ПОЕЗИЯ

[slaron]

........................................

Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш - отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти -
душата ми ранява и боли.
Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини -
и моите на теб не ще ги дам.
Върху ми не изливай с думи ядни -
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят - пред Бога с теб сме равни -
за всеки има слънце, хляб - небе.
Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз - щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно - сам самичък
пред моята врата - ела и влез.
Аз няма да те съдя - и приятел
ще те наричам - всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза -
иди си и бъди благословен!

Margalo

[ribaflic]

Пепеляшка

Нека да съм Пепеляшка.
Щом го искаш,
аз, обичащата те,
се съгласявам.
Зная наизуст от малка приказката.
Няма да е трудно.
Ще се справя.
Ще ти бъда вярна Пепеляшка.
С обич ще варя яхнии и супи.
Цели купища чинии и чаши
ще измивам, без да има счупено.
С нежност ще пера дори чорапите ти,
ще ти гладя с влюбен патос ризите,
ще плета терлички за децата ти,
ще ти нося чай пред телевизора.
И, прегърнала прахосмукачката,
ще примирам, като си помисля
как през прага гордо ще прекрачиш
в стаята – уютничка и чистичка.
Мара Пепеляшка съм, не виждаш ли!
Ти си Господарят. Ти си силният.
Но защо усмивката безгрижна
нещо на една страна се килна?
Бива ли така да се тревожиш,
че насред звука на кафеварката,
някой чука на вратата, божичко…

И пантофката ми е по мярка.

Маргарита Петкова



Посещение на добра воля

Каренина, не знам защо пристигате -
среднощна гостенка във моя дом.
Да бяхте си останала във книгата -
във първия или във втори том.
Не съм Ви канила. Дори, признавам си,
на дните си под ниския таван -
не се сърдете - но съвсем забравих,
че съществува и такъв роман.
Седнете, моля. Ето тук, до масата.
Сега ще Ви направя руски чай.
Какъв красив костюм! Личи си класата.
Но нещо е изкаляничък май.
Да, да - дъждът... И... Нека не говорим.
Съдбата Ви я зная наизуст.
Безспорно - уважавам силни хора.
И още - хората с изискан вкус.
Шампанско нямам. Само малко водка.
По равно с Вас ще си я поделим.
(Как ясно помня Вашата походка
след срещата с оставения син!)
Наздраве, Ана! За какво? Навярно
уместен ще е тост за любовта.
Но аз не искам. Вече съм се парила.
И не веднъж. И не от суета.
Да пием за децата си! Прощавайте,
пред Вас, че заговорих за въже...
Защо дойдохте, да Ви вземат дяволите,
със Вашите любови и мъже!
Позната ми е страшната Ви болка,
познат ми е нелепият Ви дял.
(Как ясно помня черната ви рокля
на оня първи съдбоносен бал!)
Аз Вашите объркани посоки
от край до край самичка извървях.
(Как ясно помня - ах! - Альоша Вронски,
побърканата му от валс глава!)
Отъждествявах се със Вас в мечтите си -
Какъв живот, каква красива смърт!
Сега разбирам - Вашата визита
е като повиквателна отвъд.
Защо избрахте мен? Защо подпалвате
с очите си фаталния ми брак?
(Как ясно помня, да Ви вземат дяволите,
перона и последния Ви влак!)
Но не е за мен финалът между релсите
макар, признавам си, да е красив.
Не се научих да умирам. Нейсе.
Човек се учи, докато е жив.
Щастливите семейства си приличат -
е казал оня гениален граф.
Вървете си сега, ако обичате.
Върнете се на прашния си рафт.
След Вас вратата тихо ще затворя,
децата ще завия мълчешком
и ще измия пода и прозорците
в нещастния - по своему – мой дом.

Маргарита ПЕТКОВА

[ribaflic]

Всеки трябва да изживее една лавина

Беше загинал човекът,
който най-малко беше предизвикал природата.
Не е справедлива съдбата...
Винаги измират най-добрите,
замръзват най-горещите сърца
и изгарят най-хладните умове.
Защо остават винаги тези,
които нямат нищо пред себе си?
Защо загиват най-хубавите
и най-чистите приятели?
И след тебе остава само един
противоречив спомен
за може би ненужна смърт,
а би могъл да оставиш път,
мост, къща, гора и езера...
Да оставиш къща или вяра,
мост или легенда, път или спомен
за едно изгоряло от жажда сърце!

Никой не трябва
да живее напразно на тази земя!

Людмил Янков

ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ!

