ПОЕЗИЯ

[Валентина]

ГРЕШНИЦА

Нощ греховна!
Нощ на страстта!
Нощ вълшебна,
нощ на греха!
Захвърлила всички "табу"-та,
връщам се в младостта...
Душата моя,
душата твоя,
в миг ще се слеят в едно.
Сърцето мое,
сърцето твое,
ще забият като едно!
Ръцете мои,
ръцете твои,
ще обвият телата ни слети...
Ти във мен
и аз във теб
ще зазвъним като кастанети!
Ще любя теб,
ще любиш мен,
сладък грях забранен!
Изпълвам теб,
изпълваш мен,
желан и сладък плен...
Притисната
в прегръдката ти страстна,
останала на Любовта подвластна,
в обятията твои
своя плам стаила,
ще усещам аз мъжката ти сила!
Дали е грях
не искам и да зная,
щом Любовта изгаря ме с омая...
Щом за Тебе съм любим човек,
аз Грешница ще бъда
с теб навек!!!

В.Петкова
17.01.2014

[slaron]

НОЩ

Нощта разстила своята коприна.
Умира в тишината всеки звук.
Денят със сиви спомени отмина.
Сега е самодивско време тук.

В небето грейват хиляди огньове
с мамеща, вълшебна красота.
Месецът намига ти от горе
над тъмната, притихнала земя.

Дочува се от нейде лай на куче.
След него вик, а после еква смях.
Мракът топлината бавно смуче.
За любов е време! И за грях!

=================================

********

Какво за него означаваш ти?
Шампанско! Чаши две! Хотелска стая!
Минута страст! И след това сълзи,
когато си отиде той на края!

Очакване да дойде вечерта,
когато всичко пак ще се повтори.
Дори със него пак ще си сама,
след себе си вратата щом затвори!

Сама избра играчка за любов
в ръцете му да бъдеш и да страдаш!
След него сигурно ще дойде нов?
От себе си не можеш да избягаш!

Един след друг ще идват. След това
един след друг от теб ще си отиват.
На сутринта е бъдеш пак сама.
Очите пак тъгата ще прикриват.

Дали не ти достигна любовта?
Сърцето ти за мен не се отвори.
Дали ти беше малко обичта?
Не знам! Но страницата се затвори!

Георги Костодинов

[slaron]

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

Г. Господинов

[BLACKJ]

[Валентина]

ЛЮБОВ ЛИ Е ТОВА?

Въртим се с Теб
в различни измерения
и често сме
на противоположни мнения...
Ти - тъмна нощ,
Аз - светъл ден...
Любов, сънувана
от Мен!
Очите ти са топло кадифе,
а моите - безоблачно небе...
Но често потъмнява
кадифето
и облаци мрачни
скриват небето...
Когато в косите ми
златно Слънце изгрява,
кристално сребро
в твоите заблестява...
Като огън съм аз,
но често леден си ти...
Любов ли е това?
Кажи!
Ветрове и страсти
се вихрят във мен,
но твойта тишина
улавя ги в плен...
Когато буря съм Аз,
спокоен пристан си Ти...
Любов ли е това?
Кажи!!!

В.Петкова
22.03.2014

[Валентина]

ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ЛИ ТАКАВА?

Искаш да съм тиха, потайна, мълчалива,
но аз съм жива, спонтанна и игрива.
В очите ми слънце горещо изгрява...
Ще ме обичаш ли такава?

Искаш ме спокойна, улегнала, дискретна,
а в сърцето ми любов кипи несметна...
Душата ми огнена страст обладава...
Ще ме обичаш ли такава?

Очакваш за Теб да съм безоблачно небе,
но аз по-скоро бурно съм море!
Вълната към своя бряг се устремява.
Ще ме обичаш ли такава?

Бури и страсти бушуват във мен,
ветрове метежни вземат ме в плен...
Стихията моя на Теб се отдава...
Ще ме обичаш ли такава?

В.Петкова
05.03.2014

[Валентина]

КОГАТО....

Когато си тъжен, когато боли,
не оставяй болката да те победи!
Дори да е тежко, дори да горчи,
огледай се, мили, ти в мойте очи!

Когато си сам и нямаш утеха,
когато не виждаш път, ни пътека,
за мен си спомни, ръка ми подай,
със теб да изградим твоя мъничък рай.

Когато крещи в теб тишината,
когато в мрака не виждаш светлината,
прошепни тихо ти моето име,
за Теб бих станала факел... Вземи ме!

Когато студът сковава сърцето
и облаци тъмни покриват лицето,
с дъха си топъл ще стопя ледовете,
с любов ще изпълня на душата ти бреговете...

Като вятър облаците аз ще разсея,
като слънце света ти аз ще огрея...
С нежни ласки ще даря твоите дни,
с много обич ще сбъдна всичките ти мечти!

В.Петкова
27.02.2014

[BLACKJ]

Листа

Обагрена във златоструйни краски,
вековната гора смълчана -
застинала,като във вечен сън,
протегнала в сумрака свойте клони -
в молитва тиха…
опитвайки да спре и да прегърне,
ако може,политналите незнайно откъде,
прошарени,умиращи листа…
А те,в последният си слънчев полет,
докосват сякаш с устни,
очакващата ги,потръпваща от хлад Земя…

BLACKJ
20.09.2014г.

[Dani]

Срамувам се. С какво да се похваля?
С ръцете чужди в джоба на бедняка?
Със светлите сегашни идеали?
С деца, от нищетата си разплакани?
С различни цветове лъжи еднакви?
Със старци, дето с хляб и страх вечерят?
Със самолети, трескаво очаквани?
С неясно утре и с мъгливо вчера?
С топящо се добро, с прекрасна публика
от нищо непроменящи болници?
Загива бързо святата Република
без лястовици бели върху жиците.
За ново лице на свободата
аз се срамувам даже от портрета ти.
На всяка крачка - плет или предател:
народ от ненарочени заптиета.

Елена Денева

[BLACKJ]

СИВО

Отворена рана
е душата ми стара,
тъгата в нея трепти,
като нежна мелодия
- плач на китара…
Отминали спомени,
заглъхнало ехо,
детски смях,
идващ тъй отдалеко.

А навън заваля,
и гръм се чу отдалече.
В листата вятър повя,
и във клоните тъжна мелодия
сякаш провлече.

Бързо литнали облаци сиви,
препуснали,като стадо диви коне,
с разпилени от времето гриви,
търсещи ново начало
по-добри светове.

Уморих се – тъй дълго живях,
разбрах що е болка и радост,
и смъртта във очите видях…
А навън заваля,
и гръм се чу отдалече.

21.02.2015г.
BLACKJ