Ами ако

[Кошмар1]

Добра вечер Стрендж. Ами да ти кажа знам го това. Развитие по всяко време независимо каква стойка си заел. Обикновено седнала. Но седналата стойка изобщо не е стойка. Леко се усмихнах на казаното от теб за чука. АКО приемем, че чука е от стомана, представяш ли си каква стойка ще заеме човек, а ако си е от найлон или некъв мек материал, то няма страшно. Може с него да те дръннат по главата, но едва ли ще има цицина. Между другото не отнемам правото на човек да удря както намери за добре - с какъвто и чук да е. Само да не нанесе вреда на себе си. Обикновено така става. Отдавна си мечтаех едно такова леко, духовно гушкане и то взе, че стана. Само се надявам хората да разберат правилно това. Относно мисълта ти, много е добра. В този ми живот преходното и неизбежното постоянно си разменят местата. Все пак си мисля, че между тях се вмъква съзнанието, а то всякак се стреми да удари както преходното, защото всичко минава и заминава, така и уж окончателното /неизбежното/ по което всъщност може да се спори, но пък защо окончателното да бъде нещо точно. Нищо не може да бъде толкова окончателно точно, защото както знаем и то ще премине в преходно. Мисля си,че окончателни неща няма, но със сигурност всичко е преходно. Едни мисли ми потекоха в коловоза, ще стане много дълго. Но ти благодаря за усещането,че имам нещо в тоз коловоз. Иначе си мислех, че е фтасал и префтасал. Иначе за други форуми нямам време, пък и сега съм толкова объркана, че изобщо и въобще не съм се чувствала така. Надявам се да влезна в крачка. Но да ти кажа Стрендж, промяната е лоша, само когато е насила. А събития колкото искаш. И при всички положения преходни. Ден с ден не си прилича, хората също. Само близнаците. Но си живеем с мечтата, а ако ще и с илюзията за нещо положително. Това е човешката природа. Изтъкани сме от какво ли не и при всички положения винаги дълбината на душата ни се стреми към нещо хубаво. Надяваме се, желаем го /не казвам точно какво, а и едва ли е необходимо/, искаме. Това винаги е плод на ако щеш ентусиазъм, ако щеш на "въпреки всичко". Това в кавичките спада малко към ината, но и от него има нужда, макар да зависи за какво. В други случаи "въпреки всичко" ти дава тласък да продължиш, макар "цената" за това да е висока. Мдаааа, олях се. Дано съм казала нещо смислено и бях разбрана. Тази вечер ще гледам ВИП Брадър. Започна. Лека }}}

[Strange]

Иначе за други форуми нямам време, пък и сега съм толкова объркана, че изобщо и въобще не съм се чувствала така. Надявам се да влезна в крачка. Но да ти кажа Стрендж, промяната е лоша, само когато е насила. А събития колкото искаш. И при всички положения преходни. Ден с ден не си прилича, хората също. Само близнаците. Но си живеем с мечтата, а ако ще и с илюзията за нещо положително. Това е човешката природа. Изтъкани сме от какво ли не и при всички положения винаги дълбината на душата ни се стреми към нещо хубаво. Надяваме се, желаем го /не казвам точно какво, а и едва ли е необходимо/, искаме. Това винаги е плод на ако щеш ентусиазъм, ако щеш на "въпреки всичко". Това в кавичките спада малко към ината, но и от него има нужда, макар да зависи за какво. В други случаи "въпреки всичко" ти дава тласък да продължиш, макар "цената" за това да е висока.

Ей, Емка, голяма си фурия. )

Преди време осъзнах, че в това да си объркан няма нищо объркващо. Постоянно ни учат, че трябва да знаем къде искаме да стигнем, да решаваме проблемите и изобщо да бързаме да излизаме от такива състояния. Но когато разбереш, че те са нещо напълно нормално и развиеш доверие към процеса, тогава натискът изчезва. Объркването е бременността. Без нея няма как да се стигне до раждане. Може да гледаш месеци в календара и термина, може да се опиташ да ги проспиш, може да търсиш начини да ускориш процеса, а може и да се насладиш на момента на очакването, на промените които носи, да изследваш страховете си... Не съм сигурна, че метафората е добра, но пък не се сетих за друга.

