739-1813), Неофит Рилски (1793-1881) и Васил Априлов (1789-1847) Българите почитат като народни будители всички видни книжовници, които съчетават просветителската си мисия с борба за национална независимостю На 1 ноември България чества Деня на народните будители. Той се отбелязва за първи път в Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи ….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване …”. Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарче Цел на честването на 1 ноември е да се прослави делото на Свети Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Патриарх Евтимий, на героите от Българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, на Васил Левски, на Христо Ботев, на Григор Пърличев, на стружките братя Миладинови, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК