ПОЕЗИЯ

[BLACKJ]

НАДЕЖДА

Там,където сутрин започва раждането на деня
там усещаш скрита,една неземна красота.
Ти виждаш смътно - угасването на звездите
и болката,и радостта на хората в очите.

Усещаш там в мъглите спотайването на нощта…
избърсваш тайно от очите напиращата в тях сълза
и с вик разкъсващ вътрешно гърдите готов си отново за деня
- готов си отново да се бориш за неговата добрина.

Така минават еднообразно дните и ти отдаден на света,
забравяш за злините,причинени от нощта.
И пак угасват светлинките и бавно всичко се потапя в тъмнина,
черна птица излита тихо и с писък смразява твоята душа.

Но ти,окрилен от мечтите и сещайки се за звездите,
съзираш в тяхната студенина истина една,
че мракът щом изчезне от душата всичко се подрежда
и с поглед вперен там в далечините виждаш ти Надежда!
BLACKJ

[BLACKJ]

ЧУВСТВО

Като зимна приказка навън,
всичко тук потънало е в сладък сън.
Спят очите,спят сърцата – уморени,
виждам аз в съня си колко сте блажени.

Оставили далече ежедневната си грижа -
слушате ме със насмешка рими как си нижа,

но напук на всичко и на гадния Живот-
уморен дори от себе си вперил празен взор
в небесния простор - аз ви се усмихвам
и в обятията на нощта,унесено притихвам…
BLACKJ

[slaron]

BLACKJ, радвам се да те "видя" отново тук! Липсваш ми, дърт серсемино!!!

П. П. Ееех, приятелю, колко болка има в стиховете ти ... Не бих могла да те утеша... Но Господ за това ни е дал мъката - за да ни напомня тя за щастливите мигове, които сме имали... Може би някога, някъде... пак ще ги изживеем... Нали?!

[BLACKJ]

Така е миличка - за съжаление живота е едно голямо изпитание за всеки един от нас...а относно "връщането" ми аз просто малко се усамотих,за да се отдам на тъгата или по-точно на борбата с нея и това момиче - Петя Дубарова - защо? - бях забравил за него,а сега спомена се връща все по-силен...Ще "идвам" понякога.

[Валентина]

Зарадвах се да те видя, Джак! Но защо така ме разплака... Тъгата те стяга, тъгата боли... Но как ще познаеш радостта без тъгата си ти...
Връщай се вече при нас, Владе, липсваш ни...

[Lord]

ЧУВСТВО

...но напук на всичко и на гадния Живот-
уморен дори от себе си вперил празен взор
в небесния простор - аз ви се усмихвам
и в обятията на нощта,унесено притихвам…[/b]
BLACKJ

Прекрасно е!

[Lord]

За BLACKJ:

Доброта

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.



Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!



Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.



Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла



да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.



Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!



Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.



Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла



да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова

[Валентина]

За BLACKJ:

Доброта

Понякога съм толкова добра,

[BLACKJ]

Благодаря ви ПРИЯТЕЛИ

ДУША

Залязваше слънцето топло в душата ми
и дълги,студени сенки се спускаха в нея,
Луната изгряваше бавно в очите ми
и протягаше бледи ръце карайки ме да онемея.

Пораждаше студенината им въпроси във мен
- дали когато трябвало е аз съм роден?
Дали съм намерил за всичките отговор - време?
В прераждането вярвал ли съм и важи ли то и за мене?

Дали успях за всичките сълзи да ви разкажа,
за всички капчици роса и за дъжда?
Как стичат се по хилядите ни лица
и се търкулват в цепнатините на паважа…

Дали успях да ви разкажа за багрите на есента
опръскали със цветовете на дъгата моята душа?
Дали ще мога аз за миг поне всекиго от вас да зърна
да се затичам и да кажа - Приятелю,дай да те прегърна!

А сетихте ли се и вие за раждането на живота?
за Пролетта - как пеят струните на моята душа…
Как не мога всичко,отново аз да сътворя? -
Да върна птиците във клонките на моята съдба.

Опитвах се доколкото можех Света да разбера,
и ако можех само,две и две да събера…
За тези дребни нещица,копнееше и моята душа,
понесла в себе си частичка радост и нестихваща тъга.
BLACKJ

[evelina]

Прелюдия

Усещам те и в топлите си длани,
и в бликналите сълзи, и в смеха нечакан.
Познавам те:пътеките ти са постлани
със капки кръв и сълзи недоплакани...

Донякога, и няма да е късно,
ще тръгна пак сама със своята несрета.
Но днес - гори, носи ме, пей ми непрекъснато
ти, радост, пратена ми от небето.

Когато спрат на мене - топло вгледани,
едни очи, така невинни и унесени -
в гърдите ми се затопяват преспи ледени
и в ручей зазвучава млада песен...

И пак обиквам и света, и хората,
и черният им труд, и празните надежди.
И вярвам пак във този, който бди отгоре,
и с промисъл съдбите ни нарежда.
Елисавета Багряна