ПОЕЗИЯ

[slaron]

Ода за простака
==================================
Вальо Йорданов

Даам, за пореден път се убеждавам в таланта му! Интересно и ... замислящо произведение!

[КОШМАР]

Спри сърце
vesi-blackmoon

Боляха много тежките плесници
от хора, за които се раздавах.
Кървях от грозните ритници,
които вместо обич получавах.

Но аз не спирах - пак обичах
и често спъвана, отново се изправях
предавана, ограбвана - отново тичах
и раните в душата си забравях.

Дори и непростимото прощавах-
опора бях дори за враговете.
Ръка за помощ винаги подавах,
макар сама да вехнех като цвете.

Но уморих се вече да се боря за любов -
навярно тя не съществува.
Напразно моето сърце изпраща зов
щом никой ударите му не чува.

Дори и продавачът на надежди
за мене своя щанд затвори
а лицемерието, с лъскави одежди
лъжливи думи срещу мен говори.

Спри сърце! Не се бунтувай! -
Недей да биеш бясно във гърдите!
С надеждите се ти сбогувай -
не видя ли измама са мечтите!?

[slaron]

Китка, китка майданос...

Таман изух галошити и стъпих боса
ф нидуупосканити зарзавати...
Таман да скубя фанах стрък ут майданоса -
кунсерви щях да прая със домати...

Кат ф някуй трилър малинака са раствори,
идин ут там пудади си мустака -
ем комбали върти, ем смига, ем гувори:
"Ас - кай - ша та крада! Ей, ся та мятам!"

Тъй са стрисирах, чи са лашнах ф зилинчука!
Куленити ми станаха на гума,
акъла дет гу нямам, фръкна и изкука -
ни хък, ни мък, ни мисла, ни пък дума...

Ма, как ша ма краде?! Той ф рет ли е с акъла?
Чи ас буркани имам да варя!
Прасету ни е яло - трябва да му фърла,
кузити меня чакат да ги прибира...

Пък оня са приготвя, гледам, със чувала,
ублизва си мустака, цели мерник -
дусуш туреро у курида гу дукарва...
Ептен ма паниката начи перна!

И почнаха са дислокации ф лехата -
пу тъча бягам - той убхожда ф фланг!
Той - две напред, аз - в две назад плета краката -
бис малку Танц със саби ут Хачатурян!

Ут зор на фронта смъкна ми са чак пулата,
галошити - идин натъй, идин насам...
Ептен бербат напраихме го зарзавата -
гутов гювеч и плачи за буркан...

Дубре дубарах ф тас патаклама търмъка
и уферирах да гу десенирам на райе,
та мераклията бисславну са измъкна
и са утказа точну мен да ма краде...

Ут бойнуту пуле са връщам с китка майданос.
"За почест" ми утдава всичкият буркан!
Ни са придадух ф плен! Ма, кво си мисли тос?!
Тъй лесну ни са давам ас! Но пасаран!

/ Радост Даскалова - ren /

[Куче]

Хохохохохоххохохохо, тая Радост Даскалова трябва да вземе "Нобеловата награда"

[slaron]

Хохохохохоххохохохо, тая Радост Даскалова трябва да вземе "Нобеловата награда"

За "Нобеловата" - не знам, може би, но умрях от смях в блога й!

http://ren.blog.bg/

[slaron]

Пу самудифски

Ма то, аслъ, кат викнали из селу,
аче пуетити си падали пу самудиви,
си реках: "За кО ас ощи тука дрема?...
ни фана да са дигизирам на красива!

Гирлюк накърших, фърлих два-три таса,
са приминих у риза ут тантели бяла,
чирвилу врътнах и куса размятах -
дусуш на самудива ма думяза !!

Пунесах са из двора грациозну,
луната чак ут завис за притули,
(къдя шса мери с меня пу чаровнус?)
въра и пея, начи, ф роснити марули...

Ми хубуу, ма зех, чи са припънах!
(таман за малку някуй да ма забележи)
Закот са случи ф двора да е тъмну,
и пуста котка се ф краката ми са пречи...

Припънах са фъф самудифската си риза,
и си съдрах галоша на питата,
за караконджул кучката ми ма пумисли,
зала ма, и ф плита са буфтурдясах...

Галоша ми утфръкна ф неизвеснус,
ф цял бой са исплющях, чи паднах,
ут зор чак ризата утзат са цепна,
пък кучката ут стрес, хамен да ма захапи...

Натъртих са да гу играя самудива!..
И за била ни мина никуй да ма зърни...
Язък, чи бях са стЪкмила красива!
Язък! Пуетин кьораф ни са мярна!!!

/ Радост Даскалова - ren /

[Lord]

бужествина пуьезиа!

[BLACKJ]

КО ТОС ЧУДУ

Рабутети ви мамуни ниедни
за заплатити мизерни!
Бачкайти,да ва наричат ОРА
инак там ше си изгнийти, на стълба на позора!

Ко тос чуду?-секи бачка тук залудо
нерви, сили фърга тук
и бандитити ловим напук!
Ма чакайти да ва попитам друго -

Ко напрайхти ве михлюзи,
чи Баси чак да са събуди?
Добро Ви утро – КУКУРИГО,
майтап да става – разбра ли бе ХАмиго?

Глеам ва и ви са чудя -
за ко мий сяка сутрин да ва будя?
Ни стаам за будител ас,
щот у пет си дремя яку в тоя час.

Нощта е дадена за сън
баси ква е студ навън.
Пустувия чак ми са уплака-
Нище да спре чинету – трака.

Ми зими са ублечи
стига плака ти!
Ко ми одиш разсъблечен?
Като у ден горещ и летен…

Викам му – Бе ейй
найш ли шест и трийсе дей?
Той сиди и ми са пули
бе ибаси кво е мули.

Ари ся да спирам,
чи ногу зех да са нирвирам.
Ше си вадя Бюлетина-
с вас шса чуя догодина…
BLACKJ

[BLACKJ]

За мен

Не зная аз защо боли душата,
не зная аз защо ме мъчи самотата,
дали на болката отдадох се без време
или живота ме натовари,с тежкото си бреме?

Може би започна всичко твърде късно,
може би започна всичко твърде мръсно,
може би надявахме се прекалено силно,
усмихвахме се,а сърцата ни се давеха във кръв обилно...

В душата ми е пусто и ужасно
а утрото е толкова прекрасно...
лъчите слънчеви-в очите бавно се процеждат
и затаили дъх ,снагите ни в тържествени поклони свеждат...
BLACKJ

[BLACKJ]

МИСЛИ

Нощ самотна,черна,дълга - безнадеждна
самотно бледо е лицето лунно…
една звездичка наднича зад облак хитроумно
и като красива палавница тя към мен поглежда.

А аз притихнал във нощта,
опитвам строфи да редя…
а те не идват или пък в миг отлитат
и само черни мисли в сърцето пръстите си вплитат

Самотен съм тук и е толкова пусто,
не усещам ни радост ни някакво чувство,
но все пак у мен,се надига рефрен -
че отново с усмивка Аз ще бъда и Утре е ден!
BLACKJ