Преди време със сина ми имахме една игра. Трябваше във всяка неприятна или болезнена ситуация, за която се сетим, да откриваме нещо позитивно. По едно време дори вдигнахме летвата - по три положителни неща. Измислих го като упражнение за него - по критично и позитивно мислене, а също и като начин да се свърже човек с океана от емоции, в които понякога се дави. Има една крилата фраза, че човек се променя по две причини. Първо - чрез достатъчно самопознание стига до решението да го направи. И второ - обстоятелствата го принуждават. Най-често по болезнен начин. Така работят нещата. А и нали вече говорихме, че промяната е живот. Всичко ще се подреди и за теб. Просто трябва време. Още едно гуш

И както съм започнала с цитатите, ще копирам още един за финал:
"Науката и мъдростта са дело на миналото.
Настоящето е винаги било море от чувства,
по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път.
Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления,
измами и душевни тържества, техните мисли и опити
падат като скъпоценни бисери в бездните на това море.
И когато се оттече в далечното минало,
хората намират на дъното му утаени
всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост"-
Елин Пелин

[Кошмар1]

Умно Стрендж, умно. Обаче моето аз /нека го напиша с малка буква и да не се издигам нависоко с главно "а"/, ми диктува моята си собственост. Не говоря за това какво имам като предмети и покъщнина, а като себестойност. Да уважаваш хората и това какви са те е нещо човешко, защото никога не знаеш до каква степен самите ние сме човеци. Да, човек трябва да играе тази игра която със сина ти сте се опитали и успели всички положения да изградите планина, а най-горе върха. Това е нещо положително. До колко човек успява вече е въпрос. Не всеки има силта и волята да победи вътрешния си страх, да прекрачи онази граница която би му дала и смелото бъдеще. Понякога объркването е плод не само едно нещо, а на няколко неща. Имаш усещането, че се намираш на път без изход, въртиш се в некъв кръг, от който няма измъкване. Лутане. Обаче тогава се сещам за морето, което ти се струва безкрайно, за вятъра и неговата сила, а тя е огромна, за звездите безбройни на небето. За това, че има красота в този живот, колкото и да се случва в даден момент да я подминем и да не я видим. Забравяме, че сме се смеели, случва се доста неща да позабравим. Но един ден, ех, един ден се случва нещо, колкото и малко да е то, да внесе особен смут в обърканата душа. Е, не говоря за Любов. Случва една дума, един жест, една усмивка да ти даде толкова много, че започваш да виждаш изгубеното и както си паднал се поизтупаш, па станеш. И... започваш да си свирукаш. Някога някъде бях чела, че човек трябва да бъде егоист. Все още оставам на мненето, че това не е нормално. Кой би гледал само себе си без да помисли, че има и други хора около себе си. АКО безчинстваме с хората поради това, да им отнемем нещо, ако правим това с мерак да ги "поотупаме" оттук-оттам и да им "смъкнем кожата" - ето това е безмислие. А сега един цитат от това което си пуснала. Хубаво е:
"...И когато се оттече в далечното минало,
хората намират на дъното му утаени
всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост"
Елин Пелин е един от върховете в нашата литература. Препрочитам го понякога. Заслужава си. Той е класика, мислите му са класика,това което е оставил след себе си е класика. В книгите му има мъдрост и упование за нещо съкровено. Мъдростта не се открива, тя е заложба. Или я имаш, или я нямаш. Човек би трябвало да мисли, ако не по всяко време, то поне от време навреме. Но тук ще обърна на 180 градуса мисълта, като премина към Сократ. Наистина ли този човек е бил мъдрец? До колко неговото учение е било еквивалент на мъдростта??? Отговорите нека всеки сам намери. За себе си съм ги намерила. Защото вече са редки тези хора, които носят светлина. Мисля, пиша, мисля, пиша и изпуших две цигари. А сега ще се отдам малко на телевизията. Чудя се колко мъдрост има в шоуто "ВИП Брадър", но мисля и тази вечер да не го пропусна. Но от друга страна си мисля, че и в това което хората мисля за глупаво е ностойностно, се случва да отвори хоризонта и душевните ни терзания да ни се видят толкова дребни, че чак не ти се иска да си захлупваш главата в чувала, а да го изхвърлиш. Хубава вечер Стрендж

