Та за "да" и "не" /показателно е, че човек първо изписва "да", а после "не"/. Днес взех че наистина се замислих над тези ин и ян, ала проблемът наистина се оказа велик. То не е проблем, а е двете носещи колони на битието, колони, които поне пред мен не бяха се очертавали така релефно. "Да" и "не" са и колони, и струни, и цветове, и ... всичко. Ще ми трябва време. Не обичам да пиша за нещо сериозно, ползвайки се от авторитета на казуса, а всъщност само да драскам по повърхността изписвайки името си за спомен. Реших да отворя такава тема във форума на СДВР, където да се разисква, като това разбира се ще е финт от моя страна, целящ да ми даде време, през което да навлеза максимално навътре в този двуцветен извор на живота. Но не от мен тръгна тази дискусия. Поради което моля автора й, Strange, да ми разреши да изпълня намерението си. Разбира се, че и тя може да отвори темата, но считам, че е по-добре аз да взема това върху себе си.