Не се страхувам от смъртта
на любовта тревогата и мъката
и злобата узнах.
Останаха ми стиснатите зъби,
лъжите да разчупя не успях...
Живях години,чаках невъзможното
бях много добър и много повече лош
дъщеря си обичам,като живота-възторжено.
Мечтая, за син,когото заричам:
да се роди като слънце нажежено!
Твърде рано охладих сърцето си,
всеки ден губих много приятели.
Казах много лъжи,за да стигна до истината.
В стремеж към невъзможното
изгубих равновесието си...
Избрах планината за бягство от хората,
понеже ги обичам идеални...
Заместих най-човешкото с първичната природа,
Защото мразя посредствеността.
Ограбих сърцата на най-близките ми
те отвърнаха със страхотни мъки.
Избягах от приятелите си-
само най-добрите ме настигнаха и спасиха.
Чуках на десетки врати,
някой от тях ме изведоха
зад границата на човешкото съжаление
и високо над хорската омраза.
Опознах себе си и затворих пътищата към сърцето си.
Искам да открия ниските тайни на хората,
за да приютя бягството на унизените.
Трябва ми твърдост,
за да държа челото си изправено.
Трябва ми топлина,
за да сгрея ръцете на обречените.
Трябват ми пропасти,за да хвърля в тях
късовете камък в сърцето си.
Трябват ми пещери,за да затворя завинаги
бездушните каменни приказки,
които човешките думи капка по капка са трупали.
ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ!
ЗАВИНАГИ!
Людмил Янков

"Човек губи цял живот по нещо.
Не е жалко,че накрая ще загуби и живота си,
стига да запази вярата в смисъла на това,което прави всеки ден."
Людмил Янков

[avitohol]

“ ЕПОПЕЯ “ НА САМОЗАБРАВИЛИТЕ СЕ
КОГАТО ЦЪФНАТ ТЕМЕНУГИТЕ …ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле –
прати на майната си другите
и гледай ти да си добре…



Когато цъфнат теменугите
и вятър в листата зашуми –
прати на майната си другите
и в чашата утеха намери…



Liliyana B. Andreeva18 октомври 2011,
* по П.Пенев

[slaron]

МАЙКИТЕ НИ ОЧАКВАТ

МАЙКИТЕ ОСТАНАХА САМИ,
ДЕЦАТА СИ ДАЛЕЧНИ ДА ОЧАКВАТ.
ТЕЖКА МЪКА, МНОГО ЧЕРНИ ДНИ,
ЖИВОТЪТ СИ САМОТЕН ТЕ ОПЛАКВАТ.
ДЕЦАТА ИМ, ДАЛЕЧЕ КОЙ ГИ ЗНАЙ,
ЗА ЗАЛЪКА СЕ ТРЕПЯТ ТЕ ГОРКИТЕ.
ИМА ЛИ СТРАДАНИЕТО КРАЙ.
ИМАТ ЛИ ПРЕСЪХВАНЕ СЪЛЗИТЕ.
БЪЛГАРИЯ Е ПРИКАЗНА СТРАНА.
ПРЕВЪРНАХМЕ Я ВЕЧЕ ВЪВ ПУСТИНЯ.
РАЗВЯВАХА СЕ НЯВГА ЗНАМЕНА,
А ДНЕС Я ГЛЕДАМ МАЙЧИЦА РОБИНЯ.
ДЕДИТЕ НИ УМИРАХА ВЪВ БОЙ,
БРАНЕЙКИ РОДИНАТА НИ СВЯТА.
КРАДЕЦА ДНЕС СЕ ТАЧИ ЗА ГЕРОЙ.
ДАЛЕЧ НАВЪН ИЗБЯГАХА ДЕЦАТА .
МАЙКИТЕ ОЧАКВАТ НОЩ И ДЕН ,
НЯКОЙ ДА ПОЧУКА НА ВРАТАТА.
СНЯГ НАВЯВА ВЯТЪРЪТ СТУДЕН.
СЪРЦЕТО ИМ СКОВАВА САМОТАТА.
ТОВА ЛИ ЧАКАТ МАЙКИТЕ ОТ НАС.
ТОВА ЛИ ВСЯКА МАЙКА ЗАСЛУЖАВА.
ПЛАЧАТ ТИХО, ПЛАЧАТ И НА ГЛАС.
НО ПЛАЧЪТ В ПУСТИНЯТА ОСТАВА.

ПЕЙО ПЕЕВ

[Strange]

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;


или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

[slaron]

==========================

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов

[BLACKJ]

Скрънза съм

Риших са - п у у у най-посли,
да пуканя сички ора у дума на гости,
ама Точну на Велики пости
Сал дано,къту научи,
жината да ни са намръщи,
чи ша ма изгони мигум тя от къШТи,
да спя утвън на прага,ама точну,баш кат кучи...
И ша скитам аС тогаС безпътен,
свел утчаяно глава и поглеТ мътен...
Ма многу инак ми са ще,да ва пучерпя
да ръчам ЯС,пък друк да плаща
Чи къф шсъм габровец,къту платя,
нъл виднага ши са разоря...
Иих,ма кви ги мисля с тас глава,
умислин толкос,нощес нишъ заспя.
Кумайчи тас пучерпка,за друК път да отложа,
ше видя някуй друК да натупя
и,къту габровец дан съ изложа.

BLACKJ
11.07.2013г.

[avitohol]

Всеки знае, че заровете са подменени,

всеки ги хвърля с кръстосани пръсти,

всеки знае, че войната свърши,

всеки знае, че добрите загубиха.

[slaron]

Всеки знае, че заровете са подменени,
всеки ги хвърля с кръстосани пръсти,
всеки знае, че войната свърши,
всеки знае, че добрите загубиха.

Ави, кои са добрите?!
Снощните събития ли родиха тия изречения?! Поредния цирков спектакъл...
Защо започвам да си мечтая леекиинко за една хунта в милата ни Родина?!