[Кошмар1]

Понеже в момента мисля, че в другата тема може да се издъня, то защо да не го направя тук. АКО стане така, то какво от това. Все настъпва момент когато човек се поизлага. Не знам дали съм го пускала тук, но ако завтарям, да се изтрие.
"Работата ми е да комуникирам с хора по телефона. По цял ден.
Когато ме обучаваха за тази работа, ми казаха как да реагирам, когато се сблъскам с т.нар. „трудни клиенти” – т.е. в общи линии хора, които изливат гнева и негативизма си върху теб. С тях се научих да се справям. В един момент, след 10-тият такъв човек, просто спира да ти пука и просто не си го слагаш на сърце. Дори намираш начин, по който да се справяш с тези клиенти, че да омекнат.
Обаче... никой не ме научи как да реагирам спрямо хората, които решават да споделят личната си болка с мен. Болка толкова пареща, че дори аз – непознатият човек, усещам как сърцето ми се свива и не иска да се отпусне.
Днес се обадих на една жена.
Вдигна ми, казвайки „-ало” с глух, уморен глас. В началото това не ми направи впечатление и започнах разговора с жизнерадостен глас, пожелавайки и много щастие, успехи и късмет през новата година. Още незавършила пожеланията си, тя ме прекъсна, казвайки ми с изтормозен глас:
„- Благодаря ти много миличка, но за мен щастие няма. Вече няма. Преди няколко дни погребах дъщеря си. Единственият ми останал близък на тази Земя. Всичко е тъмнина, миличка..”
В този момент почувствах, колко плоски могат да бъдат пожеланията ми. Плоски, плоски, плоски.
Възрастната жена продължи:
„- Моля те миличка, не съм способна да те изслушам за това, което ще ми предложиш. Наистина не мога да мисля за това. Знаеш ли, миличка какво е да те боли сърцето. Така да те боли сърцето... че да не ти се живее. Толкова да ти тежи, че да искаш Господ по – бързо да те избави от този свят. Това чувствам, миличка.. толкова ме боли сърцето. Не ти пожелавам никога да се сблъскваш с тази болка.. да загубиш детето си. Никога, миличка. Слушай сега какво ще ти кажа.. желая ти да живееш много дълги години, да срещнеш щастието в този живот и след години, когато станеш на преклонна възраст да си спомниш за мен, за онази отчаяна възрастна жена, която ти пожела тези неща. Искрено ти го желая, миличка. Ако сега бяхме една срещу друга, да седнем на кафе и да ти раазказвам за моя живот. Мога да напиша книга за него. Един ден щастие не съм видяла през живота си. И сега, когато загубих и най – голямото си злато.. чадото си.. не мога да видя светлината.”
Казвайки ми тези неща, гласът й нито за миг не потрепери.. усещах отчаянието, огромната болка, умората.. но някак излъчваше и сила.
А аз хлапето, слушайки всичко това усещах как сълзите се стичат по бузите ми.
Успях само да й кажа.. „Не губете вярата си, госпожо.. моля ви.. не я губете..”
Знаейки, че думите ми не означават нищо... като дим – излишни.
Възрастната жена ми каза.. „Благодаря ти миличка, сега ще те оставям.. благодаря ти, но просто не мога.. не съм в състояние да слушам. Извинявай миличка. Бог да те благослови.”
Опитах се да й кажа още нещо, нещо, НЕЩО.. но тя вече ми беше затворила.
Цял ден не мога да спра да мисля за тази жена. За огромната й болка. Мислите ми за нея неусетно се пренасят върху мисли за живота...
Нищо не е даденост. Никой не е даденост. Бъдете благодарни за това, което имате. Мамка му.. бъдете благодарни!"

Да лъжеш и да си експерт в лъжата едва ли е от полза, но да казваш истината и да ти казват, че си балък, ето това не го разбирам. Едва ли някога ще го разбера, но не ми дреме на чундурлейката. Оказа се, че "чундурлейка" е малкото пръстче на ръката - кутрето. Това е.

