За доброто и злото...

[avitohol]

Куче, където е текло пак може да тече, казва народа , но където е пресъхнало...никога няма да бликне вече.
И още казва- който е имал- пак ще му се даде , а който си е назвзел- ще му се отнеме

[osata]

Куче, където е текло пак може да тече, казва народа , но където е пресъхнало...никога няма да бликне вече.
И още казва- който е имал- пак ще му се даде , а който си е назвзел- ще му се отнеме

Това ми звучи като - добрите момчета отиват в рая, а лошите където си поискат.

[avitohol]

А не осата, тва реплика от Холивудски филм, скучен като създателите си.
Ето ти една по истинска реална история, от времето за което с право тъгува Кучето-за Телериг

Тъмни облаци цял ден закриваха Слънцето и му не позволяваха да надникне над българските земи.
А силният поглед на Кан Телериг сякаш минаваше през тях и се взираше направо в небесното светило.
Що диреше там?
Може би отговор на многото въпроси що мъчеха България в момента и не му даваха и миг покой.
Или диреше място дето да се скрие, да изчезне - да смени земно царство с небесно?
Бледнееха тъмните облаци в сравнение с туй що бе надвиснало над България - от предателства бе тя раздирана и от нападения изтощена. А ведно с душата й страдаше и тази на Кана - сякаш една душа беше, а не две.
Пред очите му бяха и Винех, и Телец, и Умор... Все от продажна ръка паднали.
Той бе Дуло - но щеше ли да устои кръвта на отровата от измама и коварство.
Мечът на Мо-Тун бе в ръката му, но не изваден - почиваше кротко в ножницата и криеше тайната на древен господар. На този владетел, комуто пет века по-рано се кланяше цяла Азия.
Стискаше меча, сякаш вече забравил за Слънцето - сякаш ако го извадеше с неземна сила щеше да съсече невидимия враг. Видението се върна там отдето бе дошло – тази, на която бе дал сърцето си влезна и прекъсна Канския унес.
Красивата Алма потърси погледа му, но не намери тревога там дето очакваше.
На место нея й се откри свят на дълбок мир и топлота, на спокойствие изтъкано от звезди.
- Ювиги... - промълви тя и думите и потънаха в дълбините на тайното единство.
Но не знаеше Алма една друга тайна.
Не бе разбрала, че вчера в ранни зори Кана бе проводил човек до Цариград.
Императорът се вече беше приготвил за заслужена почивка, когато съветника поиска да го види.
Не търпяло отлагане.
Дали не се беше предоверил на този човек, дали не му беше дал премного права?
Кой във Византия - определя тия неща - търпяло или нетърпяло отлагане?
Константин Копроним сбърчи вежди и го пусна.
Онзи връхлетя - зачервен и развълнуван.
Същият, който бе по-студен и от ледените късове що разправят, че имало далеко на север.
- О Слънценосни...пристигна човек от България...било важно и добро за Византия - задъхваше се съветникът.
Императорските вежди зеха поза на почуда - що става тука?
- Аз отначало не исках да го пускам, но онзи рече - не търпи чакане, Кан Ювиги Телериг, Владетелят на българите праща вест, че се кланя на Императора, че има нужда от него и моли за помощ.
Почудата вече се усещаше безсилна да задоволи състоянието на Копронима.
- Що думаш съветнико - да не си опитал от онуй руйно вино, с което моята трапеза ви гощава?
- Във величието на Византия кълна се Слънценосни, там на север става нещо и усещам го - нашия час настъпи. Дойде време да сломим непобедимите. Някаква сила и увереност се излъчваха от тоя човек, каквато Императорът не бе забелязал преди,
- Да го пуснат! - рече Константин Копроним.
И той влезе.
Българинът се поклони почтително, след туй се изправи и подаде свитък хартия, носещ канския печат.
Да бяга иска Канът, казваше пратеникът, и за помощ моли Императора. Да го спаси и приюти.
А Копроним като че не слушаше - ушите му други звуци долавяха - тези на измамното щастие.
Да му открие, молеше той, първенците български, тия - верните на Византия - та да може с тяхна помощ да избяга Телерига. Да дойде тука - в Империята, спасение за себе си да дири.
Милост от Константин Копронима да проси. Вече и не виждаше Императорът - очите му гладно кълвяха плодовете на лесна победа и погледът му бе станал кървав.
Защото помнеше Копронима - всичко помнеше.
Девет пъти се бе опитвал да покори този страшен народ, девет пъти бе нападал България.
Пред очите му бе как с близо три хиляди кораба бе наближил Анхиало и как страшна буря, отникъде дошла, бе потопила и издавила войската му.
И ужас сковаваше душата му.
Онзи същия ужас, макар и много по-слаб, който го накара позорно да върне двете хиляди кораба стигнали бреговете на Варна при едно от другите нападения.
Едничка радост и утеха му беше оня мил на душата му спомен - когато с хитрост бе избил в Тракия дванадесет хиляди български воини. Бе ги убил без да докоснат оръжието си.
И изведнъж се засмя. Със смях мръсен, като на оня, що се радва на чуждата болка.
Дълго бе страдал той и се бе чувствал безсилен като лисица обградена от много кучета.
Докато не пристигна човек.
Докато не пристигна човек от България, който донесе благата вест - че Телериг
бяга във Византия, че идат дните на императорско щастие и безгранична слава
Омаята така бе пропила Копроним, че той дори се и не замисли.
Слънцето се показа плахо, сякаш се пазеше нещо да го не измами в тези земи - във владенията на Империята наречена Византия.
В туй време конник напускаше Цариград.
Той бе гърбом към Слънцето и носеше имена - имената на тези що бяха сторили най-страшното.
Бяха предали своята Родина.
А лисицата бе доволна - храбростта на лъва тя не можеше да проумее, но бе сигурна че я е надвила.
Ювиги Кан Телериг стоеше с меч в ръка - меча на Мо-Тун. Но тоз път ножницата я нямаше.
Наместо нея тъмна кръв обагряше острието и навяваше спомени за много битки.
Но това беше само спомен - тази кръв беше на ония първенци и техните родове, които бяха отсекли собствените си корени и които бяха наричани с прозвището предател.
Такъв бе старият хуноро-български закон и никой Кан го не пристъпваше - заличи изменника и неговото семе, убий него и целия му род.
Защото, знаеше Канът -няма нищо по важно от Род и Родина.
Дълбоко в душата му Духа Български повеляваше - България трябва да я има! И ще я има - тежко и горко на тези които искат да я предадат. Те ще се окичат с позора навеки и по ниско ще слязат дори от ония, които хората наричат поробители.
Канът се оттегли.
А мечът бе в ножницата.
Защото храбростта бе оставила лисицата сама да измами себе си.

