РАЗМИСЛИ

[Матейко]

Идентичността между химна на Странджа и химна на Израел изобщо не е мое откритие. Прочетох го, направи ми впечатление и го сложих тук. Все пак темата се казва размисли. Имаше един филм на българска журналистка по повод тази песен. Документален. Бях го гледал на времето и още тогава се подразних, че песента бе затворена само във врящия котел на Балканите. Демек кой е най-велик и пр. Поредното предварително подготвено с финала си журналистическо "разследване". Дразнят ме тия интелектуални манипулации. Те даже не са с някаква политическа цел, а със себична такава. Най-вече се ядосах на силното ударение, блъснато върху балканската струна - на кой аджеба е мелодията. Като че ли се издирваше наследник върху голям недвижим имот. Това не бе журналистика, а дейност на адвокатска кантора. И поради това тук сложих израелския химн. Евреите си ги знаете, те никога не биха допуснали нещо чуждо до сакралното тяхно. Камо ли химна им! Нашата журналистка във филма си не посмя да излезе в изследването си за произхода на мелодията от границите на Балканите, защото това щеше да наруши предварително набелязаната й цел, заради която направи този тъй "интригуващ" филм. И всъщност направи една лъжа. Мелодията е от изтока. От Близкия изток. В Армения също я има. И евреите, и арменците, са изключително затворени общности, поради което са и оцелели в многохилядно годишната си история. Те не допускат да навлезе нещо чуждо в културата им. Или ако това се случи, то е по особено значим за народа им повод. Древни, изключително древни народи са. Арменците са наследници на великото Урарту, което е поставяло на колене Междуречието на Тигър и Ефрат. Пък да не говоря за евреите. След като я има тази мелодия при тях, то ние какъв го дирим, та се късаме и спорим дали тази музика е българска, сръбска, албанска, турска?! Все едно да доказваме, че след като българите пишем с цифрите 1,2,3..., то те са си наши. А се присмиваме на македонците. Казваме им, че са българи и в същото време им се присмиваме за тяхното комично самовъзвеличаване. Но така се присмиваме и на себе си, та нали и те са българи. И същевременно се държим като македонци. Ето го примера със странджанския химн. Ама какви ли не глупости изчетох за него. Наш, та наш! Ех, мили мой бай Ганьо...

[Lord]

Аз се шегувах и ако Матейко се е засегнал ще кажа съвсем сериозно, че съм гледал документално предаване на тема авторство на въпросната песен "Ясен месец". Филма обясняваше, че музиката на песента съществува в над 20 страни, но не мога да го цитирам, поради което ще цитирам чужди мисли от един блог, които напълно споделям /има и клипове/:

Чия е тази песен? - Адела Пеева - Whose Is This Song?

Идеята за документалния филм "Чия е тази песен" (Whose Is This Song?) се родила по време на една неформална вечеря между приятели (македонец, сьрбин, грък, турчин и българката Адела Пеева) в инстабулски ресторант.

Там местната група засвирила песента, за която се разказва във филма. Веднага щом чули песента всички започнали да припяват на различни езици и разбира се, всеки твърдял, че песента е от неговата страна и по стара балканска традиция дори ужасно се скарали - Чия е тази песен?

Този спор накарал Адела Пеева да направи филм търсейки корените на тази мистериозна песен. В търсенето на истинския произход, Аделе обиколила почти всички балкански страни - Турция, Гърция, Албания, Босна, Сърбия и България.

Някои изследователи твърдят, че песента е от времето на Руско-турската война през периода 1686—1700 написана от шотландски композитор в Инстанбул, който искал да посвети специална песен (военен марш) на Султана. Други претендират, че е еврейска.

Песента разбира се има и много имена. В България се нарича "Ясен месец веч изгрява", в Босна "Погледай ме Анадолко", в Сърбия "Руси коси", в Македония "Ој девојче, девојче", в Гърция "От чужда земя", в Турция "На път за Ускудар", евреиското заглавие е "Красивата девойка" и така нататък.

