БЪЛГАРИЯ ЗАВИНАГИ !!!

[SFS]

:lol: не мога да се спра ве хора....

http://de-zorata.de/forum/index.php/top ... 5.html#new

[Добро Утро]

Един познат грък днес ме втрещи с въпроса: "Професор каза,че Кирил и Методи били българи ,това възможно ли е?'"

[Lord]

Един познат грък днес ме втрещи с въпроса: "Професор каза,че Кирил и Методи били българи ,това възможно ли е?'"

Съвсем неотдавна в гръцките учебници пишеше, че в България след 1945г. момченцата се скопяват след раждането и периодично идват самолети с руснаци, които оплождат българските жени. Научих го от състудент грък, който след като се сприятелихме беше много учуден, че имах гадже. Съвсем сериозно! Впоследствие му обясних защо всички в северна Гърция говорят на български, какво мисля за Охрид, Солун, както и кой и какъв е бил Орфей.

[SFS]

Малии вие сте били още по задръстени отколкото смятах в началото...дали пък не сте се задръстили с течение на времето..
За Лорда съм сигурен, че се набозал с псевдонационалистически булшит и ако не му се спука шкембето ще се събуди някой ден с главобол...ама ще видим

[Lord]

нищо не ти разбрах, Стофенчо, ногу ти академичен стилО

[slaron]

Съвсем ос...памихте темата! Язък, хубава ... беше...

[Lord]

Ще пометем Сларон, не е проблем, знаеш как е... Като постъпих във форума ти бършеше след пациентите...

[КОШМАР]

http://translate.google.bg/translate?hl ... 36uGlZ_6Gk

БЪЛГАРИЯ - ИВАН ВАЗОВ

Обичах те, когато бе робиня
и влачеше позорния хомот
и всеки зов към по-добър живот
над теб минуваше кат през пустиня.

Обичах те, кога изгря над теб
зорницата на твойто пробужденье,
духовна светлина и просвещенье
за тебе станаха насъщний хлеб.

Обичах те, кога ярем да счупиш,
ти меч изтегли във неравен бой
и с жертви страшни, скъпи и безброй
успя си бъдещето да изкупиш.

Обичах те, когато заблестя
свободата над твойте балкани,
кога над твойте пепелища, рани -
живот разкошен буйно зацъфтя.

Здрависах те, кога света зачуди
при Сливница с победни си ура
и първите си лаври ти набра,
и мощ незнайна се у теб пробуди.

Обичах те във твойте смутни дни
и в трусовете страшни, що изпати,
когато в късо време преживя ти
на век тревогите, безчет злини.

Обичам те и днес, кога забрави
задачи светли и уроци зли,
на жажди бесни, диви крамоли
да станеш поприще се ти остави;

когато в твойта почва семена
ужасни падат - за ужасна жътва,
и пъклен дух към лош те път упътва,
обезверена в всички знамена;

кога си жадна да чуйш бодър зов,
о майко бедна, майко безпокойна -
и повече от сявгаш си достойна
за плач, за порицанье и любов!

София, 1899

http://vbox7.com/play:9e3bf491

[SFS]

Просто е невероятно какви плагиатства се случват в българското пространство , разчитащи на неосведомеността на хората. Въпросът с авторството и фалшификацията на "Символ Верую " беше решен професионално и прецизно с всичката възможна архивна , текстологична и историческа аргументация и с лингвистчен анализ от еднствения голям учен - текстолог, научен секретар на Института за литература . Изключително добросъвестен и компетентентен специалист , който и досега няма съперник и заместник в тази област. НО му пречеха в йерархията на научните степени, зашото баща му бил съден от народен съд като бивш полицай. Той бе работил дълги години върху текстовете на Хр. Ботев и бе въстановил оригиналите му. Резултат на търпеливият му труд е монографията "Над Ботевият стих" и изданието " Автентичният Ботев", а не Различният Ботев, както го нарича Кандемиров. ТОй едва дочака т, н, промени, за да публикува своето обширно и подробно изследване върху мистификацията със Символ - верую. Именно ст. н. с. Илия Тодоров доказа фалшификацията и реши въпроса окончателно и изчерпателно по всички научни критерии. В института сме сигурни, че Илия Тодоров плати с живота си това свое последно изследване. Беше катастрофиран преди разсъмване на връщане от аерогарата като на заден ход в колата му се блзска камиох със стърчащи стоманени тръби, и със загасени светлини. Загина на 49 години, без да дочака публикацията на своя текст, но говореше за него и го очакваше. Но и да не говореше, имало кой да занесе написаното където трябва. Студията му бе отпечатана 10-на дни след гибелта му от проф. Тончо Жечев в сп. Летописи. И сега, 19 години след това излиза В. Кандемиров, / не знам дали е историк, текстолог, или журналист/ да доказва вече доказаното. Цитира заглавието на И.Т. само като "допълнителна информация", надявайки се , че никой няма да се разрови за допълнителна информация.
Отваря ми работа да издиря студията и да сверявам ред по ред новата "мистификация" , направена на гърба на чуждия труд и авторитет. Впрочем книгата Автентичният Ботев се намира в Милен, той би могъл да направи справка за някои неща=- напр. колко от фактите и аргументите на В. К. са извлечени от чуждата студия. Или аз трябва да търся списанието. Няма да оставя въпроса висящ, защото непочтеността ни залива отвсякъде, просто ще ни задуши. Пък и Илия ми беше научен ръководител и трагичната му участ ни разтресе тогава, защото той си предчувстваше какво щ е стане. Говореше го. Но беше истински учен и държеше на истината. Това беше времето на политическите убийства, които никой не си направи труда да разследва. Тогава именно загинаха Свилен Пътов, Свилен Капсъзов, депутата Красимир Чернев. И Илия , както всички нас, бе помислил , че вече сме свободни да пишем истината, че службите вече ги няма. Съдя и по собствената си наивност и мъките които преживях с романа " Война" на Я. Язова , който бе готов през 1994 , но успя да излезе през 2000 г.

http://forum.de-zorata.de/index.php/top ... cseen.html

[КОШМАР]

КЪДЕ СИ ВЯРНА, ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА

Добри Чинтулов

Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със кръст във ръка да викнем:
о, наш създателю Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогаз,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,