Ами ако

[Strange]

Не мога да намеря тема за това и реших да го постна тук. Интересен тест. Забавно е и когато откриеш начин да "превключваш" посоката, макар че съм срещала хора, които мислят едновременно с двете полукълба и тази "двутактност" се отразява на възприятието на движението. При тях "автоматично" на няколко секунди фигурата се завърта наобратно без да полагат усилия /при мен е нужна концентрация за това/

http://www.icp-bg.com/test-lr.php

[Strange]

[Strange]

Превъртам всички теми и когато не успея да намеря подходяща, поствам тук. Приятно гледане

[Strange]

ето и повода горният филм да ме намери



Кадърът е запечатан на 7 септември по време на излитането на ракетата LADEE (Lunar Atmosphere and Dust Environment Explorer)

[Матейко]

В съседното село живееше един Калин. Той си бе само Калин, докато майка му, вдовица, не реши да го ожени, след което поради някои обстоятелства Калин стана Калин Орела. После стана друго, но това по-нататък. Още преди една вечер майка му тежко да въздъхне, гледайки го как замислено яде боб, да му заяви: "Калине, ша та женя!", Калин си бе особняк. Като вървеше, все в небето гледаше. Не гледа като хората в краката си и заради туй все се спъваше, ама докато падаше, пак в небето гледаше. Та затуй брадичката му бе тъй очукана, като че ли кълцана. "Ша та женя!" - повтори майка му сутринта, докато Калин по долни гащи се прибираше от клозета, гледайки към облаците. "Булка съм ти намерила. Булка не ами булка! Умна и разумна, че да ти наведе таз чорлава глава!" Калин се спря, постоя вгледан в черния облак, после с вирната глава отиде до хамбара, измъкна от там стълба, подпря я на къщата и се закатери. "Къде бе! Къде?" Калин се изправи на покрива загледан в небето, размаха ръце, скочи и падна в магданоза. Изведнъж се изсипа порой. Гипсираха му ръката, обаче майка му не се спря - ще го жени и това си е. Калин пак се качи на покрива и махайки с една ръка падна връз курника. Потроши го и тъй уплаши петела, че както разправяше после комшията, оня, кукуригайки, прехвръкнал през дувара, клекнал и снесъл яйце. Калин и той се потроши, та освен другата ръка, гипсираха и врата му, та сега брадичката му тъй се вирна, че той вече съвсем оправдано и законно си гледаше все в небето. Та от тогаз му излезе Калин Орела. Майка му се видя в чудо и спря да го жени, щото Калин целият шеще да се изпотроши. Мина се време, махнаха му гипсовете, ала след туй пак му ги сложиха, щото Калин скочи от ореха. После добре че отчето го видял, как като червей се катерел по стълбите на камбанарията. Хъката-мъката, срам-не срам, майка му го качи на рейса и отидоха в града на психолог. Психологът едва успял да го хване за гащите, докато Калин скачал от прозореца му на третия етаж. След това на психиатъра Калин заявил, че колкото и да го спират, рано или късно ще полети, защото е птица. "Орел ли си?" - попитал го психиатърът. "Не, не съм хищник - отговорил Калин, жадно гледайки небето през зарешетения прозорец - аз не искам да стъпвам като теб по пропитата с кръв земя. Искам чистота, искам да летя!" В лудницата Калин се държал тихо, само дето често се самонаранявал и с кръвта рисувал пера по ръцете си. Минала се година, когато една утрин дежурният не намерил Калин в стаята. Колкото и да го търсили, единственото намерено било едно перо на възглавницата му. Странно перо. Дали го на орнитолог и той заявил, че това е перо на албатрос. "Албатрос! Тази птица дълго лети и рядко каца на земята. А албатроси тук няма. Къде го намерихте това перо?" След това в съседното село взеха да му викат на нямащият го вече Калин - Калин Батроса. Когато чух тази история и аз се запитах, какво дири по нашите ширини тоз албатрос? Ами тук албатроси няма. Прав е орнитологът. Но в съседното село живееше един Калин...

[Strange]

Хареса ми.

Историите са почти идентични на пръв поглед - при втори има доста разлики. Но откакто гледах филмчето си мисля, че нещо ми убягва. Посланието е ясно, а не мога да осъзная кое точно ме смущава. Може би невъзможността на героите да се свържат с пълнотата на живота. Независимо дали става дума за мечта, идея или стремеж, когато това заеме целия свят на един човек, не успявам да го пречупя през моя поглед и да го разбера. Сякаш някаква брънка ми се губи и отговорът на въпроса "защо правят този избор" е мъгляв.

Вероятно това си е само мое усещане. Както ме е избило на хедонизъм напоследък...

[Кошмар1]

Ами ако всичко е съдба, значи ние нямаме избор за нищо и свободната воля е илюзия. Вярваш ли в това, Кали

Такаааа... Много симпатична мисъл Стрендж. Лично аз напоследък си мисля, че срещу ръжен може да се рита, но срещу илюзията, че някой се мисли за добър и прав, просто е невъзможно. Защото илюзията, колкото и да е добро нещо, то злобата нокаутира илюзията. Не говоря за себе си, защото мноооооооого отдавна се простих с илюзиите си, колкото и добри и всеотдайни да бяха те. Да си стъпил здраво на земята не е от особена полза, но от друга страна имаш своята собствена съдба, своята собствена воля и естествено.... една малка илюзийка, че някой ще направи това което трябва. Всъщност разбра ли ме Стрендж? А ти докога ще питаш това и онова? До момента предполагам си научила толкова много отговори на много въпроси. Всъщност форумите са за това - да попиташ, въпрос е вече кой как ще отговори.

