Хей, много се радвам да те видя.
Твоята уникалност е подправката, която когато липсва, яденето не е толкова пикантно.
Кошмар1 написа: Лично аз напоследък си мисля, че срещу ръжен може да се рита, но срещу илюзията, че някой се мисли за добър и прав, просто е невъзможно. Защото илюзията, колкото и да е добро нещо, то злобата нокаутира илюзията. Не говоря за себе си, защото мноооооооого отдавна се простих с илюзиите си, колкото и добри и всеотдайни да бяха те. Да си стъпил здраво на земята не е от особена полза, но от друга страна имаш своята собствена съдба, своята собствена воля и естествено.... една малка илюзийка, че някой ще направи това което трябва. Всъщност разбра ли ме Стрендж?
Струва ми се, че те разбрах. Ще отговоря обаче като разделя двете значения на думата "илюзия" в твоя пост. В първия случай ти наричаш илюзия неправилната според теб самооценка или позиция на друг човек. Права си, че често е трудно да я промениш, но пък не съм убедена, че е нужно. Аз самата когато усетя у себе си несъгласие с другия, се опитвам да приема. Може пък моята преценка да е грешната. А и да съм права, не съм сигурна дали тази промяна ще направи добро на човека. Полагам усилия когато видя, че онова, което мисли въпросният човек за себе си, му пречи да живее пълноценно. Това е моят начин да помогна когато мога и пак го има съмнението дали съм права, дали е наистина за добро. В такива случаи разчитам на интуицията си. И въпреки, че се старая да правя всички тези неща, пак има моменти, в които се ядосвам, споря, не приемам... борбата със себе си е трудно нещо, признавам.
А що се касае до "малката илюзийка, че някой ще направи каквото трябва" - за мен това е синоним на очакванията от другите. Чакаме да получим признание, да ни засвидетелстват нещо, да направят жест... Това обаче е равносилно на изискване. Пък най-чудесните връзки между хората се получават когато няма изисквания. Има споделяне на това как се чувстваш, на какво се надяваш, но то не бива да е такова, сякаш е твое заслужено право да получиш точно определена реакция. Много тежка работа е да се промени тази нагласа у всеки от нас. Аз успявам от време на време .... но не толкова често, колкото ми се иска.
А ти докога ще питаш това и онова? До момента предполагам си научила толкова много отговори на много въпроси. Всъщност форумите са за това - да попиташ, въпрос е вече кой как ще отговори.
Не знам докога. Но пък и аз не питам, за да получа знание или както там се нарича. Питам, за да чуя личните отговори на други хора. Това е начин да общуваш, да видиш различни гледни точки и да се свързваш с хората. Нещо като да пътуваш по света и да опознаваш други култури.
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка.