Да е честит празника на :

[BARETATA]

Lord ,първо да бъдеш най-щастливия човек на Планетата,да бъдеш и най-здравия,най-усмихнатия,най-добрия от най-добрите и да не забравиш да поставиш - винаги и по възможност по-често - 24 каратова усмивка.Да илядиш , пара в джоба и наслука в живота ... Малко със закъснение,но ще се реванширам.

[Lord]

Благодаря приятел! Много хубави пожелания, да ти се връщат и на теб, Баретич!!!

[Kali]

Лорд, директна доставка за теб, подарък от Бионсе за рождения ти ден



Със здраве да си ги носиш

[Lord]

Kali, предай моите искрени благодарности на Бионсе, но тя би следвало да знае, че моят размер е 45/46. Какво да правя с този дамски размер 42?! Но пък иначе гледам са маркови - турско производство!

[Kali]

:lol: Kali, предай моите искрени благодарности на Бионсе, но тя би следвало да знае, че моят размер е 45/46. Какво да правя с този дамски размер 42?!

Лорд, вероятно Бионсе отдавна е разбрала, че размерът няма значение...
А ако 42-ри размер е дамски....едва ли е дама...

[Lord]

Хм! Не мисля!

[kkarakashev]

Lord с "2 патерици" честито и от мен. Жив,Здрав,Усмихнат и без кахъри да е животът ти занапред. Работа да няма - или да е малко. Странно пожелание - но е точно за работата ви.
п.с. Като заговорихме за обувки: тези да са от мен. Всеки ден да са с теб. Да няма къде да ги изцапаш и само праха по тях да забърсваш.
Някакво крокодилче е дало фира и хората зели та направили чипиши. А и катарамата има няколко диаманта, ама са добре закрепени на златото, така че ако падне някое не се притеснявай - няколко са и все едно ще си остане

п.с.2 Аз съм със скромният 41 номер

[Lord]

Благодаря Краси! Знаеш че ти стискам палци, успех!

[мираж]

Честит рожден ден и от мен, с извинение, че е на патерици!

[Матейко]

Поздравявам всички добруджанци, както и всички българи с тези септемврийски дни, през които Добруджа е била освободено от румънско иго. Да, иго е било. Но това е слабо известна, бледа страница от историята ни. Както е неизвестен героизмът на моето градче, въстанало срещу турците, барикадирало се, дълго време отбранявало се, превзето от башибузуците, избито до крак, изгорено и изпепелено. Нашите добруджански мъки са почти непознати, защото тукашните поля не родиха поети и писатели, които да възпеят героизма на дедите ми, а раждаха само тихи и скромни хора. А може би така е най-добре, защото България си има предостатъчно тъжни чеда в историята си, та не бива и чедото й Добруджа да плаче на рамото й. Добруджанци си мълчим, но аз сега нещо се пообадих. Е, както казах в началото, имам повод Та ето поздрава ми. И напомнянето ми: