Така и така написах долния коментар за друго място в нета, реших да го постна и тук. Поводът е ето тази статия:
OfftopicВнимание! Готви се нов закон за детето!
На фона на ярките събития от известно време обществото вече ни вижда, ни чува, ни мисли адекватно. Това е страшно, страшно е защото манипулаторите са в стихията си и прокарват най-различни техни номера във вид на закони, разпоредби и укази. Законотворците ни ги творят едни много интересни закони. Да се чуди човек в чий интерес е тоя закон за детето. Децата са преди всичко рожби на семейни чувства и семейни ценности. Кой би имал интерес да не може никой да дава основата на ценностите на рода си? Държавата ли е по добрия грижовник за децата или неговите родители? За тези, които бият, малтетират, измъчват и злоупотребяват с децата си има достатъчно законови разпоредби да бъдат вземани мерки стига институциите да си гледат правилно задълженията . Кой има интерес децата да немогат да бъдат наставлявани от религиозни принципи? Предложението за новия закон за детето ще доведе до положението, че ще се произвеждат биологични единици, които ще бъдат възпитавани на улицата, в интернет, по телевизията, а там проповедниците са най-алчните, най-безмилостните и най-жестоките същества на планетата. Раждането на децата ще бъде превърнато в един чисто физически акт, от който последствията ще са пагубни за човечеството. Някой мисли ли по този въпрос? Кой има интерес да откъсне децата ни от нас и да произведе еничари, които ще сеят разруха и развала по света. Правото на свободен избор на вероизповедание е личен акт но дори и атеистите биха загубили от това да немогат да предадат традициите и вижданията си за света ако нямат право да налагат определен мироглед на децата си. Как ще възпитаваме основните ценности съчувствие и отговорност без да обясним религиозния произход на тези ценности. Моето мнение е, че някой някъде просто е решил да ни отнеме бъдещето.
Направи ми впечатление, че доста хора, без дори да са се информирали за какво точно става дума, подкрепят написаното. И понеже се дразня от манипулирани послания, които провокирайки емоция събират поддръжници, коментирах:
Набързо прочетох проектозакона и се запознах с мотивите на основния му опонент – църквата. Не съм юрист и не мога да взема отношение по формулировката на определени членове и възможностите за злоупотреба с тях, защото били неясни или прекалено широко дефинирани. Но честно казано нищо в самия закон не ме разтревожи.
Основните критики са към намесата на държавата в семейните дела. С широки права всяко дете в „несъгласната” възраст можело да разруши здравите устои на християнското семейство. Каква е атмосферата в семейство, в което децата са склонни да се обърнат към институциите заради проблеми в комуникацията с родителите си - не се коментира. Забранява се използването на деца за политически, синдикални и религиозни цели – този член развървал ръцете на службите да тълкуват както си искат всяко изповядване на религията. /Е, чл.20 дава свобода на вероизповеданието, избрано от родителите и настойниците, но за него не срещнах коментар/ Подклаждало се доносничеството и изобщо сме се връщали в тъмните времена на тоталитарната атеистична държава.
Сигурно има основание за критики. Но аз поне не видях основание за война.
От средата, в която се отглеждат децата зависи какво ще е обществото ни. За да не се налага да „извиняваме” утрешните убийци заради тежкото им детство днес.
И е крайно време да спрем да мислим, че мястото на кирливите ризи е под собствения дюшек и зад четирите стени на крепостта ни. Не и когато касае децата и тяхното бъдеще.
Защото много хора ще се вържат на патоса на автора на горната статия, в която той умело натиска определени бутони. Но се замислете колко от тези читатели са се информирали за това как да възпитават децата си, какви са техните страхове през различните възрасти, как да развият потенциала им? Нее, ама то няма нужда – нали вестниците пускат по някоя и друга статийка по въпроса, а има и традиции. Всеки ги знае тези неща, дайте да четем рецепти за готвене, политически новини и клюки за звездите.
Проблемите не са в един закон или в това кой каква религия ще изповядва, а в това, че е прието ролята на родител да е едва ли не инстинкт. И повечето хора не правят нищо по въпроса да се научат на това да бъдат добри родители. „Нали обичам децата – това е достатъчно”. Да, ама не.
ПП Тази моя позиция е изразена и в друг пост в тази тема. Не се е променила
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка.