Може да я намерите дори и на небалкански езици - арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски.Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много като своя собствена.

Самата история е много поучителна - картина на балкансите народи, които винаги намираме нещо да делим и да обявяваме за свое, а всъщност всички сме много близки, не само на външен вид ами и по душевност. Тази песен доказва това по най-убедителния начин.

Нека всички Балканци да се хванем за ръце и изпеем заедно тази наша ОБЩА песен, своебразен химн на Балканите!

Ха, наздраве!

Линк към цитирания блог и клиповете там: http://zelas.blog.bg/muzika/2011/01/07/ ... ong.663105


Всъщност, може би историята за Вавилонската кула не е мит!

[Матейко]

Аз се шегувах и ако Матейко се е засегнал ще кажа съвсем сериозно, че съм гледал документално предаване на тема авторство на въпросната песен "Ясен месец". Филма обясняваше, че музиката на песента съществува в над 20 страни, но не мога да го цитирам, поради което ще цитирам чужди мисли от един блог, които напълно споделям /има и клипове/:....
Всъщност, може би историята за Вавилонската кула не е мит![/b]

Матейко, приятелю, изобщо не се е засегнал! И повече такива предположения да те ти минават през главата! Просто написах нещо сериозно, нещо за начина по който се прави журналистическо разследване. Ами недоволен съм от нашите, дори и от елитните ни журналисти. Все нещо предварително целим, а не се стремим към чистата истина, ако ще и да е неудобна за нас. Но всъщност тя е най-удобната...
Уникално е това, което се оказа с мелодията на тази песен. Наистина нищо чудно да е от времето на Вавилонската кула. Съвсем сериозно го казвам. Страхотно попадение, приятелю, направи споменавайки тази библейска история!

[Lord]

Не е попадение приятелю, аз съм го мислил много преди да стане дума, пък и темата е размисли. Що да не споделя и аз моите.

[Матейко]

Не е попадение приятелю, аз съм го мислил много преди да стане дума, пък и темата е размисли. Що да не споделя и аз моите.

Исках да кажа, че е попадение по темата. А че си го мислил, със сигурност е така. По принцип човек трябва много да е мислил, за да е стигнал до поне няколко изчистени извода, като само един от тях става за нещо. От друга страна пък е необходимо да се появи това нещо. Та затова ти казах, че имаш попадение. Сега разбра ли ме, щото аз ей сега пак ще се прочета, че да чатна нещо от туй дето го казах.
А сега сериозно. Често някои сегашни събития ми напомнят за Вавилонската кула. Пустославният стремеж към небето, съответното поредно срутване на поредната Вавилонска кула и пак различни езици. Дори и човекът в себе си вече си говори на различни езици заради кулите, които сам си издига... Я да спра засега до тук.

[Strange]

Децата пишат писмо до Бог

http://sowhat.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/02/decata-pishat-pismo-do-bog.261170

[Strange]

В калифорнийски университет на лекция за студенти, професорът направил малък експеримент за да онагледи своя теза.

На катедрата била сложена чаша, наполовина пълна с вода. Професорът се разхождал в залата, говорейки, а от време на време отивал до катедрата и вдигал чашата. Студентите очаквали обичайното питане дали според тях чашата е полупълна или полупразна. След няколко повдигания, професорът задал неочакван въпрос: ”Колко, според вас тежи тази чаша?” Аудиторията написала на листчета своите предположения.