[Добро Утро]

Незнам кой къде отива, обаче е факт че има обезличаване и натиск. Европейския съюз трябва да е нещо хубаво и добро, но двойния аршин с който мери България и трудностите с които се задълбаваме... ме карат да заменя ентусиазамът със скептицизъм

[SFS]

ЕС не мери, не мисли, не командва...това е система в която тези правила не са двузначни или многозначни спрямо оФцата...там тока по жицата бие еднакво за всички и няма кой да го спира и пуска за въртоглавите шилета.

[Куче]

Куче, където е текло пак може да тече, казва народа , но където е пресъхнало...никога няма да бликне вече.
И още казва- който е имал- пак ще му се даде , а който си е назвзел- ще му се отнеме

Казваш Авито , който си е назвзел- ще му се отнеме! А също така че , тъгувам за Телериг. Прав си , но повече тъгувам за Крум...де тоя късмет да може да стане от гроба тоя пич и да почне да реже,реже,реже... ръце и глави на тия "навзелите". Че доста май-навзеха особенно последните 20г

[SFS]

Не е последните 20 години куче...тези същите взеха всичко преди над 65 години, със сила го отнеха от собствениците му, обраха ги до шушка и избиха най добрите, непокорните, талантливите и можещите...
Вкараха го във фермата, а сега му ограбиха и изработеното от тях..
Не се моли за крум, защото ако тази сила се управлява от злото ще посече теб.

[Куче]

Не е последните 20 години куче...тези същите взеха всичко преди над 65 години, със сила го отнеха от собствениците му, обраха ги до шушка и избиха най добрите, непокорните, талантливите и можещите...
Вкараха го във фермата, а сега му ограбиха и изработеното от тях..
Не се моли за крум, защото ако тази сила се управлява от злото ще посече теб.

Ок , съгласен че не е последните 20г само , но защо ще посече и мен не можах да те разбера?
Казах вече, от къде такъв късмет да се върне Крум

[SFS]

[SFS]

Не е последните 20 години куче...тези същите взеха всичко преди над 65 години, със сила го отнеха от собствениците му, обраха ги до шушка и избиха най добрите, непокорните, талантливите и можещите...
Вкараха го във фермата, а сега му ограбиха и изработеното от тях..
Не се моли за крум, защото ако тази сила се управлява от злото ще посече теб.

Ок , съгласен че не е последните 20г само , но защо ще посече и мен не можах да те разбера?
Казах вече, от къде такъв късмет да се върне Крум

Когато злото има възможност да се представя като добро е много опасно да се стига до крайности. Обикновено това води до избиване на добрите от злите.