Всеки трябва да изживее една лавина
Беше загинал човекът,
който най-малко беше предизвикал природата.
Не е справедлива съдбата...
Винаги измират най-добрите,
замръзват най-горещите сърца
и изгарят най-хладните умове.
Защо остават винаги тези,
които нямат нищо пред себе си?
Защо загиват най-хубавите
и най-чистите приятели?
И след тебе остава само един
противоречив спомен
за може би ненужна смърт,
а би могъл да оставиш път,
мост, къща, гора и езера...
Да оставиш къща или вяра,
мост или легенда, път или спомен
за едно изгоряло от жажда сърце!
Никой не трябва
да живее напразно на тази земя!
Людмил Янков
ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ!
Не се страхувам от смъртта
на любовта тревогата и мъката
и злобата узнах.
Останаха ми стиснатите зъби,
лъжите да разчупя не успях...
Живях години,чаках невъзможното
бях много добър и много повече лош
дъщеря си обичам,като живота-възторжено.
Мечтая, за син,когото заричам:
да се роди като слънце нажежено!
Твърде рано охладих сърцето си,
всеки ден губих много приятели.
Казах много лъжи,за да стигна до истината.
В стремеж към невъзможното
изгубих равновесието си...
Избрах планината за бягство от хората,
понеже ги обичам идеални...
Заместих най-човешкото с първичната природа,
Защото мразя посредствеността.
Ограбих сърцата на най-близките ми
те отвърнаха със страхотни мъки.
Избягах от приятелите си-
само най-добрите ме настигнаха и спасиха.
Чуках на десетки врати,
някой от тях ме изведоха
зад границата на човешкото съжаление
и високо над хорската омраза.
Опознах себе си и затворих пътищата към сърцето си.
Искам да открия ниските тайни на хората,
за да приютя бягството на унизените.
Трябва ми твърдост,
за да държа челото си изправено.
Трябва ми топлина,
за да сгрея ръцете на обречените.
Трябват ми пропасти,за да хвърля в тях
късовете камък в сърцето си.
Трябват ми пещери,за да затворя завинаги
бездушните каменни приказки,
които човешките думи капка по капка са трупали.
ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ!
ЗАВИНАГИ!
Людмил Янков
"Човек губи цял живот по нещо.
Не е жалко,че накрая ще загуби и живота си,
стига да запази вярата в смисъла на това,което прави всеки ден."
Людмил Янков




