ПОЕЗИЯ

[BLACKJ]

НА ВАС – частичка от мен

Усмихнат да е,слънчев и добър за всички нас деня,
влизам тук и отново съм готов Живота да боготворя!
Радвам се,че виртуално с някои се познавам,
С други пък, на живо и за туй Ви уважавам!

Чувствам,като Хора,колеги и Приятели добри,
че без Вас ще ми е тъжно и сърцето ще боли!
Готов съм без да се замислям , дори и всеки ден,
да дам на всекиго от Вас доброто - частичката от мен!

Отново Утрото се ражда с умирането на нощта,
аз искам тук да Ви разкажа истина една.
-Черна птица излита от моята душа…
и със плач от дълбините се готви за срещането на деня.

Радост блика от очите,зърнали отново светлина
вик напира във гърдите,сетили отново живинка,
А аз зареял поглед,в една бленувана далечина
съм готов да Ви обичам от тук,до края на Света!
BLACKJ

[BLACKJ]

СТРАШЕН СЪН

Сънувах страшен сън -
Малка,спретната гарсониера
търсих аз да си намеря
два висока и метър широка.

Мислех,че съм ангел,
че съм аз светец,
но тогаз видях лицето бледо
и разбрах,че съм мъртвец.

Тежеше отгоре ми пръстта,
както съвестта приживе,
имах аз една мечта -
любимите ми да са живи!
BLACKJ

[BLACKJ]

НАДЕЖДА

Там,където сутрин започва раждането на деня
там усещаш скрита,една неземна красота.
Ти виждаш смътно - угасването на звездите
и болката,и радостта на хората в очите.

Усещаш там в мъглите спотайването на нощта…
избърсваш тайно от очите напиращата в тях сълза
и с вик разкъсващ вътрешно гърдите готов си отново за деня
- готов си отново да се бориш за неговата добрина.

Така минават еднообразно дните и ти отдаден на света,
забравяш за злините,причинени от нощта.
И пак угасват светлинките и бавно всичко се потапя в тъмнина,
черна птица излита тихо и с писък смразява твоята душа.

Но ти,окрилен от мечтите и сещайки се за звездите,
съзираш в тяхната студенина истина една,
че мракът щом изчезне от душата всичко се подрежда
и с поглед вперен там в далечините виждаш ти Надежда!
BLACKJ

[BLACKJ]

ЧУВСТВО

Като зимна приказка навън,
всичко тук потънало е в сладък сън.
Спят очите,спят сърцата – уморени,
виждам аз в съня си колко сте блажени.

Оставили далече ежедневната си грижа -
слушате ме със насмешка рими как си нижа,

но напук на всичко и на гадния Живот-
уморен дори от себе си вперил празен взор
в небесния простор - аз ви се усмихвам
и в обятията на нощта,унесено притихвам…
BLACKJ

[slaron]

BLACKJ, радвам се да те "видя" отново тук! Липсваш ми, дърт серсемино!!!

П. П. Ееех, приятелю, колко болка има в стиховете ти ... Не бих могла да те утеша... Но Господ за това ни е дал мъката - за да ни напомня тя за щастливите мигове, които сме имали... Може би някога, някъде... пак ще ги изживеем... Нали?!

[BLACKJ]

Така е миличка - за съжаление живота е едно голямо изпитание за всеки един от нас...а относно "връщането" ми аз просто малко се усамотих,за да се отдам на тъгата или по-точно на борбата с нея и това момиче - Петя Дубарова - защо? - бях забравил за него,а сега спомена се връща все по-силен...Ще "идвам" понякога.

[Валентина]

Зарадвах се да те видя, Джак! Но защо така ме разплака... Тъгата те стяга, тъгата боли... Но как ще познаеш радостта без тъгата си ти...
Връщай се вече при нас, Владе, липсваш ни...

[Lord]

ЧУВСТВО

...но напук на всичко и на гадния Живот-
уморен дори от себе си вперил празен взор
в небесния простор - аз ви се усмихвам
и в обятията на нощта,унесено притихвам…[/b]
BLACKJ

Прекрасно е!

[Lord]

За BLACKJ:

Доброта

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.



Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!



Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.



Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла



да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.



Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!



Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.



Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла



да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова

[Валентина]

За BLACKJ:

Доброта

Понякога съм толкова добра,