Професорът ги събрал и отвърнал:
„Правилният отговор няма значение. За вас тежестта зависи от това, колко дълго ще държите тази чаша в ръката си. Ако я държите минута, ще ви се стори лека. Ако я държите един час, ръката ще ви заболи. Ако ви накарат да я държите цял ден, ръката ви ще изтръпне и парализира. Във всеки един от случаите тежестта на чашата няма да се е променила, но колкото по-дълго се занимавате с нея, толкова по-тежка ще става тя за вас. Стресът и житейските тревоги са като тази чаша вода. Мислете за тях кратко и нищо няма да се случи. Вероятно ще намерите облекчаващо решение на някой проблем. Мислите ли по-дълго, стресът ще започне да ви наранява. А ако запълните цял ден с тази болка, вие ще бъдете душевно парализирани и неспособни да вършите нищо друго.

Не забравяйте да слагате чашата на масата!”

[Кошмар1]

Времето

Миг или вечност? Така и не мога да разбера що за понятие е това "времето". Времето може да бъде минута, час, ден, нощ..... Време което спира и време което върви бързо, та чак не усещаш как се е изнизал поредния ден или поредната нощ. Но при всички положения е безценно. Хаби ли се времето и защо не го използваме както си му е реда. Всъщност имам си някаква представа за него. Преди време, да не кажа мноооого години, с една приятелка си сядахме на една маса в едно заведение насред центъра на града и гледахме ей така, без да му мислим много. Наблюдавахме хората около нас, смехът им... Просто беше време за губене на време. И си беше добро време, пък и бяхме млади - това си е истината, така че едва ли точно "времето" е било на преден план да го мисля и осмислям дали го губя или да го съхранявам,но пък спомени колкото искаш. Спомени свързани точно с "времето" - минало, сегашно, а за бъдещето, което ще е утре се надявам да не го пропилея нахалост. Всеки миг свързан с добър изход и находчивост спрямо хората е във времето и ще си остане, а кое и какво помним от всичкото това изживяно време? Всеки си знае. Каквото сме постигнали и преживели си остава във времето, кое ще живее в нас си остава наш избор. Приятна вечер

[Кошмар1]

За финския, Финландия и Марко Хиетала
от Eowyn

Започнах да уча фински.
След 3те западноевропейски езика, които говоря (английски, френски, италиански) , както и двата източноевропейски (български и руски), реших, че ми е време да науча и един северен.
Как се спрях на финския е много интересен въпрос. От една страна безумната ми любов към Дядо Коледа и северните елени. От друга страна някои от любимите ми групи са финландски (други са немски, но нещо ми бърка в душицата при идеята да уча немски). Да не говорим за една от големите ми сценични любови - Марко Хиетала. Та като дойде в България, едно бонжур да мога да му кажа на фински
Хората се стряскат, като кажа, че съм тръгнала на фински и търсят какви ли не потайни причини. "Ама да не си се влюбила във финландец?" -Къде да го изкопая тоя финландец. Пък и си имам нашенец вече. "Aма да не смятате да ходите да живеете във Финландия?!" - Виж, над това мога да се замисля.Само че надали финландците са приритали за учителки по френски от СУ. "Ама защо тоя странен език, той няма нищо общо с никой друг?!"
А, точно! Да си дойдем на думата. Искам да знам език, който няма нищо общо с езиците, които вече, защото най-малко ми е интересно от лингвистична гледна точка. Искам да му изчопля гласните, да ги сравнявам с гласните в другите езици. Да стоя по един час на ден, мъчейки се да произнасям H пред y (това y е нещо като френското u в une), защото ми е леко нелогично да се произнася. Искам да следя думите в езика, да разбера защо са се образували така, от къде точно идват. Искам да разнищя още един език. Филологът (макар и все още недозавършил) в мен е адски въодушевен от поредното предизвикателство. Само че ако го кажа това на някого, ще ме гледат като луда. Интересно ми беше, че първите финландски писмени източници са от 15-16 век, че езикът не е много развит ( за което говорят и многото падежи), заради многото векове под чуждо владичество (седем века шведско и руско (не помня колко години)), че късно са се покръстили, което също е попречило на разпространяване на писмеността....
И наред с езика, искам да разбера много за хората и страната им. Засега това, което знам, не е много, но нямам търпение да науча повече, защото един от най-добрите начини да опознаеш една култура е да учиш нейния език.
А! Да не забравя да ви пожелая:
Hauskaa joulua ja hyvää uutta vuotta
Или на чист български - Весела Коледа и Честита Нова Година!