[Strange]

Хей, много се радвам да те видя. Твоята уникалност е подправката, която когато липсва, яденето не е толкова пикантно.

Лично аз напоследък си мисля, че срещу ръжен може да се рита, но срещу илюзията, че някой се мисли за добър и прав, просто е невъзможно. Защото илюзията, колкото и да е добро нещо, то злобата нокаутира илюзията. Не говоря за себе си, защото мноооооооого отдавна се простих с илюзиите си, колкото и добри и всеотдайни да бяха те. Да си стъпил здраво на земята не е от особена полза, но от друга страна имаш своята собствена съдба, своята собствена воля и естествено.... една малка илюзийка, че някой ще направи това което трябва. Всъщност разбра ли ме Стрендж?

Струва ми се, че те разбрах. Ще отговоря обаче като разделя двете значения на думата "илюзия" в твоя пост. В първия случай ти наричаш илюзия неправилната според теб самооценка или позиция на друг човек. Права си, че често е трудно да я промениш, но пък не съм убедена, че е нужно. Аз самата когато усетя у себе си несъгласие с другия, се опитвам да приема. Може пък моята преценка да е грешната. А и да съм права, не съм сигурна дали тази промяна ще направи добро на човека. Полагам усилия когато видя, че онова, което мисли въпросният човек за себе си, му пречи да живее пълноценно. Това е моят начин да помогна когато мога и пак го има съмнението дали съм права, дали е наистина за добро. В такива случаи разчитам на интуицията си. И въпреки, че се старая да правя всички тези неща, пак има моменти, в които се ядосвам, споря, не приемам... борбата със себе си е трудно нещо, признавам.
А що се касае до "малката илюзийка, че някой ще направи каквото трябва" - за мен това е синоним на очакванията от другите. Чакаме да получим признание, да ни засвидетелстват нещо, да направят жест... Това обаче е равносилно на изискване. Пък най-чудесните връзки между хората се получават когато няма изисквания. Има споделяне на това как се чувстваш, на какво се надяваш, но то не бива да е такова, сякаш е твое заслужено право да получиш точно определена реакция. Много тежка работа е да се промени тази нагласа у всеки от нас. Аз успявам от време на време .... но не толкова често, колкото ми се иска.

А ти докога ще питаш това и онова? До момента предполагам си научила толкова много отговори на много въпроси. Всъщност форумите са за това - да попиташ, въпрос е вече кой как ще отговори.

Не знам докога. Но пък и аз не питам, за да получа знание или както там се нарича. Питам, за да чуя личните отговори на други хора. Това е начин да общуваш, да видиш различни гледни точки и да се свързваш с хората. Нещо като да пътуваш по света и да опознаваш други култури.

[Кошмар1]

Здравей Стрендж. В интерес на истината никой не искам да променям. Човек е особена смесица от какви ли не подправки. Да речем, че някои си падат да бъдат лютиви, кисели... Лично аз не знам каква е ползата от това, но така им се ще да бъдат. Обаче пък не си падам нито по лютиво, нито по кисело зеле да речем. АМИ АКО приемем, че можем да се хванем на хорото въпрос е дали ще се изиграе до края. Схващаш играта, но не искаш да я играеш. Леле Стрендж, нямаш си на представа от 19 април насам на какъв чушкопек се пека. От друга страна се сещам за една мисъл, която е следната: Така се случва,че най-големите и важни събития около нас се случват точно, когато най-малко ги очакваме. Един напълно обикновен ден може да се превърне в изключителен /точната мисъл е до тук, а моето продължение е/, а може и да те прецака. - Все пак нека не бъдем толкова песимисти. Предизвикателството живот винаги ни дава възможност за Ако или акО. Второто много ми пасва на темперамента, което ще рече, че първата ми природта вече е съмнението. Кофти работа е да се съмняваш във всичко и във всички, но се случва някоя костица все да те задави. Да са живи и здрави "приятелите" Стрендж. От тях човек научава много. Все пак нямам намерение да се променям. Знаеш ли как свършва филма "Хайди"? Еко не знаеш ще ти кажа: "Остани си такава каквато си Хайди!" - Това е последната реплика на втора серия. Това е положението. Оставам си тиквеник и със слабо развит мозък. Нищо не мога бе, нищо. Хич ме няма. Даже и опрощение за греховете си не искам. Хайде до после или утре....

[Strange]

еххх... гуш

Знаеш ли, аз не мисля, че промяната е нещо лошо. Тя е развитие. Ако стоим винаги вкопчени в старите си модели и обяснения, това значи че сме в застой. В най-добрия случай ще държим чука в ръцете си, макар да е неизбежно и да се огъваме под ударите на събитията и обстоятелствата и да приемаме форми, които ни пречат или не харесваме. Преди време попаднах на един цитат, който за мен е сентенцията за живота. После забелязах, че малко хора го усещат така или го разбират, но какво пък - ето го:

"- Всяко нещо има някакво основание да съществува.
Ти трябва да умееш да различаваш преходното от окончателното.
- А кое е преходното?
- Неизбежното.
- Кое е окончателното тогава?
- Уроците на неизбежното."