[Strange]

Защото вече са редки тези хора, които носят светлина.

Надявам се тези дни да имам време да отговоря на последните ти постове. Понеже сега набързо надниквам, ще коментирам само цитата.

Не зная дали преди са били повече, но аз и сега непрекъснато срещам такива хора. Може просто да съм късметлийка, знам ли...
Хубав ден, Ема

[Strange]

Не всеки има силата и волята да победи вътрешния си страх, да прекрачи онази граница която би му дала и смелото бъдеще. Понякога объркването е плод не само едно нещо, а на няколко неща. Имаш усещането, че се намираш на път без изход, въртиш се в некъв кръг, от който няма измъкване. Лутане.

Напълно съм съгласна с теб. Най-трудната борба е тази със страховете - истинските ни господари /обичам да ги наричам по този начин/. Някой беше казал, че болката е неизбежна. Страданието е избор. Научих се да търся "ползата" от някой страх или страдание. Когато дълго време не пускаме нещо болно да си отиде, някъде дълбоко сме вкопчени в него. На пръв поглед е абсурдно - кой ще иска да задържи нещо, което му пречи. Но когато намериш сили да се разровиш в труднодостъпните местенца на себе си, можеш да откриеш защо това е избор. Понякога хората избират да страдат, за да изкупят вина, друг път за да бъдат жертви в своите очи - така бягат от отговорността за изборите си, или пък с определено състояние оправдават пред себе си липсата на смелост да направят крачка... Май заприличаха на общи приказки тези примери, но пък всеки човек е толкова неповторим, че трудно може да се обобщава.

Обаче тогава се сещам за морето, което ти се струва безкрайно, за вятъра и неговата сила, а тя е огромна, за звездите безбройни на небето. За това, че има красота в този живот, колкото и да се случва в даден момент да я подминем и да не я видим. Забравяме, че сме се смеели, случва се доста неща да позабравим. Но един ден, ех, един ден се случва нещо, колкото и малко да е то, да внесе особен смут в обърканата душа. Е, не говоря за Любов. Случва една дума, един жест, една усмивка да ти даде толкова много, че започваш да виждаш изгубеното и както си паднал се поизтупаш, па станеш. И... започваш да си свирукаш.

Тези думи ще си ги запазя. На специалното място, където държа мисли на велики хора, които ме вдъхновяват или замислят и където от време на време се връщам.

[Кошмар1]

...... Страданието е избор. .

Ех, Стрендж, направо ме вдъхнови да си страдам: било то за едно, второ, трето и четвърто. Не знам, може и да избор, но това си е чувство. Страданието е чувство, в което има нещо много искрено и съществено. То не е мит, а реалност. Стренджи, да ме прощаваш, не мисля така. Това е нещо много човешко. Преди няколко поста говорихме за Елин Пелин. Колко страдание има в неговите разкази, колко мъка? Това не е избор Стрендж, това е човешки живот пълен с какво ли не. Всеки предпочита радостта, щастието, и всеки живее с онова малко нещо останало скрито в кутията на Пандора. Но точно то е отпор на всички лошотии в този живот. "Шъ съ оправим!!!" Но една от истините които витае в мен е тази, че всеки крие добротата си, само и само да не го помислят за балък. Всъщност не всеки, но много хора правят точно това. Стават безумни "непукисти", а всъщност от това страда собствената им човечност. Тяхна си работа. Пуши ми се. Ще се радвам на всеки решил да ми прави компания. Лека вечер

[Кошмар1]

Ами ако всеки гледащ отстрани влезне и напише по нещо интересно форумът ще цъфне и няма да е блед е недохранен откъм хора.

[Матейко]

Ами ако всеки гледащ отстрани влезне и напише по нещо интересно форумът ще цъфне и няма да е блед е недохранен откъм хора.

А ти имаш ли нужда от това?

[Кошмар1]

Здравей Матейко, аз влизам във форума, така че нуждата ми е наред. Иначе сори. Само тук мога да се подвизавам, докато не ми свият сърмите, защото АКО нещо не е правилно,нали знаеш, че ти свиват сърмите. Обичаш ли сърми? Аз да, но в интерес на истината сега шикалкавя, за да има нещо общо с тематаа.