Кошмар1 написа:...Надявам се да ти е лека и ползотворна работата.
Ами ако сега съм на работа?
Тя работата е лека или тежка в зависимост на кого е ползотворна. Като гимназист ме разпределиха по трудово обучение да работя в един местен завод на струг. Там попаднах на другаря Кръстан Дянков и неговия струг, който, като ги сравнявах двамата, сигурно също така се казваше. "Тук, момче, на този велик струг, не се работи, а се ползотвори!" Погледнах интелигентно струга. "Не ме гледай тъпо! Ето на, виж!" - другарят Дянков бръкна в джоба на мазния си гащиризон и изкара нещо желязно. "Туй, момче, кво е?" "Гайка." "Баба ти е гайка! Болт бе, не виждаш ли, че е болт!" Ми как да видя, като си бе чиста гайка, пък баба ми по туй време не беше тука, сигурно на село тютюн береше. "Ей, вярно че е гайка. Чакай малко, болтът е в другия ми джоб... Тъй, сега туй кво е?" "Болт." "Браво! От втория път, ама позна, ще стане май стругар от тебе. Значи глей, ако няма гайка и няма болт, държавата пропада, щото няма как да се захване! А другарят ти Дянков ги произвежда. А! Дето се вика: "Няма ли гайка, няма ли болт, аз съм тиква - рекъл Хумболт" Зяпнах. Великият географски откривател Хумболт и другарят Дянков! "Кво ме гледаш? И ние знаем някои неща" - моят стругар ме гледаше така, като че ли ме бе размазал на белот. "А Хумгайка какво е казала по въпроса?" - съответно попитах. Ей тъй, от любопитство. "Коя?" "Как коя. Великата Хумгайка, дето е открила анфаса на Титикака."... "Тити е фрезист в другия цех. Пък кака му... Ти сега какво искаш да ми кажеш? С кака му нямам нищо общо!... Я ми се махай от главата! Бегай, бегай, бегай!" До края на стажа в завода, за разлика от съучениците си, аз изкарах далеч на свобода от гръмолящите машини. Та туй е леката и ползотворна работа.