[Кошмар1]

Разочарованията като предизвикателства за личностно развитие – Есе

Има два вида разочарования: от себе си и от света. Могат ли някои разочарования да станат предизвикателства за личностно развитие?
Животът на всеки от нас е низ от очаквания, не рядко следвани от разочарования. Разочарования от себе си, и от другите около нас. Често пъти ние се разочароваме от себе си, поради това, че не сме преценили достатъчно реално собствените си възможности. Мислим си, че сме силни и гъвкави, за да се справим с предизвикателството, което самите ние, или пък някой друг ни е отправил, но сме се лъгали. Целта се е оказала недостижима за нас и сме се провалили в изпълнението й. И тук идва момента на разочарованието от себе си. Не сме оправдали очакванията на хората, които ни обичат и вярват в нас. В съзнанието ни изникват безброй въпроси. Защо този път не успях, след като винаги съм успявал/а? С кои мои действия направих така че да се проваля? Отговорите на тези въпроси трябва да ни помогнат да не правим същите грешки в по-нататъшни подобни ситуации.
Съществува и друг вид разочарование-разочарованието от света. Най-близките ни, тези, на които най-много сме вярвали, в един момент ни нараняват с постъпките си. Сякаш това не са хората, които познаваме и обичаме. Държат се грубо, непривично за тях, правят и говорят неща, немислими преди това, предават ни.
Не по-малко разочароващо е да си недооценен от другите. Даваш всичко от себе си да се харесаш на някого, а той сякаш не вижда усилията ти. Тогава започваш да търсиш дали причината не е в теб. Може би това, което правиш не е достатъчно и е необходимо още, и още…
Разочароващо е и да знаеш, че повечето от хората, които ти помагат не го правят заради твоите лични качества, а заради облагата, която по-късно ще имат от теб. Заради това, което в даден момент ти би направил за тях. Не се замисляме колко хора, минавайки през живота ни грабят от нас с пълни шепи… Заради моменти като тези неизбежно е да не се разочароваш от хората. От цялата тази суета на света. Заобиколен си от хора с фалшиви усмивки, глупави лъжи и празни обещания.
Може ли в един такъв свят, съпътстван от толкова много разочарования да става дума за личностно развитие? Отговорът ми на този въпрос без колебание е положителен. Именно разочарованията правят личността силна и устремена напред. Разочарованията от себе си и от света са катализатора, който отключва неподозирани възможности у хората. Желанието за доказване пред себе си и пред другите, въпреки разочарованията, са най-силната предпоставка за личностното развитие. Знаеш, че въпреки всички препятствия по пътя, въпреки света около теб, ти имаш възможности и можеш да се справиш. Трябва само да не се оставяш на разочарованията от самия себе си и от хората около теб да те прекършат. А такива винаги ще има.
Не бива да живеем с илюзията, че животът ни трябва да е идеален и лишен от разочарования. Ако тях ги нямаше, нямаше да си даваме сметка за наистина стойностните неща. Те ни отварят очите, карат ни да гледаме по-трезво на всичко, което ни се случва. Има ли разочарование, има и личностно развитие. Стремежът това разочарование да не се повтори, или да се намерят причините за него, тласка към подем личността. Човек се надига отново и отново, представяйки се в най-добрата си светлина, въпреки себе си, въпреки света.
Дадем ли си сметка, че светът не може да е идеален, ще понасяме по-лесно бремето на разочарованията. Това са предизвикателствата, които животът ни отправя. Те каляват характера ни, правят личността ни по-силна и непоклатима, тласкат ни напред.
Интернет