Таман изух галошити и стъпих боса
ф нидуупосканити зарзавати...
Таман да скубя фанах стрък ут майданоса -
кунсерви щях да прая със домати...
Кат ф някуй трилър малинака са раствори,
идин ут там пудади си мустака -
ем комбали върти, ем смига, ем гувори:
"Ас - кай - ша та крада! Ей, ся та мятам!"
Тъй са стрисирах, чи са лашнах ф зилинчука!
Куленити ми станаха на гума,
акъла дет гу нямам, фръкна и изкука -
ни хък, ни мък, ни мисла, ни пък дума...
Ма, как ша ма краде?! Той ф рет ли е с акъла?
Чи ас буркани имам да варя!
Прасету ни е яло - трябва да му фърла,
кузити меня чакат да ги прибира...
Пък оня са приготвя, гледам, със чувала,
ублизва си мустака, цели мерник -
дусуш туреро у курида гу дукарва...
Ептен ма паниката начи перна!
И почнаха са дислокации ф лехата -
пу тъча бягам - той убхожда ф фланг!
Той - две напред, аз - в две назад плета краката -
бис малку Танц със саби ут Хачатурян!
Ут зор на фронта смъкна ми са чак пулата,
галошити - идин натъй, идин насам...
Ептен бербат напраихме го зарзавата -
гутов гювеч и плачи за буркан...
Дубре дубарах ф тас патаклама търмъка
и уферирах да гу десенирам на райе,
та мераклията бисславну са измъкна
и са утказа точну мен да ма краде...
Ут бойнуту пуле са връщам с китка майданос.
"За почест" ми утдава всичкият буркан!
Ни са придадух ф плен! Ма, кво си мисли тос?!
Тъй лесну ни са давам ас! Но пасаран!
/ Радост Даскалова - ren /
